Решение по дело №312/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на „М.” О., ЕИК *, седалище и адрес на управление Г. Г. Д., ул.”П. Л.П.”, представлявано от управителите Ф. Б. и М. Б., Ч. А. М. И., против Определение № 115/09.01.2012 г. по Г.д. № 1187/2010 г. по описа на Районен съд – Г. Д., с което първостепенният съд е осъдил жалбоподателя да заплати по сметка на РС – Г. Д. сумата от 80 лв. сторени в производството разноски за вещо лице.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Твърди се, че съдът го е обявил за необжалваемо, но същото подлежи на въззивен контрол, тъй като е част от първоинстанционното съдебно решение. Доколкото с влязло в сила решение по Г.д. № 1187/2010 г. по описа на Районен съд – Г. Д. предявеният иск е бил изцяло отхвърлен, то нямало законово основание, на което на ответника да бъдат възложени сторените в производството разноски. Предвид гореизложеното се настоява за отмяна на обжалваното определение на първата инстанция с всички произтичащи от това законни последици.

Въззивният съд след като обсъди данните по делото намира следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Г. Д. е бил сезиран с предявени от М. В. Ш. против „М.” О. обективно съединени искове с правно основание чл. 150 вр. чл. 262 КТ и чл. 86, А. 1 ЗЗД, по които е образувано Г.д. № 1187/2010 г. по описа на същия съд. С протоколно определение от 21.01.2011 г. първостепенният съд е определил възнаграждение за вещото лице, изготвило приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, в размер на 80 лв., платими от бюджета на съда. С Решение № 1596/03.05.2011 г. районният съд е отхвърлил изцяло исковите претенции на М. В. Ш., както и я е осъдил да заплати на ответното дружество „М.” О. сторените от последното съдебни и деловодни разноски в размер на 150 лв., представляващи адвокатски хонорар. Решението е влязло в законна сила, след като съдът е върнал депозирана въззивна жалба поради просрочие. След това РС – Г. Д. е постановил атакуваното определение от 09.01.2012 г. с мотива, че по силата на чл. 359 КТ производството по дела, свързани с трудови спорове е безплатно за ищеца, независимо от изхода на делото. Поради тази причина, заплатеното от съда възнаграждение за изготвената експертиза, следвало да бъде платено от ответника. Съдът е обявил, че така постановеният акт е необжалваем, а на обжалване подлежи Разпореждане № 116/09.01.2012 г. за издаване на изпълнителен лист за тази сума.

Настоящата инстанция намира, че частната жалба е процесуално недопустима като подадена срещу съдебен акт, който не подлежи на въззивен контрол. В случая с допълнително определение към решението си първостепенният съд се е произнесъл по разноските за съдебно-икономическата експертиза. Новият ГПК не предвижда възможност за самостоятелно обжалване на решението (определението) в частта за разноските, когато самото решение по същество не се обжалва. За страната, която е останала недоволна от решението в тази негова част, е предвиден друг процесуален ред да защитава правата си, а именно като поиска от постановилия го съд допълване или изменение в тази част по реда на чл. 248 ГПК. В този смисъл след като не е бил доволен от определението на РС – Г. Д., касаещо разноските в производството, жалбоподателят е следвало да подаде молба по чл.248 ГПК до РС – Г. Д. с искане съдът да измени своя акт, в което производство да бъдат изложени и възраженията, посочени в частната въззивна жалба. След произнасянето на първостепенния съд по така направеното искане, определението му на основание чл. 248, А. 3 ГПК ще подлежи на обжалване съгласно чл. 274, А. 1, т. 2 ГПК. Подадената пред настоящата инстанция частна жалба следва да бъде ценена като молба за изменение на решението (определението) в частта за разноските, поради което производството по делото следва да бъде прекратено и делото върнато на районния съд за произнасяне по искането на жалбоподателя (в този смисъл са опр. № 2/06.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 334/2008 г. на I ТО, ТК; опр. № 21/13.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 347/2008 г. на I ТО, ТК/.

Водим от горното, ОС – Б.

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима частната жалба на „М.” О., ЕИК *, седалище и адрес на управление Г. Г. Д., ул.”П. Л.П.”, представлявано от управителите Ф. Б. и М. Б., Ч. А. М. И., против Определение № 115/09.01.2012 г. по Г.д. № 1187/2010 г. по описа на Районен съд – Г. Д. и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ВРЪЩА делото на РС – Г. Д., който да се произнесе по искането на „М.” О. за изменение на Определение № 115/09.01.2012 г. по Г.д. № 1187/2010 г. по описа на с.с., по реда на чл. 248 ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: