РЕШЕНИЕ
№. 1140
гр. Пловдив, 16.06.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 750 по описа на съда
за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по
касационна жалба, предявена от „Лифт ЛТД“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. ***,
представлявано от управителя – К. Д. - Г., чрез адвокат Н.Г., срещу решение № 2290
от 16.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6792 по описа за 2021 г., на Районен
съд - Пловдив, I – ви наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-253/23.09.2021
г. на зам. – председател на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор,
с което на дружеството - жалбоподател на осн. 55, ал. 1 от ЗТИП е наложена
административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 600 лв.
Касаторът счита, че
обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се изводът на
районния съд, че деянието е установено безспорно от обективна и субективна
страна. Твърди се, че съдът неправилно е ценил установената по делото
фактическа обстановка и без основание е игнорирал представените от оспорващия
писмени доказателства. Сочи се, че съдът се е позовал на изолирани свидетелски
показания, противоречащи на съвкупния доказателствен материал, без да изложи
мотиви за това. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърденото с него наказателно постановление. Иска се присъждане на съдебни разноски.
3. Ответникът по
касационната жалба – Държавна агенция по метрологичен и технически надзор, не
взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба
е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието
на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил
сезиран с жалба предявена от касатора срещу наказателно постановление №
НП-253/23.09.2021 г. на зам. – председател на Държавна агенция по метрологичен
и технически надзор. Наказателното постановление било издадено въз основа на акт
за установяване на административно нарушение № АУАН-157 от 14.05.2021 г.,
съставен от Т. П. А. – на длъжност главен инспектор в РО ИДТН „Южна Централна
България“ – офис Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до
следното: На 21.04.2021 г., около 16:00 ч., контролни органи съвместно с представител на РО ИДТН ЮЦБ извършили внезапна проверка на
асансьор, монтиран в сградата на хотел "Авион" на адрес: гр. Пловдив,
ул. "Хан Пресиян" № 15, при която било установено, че в обекта се
експлоатира пътнически асансьор, регистриран в регистъра на съоръженията с
повишена опасност с peг. № Пд АС 4467, със зав. № 299/1999 г.
Експлоатацията на
посочения асансьор била установена по това, че в момента на извършването на
проверката, асансьорът бил с включено захранване, приемал, изпълнявал заявки и
превозвал хора. Асансьорът приел и
изпълнил съответна заявка и кабината потеглила, след като служителят на РО ИДТН
ЮЦБ задействал бутон от кабинната бутониера.
Проверката била
извършена в присъствието на Стоян И. –
администратор в хотел "Авион".
На проверяващите бил
предоставен договор за абонаментно обслужване от 01.02.2020 г. с поддържащата
фирма „ЛИФТ ЛТД“ ООД и ревизионна книга, от която проверяващите установили, че
последният запис в нея е ревизионен акт № 8 от 05.03.2020 г. за извършен
периодичен технически преглед на съоръжението от Валери Желев - инспектор в РО
ИДТН ЮЦБ.
От дата 05.03.2020 г. до
момента на проверката т.е. 21.04.2021 г. не бил извършен задължителният
периодичен технически преглед на асансьора.
Въз основа на горното
било установено, че на 21.04.2021 г. около 16:00 ч. в сградата на хотел „Авион”
на адрес: гр. Пловдив, ул. „Хан Пресиян“ № 15 лицето „ЛИФТ ЛТД“ ООД, с ЕИК ***,
в качеството му на лице, което поддържа асансьора, е нарушило чл. 46. ал. 2, т.
3 от ЗТИП във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 2 от НБЕТНА, като е допуснало
експлоатация на асансьор - пътнически с peг. № Пд АС 4467, със зав. № 299/1999
г. без да му е извършен периодичен технически преглед.
Описаната в АУАН
фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган,
който на осн. чл. 55, ал. 1 от ЗТИП е
наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 600 лв.
7. По делото като част от административната
преписка са представени: ревизионна книга на асансьор - пътнически с
peг. № Пд АС 4467, със зав. № 299/1999 г.; дневник на асансьор - пътнически с
peг. № Пд АС 4467, със зав. № 299/1999 г.; писмо от дата 31.03.2021г., 12:59
часа, изпратено по електронна поща от „LIFT LTD” (lift_ltd@abv.bg) do itdn.plovdiv@damtn.government.bg
с прикачени три броя файлове във формат PDF със наименувания – Приложение I, Приложение II и Списък Н …2021; писмо изх. № 052-РВ/30.03.2021г. от
„ЛИФТ ЛТД“ ООД до и.д. началник на отдел РО ИДТН Южна България, гр. Пловдив, за
представяне по опис: Приложение I – списък на поддържаните
административни сгради и хотели за тримесечието на 2021г. (01.01.2021г. до
31.03.2021г.); Приложение II – списък на
поддържаните административни сгради и хотели за последното тримесечие на 2021г.
(01.01.2020г. до 31.03.2021г.); Приложение I – неразделна част от писмо изх. №
052-РВ/30.03.2021г. Административни сгради и хотели; уведомление от дата
13.03.2020г. от „ЛИФТ ЛТД“ ООД до ОРО – 2 ООД, хотел „Авион“, за спиране на
асансьорната уредба поради епидемичната обстановка и заповед на министъра на
здравеопазването.
Според съдържанието на
Приложение I – неразделна част от писмо изх. № 052-РВ/30.03.2021г., под т. 2 от
списъка на
Административни сгради и хотели е посочен хотел „Авион“, последна
ревизия от 05.03.2021г., състояние –
„спрян“.
Според съдържанието на
ревизионен акт № 8/05.03.2020г. асансьор пътнически с peг. № Пд АС 4467 е установен в
добро състояние като са дадени следните предписания: 1) да се поставят
осветителни тела в шахтовото помещение – срок до 15.03.2020г.; 2) да се укрепи
прага в машинното помещение – срок до 13.03.2020г.; 3) да се удължи ………. (не се
чете от представеното копие) – срок до 13.02.2020г.
Според съдържанието на
ревизионен акт № 9/21.04.2021г., съставен в хода на контролната проверка,
последен запис в дневника на асансьор - пътнически с peг. № Пд АС 4467 е
извършен на 01.02.2021г. от К.Ф. и К.Д. .
Според лист „Ремонт и
реконструкция“ от дневника на асансьор пътнически с peг. № Пд АС 4467 през
2020г. са отразени следните действия: на
13.03.2020г. от И. Н. – „Укрепване праг машинно помещение и спиране на АУ“; на
01.02.2021г. от К.Ф. – „Осигуряване на
достъп на ползвателя за поставяне на осветителни тела в шахтата. След
монтирането на осветителни тела асансьорната уредба е спряна от експлоатация
изключена от таблото за управление захранване“.
8. В хода на съдебното производство пред
районния съд е разпитан актосъставителят, който в показанията си потвърждава
изложеното в акта. Същият пояснява, че в хода на проверката търсили
ревизионната книга на асансьора. Администраторът на хотела не значел къде е
книгата, тъй като бил на работа от няколко седмици. Книгата не било установен в
обекта, а се съхранявала в офис на „ЛИФТ ЛТД“ ООД. Там била попълнена и
ревизионната книга с констатациите от проверката. В представените документи не
било отбелязано, че е спрян асансьора. При проверката в машинното помещение
имало дневник, в който пишело, че последната проверка е извършена на
01.02.2021г. и в книгата не било отразено спиране на асансьора. В дневника
никъде нямало запис, че асансьорът е спрян. Представителят на „ЛИФТ ЛТД“ ООД
твърдял, че асансьорът е спрян март месец 2020г. преди пандемията. След
предявяване в съдебно заседание на лист „Ремонт и реконструкция“ от дневника,
свидетелят твърди, че при прегледа му с г-н И. не са установили запис „спрян“, поради което
изразява съмнения, че същият може да е дописан.
Свидетелят Стоян
Красимир И. – администратор на обекта,
твърди, че при проверката в машинното била намерена някаква книга, в която
проверяващите му показали нещо, но не помни какво е било. След това спрели
асансьора. До този момент, от както работил в хотела асансьорът не бил спиран.
Свидетелят С. А. Р. –
служител на РО ИДТН ЮЦБ и свидетел на установяване на нарушението, твърди, че
имали електронен регистър, даже имало скандал покрай него, но по него следили
кои асансьори са с изтекъл преглед. Всяка година се вкарвали данни от
прегледите и регистърът давал информация кои от тях са изтекли. Сочи, че при
проверката в машинното са влезли А. и И.
. Дневникът бил проверен от А. . Свидетелят мисли, че А. е снимал дневника с телефона си. Мисли, че в
дневника нямало запис за „спиране“.
9. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Относно спорния по делото
въпрос - дали в документацията на
асансьора е било отразено негово предходно спиране, съдът не е дал вяра на
представените от оспорващия документи, тъй като били неподписани, недатирани,
изготвени едностранно от самия жалбоподател, съдържащи изгодни за съставителя
им факти и в този смисъл доказателствената им стойност е пренебрежимо ниска.
Същото съдът приели и за представеното от жалбоподателя копие от дневник на
процесния асансьор, който дневник се води и попълва едностранно от „ЛИФТ“ ЛТД и
който е приобщен към преписката именно чрез представянето му от жалбоподателя
като приложение към подаденото възражение срещу АУАН. Отделно срещу записите в
дневника от 13.03.2020г. и 01.02.2021г. липсвал подпис на служителя, поради
което не била налице сигурност за достоверност и автентичност на отбелязването.
Още повече, тези отбелязвания в дневника категорично били опровергават от
показанията на актосъставителя, който с положителност потвърди, че се е
запознал подробно с книгите за асансьора и към момента на извършване на проверката
в нито една от тях, на нито едно място, не е имало отбелязано спиране на
асансьорната уредба. Съдът не е намерил и основания за намаляване размера на
наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
10. Диспозицията на чл. 46, ал. 2, т. 3 от ЗТИП поставя пред субектите –
ползвател и обслужващ персонал на съоръжения с повишена опасност, задължение да
не допускат експлоатацията им, когато същите не са регистрирани или не са
пуснати в експлоатация от органите за технически надзор или не им е извършен
първоначален и/или периодичен технически преглед по този закон или наредбите по
прилагането му.
Предвиденият състав на допустителство се осъществява чрез бездействие,
при установено в закона задължение за определено действие от страна на лицата,
посочени в материалната норма като субекти на задължението, а именно да
осъществяват контрол върху експлоатацията на съоръженията с повишена опасност,
така че да не бъдат експлоатирани в нарушение на въведени от закона забрани или
без да са изпълнени съответни нормативни изисквания, което обективно тези лица са
могли да предотвратят чрез прилагане на предвидената в закона система от мерки
за недопускане извършването на този вид деяния. Иначе казано, ако задълженото
лице е предприело съответните мерки за спиране експлоатацията на съоръжението,
констатираното в последствие негово ползване от собственика и/или трети лица не
дава основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност.
В случая както на етап административни производство, така и пред съда
оспорващият е ангажирал документи в подкрепа на заявени положителни факти,
чието доказване като проявени в обективната действителност се явява в пряка
връзка с наличието или липсата извършено административно нарушение. Районния
съд правилно е определил характера на ангажираните доказателства, които като
частни свидетелстващи документи не притежават материална доказателствена сила.
Тяхната достоверност следва да бъде ценена с оглед съвкупния доказателствен
материка. Тази именно преценка съдът е извършил в противоречие със събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Некоректно съдът е посочил, че
документите са без правна стойност, тъй като са неподписани, недатирани и
изготвени едностранно от самия жалбоподател. По смисъла на чл. 5 от Закон за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги ( обн. ДВ, бр. 34 от
6.04.2001 г.), адресат на електронното изявление може да бъде лице, което по
силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз
основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да
получи изявлението в електронна форма. В случая като резултат на водената по
e-mail кореспонденция, контролният
административен орган се явява адресат имено на електронно изявление от лице,
длъжно по закон да му предоставя данни, с цел водене на поддържаните в
администрацията регистри.
Правилото на чл. 8 от ЗЕДЕУУ предвижда, че електронното изявление се
счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна
система, освен ако е уговорено потвърждаване от адресата за получаването му.
Относно датата на електронното изявление, разпоредбата на чл. 9 от ЗЕДЕУУ
предвижда, че електронното изявление се счита изпратено с постъпването му в
информационна система, която не е под контрола на автора.
При това положение, относно достоверността на датата на процесното
електронно изявление, съществено е да се установи фактът на неговото постъпване
в информационната система на контролния административен орган.
На следващо място, доколкото потвърждаването на получаването не удостоверява
съдържанието на електронното изявление (чл. 8, ал. 3 от ЗЕДЕУУ), от значение за
делото се явява обстоятелството дали изявлението е получено от администрацията,
същото съдържало ли е в цифров вид, представените на хартиен носител приложения
и въведени ли са били данните от тях в поддържания от контролните органи
регистър.
Естествено, ако бъде установено че задълженото лице е отправило изявление
до контролните органи, в което е дало данни за статуса на съответното
подотчетно съоръжение, несъобразяването на тези данни от адресата не води до
липсата на изявление въобще, нито опровергава неговото съдържание. Тези
обстоятелства съдът е длъжен да прецени в съвкупност като съобрази и наличието
на всички други преки и косвени доказателства за проявление на удостоверения в
изявлението факт.
Прочитът на събраните по делото свидетелски показания сочи на ясно
противоречие в тезата на актосъставителя, която съдът е възприел безкритично.
От една страна А. , след запознаване със съдържанието на дневника, е попълнил
ревизионен акт от 21.04.2021г., в който е посочил, че последен запис в дневника
на асансьор с peг. № Пд АС 4467 е извършен на 01.02.2021г. от К.Ф. и К.Д. . Каза се, този запис отразява спиране
на асансьорната уредба. От друга А. твърди, че в дневника не е установил запис за
спиране, като подкрепя позицията си и с преките впечатления на свидетеля И. .
Последният, противно на тази позиция, заявява, че няма спомен какво е било
съдържанието на дневника. Този спорен въпрос не се изяснява и от показанията на
свидетеля Романов, който заявява, че няма преки впечатления по съдържанието на
дневника, но си спомена А. да го е снимал с телефон. Единствената снимка,
която е представена с административната преписка, изобразява корицата на
дневника без данни за неговото съдържание.
При това положение не могат да бъдат споделени изводите на районния съд,
че липсата на запис за спиране на асансьора към момента на проверката е доказан
факт. Преди всичко доказването на отрицателен факт става чрез доказване на
изключващите го положителни факти. Иначе казано, ако в случая при проверката бе
снето копие от съдържанието на дневника, в което не се съдържа спорния запис,
то ангажираните в последствие от оспорващия доказателства без съмнение биха се
установили като недостоверни. При липсата на такива преки доказателства
отрицателният факт, който се явява и определящ за ангажиране на административно
наказателната отговорност на задълженото лице, следва да бъде доказан чрез
верига от косвени доказателства, която да води до единствен възможен извод.
Такъв еднозначен извод в случая не може да бъде формиран.
По правилото на чл. 13, ал. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН в производства по
обжалване на наказателните постановления съдът в пределите на своята компетентност
е длъжен да вземе всички мерки, за да осигури разкриването на обективната
истина по реда и със средствата, предвидени в НПК.
Районният съд не е изпълнил това свое задължение и в рамките на
служебното начало, чрез допустимите доказателствени средства, включително и
тези по чл. 144 от НПК – при липсата на съответни знания и чл. 117 от НПК, не е
отговорил на спорните въпроси, които са от значение за установяването на
административното нарушение. Съдът е следвало да анализира данните в представените
от оспорващия документи като ги отнесе по съдържание и дати към очертаната
хронология на събитията, да ги съпостави с безспорно установените факти, да
разпредели доказателствената тежест между страните и при необходимост чрез
разпит на отразените в тях като автори лица и/или способите на съдебната
експертиза да прием или отрече проявлението на фактите, които се стреми да
докаже представилата ги страна. Като не е сторил това съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, което предвид забраната за ново фактическо
установяване не може да бъде отстранено пред касационната инстанция.
Решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно следва да
бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на съд
при спазване указанията на касационната инстанция.
11. Предвид
изхода на делото, съобразно правилото на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН във вр. чл. 266,
ал. 2 от АПК, при новото разглеждане на делото районният съд дължи произнасяне
и по разноските за водене на делото пред касационната инстанция.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 2290 от 16.12.2021 г., постановено по а.н.д № 6792 по описа за
2021 г. на Районен съд - Пловдив, I – ви
наказателен състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен съд -
Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.