^{Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е}

 

                              ^{гр.П., 31.10.2019 г.}

  

                               ^{В  ИМЕТО  НА  НАРОДА}

   

^{Поповският районен съд, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:}

                                                         ^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ}

 

^{при секретаря М. А., като разгледа докладваното от  с ъ д и я т а  анд № 193 по описа на ПпРС за  2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:}

 

^{Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. от ЗАНН е образувано по жалба на А.Ю.Х. ***-0321-000562/17.06.2019 г. на Началник Група към ОДМВР Т., РУ П., с което и на основание чл.174,ал.1,т.2 от ЗДвП са му наложения глоба в размер на 1000 лв., „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца и са отнети 10 к.т. за това, че „на 01.06.2019 г., в 00.52 ч., в община П., на път III-204 км 43+748 в посока към с. С., управлява личния си л.а.“ВАЗ 321213“ с рег.№ Т **** ТН след употреба на алкохол, с концентрация 1.35 промила, установено с техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047, в 22.53 ч. Издаден талон за медицинско изследване № 0035608/31.05. 2019 г. На водача е взета кръвна проба от мед.лице в ЦСМП П. Водачът има мирис на алкохол.От протокола за химическа експертиза № 29/04.06.2019 г. се доказа наличие на етилов алкохол в количество 1.02 промила ”– нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.}

^{В жалбата се оспорва  извършеното нарушение, като се излагат доводи относно допуснати многобройни съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, довели до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се от адв.*** от ТАК, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, ангажира допълнителни доказателства, посредством които оспорва авторството на извършеното нарушение и пледира за отмяна на атакуваното НП.}

^{Въззиваемата страна редовно призована, не ангажира становище по жалбата, не изпраща процесуален представител в с.з.}

^{Районна прокуратура П., уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.}

^{Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:}

^{Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е процесуално допустима.Жалбоподателят А.Ю.Х. ***, бил правоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП водач на МПС /справка л.7/ за категории „В”,“С“,“М“,“АМ“ и “ТкТ“, с правоспособност придобита преди повече от 30 години, като до извършване на настоящото нарушение бил санкциониран многократно за различни по вид нарушения на правилата за движение по пътищата.}

^{На 31.05.2019 г. употребил значително алкохол, като вечерта се намирал в масив /земеделски земи/, находящи се в близост до пътна асфалтова отбивка от/към път отворен за обществено ползване III-204. Въпреки употребения алкохол жалбоподателя Х. управлявал собствения си л.а. “ВАЗ 321213“ с рег.№ Т **** ТН. Заедно с него, но с друг л.а. „ВАЗ 21214“ с рег. № ВТ **** КМ се придвижвал и св.Г. А. Г. Валял силен дъжд, при което жалбоподателя не успял да овладее автомобила си и последния заседнал в канавка до нивата. Около 20.30 ч. св.Г.Г. се свързал по телефона с познатия си – св.Б. Б. и го помолил да отиде и да ги изтегли от нивата. Св.Б. се съгласил и около 22.00 ч. пристигнал на място. Управлявал трактор с прикачен към него инвентар, а в кабината при него се намирал и племенника му св.Ц. Х. В. Св.Б. закачил л.а. на жалбоподателя, но последния не могъл да приведе двигателя в движение. Непохватните му действия и пияното състояние били пряко възприети от св.Ц. Х., който се ядосал и отишъл при жалбоподателя. Указал му да се премести и успял да приведе двигателя в движение и да премести колата в близост до асфалтовия път, след което слязъл и отишъл отново при св. Б. Б.}

^{По същото време в дежурната част на РУП П. постъпил сигнал от охранителната фирма охраняваща земеделските земи в землището на с.С., общ.П., в който се съобщавало за стрелба. На сигнала се отзовал полицейски патрул в състав полицай С.Я. и полицай Х.Х.. При пристигането им на място били посрещнати от служители на охранителната фирма, които заявили, че в нивите има заседнали два автомобила със съмнение, че водачите им са употребили алкохол. Полицейските служители позиционирали патрулния автомобил на асфалта на път III-204 и изчакали двата л.а. се появят. Действително, малко по-късно, от отбивката към асфалтовия път на км43+748  се появили два л.а. ВАЗ.  Първият “ВАЗ 321213“ с рег.№ Т **** ТН се управлявал лично от жалбоподателя Х., а вторият „ВАЗ 21214“ с рег. № ВТ **** КМ се управлявал от св. Г. Г. С помощта на стоп-палка по образец, с фенер в  ръка, полицай Я. им указал да спрат вдясно зад полицейския автомобил, а полицай Х. същевременно бил пуснал светлинната сигнализация. Водачите на двата л.а. изпълнили даденото им полицейско разпореждане, след което и след като усетил мирис на алкохол, полицай Я. ги проверил за употреба на алкохол с помощта на техническо средство „Алкотест Дрегер 7410” с № 0047, скалата на което /по отношение жалбоподателя Х./ в 22.53 ч. отчела 1.35 на хиляда концентрация на алкохол в издишания въздух. Нарушителят пожелал да даде кръв за химически анализ. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0035608  /приложен л.19/, в който било вписано, че жалбоподателят следва да се яви за медицинско изследване в ЦСМП П. най-късно до 01.00 ч. Жалбоподателят бил придружен до ЦСМП П., при стриктно спазване на нормативните изисквания, дежурен лекар му взел кръв за изследване, като с СХЕ от 04.06.2019 г. в.л. К. установила, че в предоставената за изследване кръв, иззета от А.Х. има наличие на етилова концентрация 1.02 на хиляда.На жалбоподателя бил съставен АУАН за нарушението по чл.5,ал.3,т.1 /приложен л.6/, който той подписал без възражения. При тези обстоятелства било издадено атакуваното в настоящия процес НП № 19-0321-000562/ 17.06.2019 г. на Началника на РУП П., връчено лично на 18.09.2019 г.}

^{По отношение управлението на л.а. от св.Г. Г. и след извършена служебна справка в деловодната система на ПпРС съдията-докладчик констатира, че спрямо него е бил внесен ОА за извършено престъпление по чл. 343б,ал.1 НК, по който е било образувано нохд № 118/2019 г. В качеството си на подсъдим св.Г. Г. е бил признат за виновен за това, че на 31.05.2019 г. около 22.50 ч. на път III-204 км 43+748 е управлявал л.а. с концентрация на алкохол в кръвта 1.69 на хиляда установено по надлежния ред с техническо средство. За извършеното престъпление са му наложени наказания 1 г. ЛОС отложено по реда на чл.66 НК за изпитателен срок от 3 г.; 500 лв. глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 г., като понастоящем по жалба на подсъдимия делото е в ТОС.}

^{Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на изслушания в с.з. актосъставител С.Я., св.Х.Х., както и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства, като същата се оспорва от защитата на нарушителя, като се ангажират допълнителни гласни доказателства. Съдът не дава вяра на показанията на изслушаните в с.з. свидетели по искане на защитата – Б. Б., Ц. В. и Г. А., тъй като същите очевидно са съгласувани предварително с защитната теза на нарушителя. Чрез техните показания защитата прави макар и неуспешен опит да отрече управлението на л.а. от страна именно на жалбоподателя. Тези допълнителни показания противоречат на правилата на формалната логика, тъй като за настоящият състав е безспорно, че двамата полицейски служители са били изпратени по сигнал и за евентуална употреба на алкохол. Конкретно, към показанията на св.Г. А. настоящият състав подхожда с особено внимание тъй като отчета, че този свидетел вече е осъден за управлението на МПС относно същите обстоятелства по нохд № 118/2019 г. на ПпРС. Всъщност, в показанията си пред съда /л.24/ този свидетел заявява – „…А. спря зад мен. Не можех да видя кой точно слезе от колата на А., аз видях самото спиране. Полицейската кола беше на около 30 метра от моя автомобил. От неговия автомобил беше на около 35 метра, защото беше зад мен…“. Останалите двама свидетели на защитата също не са категорични във възприятията си досежно управлението на л.а. като св.Ц. В. сочи – „…Аз изкарах колата на отбивката, а не на главния път. Полицейската кола беше точно на главния път, на 10 м до главния път. Когато спряхме и патрулката завъртя бурканите. Полицаите не дойдоха при нас, А. направо скочи и отиде при полицаите…А. беше употребил алкохол, личеше му, че е употребил алкохол…“/пак там/. Св.Б. Б. също не е категоричен за това, че друг, а не жалбоподателя А.Х. е управлявал л.а., като посочва само, че „...Ц. запали „Нивата“ на А.. А. седна при него и излязоха на асфалта. Излязоха на 10-15 метра от калта, спряха отдясно. Полицейската кола беше спряла на отбивката на разстояние от нивите 30-40 метра. Не съм видял какво стана с полицаите…“ /л.23/. Внимателният прочит на тези показания не опровергава по категоричен начин обстоятелството, че към момента на извършената полицейска проверка именно жалбоподателя Х. е управлявал л.а.“ВАЗ 321213“ с рег.№ Т **** ТН. Това е така и защото двамата разпитани полицейски служители коректно изясняват мястото на позициониране на служебния автомобил върху пътното платно, както и последвалите активни действия по установяване употребата на алкохол у нарушителя Х., а и спрямо св.Г. А. Техните показания са последователни и логични, поради което съдът не намира основание да не им даде вяра, поради което ги поставя в основата на постановеното решение.}

^{При така установената макар и усложнена фактическа обстановка, от правна страна съдът намери, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:}

^{Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за извършеното нарушение на правилата за движение по пътищата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, водещи до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Първото и основно основание за законосъобразност на всяко НП е да бъде издадено от компетентен орган, като компетентността може да произтича както пряко от закона [случай, в който се презюмира], така и да бъде делегирана. В настоящият случай това основно изискване е спазено, тъй като атакуваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган –Началник към ОДМВР Т., РУ П., на когото съгласно чл.189,ал.12 от ЗДвП и т.2.8 от приложената /л.9-10/ Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, са делегирани права по смисъла  на чл.47,ал.2  от ЗАНН.}

^{Видно от разпоредбата на чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП се наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца и глоба в размер на 1000 лв. водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8 до 1.2 на хиляда включително, установена с медицинско и химическо изследване и/или техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух, а съгласно чл.6,ал.1,т.1 от Наредба № Із-2539/17.12.2012 г. на МВР /Обн.,ДВ, бр.1/2013 г., в сила от 04.02.2013 г./ за същото нарушение се отнемат задължително и 10 к.т. В конкретният случай безспорно е налице пълно съответствие между фактическата обстановка констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото НП. Разпоредбата на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП задължава всеки водач на МПС да не го управлява под въздействие на алкохол – разпоредба, чиято конкретна индивидуализация касаеща границите на допустимата концентрация е регламентирана чрез чл.174,ал.1,т.2 ЗДвП, по силата на който е санкциониран нарушителя. Нарушението е извършено виновно, умишлено, като  нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, знаел е че е употребил алкохол и не следва да управлява МПС в това си състояние, но въпреки това е управлявал л.а., с което е допускал настъпването на общественоопасните последици от своето деяние.}

^{След подробният анализ на приобщената доказателствена съвкупност, съдът намери, че при осъществяване състава на вмененото административно нарушение по ЗДвП, на нарушителя правилно са наложени наказания глоба в размер на 1000 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца. В случая те са и единствено възможните, доколкото самият законодател не е предвидил минимум и максимум на наказанието и не е предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи размера и вида на санкциите за установеното нарушение, поради което това наказание е правилно определено, респ. не съществува процесуална възможност за обсъждане на въпросите за неговото изменение.По отношение отнетите 10 контролни точки – отнемането на контролни точки по реда на Наредба Із-2539 на МВР не представлява нито наказание, нито принудителна административна мярка, т.е. не се явява санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване и респективно отмяна. Ето защо издаденото НП е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде изцяло потвърдено.}

                   ^{Водим от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът}

 

                     ^{Р   Е   Ш   И   :}

 

                   ^{ПОТВЪРЖДАВА  № НП № 19-0321-000562/17.06.2019 г. издадено от  Началника на РУ П. към ОДМВР Т., с което и на основание чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП на А.Ю.Х. ***, ЕГН-****** за нарушение по чл.5,ал.3,т.1 ЗДвП, са наложени административни наказания глоба  в размер на 1000 лв., лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 м. и са отнети 10 к.т. на основание Наредба № Із-2539 на МВР, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.}

 

                   ^{РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.}

            

                                                                        ^{РАЙОНЕН СЪДИЯ:}