Решение по дело №2678/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1092
Дата: 3 август 2020 г. (в сила от 3 август 2020 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20197050702678
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 24 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                    2020г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

  ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав в публично заседание на осми юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                               СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева  адм. дело № 2678 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по жалба на кмета на община Б. против Заповед № РД-19-7706-159/04.09.2019г. поправена със заповед № РД-19-7706-160/04.09.2019г. на областен управител на област с административен център Варна, с която е отменена Заповед №633/03.09.2019г. на кмета на община Б. за заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на лицето В.С.Ц.,***, като за настоящ адрес на лицето се впише предходен негов настоящ адрес.

В жалбата се релевират доводи за нищожност на оспорената заповед, поради което се отправя искане за прогласяването й. В условията на евентуалност се отправя искане за отмяната й като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата на изложените основания. Счита, че е издадена от материално некомпетентен орган, в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Отправя искане за отхвърлянето й като неоснователна с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че областният управител е отменил заповедта на кмета на община-Б. като нищожна, поради липса на предмет, което се установява и чрез свидетелските показания, а именно, че на адреса в гр. Б., ул. „Ц.С.В.“ № 8 лицето е пребивавало в доста по-ранен етап, отколкото към момента на повторното разглеждане и изготвяне на протокола от комисията.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед № 586/19.08.2019 г. на кмета на Община Б., е заличена адресна регистрация по настоящ адрес *** на лицето В.С.Ц., която е отменена със заповед № РД-19-7706-146/20.08.2019 г. на Областен управител на област с административен център Варна. С определение № 1765/04.02.2020 г. по адм. дело № 777/2020 г., Върховен административен съд оставя в сила определение № 2951/20.11.2019 г. постановено по адм. дело № 2617/2019 г. по описа на Административен съд- Варна, с която е оставена без разглеждане жалбата на кмета на Община Б. срещу Заповед № РД-19-7706-146/20.08.2019 г. на Областен управител на област с административен център Варна.

Със Заповед №597/27.08.2019 г. на кмета на Община Б., е заличена адресна регистрация по настоящ адрес *** на лицето В.С.Ц., отменена със Заповед № РД-19-7706-151/28.08.2019 г. и Заповед за поправката й с № РД-19-7706- 154/28.08.2019 г. на Областен управител на област с административен център Варна. С определение №4435/14.04.2020г. по адм.дело №780/2020г. Върховен административен съд оставя в сила протоколно определение от 28.10.2020г. постановено по адм. дело № 2616/2019 г. по описа на Административен съд- Варна, с която е оставена без разглеждане жалбата на кмета на Община Б. срещу Заповед № РД-19-7706-151/28.08.2019г., поправена със Заповед № РД-19-7706-154/ 28.08.2019г. на областния управител на област с административен център – Варна.

Със Заповед № 633/03.09.2019 г. на кмета на Община Б. е заличена адресната регистрация по настоящ адрес  на лицето В.С.Ц. ***, отменена с процесната Заповед № РД-19-7706-159/04.09.2019г. поправена със заповед № РД-19-7706-160/04.09.2019г. на областен управител на област с административен център Варна.

Към датата на издаване на Заповед № 633/03.09.2019 г. на кмета на Община Б., лицето В.С.Ц. е с адресна регистрация с. Е., ул. „А.С.“ № 21. Заповедта е постановена след подадено заявление от Д.К.А., съобразно приложена декларация, от която се установява, че В.С.Ц. е напуснал дома й, в качеството на наемател след ноември 2015г. От протокол от 08.08.2018 г. на комисия по чл. 996 от ЗГР се установява обстоятелството, че лицето В.С.Ц. самостоятелно е променило настоящи я си адрес. С протокол от 03.09.2019г. комисията по чл.99б от ЗГР е прела, че доколкото лицето няма родствена връзка с А., не живее под наем на настоящ адрес,*** и живее със семейството си в гр.Варна няма основателна причина лицето Ц. за регистрация в населеното място, освен за лични цели в изборния процес и включване на лицето в избирателните списъци на населеното място или заблуждаване на евентуални кредитори или институции, поради което е предложила на кмета на община Б. да издаде заповед за заличаване на адресната регистрация по настоящ адрес на В.С.Ц. ***.

Заповед № 633/03.09.2019 г. на кмета на община Б. за заличаване на адрес в гр.Б., ул.”Ц.С.В.” № 8 е изпратена до В.Ц. с писмо изх.№ 94 00-275-/39/03.09.2019 г. Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка на посочения постоянен адрес на лицето, откъдето е върнато от приемащата пощенска станция в цялост с отбелязване върху разписката на "Български пощи" ЕАД "непотърсено". Предвид това обстоятелство, общината е пристъпила към връчване по реда на чл.61, ал.3 от АПК, чрез публикуване на писмото на интернет страницата на община Б..

След оповестяване на Заповед № 633/03.09.2019 г. на кмета на община Б. на интернет страницата на общината с писмо изх.№РД-19-0811-35 от 04.09.2019г. от областен управител на област с административен център Варна е изискана заповедта, както и с №610 от 30.08.2019г. за определяне на състав на комисия, ведно с протокол  от дейността й и цялата относима документация.

По искане на процесуалния представител на жалбоподателя е разпитан в качеството на свидетел лицето Н.Л.Л., от показанията на който, се установява, че Д.К.А. живее със сина си и не е виждал друг да живее на адреса й. Наематели в имота не е имало. Преди много години е имало наематели, когато майка му е била жива, тоест преди повече от 10 години. А. споделяла, че има много на брой адресни регистрация на нейния адрес през годините на различни лица, които никога не са живели там. Тя му е казала, че на нейния адрес е бил регистриран В.Ц., който бил кандидат за кмет на Община Б., но никога не е живял в гр. Б.. Към настоящия момент не знае къде е адресната регистрация на В.Ц., но е сигурен, че не е в гр. Б.. Св.Л. сочи, че има заведение в гр. Б. с търговско наименование „Сити Бар” в съседство, на който е имотът на Д.К.А..

Съдът след преценка на материалите по делото, съобрази представените с жалбата писмени доказателства и достигна до следните изводи:

С определение №2229/11.02.2020г. по адм. дело №14710/2019г. Върховен административен съд е отменено определение № 2668/23.10.2019 г., постановено по адм. дело № 2678/2019 г. по описа на Административен съд-Варна, с което производството е прекратено и е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Върховен административен съд с горното определение е посочил, че правото на кмета да обжалва неблагоприятния за него акт на областния управител, с който е отменена негова заповед, следва пряко от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 от ЗА, която предвижда изрична възможност за обжалване на заповедите на областния управител. С оглед на това за него винаги е налице правен интерес от обжалване на заповедта на областния управител, с която е отменен негов административен акт. Върховен административен съд е приел, че кметът на общината, като едноличен орган на управление има процесуална възможност да защитава своите управленски решения. Отделно от това компетентността на областния управител да упражнява административен контрол по отношение на актовете на кмета на общината произтича от изрични разпоредби на специалните закони (чл.45, ал.1 ЗМСМА и чл.32 ЗА) и се различава от тази на йерархически административен контрол, упражняван от по- горестоящия административен орган, уредена в Глава шеста на АПК. С оглед изложеното и задължителния характер на определението на Върховен административен съд по тълкуването и прилагането на закона, съдът намира жалбата като подадена в срок, пред надлежен съд и от легитимирана страна за процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Процесната заповед и тази за поправката й са издадени от териториално и материално компетентен орган, упражняващ административен контрол по отношение на актовете на кмета на общината по арг. на чл.32 ал.2 ЗА.

Актът е издаден в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 АПК. При издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната на акта на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл.99б, ал.1 ЗГР при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл.92, ал.1 или до областния управител за нарушение на чл.92, чл.99, ал.1 и 4 или чл.99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес. Проверката по ал.1 се извършва в 7-дневен срок от издаване на заповедта за определянето на комисията като за резултатите от нея се съставя протокол /ал.2/. Съгласно ал.3 на чл.99б ЗГР в тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал.2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл.92 или на чл.99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. Анализът на посочената разпоредба обуславя извода, че кметът на общината е компетентният административен орган, който може да се произнесе по подадено искане за заличаване на адресна регистрация. 

Със Заповед № 633/03.09.2019 г. кмета на Община Б. заличава адресната регистрация по настоящ адрес  на лицето В.С.Ц. ***.

По делото не е налице спор, че към датата на издаване на Заповед № 633/03.09.2019 г. на кмета на Община Б., лицето В.С.Ц. е с адресна регистрация с. Е., ул. „А.С.“ № 21, както и, че е постановена след подадено заявление от Д.К.А., съобразно приложена декларация, от която се установява, че В.С.Ц. е напуснал дома й, в качеството на наемател след ноември 2015г. От протокол от 08.08.2018 г. на комисия по чл. 996 от ЗГР се установява обстоятелството, че лицето В.С.Ц. самостоятелно е променило настоящия си адрес. В този смисъл заповедта на кмета на община Б. е постановена при липса на предмет. Заличена е несъществуваща към момента на издаването на акта адресна регистрация. Горното е самостоятелно основание за прогласяването й за нищожна. Изводът не се опровергава и от показанията на св.Л., който сочи, че в имота с административен адрес гр.Б., ул.”Ц.С.В.” №8,  наематели никога не е имало. Тези показания  противоречат на декларираните от А. данни, в нотариално заверена декларация от 01.08.2019г., от която се установява, че В.С.Ц. е напуснал дома й, в качеството на наемател след ноември 2015г. и в тази ми част съдът не ги кредитира, доколкото противоречат на приобщени по делото писмени доказателства. В останалата част касаещи причините за регистрация на лицето на адрес в гр. Б., съдът ги намира за ирелевантни доколкото са и извън предмета на правния спор.

Правилно ответната страна е констатирала, както липсата на предмет, така и отсъствието на фактически и правни основания за издаване на отменената заповед на кмета на Община Б., поради което е недопустимо и разпореждането за вписване за настоящ адрес на лицето предходен негов такъв.

Не на последно място по арг. от чл.142 ал.2 АПК, следва да се отчете и факта на отречена с определение № 1765/04.02.2020 г. по адм. дело № 777/2020 г. и определение №4435/14.04.2020г. по адм.дело №780/2020г. и двете на Върховен административен съд активна процесуална легитимация на кмета на община Б. при оспорване на  Заповед № РД-19-7706-146/20.08.2019г., Заповед № РД-19-7706-151/28.08.2019 г. и Заповед за поправката й с № РД-19-7706- 154/28.08.2019 г. всички на Областен управител на област с административен център-Варна, поради което последните са влезли в сила.

С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваната заповед, като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма; при спазване на административнопроизводствените правила; постановена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, и съобразяване с целта на закона е законосъобразна, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на спора искането на ответника за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100 лв., съгласно чл.143 ал.3 АПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37 от ЗПП.

На основание чл.92, ал.14 от ЗГР (Нова - ДВ, бр. 55 от 2015 г., в сила от 21.07.2015 г., предишна ал. 13 - ДВ, бр. 47 от 2018 г.) Решението на административния съд е окончателно.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно от АПК, Административен съд-Варна

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на община Б. против Заповед № РД-19-7706-159/04.09.2019г. поправена със заповед № РД-19-7706-160/04.09.2019г. на областен управител на област с административен център Варна.

 

ОСЪЖДА Община Б. да заплати на Областна администрация с административен център гр. Варна сумата в размер на 100 /сто/ лева разноски по делото.

 

Решението е окончателно.

 

                                          СЪДИЯ: