Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 25.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар Т.Щерева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 7294 по описа за 2017 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от С.П.А. против „З. “Б.и.“ АД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Ищцата твърди, че пострадала на 31.03.2016 г. при пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а "БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ******. Твърди, че по силата на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" ответникът „З. “Б. и.“ АД отговарял за вредите, причинени при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получила следните телесни повреди: счупване на II-III ребра; счупване на лявата ключична кост; контузия
на белия дроб в ляво, с ясно изразен белодробен излив и кръвонасядания;
контузионни огнища, ограничени в I и III сегменти върхово на левия бял дроб;
контузия на лявата половина на гръдния кош; контузия на главата;
черепно-мозъчна травма, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на
меките черепни обвивки в лявата слепоочна област; разкъсно-контузна рана на
лицето; сътресение на мозъка, протекло в началото с пълна загуба на съзнанието
до степен кома. Твърди, че телесните повреди претърпяла неимуществени
вреди, които се изразили в болки и страдания. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 60 000 лв., представляващи част от 100 000 лв./изменение на иска, допуснато в съдебно
заседание от 30.09.2020 г./ Моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в посочения размер от
60 000 лв., представляващи част от 100 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен. В случай, че съдът приеме иска за доказан по основание,
поддържа възражение за съпричиняване на вредите – твърди, че ищцата пътувала
без поставен обезопасителен колан, с което допринесла за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва размера на иска. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По предявения иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./:
За да бъде уважен този иск ищцата трябва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че към датата на настъпване на
произшествието отговорността на водача
на л.а "БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ****** е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от служебно
извършена от съда справка на публичния електронен сайт на Гаранционния фонд.
От заключението на автотехническата експертиза, което
съдът приема, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: В
гр. Ямбол, на ул. „******, на прав участък от пътя, след десен завой, при
висока скорост, водачът на л.а "БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ****** е изгубил контрол върху управлението на автомобила, в резултат на което
моторното превозно средство се е отклонило наляво и се е ударило в бордюр.
Водачът рязко е навил волана надясно,
при което автомобилът се е плъзнал и е ротирал по часовниковата стрелка, като
се е придвижил с лявата странична част напред, качил се е на тротоара и се е ударил
в дърво, което е деформирало лявата му странична част, около средната колонка. След
удара автомобилът се е завъртял обратно на часовниковата стрелка и се е установил
в покой на 50 см. от дървото. Мястото
на произшествието е по дължина на пътното платно на ул.“******, а по
ширина - извън пътното платно в дясно, на около 1,8 метра. Преди катастрофата
автомобилът се е движел със скорост от 94
км/ч. Опасната зона за спиране на автомобила е била 89 м. След като водачът е изгубил контрола върху управлението на моторното
превозно средство, ударът е бил непредотвратим. Автомобилът се е ударил странично
в дървото със скорост от 60 км/час. Ударът
би бил предотвратим, ако водачът се бе движил със скорост до 48 км/час, при
която не би изгубил контрола върху управлението на превозното средство. Според
вещото лице, причината за катастрофата е
високата скорост на движение на автомобила и рязката употреба на органите за
управление от водача /спирачна и кормилна уредба/, при което е изгубил контрола върху превозното средство и е излязъл
извън пътното платно вдясно, където се е ударил странично с лявата странична
част в дърво. Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани и еърбеци на
вратите за предните седалки. Страничните еърбеци на вратите се задействат от
ударен датчик, монтиран във вратите на автомобила.
От заключението на назначената по делото медицинска
експертиза се установява, че при произшествието ищцата е получила следните телесни повреди: контузия на
главата с оток в лява темпорална област, контузия на гръдния кош, контузия на
мозъка, контузия на левия бял дроб, счупване на лявата ключица, счупване на
2-ро и 3-то ребра в ляво, контузна рана на лицето. Проведено е било комплексно болнично лечение, включващо режим
на легло, активно неврологично наблюдение, обезболяващи, невротропни и
протиооточни медикаменти, антибиотици и вливания на водносолеви разтвори.
Назначено е било и амбулаторно лечение. Телесните повреди са в причинно-следствена
връзка с катастрофата. Общият период на
възстановяване на ищцата е продължил около 3 месеца. През периода на лечение пострадалата
е търпяла болки и страдания, като през първите 30 дни болките са били с по-голям
интензитет. В заключението е даден отговор на въпроса с какви болки и страдания
се характеризират телесни повреди, посочени
от ищцата, сред които са както установените от експерта телесни повреди, така и такива, които не е констатирал при
пострадалата - напр. отговорил е на въпрос за контузия на белия
дроб/установена при ищцата/ с белодробен излив, какъвто не е описал като проява
на контузията на белия дроб при А.; посочил е изрично, че няма данни ищцата да
е получила разкъсно-контузна рана на лицето, а само контузна рана; отговорил е
на въпроса какви болки и страдания изпитват пациенти със „сътресение на мозъка
с травматични изменения на мозъка до
степен кома“, макар да не е описал като травматично увреждане за
пострадалата да е изпадала в кома. По отношение на телесните повреди, които вещото
лице е установило, е описало следните болки и страдания: счупването на второ и
трето ребра в ляво са предизвикали болки
в областта на счупванията, засилващи се при дълбоко вдишване; счупването на
ключицата в ляво е довела до болки в областта на счупването, ограничени и
болезнени движения в лявата раменна става. Контузията на гръдния кош е
предизвикала болки в зоната на травмата. Според експерта, пациентите с контузия
на белия дроб с белодробен излив и кръвонасядания, изпитват затруднено,
болезнено и учестено дишане. Пациентите с контузия на главата и черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядане на меките черепни
обвивки в лявата слепоочна област, изпитват болки в зоната на травмата с оток и
подкожния кръвоизлив. В отговор на поставен от ищцата въпрос вещото лице е
посочило в какво се изразява „сътресение на мозъка с травматични изменения на
мозъка до степен кома“ – заявило е, че това е функционално разстройство на дейността на
централната нервната система и се отнася към закритите черепно-мозъчни травми. Посочило
е, че при мозъчно сътресение
пострадалите се оплакват от главоболие, световъртеж, шум в ушите, отпадналост,
лесна уморяемост, сънливост, адинамия, инертност, апатия и др. или са с
повишена възбудимост със степенно разстройство на съзнанието от типа на
зашеметяване, замъгленост, сънливост. Експертът е установил от
представените по делото амбулаторни листове, че на ищцата е била поставена
диагноза от психиатър: „Постконтузионен синдром“/амбулаторен лист №
001157/13.09.2016 г., издаден от д-р Димитрова/, а по амбулаторен лист №
001153/29.08.2017 г., издаден от д-р Красимира Алдинова, й е поставена диагноза:
„Смесено тревожно-депресивно разстройство“. Посочено е, че тези заболявания се
характеризират с главоболие, световъртеж, нарушения на съня, нарушения на
паметта, неконцентрираност, нисък праг на поносимост на дразнители. Експертът се
позовава и на автотехническата експертиза, като приема, че вследствие на удара,
тялото на ищцата се е преместило наляво, а автомобилът се е деформирал, като деформацията е навлязла
навътре в купето 85 см. Всички
увреждания на пострадалата са в лявата половина на тялото, поради което
е без значение дали е пътувала с поставен или без поставен презпазен колан.
Дори и да е била с поставен колан, това не би повлияло съществено върху вида и
тежестта на получените от нея травми.
Съдът кредитира заключението на медицинската експертиза в частта, относно причинените на
ищцата при катастрофата телесни повреди, проведеното лечение и периода на
възстановяване от травмите, но не и в
частта, в която вещото лице е дало отговор на въпроса с какво се характеризират
телесни повреди, каквито не е установило при пострадалата – експертът не
е посочил в заключението ищцата да е изпадала в кома, нито е установил разкъсна
рана на лицето, а само контузна рана. Видно от представената по делото епикриза
от 15.04.2016 г. в нея също липсва отбелязване ищцата да е била в кома в
болницата. Напротив, посочено е, че е постъпила на 31.03.2016г. за лечение в
хирургично отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон“ АД в съзнание. От представената по делото История на заболяването №
3868/15.04.2016 г./л.77 – 78/ се установява, че А. е изследвана по Глазгоу кома скала, но по време на изследването и пребиваването си в болницата е
била в съзнание. В епикризата и в История на заболяването е посочено, че е била
„сомнолентна“/словесният контакт с болния е затруднен и ограничен/, но липсва
отбелязване да е била в кома. Нито епикризата,
нито медицинската експертиза по делото, съдържат констатация за излив в белия
ляв дроб на ищцата, каквото описание е дала самата тя на травмата си на белия
дроб в поставения от нея въпрос към вещото лице.
От показанията на св. К.– очевидец на
катастрофата, се установява, че е била заедно с пострадалата в процесния
автомобил. Свидетелката седяла отпред до шофьора, а ищцата пътувала на задната
седалка на автомобила, зад нея. К.заявява, че не си спомня друго от
катастрофата.
Така събраните доказателства установяват
настъпването на всеки един от фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От
заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се установява,
че катастрофата е настъпила в резултат на противоправното и виновно поведение
на водача на л.а "БМВ 320 ЦИ“ с
рег. № ******, а от медицинската експертиза се установи, че ищцата е претърпяла
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от телесни повреди, причинени
при пътно-транспортно произшествие, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата
по време на настъпване на произшествието – 18 г., вида на причинените травми: контузия на главата с оток в лява темпорална
област, контузия на гръдния кош, контузия на мозъка, контузия на левия бял дроб,
счупване на лявата ключица, счупване на 2-ро и 3-то ребра в ляво, контузна рана
на лицето; продължителността на възстановителния период от 3 месеца;
силните болки, които е изпитвала ищцата през първите 30 дни от лечението;
обстоятелството, че през възстановителния период се е нуждаела от чужда помощ в
ежедневието си, поради ограничния обем на движение на лявото рамо и останалите
травми. Съдът съобрази и обстоятелството, че след катастрофата пострадалата се
е лекувала от „Постконтузионен
синдром“/код F 07.2 по МКБ/, който
се характеризира с главоболие, световъртеж, нарушения на съня, нарушения на
паметта, неконцентрираност, нисък праг на поносимост на дразнители.
/амбулаторен лист № 001157/13.09.2016 г./. На съда е служебно известно, че постконтузионният синдром представлява усложнение при възстановяване от сътресение
на мозъка или от друго травматично увреждане на главния мозък. С оглед
характера на самото заболяване съдът приема, че е налице причинно-следствена връзка с катастрофата. От
друга страна, такава причинно-следствена връзка е установена и от лекуващия
лекар в самия амбулаторен лист. По делото е представен и друг амбулаторен лист № 001153/29.08.2017 г., от който е видно, че ищцата
се е лекувала и от „Смесено тревожно-депресивно разстройство“/година и пет
месеца след катастрофата/, но не са ангажирани доказателства за установяване на
причинно-следствена връзка между това заболяване и процесното пътно-транспортно
произшествие. При определяне на обезщетението съдът отчете и силния стрес,
както и типичните за катастрофата негативни емоционални преживявания, които е
изпитала пострадалата. От друга страна, в хода на процеса бе установено, че към настоящия момент ищцата
е възстановена, експертът не е установил трайни последици от травмите за
нейното здраве.
Като отчете горепосочените обстоятелства,
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през 2016 г.,
съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.52 от ЗЗД,
по справедливост, на 47 500 лв.
По възражението за съпричиняване на вредните:
Ответникът поддържа възражение за съпричиняване на
вредите от ищцата, която пътувала без поставен обезопасителен колан.
Възражението е неоснователно.
От заключението на автотехническата експертиза се
установи, че автомобилът се е деформирал от лявата страна, като
деформацията е навлязла навътре в купето, а всички увреждания на ищцата са в лявата половина на
тялото й. Според медицинската експертиза, дори и ищцата да бе пътувала с
поставен колан, това не би повлияло съществено върху вида и тежестта на
получените от нея травми.
По
разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 102,91
лв., съразмерно на уважената част от иска.
По делото не са представени доказателства за направени
разноски от ответника, ппоради което съдът не присъжда такива.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Д.С.Т.
*** с адрес за призоваване: гр.София, район „Витоша“, ул.“******, на основание
чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1844.58
лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в
размер на 1 900 лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 142.50 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на С.П.А., ЕГН **********, от гр.Ямбол, съдебен адрес:*** – за адв.Т., на основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата
от 47 500 лв. /обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в преживени
болки и страдания от следните телесни повреди: контузия на главата с оток в лява темпорална
област, контузия на гръдния кош, контузия на мозъка, контузия на левия бял дроб,
счупване на лявата ключица, счупване на 2-ро и 3-то ребра в ляво, контузна рана
на лицето, причинени по вина на водача на л.а "БМВ 320 ЦИ“ с рег. № ****** – И.П.П., по време на действие на
застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 31.03.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 60 000 лв., представляващи част от 100 000 лв., като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД да заплати на С.П.А., на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 102,91 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, да заплати на адвокат Д.С.Т. *** с адрес за призоваване: гр.София, район „Витоша“, ул.“******,
на
основание чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1844.58 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.” АД, ЕИК ******, да заплати на държавата, по
сметка на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса в размер на 1 900
лв., а на СГС разноски за вещи лица в размер на 142.50 лв., съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
СЪДИЯ :