Р Е Ш
Е Н И Е
Номер………. 31.07.2020 година Град Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
08.07. 2020 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: Диана Иванова
като
разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА
в.т.д. № 1038 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1618/21.11.2019
г. по гр.д.№1778/2019 г. по описа на Районен съд-Ст.Загора.
Въззивникът ЗАД „Д.Б.Ж.З.“ АД ЕИК *** в
депозираната въззивна жалба чрез процесуалния си представител излага доводи за
незаконосъобразност на решението, като излага подробни съображения. Моли съда
да отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с което да се приеме,че
приносът за съпричиняване на вредоносния резултат на въззиваемата страна е
най-малко 50%. Претендира за присъждане на разноски пред двете инстанции.
Въззиваемият Н.К.С. чрез процесуалния си представител взема
становище,че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.Претендира
за сторените по делото разноски като на осн.чл. 78 ал.5 ГПК прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.
Съдът като обсъди събраните доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
В
хода на производството се установява следната фактическа обстановка: Въззиваемият
Н.К.С. на 01.06.2018 г. около 17:11 часа, при условия на слънчево, сухо време и
дневна светлина, по ул. „***” в гр. Стара Загора, по хоризонтален и прав пътен
участък, в северното платно за движение, в посока от изток на запад се движел
л.а. „***” с рег. № ***, управляван от водача С.П.А., с ЕГН **********. Целта
на водача била да влезе на паркинга, намиращ се северно от хипермаркет „Б.”.
Приближавайки до паркинга, А.намалил скоростта си на движение и се приготвил да
извърши маневра „завой наляво”, за да влезе на паркинга. В северната лента на
южното платно за движение на ул. „***” имало колона от автомобили, които
изчаквали за завой наляво на светофара при кръстовището с бул. „***”. Един от
автомобилите в колоната отворил коридор за преминаване и изчакал л.а. „***” да
премине пред него, за да извърши маневрата „завой наляво”. В същото време обаче
по посочената улица, но в южната лента на южното платно за движение, в посока
от запад на изток, със скорост около 34.7 км/ч се движел мотоциклет „***” с
рег. № ***, собственост на А.А.С., управляван от ищеца Н.К.С.. Водачът на л.а.
„***” предприел маневрата „завой наляво”, движейки се ускорително, без обаче да
се увери, че по пресичаната от него лента за движение по улицата не се движат
други МПС. Така при пресичане на южната лента на южното платно за движение от
л.а. „***” настъпил удар между предния ляв край на лекия автомобил и лявата
страница на управлявания от ищеца мотоциклет „***”. Към момента на удара л.а. „***”
се е движел със скорост около 15.3 км/ч. Мястото на удара несъмнено било в
лентата за движение на мотоциклет „***”, като ищецът не е имал възможност да
реагира на ситуацията - внезапното навлизане на лек автомобил в неговата лента
за движение. След удара е последвало падане на мотоциклета на дясна страница
върху асфалта, както и падане на водача Н.С.. При падането си върху земята
вследствие на инцидента ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се
в счупване на лявата ключица, спукване на срамната кост на таза вляво, контузия
на лявото коляно и охлузвания по кожата.
За станалия инцидент били образувани пр. пр. № 2515/2018 г. по описа на
РП - Стара Загора и ДП № 1228-зм-94/2018 г. по описа на ОД на МВР - Стара
Загора. С Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 31.01.2019
г. наказателното производство по същото било прекратено.
Не
е спорно, че към датата на ПТП за МПС - то, управлявано от виновния водач - С.П.А.,
има сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в
„Застрахователно акционерно дружество Д.Б.Ж.З.” АД по застрахователна полица №
BG/30/118000275406, валидна от 16.01.2018 г. до 15.01.2019 г.
Предвид
изискванията на чл.432, вр. с чл.380 от КЗ, ищецът отправил до ответното
дружество писмена застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди на 20.06.2018 г., получена на 22.06.2018 г.
Ответникът
„Д.Б.Ж.З.” АД е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че
предявените искове са допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва ищцовите
претенции както по основание, така и по размер. Моли съда да отхвърли същите
изцяло, като на основание чл.78 от ГПК моли да му бъдат присъдени разноските в
настоящото производство, в това число за адвокатско възнаграждение. В условията
на евентуалност и в случай, че съдът намери исковете за основателни, ответникът
моли съда да намали размера на евентуално присъденото обезщетение, тъй като
размерът на иска бил прекомерно завишен.
Въззивният
съд приема ,че е налице следният механизъм на ПТП:На 01.06.2018г., около 17.11
часа, при условия на слънчево, сухо време и дневна светлина, по ул. „***” в гр.
Стара Загора, по хоризонтален и прав пътен участък, в северното платно за
движение, в посока от изток на запад се движел л.а. „***” с рег. № ***,
управляван от С.П.А., който искал да направи завой наляво и да навлезе в
паркинга, намиращ се северно от магазин „Б.”. Там движението е двупосочно, като
има три ленти за движение- северна лента за движение в посока запад (по която
се е движил А.в посока запад); средна лента за движение в посока изток и завой
наляво на кръстовището; южна лента за движение на изток и завой надясно на
кръстовището с бул. „****“ (по която се е движил ищецът в посока изток). По
същото време, в средната лента за движение в срещуположна посока за ляв завой
са били престроени автомобили, които са образували колона от кръстовището с
бул. „****“ на запад. На пресечката за влизане в паркинга на магазин „Б.“,
водач на автомобил от средната лента за движение в посока изток е оставил
коридор, за да може А.да премине и да осъществи желаната от него маневра - ляв
завой в паркинга на магазина. Водачът А.на л.а. „Опел“ е предприел ляв завой по
оставения коридор в колоната от автомобили в средната лента. Пресякъл е
средната лента и без да спре и да се увери, че в южната лента, която се явява
път с предимство няма друго движещо се ППС, продължил движението си, като е
навлязъл и започнал да пресича и южната лента. В този момент по нея се е движил
в посока изток само мотоциклет „**“ с водач Н.С.. Настъпил е удар, при който са
контактували предна челна лява част на автомобила с лява странична част на
мотоциклета. Към момента на удара и л.а. „***” и мотоциклет „***” са се движили
със скорост под разрешената от 50 км/ч. След удара е последвало падане на
мотоциклета на дясна страница върху асфалта, както и падане на водача Н.С.. При
падането си върху земята вследствие на инцидента ищецът е получил травматични
увреждания и са били нанесени материални щети по мотора.
В хода на първонстанционното производство
са назначени съдебно-автотехнически експертизи. При
анализа на експертните заключения се налага изводът,че мотористът е нямал
техническа възможност да избегне удара, тъй като лекият автомобил е попадал в
опасната му зона за спиране, както и, че водачът на лекия автомобил е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП – то.
Според ВЛ от повторната САТЕ дори да се
приеме, че водачът на лекия автомобил не е видял моториста, то сам се е
поставил в невъзможност да не може да предотврати произшествието.
Въззивният съд намира за неоснователно
оплакването във въззивната жалба за наличието на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия. В т. 7 на ППВС № 17/63 г. е прието, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат. Обективният характер на съпричиняването е признат и в постановеното
по реда на чл. 290 ГПК решение № 165 от 26.10.2010 г. по т. д. №93/2010 г. на
ВКС, ІІ т. о. Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.
51, ал. 2 ЗЗД . Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.В конкретния случай не може да бъде
направен извод за наличие на съпричиняване.Предвид принципите на
непосредственост и устност в гражданския процес не могат да бъдат обсъждани
данните от САТЕ от досъдебното производство.В хода пред двете съдебни инстанции
не са събрани доказателства,които да обосноват извод за наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.
Предвид гореизложеното следва да се
приеме,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.В полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1618/21.11.2019 г. по гр.д.№1778/2019 г. по описа на Районен
съд-Ст.Загора.
ОСЪЖДА
„Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление град ****,
да заплати на Н.К.С., ЕГН: **********,*** **** направените по делото
разноски в размер на 400 лв./четиристотин лева/.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: