Р Е Ш Е Н И Е
№ 1664
гр. Пловдив, 30 септември 2020
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Първо отделение, XVIII състав в съдебно заседание на осемнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. РУСЕВ
при
секретаря Т.К. като разгледа
докладваното от съдия Й. Русев АД № 1042
по описа за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба, подадена от Й.И.Б., ЕГН: **********,***, чрез адв. Б.И., със съдебен адрес:***, против заповед №
20-1030-000843 от 11.04.2020г., издадена от Началник група към ОД на МВР – гр.
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС
/СУМПС/ на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Твърди
се в жалбата, че заповедта е издадена в нарушение изискването за форма и
превратно тълкуване на материалния закон. Не е изяснена в пълнота фактическата
обстановка, като Б. отрича да е предизвикал пътно – транспортно произшествие
/ПТП/ в следствие удар на метална тръба, собственост на „В и К“ – гр. Пловдив.
Оспорват се изцяло констатациите в съставените АУАН и протокол за ПТП, с
твърдението, че управляваният от него автомобил е паркиран в район на
премахнати преместваеми гаражи, в основата на които
има остатъци от бетонови плочи. Действително, в близост до мястото на паркиране
на автомобила има тръба, която тече постоянно, но според него тя не е
собственост на „В и К“ – гр. Пловдив, а „остатък“ след премахването на
незаконно поставените гаражи. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
разноски. Подробни съображения по съществото на спора са изложени от
пълномощника адв. И. в съдебното заседание на
18.09.2020г.
Ответникът- Началник група към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, редовно призован, не взема становище по жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат
на оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно
засегнати от нея. Същата е допустима, като подадена в предвидения от закона
срок.
Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че при извършена проверка на
11.04.2020г. около 12.15ч. в гр. Пловдив, на ул. „Енисей“, паркинг пред № 2, от
длъжностно лице при ответника е установено, че жалбоподателят при управлението
на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Б 200 ЦДИ, рег. № РВ *****КС,
собственост на „ЕДИС ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД водачът не контролира непрекъснато
управляваното от него МПС и удря метална тръба, собственост на „В и К“, като
допуска ПТП; отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо
средство Алкотест дрегер фабр. № ARSM – 0001 и не се явява за даване на
кръвна проба в указания в талон за медицинско изследване № 0041223 час в
съответното лечебно заведение; не носи свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/ и контролен талон /КТ/. На Б. е съставен АУАН бл. № 510554 от
11.04.2020г., в който са посочени нарушения чл. 20, ал. 1, чл. 174, ал. 3 и чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното административно нарушение Началник група
към ОД на МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“ е издал оспорената заповед
– предмет на настоящото съдебно производство.
Представена е оправомощителна заповед за
компетентност на издателя на обжалвания административен акт, а именно заповед №
317з-391/06.02.2017г. на директора на ОД на МВР – гр. Пловдив, заповед № 8121з
– 1524/09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи за определяне на служби
за контрол по ЗДвП и заповед № 8121к – 5154/02.06.2017г. на министъра на
вътрешните работи за преназначаване на държавни служители на ръководни
длъжности в МВР /л. 24 – 26/. Приети са по делото и Справка за нарушител водач
на Й.И.Б. /л. 22 – 23/, АУАН бл. № 510554/11.04.2020г. /л. 17/, талон за
изследване бл. № 0041223/11.04.2020г. /л. 19/ и протокол за ПТП № 1
737285/11.04.2020г. /л. 20/.
В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели лицата П.Л.Д.,
съставил АУАН бл. № 510554 от 11.04.2020г., С.А.Б., съпруга на жалбоподателя и Е.Й.Б.,
дъщеря на жалбоподателя.
Съгласно показанията на свидетеля Д., той работи в сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – гр. Пловдив. През месец април 2019г. е изпратен от дежурния на
адрес гр. Пловдив, ул. „Енисей“ пред блок № 2, тъй като е постъпил сигнал на
телефон 112 за настъпило ПТП.
При пристигане на адреса е видял спукана тръба, от която тече вода,
паркиран в близост до нея автомобил и „момче“, което ремонтира друг автомобил.
В близост до мястото имало и други паркирани автомобили, но гражданинът,
ремонтиращ автомобила, посочил именно жалбоподателя като извършител на ПТП-то.
Свидетелят не може да каже кой е подателят на сигнала на телефон 112. Не може
да си спомни дали жалбоподателят се е намирал в близост до управлявания от него
автомобил.
Спуканата тръба, представлява малка водопроводна тръба, която „се показва“
малко над земята. Същата е снимана от свидетеля и снимката е представена като
доказателство по административно наказателното производство. Около мястото,
където се намира тръбата, имало и тухли. Не може да каже дали на тръбата е
поставена дървена тапа, за да не тече, както и не може да каже какво е било
разстоянието между нея и автомобилът, управляван от Б.. В тяхно присъствие е
пристигнал и екип на „В и К“, който е извършил ремонт на място на тръбата.
Съгласно показанията на свидетелката С.Б., двамата със съпруга й живеят
разделени на различни адреси от около 5 години. В деня на проверката Б. дошъл в
дома й, около 10,30ч., „оставил багаж“ и след 10 – 15 минути си тръгнал. Тъй
като на същия ден през 2017г. е получил тежък инсулт свидетелката се
притеснявала за него и му се обадила към 10,45ч. – 11ч. При обаждането той я
уведомил, че се е прибрал вкъщи.
Към 12,30ч. й се обадила дъщеря й Е.Б. и й съобщила, че баща й се обадил и
„я вика при себе си“. При пристигането си към 13ч. баща й и полицаи били в
близост до паркирания автомобил. Жалбоподателят Б. бил афектиран, тъй като
полицаите му казали, че е станало ПТП под формата на блъсната тръба на „В и К“,
която започнала да тече.
Самата свидетелка не е била на място при проверката, там е била дъщеря им.
Според нея, при проверката съпругът й е бил в дома си или поне така е казал на
нея. Не е бил в автомобила, тъй като му се обадили по телефона да отиде до
мястото. Отказал е да бъде проверен на място с дрегер
и да даде кръвна проба за алкохол.
На следващия ден самата тя отишла на мястото, за да добие представа каква е
тръбата, която твърдят, че съпругът й е „блъснал“ при управление на автомобила.
Отишла заедно с колега, видели „малка“ тръба и според колегата й била с размери
„един цол“. В близост до тръбата има 2 паркоместа,
като преди това на същото място е имало гаражи, които са премахнати. При
проверка в община Пловдив е получила информация, че тръбата действително е
собственост на „В и К“ и най-вероятно е останала след строежа на близка
кооперация. При други идвания при съпруга й е виждала тази тръба, която според
нея е течала и преди, тъй като мястото в близост до нея е било мокро. Виждала е
да са поставяни плочи в близост до тръбата, „за да не се спъне някой в нея“.
Съгласно показанията на свидетелката Е.Б., майка й С.Б.й се обадила по
телефона и казала, че баща й е бил при нея, да се свържа с него по телефона и
да разбера дали се е прибрал в дома си. Свидетелката не се обадила на баща си
веднага, а към 12,30ч. получила обаждане от него, че се е прибрал, но има
полицаи, които му извършват проверка. При пристигането си при него видяла
полицаи, които му съставяли акт за това, че при паркиране на автомобила си е
ударил водосточна тръба, която е протекла. Баща й бил видимо афектиран от
ситуацията, защото според него не е предизвикал ПТП и тръбата си тече
непрекъснато. Не е позволил да му бъде извършен тест за алкохол, но по неговите
думи след като се прибрал вкъщи изпил една или две бири. При разговор с майка
си разбрала, че майка й се е свързала с баща й по-рано и той се е прибрал в
дома си. Бил е в дома си, когато са пристигнали полицаите, защото му се обадили
да дойде до мястото, където е паркирал автомобила си.
Свидетелката е наясно за мястото, на което се намира тръбата и според нея
тя не тече в следствие на удара, а е текла и преди това. При паркиране в
близост до мястото, там винаги е било мокро.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна
страна:
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните
реквизити по смисъла на чл. 59, ал.
2, т. 4 и т. 5 АПК. С процесната заповед се налага принудителна
административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т.
1, б. „Б“ от ЗДвП /съгласно чл. 172, ал.
1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица.
Разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "Б" от ЗДвП урежда материалноправните предпоставки, при
установяването на които органът, при условията на обвързана компетентност,
налага ПАМ. Спорът между страните по делото е дали именно жалбоподателят, при
управление на автомобила е създал предпоставки за ПТП, както и дали е отказал
да бъда проверен за алкохол, когато е спрян за проверка и когато е управлявал
МПС-то.
Според посочената като правно основание за прилагане
на процесната ПАМ разпоредба на чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП (в приложима
редакция), временно се отнема свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца.
В
случая, действително Б. е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване
концентрацията на алкохол и не е изпълнил предписанието за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за лабораторно изследване за
установяване концентрацията на алкохол. Същият отрича да е създал предпоставки
за ПТП, тъй като тръбата, за която се твърди да е повредена в следствие на удар
с управляваното от него МПС, е текла и преди проверката.
Настоящият съдебен състав
намира, че не е установено по несъмнен начин обстоятелството, че Б. е
управлявал МПС, чужда собственост, след като е употребил алкохол и е отказал
установяването на концентрацията му с дрегер или чрез
медицинско изследване. Жалбоподателят не отрича факта, че след като се е
прибрал в дома си в деня на проверката е употребил алкохол, но това е станало
след като е прекратил управлението на автомобила. Следва да бъде съобразено, че
към момента на проверката МПС-то не се е намирало в движение, което да бъде
преустановено след сигнал на полицейските служители, а е било спряло.
При липсата на непротиворечиви доказателства за управление на
собствено МПС след употреба на алкохол и отказ да бъде установена концентрация
на алкохол чрез проверка от техническо средство дрегер
и чрез лабораторно изследване, не е изпълнена хипотезата на чл. 171, т. 1, б.
„Б“ от ЗДвП. В подкрепа на този извод са и депозираните при съдебното обжалване
свидетелски показания на съпругата и дъщерята на Б., които се кредитират от
настоящия съдебен състав като последователни и непротиворечиви, макар и
изходящи от лица, пряко заинтересовани от изхода на делото.
Не се доказва по несъмнен начин и фактът, че жалбоподателят е
създал предпоставки за настъпване на ПТП, като не контролира непрекъснато
управляваното от него МПС и удря метална тръба, собственост на „В и К“.
Съгласно показанията на свидетеля Д., той не е заварил жалбоподателя в
автомобила, нито близо до него, а проверката е извършена въз основа на подаден сигнал
на телефон 112. Свидетелят се позовава и на твърдения на друго лице, намиращо
се в близост до мястото, на което е паркирано процесното
МПС, но тези твърдения са приети безкритично, без да е отчетено
обстоятелството, че в близост до мястото има паркирани и други автомобили, не
само този, управляван от Б. в предходен момент.
При така изложените аргументи съдът намира, че наложената
със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1030-000843 от 11.04.2020г. принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от ЗДвП е
необоснована и немотивирана. Това, от своя страна, като резултат има за
последица нарушение на материалния закон и следва обжалваната заповед за
прилагане на принудителна административна мярка да бъде отменена.
Предвид изхода на спора, на
оспорващия следва да бъдат присъдени разноски по делото. Те се установиха в
размер на 510 лева- 500лв. договореното адвокатско възнаграждение и 10 лв.
заплатена ДТ.
Направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се оставя без уважение, защото не е направено от страна в
съдебното производство.
Мотивиран от горното Съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Й.И.Б., ЕГН: **********,***,
Заповед № 20-1030-000843 от 11.04.2020г., издадена от Началник група към ОД на
МВР – гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „Б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на
водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – гр. Пловдив да заплати на Й.И.Б., ЕГН: **********,***
сумата в размер на 510лв. (петстотин и десет лева) направени по делото
разноски.
На основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП
решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :