Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ ….. година 2018 град Плевен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, ХІІІ-ти
наказателен състав
в
закрито заседание
на
5 октомври през две хиляди и осемнадесета година,
в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИР ДИМИТРОВ
като
разгледа докладваното от съдия Димитров
ЧНД
№ 2332/2018 г. по описа на РС - Плевен
и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 243,ал.4 от НПК.
С протокол за избор за докладчик, Зам. Председателят
на РС – Плевен на 01.10.2018 г. в 15:16 часа е разпределил горепосоченото дело
на съдия Красимир Димитров.
Ю.И.Г., с ЕГН: **********, с
адрес за призоваване в страната – ***обжалва постановление за прекратяване на
наказателното производство от 08.08.2018 г. на прокурор ***при Районна прокуратура
- Плевен, издадено на осн. чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК за прекратяване на наказателното производството по Досъдебно
производство № Д-262/2017 г. по описа на РП-Плевен.
С
посоченото постановление РП - Плевен е
прекратила наказателното производство, образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК, за престъпление по чл.206, ал. 3, вр. с ал.1 от НК.
В
жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност
и необоснованост на атакувания съдебен акт с искане за неговата отмяна.
РС
- Плевен, след проверка на материалите по посоченото досъдебно производство,
намира жалбата за ДОПУСТИМА, доколкото е предявена в срока по чл. 243, ал.6 от НПК.
По съществото на жалбата:
Съдът, след като се запозна подробно с
доводите в жалбата и събраните на досъдебното производство гласни и писмени
доказателства намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
Предмет на
контрол е постановление на РП – Плевен, с което наказателното производство
против обвиняемия Асен Бориславов Иванчев за извършено престъпление по чл.206, ал.
3, във вр. с ал.1 от НК е прекратено.
Целта на съдебния контрол по реда на
чл. 243, ал. 4 и следващи от НПК е да се извърши проверка на законността и
обосноваността на постановлението на прокурора, с което се поставя край на
наказателното производство, като при извършване на тази
проверка проверяващия съд се произнася по същество на делото.
За нуждите на производството по чл.243
от НПК съдът проверява, дали е спазен материалния и процесуалния закон.
В обхвата на тази проверка се включва и
преценката, дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципа за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощие да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съгласно разпоредбата на чл.13, ал.1 от НПК съдът, прокурорът и разследващите органи в пределите на своята
компетентност са длъжни да вземат всички мерки, за да осигурят разкриването на
обективната истина по реда и със средствата, предвидени в този кодекс.
Също така следва да се отбележи, че
чл.14, ал.1 от НПК сочи, че съдът, прокурорът и разследващите органи вземат
решенията си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства по делото, като се ръководят от закона.
В този смисъл в процедурата по чл.243
от НПК съдът може да преценява дали събраните по досъдебното производство
доказателства са достатъчни за правилното решаване на казуса, при което не се
касае за подмяна на вътрешното убеждение на прокурора, а до съдебен контрол по
спазването на закона при упражняване на правомощията на прокурора в качеството
му на господар на процеса в досъдебната му фаза да прекрати наказателното
производство и по този начин да прегради пътя на бъдещо съдебно производство.
Досъдебно производство
№ Д-262/2017г. по описа на РП - Плевен е образувано на 07.02.2017 г. за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
На 18.09.2017 г. в качеството на обвиняем по досъдебното
производство е привлечен ***от гр. Плевен за това, че за периода 24.08.2015 г.
до 31.12.2016 г. в с. ***, обл. Плевен противозаконно
присвои чужди движими вещи – кобила ***с микрочип № 1 ***,UELN: DE ***на
стойност 50000 лв., кобила ***с микрочип № ***, UELN: DE ***на стойност 42000
лв., кобила ***микрочип № ***, UELN: DE ***на стойност 58000, кобила ***, с
микрочип № *** ***, UELN: DE ***на стойност 59000 лв., кобила ***, с микрочип №
*** ***, UELN: DE ***на стойност 50000 лв. или всички на обща стойност 259000
лева, като обсебването е в големи размери – престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
В хода на разследването разпитани като свидетели всички
имащи отношение към случая лица. Събрани
са и писмени доказателства.
Въз основа на събраните по
делото доказателства – писмени и гласни, в постановлението на РП - Плевен е
приета като установена фактическа обстановка въз основа на която е направено
заключението за неналичие на доказателства за извършено престъпление по чл.206,
ал. 3, предл. 1, във вр. с
ал.1 от НК и на основание чл.243, ал.1, т.2 и чл.199 от НПК е прекратено
наказателното производство срещу обвиняемия ***, с ЕГН:
********** по Досъдебно производство № Д-262/2017 г. по описа на РП –
Плевен.
С оглед установеното се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 127, т. 3 от Конституцията на Република
България в правомощията на прокурора /негово суверенно правомощие/ е да
привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпление и да подържа
обвинението по наказателни дела от общ характер. Това обаче става едва когато
се съберат достатъчно доказателства за виновността на определено лице в
извършване на престъплението.
Съдът приема, че
такива в настоящия случай не са налице и правилно РП Плевен е прекратила наказателното производство по цитираното
досъдебно производство.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в
постановлението си фактическата обстановка, която съответно се извежда от
събраните в хода на разследването доказателства, като въз основа на приетите за
установени факти е приел, че няма несъмнени и категорични доказателства, които
да сочат за извършено престъпление съставомерно
по чл.206, ал. 3, предл. 1, във вр.
с ал.1 от НК.
Съдът в рамките на
проверката за законосъобразност и обоснованост на прекратителното
постановление и след анализ на събраните по делото доказателства намира, че
така направеният извод от страна на наблюдаващия делото прокурора е правилен и
същият законосъобразно, с оглед на установените факти е приложил правомощието си по чл. 243, ал.1, т.1 от НК, като е прекратил наказателното
производство.
Към мотивите, изложени в постановлението на прокуратурата,
които съдът напълно споделя, е уместно и да се отбележи и следното:
Както се приема в теорията и съдебната практика, за да е
налице обсебване, трябва да бъде установено по безспорен и несъмнен начин, че
деецът противозаконно е извършил действия на разпореждане с чужда движима вещ,
като със своя, намираща се на правно основание в негово владение или държане.
Известно е от правната теория, че при владението не се
поставя въпросът за субективни права. То е факт - фактическо отношение между
хора по повод на вещите.
Собственикът владее, ползва и се разпорежда със своята вещ,
но и лицето, което няма вещно право като елемент от правото на собственост
върху вещта може фактически да упражнява съдържанието на това право.
Затова, трябва да се разграничава правото на владение като
съставна част от съдържанието на едно субективно право и владението като
фактическо състояние.
Наказателното право си служи по-широко с понятието владение.
Ето защо и в обективната страна от състава на престъплението
обсебване се влага понятието за фактическото упражняване на власт върху вещта,
а не и само на правото на владение.
Наказателно-правната защита на охраняваните обществени
отношения е по-широка от смисъла, който влага гражданското право.
За съставомерността
на деянието под признаците на чл. 206 НК не е от правно значение дали вещта,
върху която деецът има фактическата власт, е собственост на лицето, което я е
предоставило на дееца на някакво правно основание да я владее или пази, или той
я владее или пази при същите условия от лице, което е само владелец на вещта.
Не е от правно значение фактът дали имащият правото на собственост
върху вещта, който не я владее, знае или не дали неговата вещ е била
предоставена на дееца от владеещото я в момента трето лице.
Не е от правно значение и дали извършеното разпореждане с
вещта е направено в интерес на дееца или в чужд интерес.
За състава на престъплението обсебване е от правно значение,
че деецът упражнява фактическата власт върху чуждата вещ, която е получена на
някакво правно основание от лице, което е неин собственик или действа от негово
име, или от лицето, което в момента я владее.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.206 от НК се състои в присвояване, което в
теорията и практиката се разбира като акт на фактическо или юридическо
разпореждане с инкриминираната вещ в свой личен или чужд за собственика на
вещта интерес, като е безспорно, че актът на имуществено разпореждане може да
бъде осъществен както с действие, така и с бездействие, а именно - с
противозаконен отказ да бъде върната чуждата вещ.
От субективна страна състава на чл.206 от НК изисква пряк
умисъл и специално присвоително намерение, като в
теорията и практиката е безспорно, че за да се приеме, че те са налице е
необходимо да се установи че от субективна страна, деецът цели едно противозаконно,
окончателно, безвъзвратно и безвъзмездно разпореждане в свой или чужд интерес с
поверената му на правно основание чужда вещ, която владее или пази.
Предвид изложеното, съдът намира за правилен и обоснован
изводът на прокурора, че не са събрани доказателства за извършено престъпление
по чл.206, ал. 3, предл. 1, във вр.
с ал.1 от НК.
Не са събрани доказателства и за друго престъпление от общ
характер, поради което наказателното производство по Досъдебно производство №
Д-262/2017 г. по описа на РП – Плевен неминуемо следва да бъде прекратено.
В този смисъл Постановлението на Районна прокуратура - гр. Плевен
за прекратяване на наказателното производство се явява законосъобразно,
обосновано и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 243,
ал. 5, т. 1 от НПК, Съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП – Плевен за прекратяване на
наказателното производство по Досъдебното производство № Д-262/2017 г. по описа
на РП – Плевен от 08.08.2018 г. образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НК за
престъпление по чл. 206, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал. 1 от НК.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване или протестиране от
страните в седемдневен срок от
получаване на съобщаването, чрез Районен съд – Плевен пред Окръжен съд - гр. Плевен.
НЕЗАБАВНО да се изпрати съобщение на страните, ведно с препис
от настоящото разпореждане.
След влизане в сила на разпореждането,
препис от същото ведно с Досъдебно производство № Д-262/2017 г. по описа на РП-Плевен
да се върне на РП - Плевен.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: