Р Е Ш Е Н И Е
№.....
гр.
София, 30.03.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно
заседание на десети март през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
съдия: даниела
попова
при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 10635 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от С.Х.А. и Д.А.В.
против K&H I.H.– К&Х З.АД - Унгария, с която е предявен иск за заплащане на сума, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
Ищците С.Х.А.
(съпруга) и Д.А.В. (дъщеря) твърдят, че на 09.06.2015 г. в Република Унгария,
на магистрала М5 в участък 28 км.+340 техният родственик А.В.А.е загинал при ПТП. Ищцата С.А.
поддържа, че със загиналия са били законни съпрузи, живеели са постоянно заедно
от 2000 г. в къщата на родителите му. През 2003 г. им се родило общо дете –
дъщеря. Загиналият се грижел за семейството си, бил опора на всички в дома им.
Смъртта му причинила болка и страдание на ищцата, постоянно плачела, ходела на
гробищата. Ищцата Д.В. сочи, че изпитва душевна мъка по загубения баща. Сочи,
че той й е бил опора. Преживява тежко загубата на единия си родител, затворила
се в себе си. Виновният за пътния инцидент шофьор К.И.имал застраховка
Гражданска отговоронст в унгарското К и Х З.АД. Кореспондент на същото за
България се явявавало А.Б.– регулиране на щети ЕООД, което не взело становище
по подаденото искане на пострадалите за обезщетение. Междувременно унгарското
дружество изплатило на С.А. 22 806 лв., а на Д.В. 22 806 лв. Считат, че
приложимо право е това на Регламент 44. Въз основа на изложеното и поради липса
на удовлетворение от размера на извънсъдебното обезщетение предявяват искове за
обезвреда на понесените неимуществени вреди от смъртта на техния родственик в
размер на 180 000 лв. за всяка една от двете ищци, ведно със законна лихва от
01.06.2016 г. (датата на изтичане срока по чл. 271, ал. 1 КЗ /отм./) до
окончателното плащане.
Ответникът К и Х З.АД
оспорва исковете по основание и размер. Аргументира прилагането на Регламент №
864/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 11 юли 2007 г. относно
приложимото право към извъндоговорни задължения, което от своя страна
оправдавало размера на предложеното обезщетение, тъй като приложимото право в
случая е унгарското.
Съдът, като прецени относимите
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Ищците С.А. и Д.В. са съответно
съпруга и дъщеря на А.А..
На 09.06.2015 г. в Република
Унгария, на магистрала М5 в участък 28 км.+340, водачът на камион, негова
собственост, К.И.се движел в дясното
платно на магистралата. В същото време, в дясната част на магистралата стоял А.В.
А., който слязъл от управлявания от него микробус с ремарке, поради прегряване
двигателя. Водачът на камиона навлязъл в аварийната лента, при което реализирал
ПТП със спрелия там микробус – първоначално с ремаркето, след което и със самия
микробус. Камионът ударил с предна дясна част А.А., който паднал на около 12
метра напред. Следствие на това А. получил плеврални и коремни рани, остър
травматичен шок и починал на място.
С присъда, влязла в сила на 19.10.2016г., на Окръжен
съд на Добош, водачът на МПС-то К.И.е признат за виновен за причиняването на
смърт на А.А. в пътно – транспортното произшествие. В присъдата е прието, че
смъртта е настъпила в пряка причинно следствена връзка с произшествието, както
и, че вина за настъпването му има водачът Ищван.
Установено е по делото и не е
спорно между страните, че за управляваното от
К.И.МПС, с което е реализирано ПТП, е имало сключена застраховка
Гражданска отговоронст в унгарското К и Х З.АД.
Не е спорно и от
представените писмени доказателства се установява, че при ответното дружество е
заведена щета, по която застрахователят определил и изплатил на всяка от ищците
по 3 750 000 форинта /22 806 лева/.
От показанията на св. З.М.–
майка на ищцата С.А., които съдът не намира основание да не цени, и ги
възприема изцяло като неопровергани от останалите, събрани по делото
доказателства, се установяват негативните емоции, търпени от ищците от смъртта
на А.А.. Свидетелката установява, че независимо от това, че починалият е бил
опората на семейството. Заедно със съпругата си С.А. са се грижили за
семейството, за отглеждането на детето. Между тримата са съществували
изключително близки отношения. В името на семейството, А.А. е работел като
международен шофьор. Свидетелката установява, че смъртта му се отразила тежко
на ищците. Съпругата се затворила в себе си и все още не може да преодолее
загубата, детето продължава да скърби за баща си. В тази насока са и
показанията на св.А.О., които също съдът възприема изцяло.
От заключението на приетата по
делото съдебно – психологична експертиза, което съдът не намира основание да не
цени се установява, че загубата на съпруг, съответно баща, има интензивно и
трайно негативно отражение върху психичното функциониране на ищците - и двете
отличават внезапната му смърт като екстремно изразен стресогенен фактор и са
преживели това събитие като стресогенен фактор. Вещото лице сочи, че при С.А.
се отчита средно към тежко изразено състояние на депресия, характеризиращо се с
преживелищни и вегетативни симптоми, както и нежелание за общуване.
Симптоматиката е била най-изразена около два месеца след събитието и е
персистирала около година, като и понастоящем се наблюдават депресивни симптоми
– тъга, чувство на безсмислие. По отношение на Д.В. вещото лице сочи, че към
момента на събитието са били налице интензивни емоции на скръб, чувство за
невъзвратима загуба, ужас и шок, а след това – реактивно депресивно състояние с
към средна степен на изразеност, характеризиращо се с преживелищни и
вегетативни симптоми. Емоциите са били най – интензивни около година след
събитието, продължителни във времето, като и към момента на изследването –
2020г., при нея са налице отделни прояви на емоционална лабилност и социално
дистанциране.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Процесното ПТП е
настъпило на територията на Унгария и смъртта на съпруга, съответно – баща, на
ищците са настъпили в тази държава-членка на ЕС, поради което в отношенията
между ищците и ответника – унгарско З.дружество, е приложим Регламент
/ЕО/ № 864/2007г. на Европейския парламент и на съвета от
11.07.2007г. относно приложимото право към извъндоговорни задължение - Регламент Рим
II. Общият принцип на чл. 4, ал.1
от Регламент № 864/2007г. е приложимост на правото на държавата, в
която е настъпила вредата, независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт
и независимо в коя държава или държави настъпват непреките последици от този
факт. С решение по
дело №С-350/14 Съдът
на ЕО е приел по преюдициално запитване, че по смисъла на чл.4, §1 от Регламент
(ЕО) № 864/2007г. на Европейския парламент и на съвета от 11.07.2007г., трябва
да се тълкува за целите на определянето на приложимото право към
извъндоговрните задължения, произтичащи от пътно-транспортни произшествия, в
смисъл, че вредите на наследници, които имат постоянно местоживеене в една
страна на ЕС, от причинени от смъртта на техен близък родственик, настъпила при
ПТП в друга държава на ЕС, трябва да се квалифицират като „непреки последици“
от това произшествие, по смисъла на посочената разпоредба. Според чл.7 от
Регламента застрахователният договор се урежда от правото на държавата-членка,
в която е разположен рискът към сключване на договора, а съгласно чл. 7, пар. 6
от регламента „държава-членка, където е разположен рискът” означава държавата –
членка по регистрация, когато застраховката се отнася до моторни превозни
средства от всякакъв вид. В случая договорът за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ е сключен за водачи на МПС с регистрация в Унгария, и
е с действие за територията на Унгария, поради което следва да се приеме, че
застрахователният риск е разположен на територията на Унгария /така – решение №
266 от 30.01.2018г., постановено по въззивно дело № 317 /2016г. по
описа на САС/.
В тази връзка,
неоснователни са доводите на ищците относно приложимостта на българския
материален закон. Регламент № 44/2001 относно компетентността, признаването и
изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела определя
компетентността на българския съд да разгледа и реши правния спор, приложимото
право обаче са определя не по правилата на КМЧП, а по чл. 4, ал.1
от Регламент № 864/2007г.,
определящ като такова унгарското право .
По
делото са представени извлечения от Закон LXII от 2009г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС /ЗЗЗГОМПС/ на Унгария, както и Закон V от 2013 г. относно
Гражданския кодекс /обн.на 26.02.2013г./ на Унгария.
Раздел
28 от ЗЗЗГОМПС регламентира правото на пряк иск на пострадалата страна срещу
застрахователя на лицето, пряко участвало в произшествието /ал.1/, който може
да бъде предявен и пред съда на държава членка, ако домът на пострадалата
страна се намира на нейна територия /ал.2/, а ал.3 от същата разпоредба дава
право на иск на пострадалата страна срещу застрахователя за корекция на
застрахователното обезщетение.
Съгласно
§3/А от ЗЗЗГОМПС при приложението на този закон под щета и обезщетение трябва
да се разбира нарушение на правата на личността, а също и обезщетение за
неимуществена вреда, служеща за основание за
искане за обезщетяване за неимуществена вреда.
Съгласно
Раздел 13, ал.1 от ЗЗЗГОМПС, в случай на телесна повреда застрахователната
компания покрива до 1 600 милиона форинта на иск, независимо от броя на
жертвите, включително всички свързани с това вземания, произтичащи от или във
връзка с произшествието, разходите по принудително изпълнение, в т.ч. съдебни
разноски и лихвите за периода до извършване на действителното плащане.
Според Раздел 6:519
от Закон
V от 2013 г. относно Гражданския кодекс всяко лице,
което причини неправомерно вреда на друго лице, носи отговорност за тази вреда.
В Раздел 6:522 е посочено, че правонарушителят обезщетява потърпевшата страна
за всички загуби, а според Раздел 6:531 ако степента на вредите не може да бъде
изчислена с точност, лицето, отговорно за вредите трябва да плати общо
обезщетение, което би било достатъчно за обезщетяване на засегнатата страна.
Раздел 6:532 предвижда че обезщетението се дължи веднага след възникване на
вредата. В Раздел 2:52 е регламентирано правото на реституция – право на
лицето, чиито права, свързани с личността са били нарушени да получи
обезщетение, като ал.3 гласи „Съдът определя размера на реституцията в една
сума като взема предвид тежестта на нарушението,…. степента на отговорност,
въздействието на нарушението върху засегнатата страна и обкръжението му”.
Предвид това, съдът
приема, че е сезиран с пряк иск по Раздел 28 от унгарския Закон LXII от 2009г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС /ЗЗЗГОМПС/ на
увредени лица с местоживеене на територията на България срещу застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, който е със седалище и адрес на
управление на територията на Унгария за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта А.А., загинал при ПТП, настъпило на
територията на Унгария, който е доказан по основание.
Налице са
предпоставките, за ангажиране отговорността на ответното дружество -
застраховател на деликвента спрямо увредения ищец: наличието на действителен
застрахователен договор, с който застрахователят се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
водача на автомобила за причинени от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди – Раздел 12 от Закон LXII от 2009г. за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за МПС; наличието на предпоставките
на Раздел 6:519 от Раздел 2:52, от Закон V от 2013 г. относно Гражданския кодекс на Унгария,
пораждащи отговорността на застрахования водач спрямо увредения ищец - извършване
на противозаконно деяние от страна на прекия причинител на вредите - управление
на МПС в нарушение правилата на унгарския ЗДвП, причиняване на ПТП и смърт на
лице; вредоносен резултат - причиняване на неимуществени вреди на ищците–
негативни психични изживявания във връзка със смъртта на техния съпруг и баща;
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност
на дееца. Тези изводи следват от постановената от Окръжен съд Добош присъда,
заключението на приетата СПЕ и показанията на разпитаните свидетели. Съдът
съобразява и приложения по делото отговор, по смисъла на Раздел 23 от Закон LXII от 2009г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС;
с който представителят на унгарската застрахователна компания, правейки
предложение с обосновка на обезщетението, приема, че задължението е настъпило
безспорно, признал е настъпването на
вредата, както и активната легитимация на ищците да получат обезщетение.
В настоящия случай,
с кредитираните свидетелски показания, се установи, че между ищците и
пострадалия при произшествието техен съпруг и баща е съществувала дълбока
емоционална връзка. Починалият е бил опората на семейството и неговата смърт се
е отразила изключително негативно както върху начина на живот на ищците така и
върху тяхното психично и емоционално състояние. От заключението на ВЛ по
приетата СПЕ се установява, че ищците са преживели психологичен стрес, свързан
с депресивни състояния, които и не са отшумели и намират и към момента
обективно отражение в поведението им. Смъртта на А.А. е станала причина ищците
да преживеят значителни по интензитет и продължителни във времето душевни болки
и страдания, които следва да бъдат обезщетени.
При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбите на Раздел
2:52, Раздел 6:522, Раздел 6:531 от Гражданския кодекс на Унгария, според които
обезщетението следва да обхваща всички загуби на потърпевшата страна, да е
достатъчно за обезщетяването й, както и да бъде определено в сума при отчитане
тежестта на нарушението, степента на отговорност, въздействието на нарушението
върху засегнатата страна и обкръжението й.
Неимуществените вреди от загубата на близък човек са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен,
той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на
човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи
размер на задължението, съобразен с критериите по
Раздел 2:52, Раздел 6:522, Раздел 6:531 от Гражданския кодекс на Унгария.
Изхождайки от критериите,
посочени в Раздел 2:52, от Закон V от 2013 г. относно Гражданския
кодекс, преценявайки обстоятелствата, при които е настъпило произшествието -
внезапно, тежестта на нарушението – престъпно нарушаване правилата на движение
по изключителна вина на водача на МПС, възрастта на починалия към момента на
настъпване на увреждането – 45 години, който бил в
зряла възраст, работоспособен, възрастта на увредените (ищците), живели в едно
домакинство с починалия, установените отношения между тях, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното състояние на ищците, съдът намира, че претърпените от ищците неимуществени
вреди следва да бъдат възмездени със сумата от 130 000 лв. за всяка от тях.
За да определи този размер на
обезщетението по отношение на съпругата С.А., съдът взе предвид и изключително близките им
отношения към момента на ПТП, и негативните последици от
загубата, свързани както с поемане на цялата родителска отговорност за отглеждането и възпитанието
на малолетното дете, така и със значителните по интезитет вреди от внезапната загуба на съпруга й, които не са отшумели и понастоящем.
По
отношение размера на обезщетението за Д.В. съдът отчете, че детето е било на ниската
възраст към момента на загубата на баща та, получило е психична травма вследствие на нея,
която се е отразило на психологичното му състояние, като и до сега при
детето са налични отделни прояви на емоционална лабилност и социално
дистанциране. Ищцата е понесла значителни болки и страдания от смъртта на своя баща, които
и към този етап не са преодолени напълно.Същата е лишена от бащина грижа и
закрила, което ще проявява отражение върху
душевното и емоционалното й развитие и в бъдеще.
Бе отчетено това,
че внезапната смърт на съпруга и бащата е била тежко и мъчително приета от
ищците. Починалият е бил както емоционална, така и материална опора на своята
съпруга и дъщеря. Ангажирани са доказателства за топлата емоционална връзка между
членовете на семейството, които още страдат от внезапната загуба. Загубата и
нейния внезапен, мъчителен и безвъзвратен характер са причинили непреодолима
скръб и мъка, които се преживява от ищците и до настоящия момент. Починалият е
бил подкрепата в живота на своята съпруга и дъщеря, не може да бъде заменен по
никакъв начин в живота за напред. Преживяната травма ще остави болезнен
отпечатък върху психиката и начина на живот на ищците, като последиците имат
тежък и необратим характер.
Поради това, съдът
прие, че обезщетение в размер на по 130 000 лева за всяка от ищците е
достатъчно да обезщети претърпените от всяка от тях негативни емоции. Този
размер съдът намира за съответен на изискванията на Раздел 2:52 от Закон V
от 2013 г. относно Гражданския кодекс, и в рамките на
лимитите, посочени в Раздел 13 от Закон LXII от 2009г. за
задължителната застраховка ГО на МПС.
Посочената сума
следва да бъде намалена с извънсъдебно признатите и заплатени от ответника на
всяка от ищците по 22 806 лева, при което на всяка от тях следва да се
присъдят по 107 194.00 лева. Исковете са основателни в тези размери, в
които следва да бъдат уважени. Ответникът дължи и законна лихва от 03.01.2016г.
/така, както е поискано в ИМ – съгласно Раздел 6:532 от Закон V
от 2013 г. относно Гражданския кодекс лихва се дължи
от възникването на вредата, която предхожда датата, сочена в ИМ/.
При този изход
на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК страните имат право на
разноски.
Ответникът е извършил разходи в размер на 15 589.40 лева
– заплатени преводи и адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 9 283.83 лева, съответно на отхвърлената
част от исковете.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК в тежест
на ответника следва да се възложи сумата от 8 575.52 лева ДТ по делото,
платима по сметката на СГС ,съразмерно на уважената част от исковите претенции,
както и 148.88 лева – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на
ищеца сумата от 7 146.27 лева –
част от адвокатско възнаграждение от 12 000 лева, определено съгласно
чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съразмерно на уважената част от исковете претенции.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА K&H I.H.- к&х З.АД – Унгария, седалище и адрес
на управление в Унгария, Будапеща 1095, ул.*******да заплати на С.Х.А., ЕГН *********,
и но Д.А.В., ЕГН **********,*** *******, на основание Раздел 28 от Закон LXII от 2009г. за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” за МПС на Унгария, още по 107 194.00 лева на всяка от тях – обезщетение
за претърпените болки и страдания по повод смъртта на А.В. А., починал
следствие на ПТП, настъпило на 09.06.2015г. в Република Унгария, на магистрала
М5, извън населено място Оча, в участък 28 км + 340 м., причинено виновно от И.К.,
за
управляваното от който МПС е била сключена застраховка "Гражданска
отговорност" с ответното дружество, ведно със законната лихва считано от 03.01.2016г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете
за разликата до пълните им предявени размери от по 180 000 лева като неоснователни.
ОСЪЖДА С.Х.А., ЕГН *********, и но Д.А.В., ЕГН **********,*** *******,
да заплатят на K&H I.H.- к&х З.АД – Унгария, седалище и адрес
на управление в Унгария, Будапеща 1095, ул.*******сумата от 9 283.83 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА K&H I.H.- к&х З.АД – Унгария, седалище и адрес
на управление в Унгария, Будапеща 1095, ул.*******да заплати по сметка на
Софийския градски съд, сумата от 8 724.40 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, K&H I.H.- к&х З.АД – Унгария, седалище и адрес
на управление в Унгария, Будапеща 1095, ул.*******да заплати на адв.Н.А.М. от
САК, ЕГН **********, адрес ***, сумата от 7 146.27 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: