О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ІV- 1024 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На пети юни, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 771 по
описа за 2019 година
Производството по
делото е по реда на чл.577, вр. чл.569, т.5, вр.чл.274, ал.1,т.2 ГПК.
Образувано по повод
частна жалба на К.М.Д. и М.Б. – граждани на Кралство Дания, чрез адв.И.М., против
Определение №19/25.04.2019г. на Съдията по вписванията при Агенция по
вписванията – Несебър, с което е отказано вписване на договор за покупко –
продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт №140, том 2, рег.№2341, нот.д.
№275/19г. на нотариус Мария Бакърджиева, с район на действие района на Несебърски
районен съд. Жалбоподателят моли Бургаския окръжен съд да отмени отказа на
съдията по вписванията и до даде указания за извършване на вписването.
Бургаският окръжен съд, след като
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Пред АВп – Служба
по вписванията Несебър, е постъпила молба за вписване на нотариален акт от нотариус
М.Бакърджиева, към която са приложени: договор за покупко – продажба, сключен с
нотариален акт №140, том 2, рег.№2341, нот.д. №275/19г. в който на страната на
продавачите К.М.Д. и М.Б., както и на купувачите Ивоне Росе Люнд Педерсен и
Томас Росе Люнд Педерсен е участвала като пълномощник адв. И.М.; удостоверение
за данъчна оценка на продавания имот; схема на продавания имот. Представени са
и декларации по чл.264, ал.1 ДОПК, в които адв.И.М., в качеството си на
пълномощник на всеки един от продавачите е декларирала, че последните нямат
публични задължения и задължения за осигурителни вноски.
С обжалваното определение, Съдията по
вписванията е приел, че декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК, следва да бъде
подписана лично от декларатора, а не от неговия пълномощник, поради което е
отказал вписване на нотариалния акт.
В жалбата са изложени съображения, че
упълномощителната сделка касае и декларацията по чл.264, ал.1 ДОПК и че в
рамките на представителната си власт, упълномощителят може да декларира
обстоятелствата, посочени в тази норма от името на представлявания, както и да
подава декларация по арг. от чл.10, ал.4 ДОПК и чл.99, ал.4 и 5 ДОПК. Изложени
са съображения, основани на ТР №7/13г., за липсата на правомощия на съдията по
вписванията за проверка на материалноправните предпоставки на акта, чието
вписване се иска и възможностите и хипотезите да се постанови отказ.
Бургаският окръжен съд, като взе пред
вид събраните по делото доказателства намира, че отказът на съдията по
вписванията да впише исковата молба, е правилен и законосъобразен.
В редица нормативни актове, законодателят е предвидил задължение за
правните субекти да декларират определени факти и обстоятелства пред съответни
държавни органи. За да породи правни последици, декларирането следва да бъде
извършено лично от декларатора. Декларирането на неверни обстоятелства е
криминализирано от нормата на чл.313 НК. И т.к. наказателната отговорност е
лична, то и на това основание декларацията следва да бъде извършена лично, за да
бъде ангажирана отговорността на декларатора при невярно деклариране.
Принципно верни са разсъжденията на частния жалбоподател, извлечени от
нормите на чл.10, ал.4 ДОПК и чл.99, ал.4 ДОПК, досежно пределите на
представителната власт и възможността (почти) всяко фактическо и правно
действие да се извърши чрез представител, макар че тези норми се отнасят за
процесуално представителство в административни производства. Но съобразно
общите правила, за
да може упълномощеният да декларира валидно обстоятелствата, за които се дава
декларацията (в случая – тези по чл.264, ал.1 ДОПК), от името на
упълномощителя, е необходимо последният да му е определил параметрите на
декларираните обстоятелства – т.е. да го е упълномощил не просто да подаде декларация, а да декларира
вместо него, че (не) дължи публични задължения, т.е. самият упълномощител следва
да сам е декларирал това обстоятелство лично и да е възложил на пълномощника да
го декларира от негово име. В този случай за невярна декларация наказателната
отговорност ще понесе декларатора.
В настоящия
случай, в пълномощното за продажба на имота, упълномощителите са дали права на
упълномощената да „ни подписва, получава и подава документи, данъчни и други
декларации … да ни представлява пред съда, Данъчни … учреждения, като получава
и подава необходимите декларации…“. Това според Бургаският окръжен съд
съставлява упълномощаване за извършване на фактическо действие „подаване“. Не са определени параметрите на
декларацията – какво да декларира упълномощения. Ето защо, пълномощното в този
му вид, не дава правомощия да упълномощения да извърши валидна декларация по
чл.264, ал.1 ДОПК.
За пълнота на
изложението следва да се добави, че доколкото всеки правен субект влиза в
различен вид публични (и частни) правоотношения по повод упражняването на свои
права и задължения, то не може да се очаква, че останалите субекти знаят какви
са тези правоотношения и дали въз основа на тях са възникнали задължения за
този субект.
Аргументите на
жалбоподателите, досежно правомощията, респ. – липсата на такива на съдията по
вписванията във връзка с извършване на вписването не се споделят от въззивната
инстанция. Нормата на чл.265 ДОПК въвежда имуществена отговорност за съдия по вписванията, който разпореди да се впише акт
без представена декларация или при неспазване разпоредбата на чл. 264, ал. 4, -
същият отговаря солидарно за заплащане на задълженията, дължими от
прехвърлителя или от учредителя. Поради това съдията по вписванията има не само
правомощие, но и задължение да изисква да бъдат представени декларации по
чл.264 ДОПК и де следи за тяхната валидност.
По тези съображения,
отказът на Съдията по вписванията е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед на
гореизложеното и на осн.чл.278, вр. чл.538, ал.2 ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение №19/25.04.2019г. на Съдията по
вписванията при Агенция по вписванията – Несебър, с което е отказано вписване
на договор за покупко – продажба на недвижим имот, извършен с нотариален акт №140,
том 2, рег.№2341, нот.д. №275/19г. на нотариус Мария Бакърджиева, с район на
действие района на Несебърски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд, в едноседмичен срок от връчване на препис от него на частния
жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.