Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 30.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при
участието на секретаря Елица Трифонова
след като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №** по описа за 2017
година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото се развива след постановяване на
Решение №760/**.2019г. по възз.гр.д. №**/2019г. по описа на ВОС, с което е
обезсилено Решение №3148/**.2018г., постановено по гр.д. №**/2017г. по описа на
ВРС, 39с. и делото е върнато за ново разглеждане от ВРС.
Предявени са в условията на евентуално
съединяване следните искове :
1. Иск
с правно основание чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД
от А.Д.А. срещу З.Ж.З. и С.Й.А. за
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба от **. , обективиран в
НА №**,
том *,
рег.№*,
дело №*/**.
на нот. №**,
вписан в СВ под акт №**, том **,
дело №**/**.,
вх.рег.№**/**.
, поради накърняване на добрите нрави
В условията на евентуалност :
2.Иск
с правно основание чл.135 ЗЗД
от А.Д.А. срещу З.Ж.З. и С.Й.А. за прогласяване недействителността по отношение на ищеца на Договор за
покупко-продажба от **., обективиран в НА №**,
том **,
рег.№**,
дело №**/**.
на нот. №**,
вписан в СВ под акт №**, том **,
дело №**/**.,
вх.рег.№**/**.
В
условията на евентуалност :
3.Иск
с правно основание чл.134,ал.1 ЗЗД
от А.Д.А. за разваляне на Договор за покупко-продажба от **., обективиран в НА
№**, том I,
рег.№**,
дело №**/**. на нот. №**, вписан в СВ под акт №**, том **,
дело №**/**., вх.рег.№**/**. със съищец
З.Ж.З.
и ответник С.Й.А..
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения:
Твърди, че по силата на саморъчно завещание, обявено с протокол от 29.08.**. на нотариус
О С, вписан на 03.09.**. под том. Ill, peг. № **, вх.рег. **, нот. дело № **в
Агенцията по вписванията гр.Варна е собственик на
недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се в гр. Варна, ж.к. „**", бл.**,
вх.4, етаж 4, съставляващ имот с идентификатор ****състоящ се от една стая,
кухня, баня-тоалет и входно антре с площ от 4 0, 25 кв.м., заедно с
принадлежащото му избено помещение № 111, както и 0,2718% идеални части от общите
части на сградата и 0,2718% идеални части от правото на строеж върху държавна земя, при
съседи на жилището: изток - aп. 110; запад - aп.112; север-стълбище;
юг-зелени площи; горе-ап.115; от долу-ап.107 и на избеното помещение:запад -
избен коридор; север-изба № 12б; юг-изба № 112 и горе - зелени площи и жилища.
С договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, майката на ищеца М К В,
поч. на 26.06.**., обективиран в нотариален акт № **, т. **, дело № ****/**. на
нотариус при ВРС, прехвърлила на внучка си З.Ж.З. гореописания имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
По
предявен от ищеца иск, с Решение № 1212/18.06.***., постановено по в.гр.д. № **/**., Варненският окръжен съд развалил сключения между майка му и З. Ж.З.
договор за прехвърляне на имота, поради неизпълнение на задълженията за гледане
и издръжка.
На **. длъжникът на ищеца З.З. сключилa договор за покупко-продажба на недвижим имот, по
силата на който се разпоредилa с ап.111 в
полза на ответника С.А. за сумата от 13 764.60 лева. Поддържа се, че
купувачът по сделката не е изпълнил задължението си да заплати договорената
продажна цена, както и че договорената между страните продажна цена била много
по-ниска от пазарната, което е основание за прогласяване на нищожността на
сделката, поради накърняване на добрите нрави. Ищецът обосновава правния си
интерес от предявяване на сурогационен иск от качеството си на кредитор на З.З.,
бездействието на последната да защити интересите си накърнени с
процесния договор за покупко-продажба и невъзможността да удовлетвори вземането
си от имуществото на длъжника си. Моли за прогласяване нищожността на договора,
поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на
престациите по договора, а в условията на евентуалност за разваляне на договора
за покупко-продажба на имота, поради неизпълнение от страна на купувача на
задължението му за заплащане на продажната цена. Отделно от горното
ищецът счита, че ответниците - договарящи страни по сделката, обективирана в НА
№**/**, със сключването на същата са имали намерение да накърнят неговите
интереси, в качеството му на действителен собственик на апартамента по
завещание и кредитор на ответницата З., което обуславяло правния му интерес от
предявения в условиятана евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД. Претендира
за присъждане на сторените по делото разноски.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в
срока по чл. 131 ГПК, ответниците оспорват предявените искове. Считат иска за прогласяване
нищожността на договора поради противоречие с добрите нрави за допустим, но
неоснователен. Навеждат доводи за недопустимост на останалите искове, а в условията на евентуалност за тяхната
неоснователност. Оспорват, че ищецът има качеството на кредитор на З.З.. Твърди
се, че купувачът по сделката е погасил задължението си за плащане на цената
чрез прихващане. Сочат, че са живели на съпружески начала от 2000г. до средата
на **.. От **. са във фактическа раздяла, като З.З., заедно с общото им дете Й С Й., роден през 2001г. останали да
живеят в с.К., а С.А. ***. Постигнали са съгласие да прихванат насрещните си
взаимни задължения - задължението на З.
за връщане на парите, изтеглени от А. и послужили за изграждане на собствената
й къща, срещу задължението на А. да заплати цената на закупения апартамент.
Считат, че не е налице твърдяната нищожност, доколкото пазарната оценка не
надвишавала двойния размер на данъчната оценка. Твърди се, че С.А. изтеглил кредити на обща стойност 32 912.35 лева, които вложил в довършването на новата къща на З.. В
същото време З. му продала свое имущество на стойност 13 764.60 лева, като съотношението между дадено
и получено е в полза З.. В този смисъл липсвало увреждане на кредитора. Молят за отхвърляне на исковете.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
по реда на
чл.235,ал.2 вр. чл.
12 ГПК, намира следното
:
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 07.09.**., обективиран в НА №**, том **, дело №****1/**. М К В е прехвърлила на З.Ж.З. Апартамент №111, находящ се в гр.Варна, к-с “**“ бл. **, вход 4, ет.4 ведно с изба №111 8и 0.2718 % ид.ч. от правото на строеж върху държавна земя.
Със саморъчно завещание от 03.04.**., обявено с протокол от 29.08.**. на нотариус О С, вписан на 03.09.**. под том. Ill, peг. № **, вх.рег. **, нот. дело № **в Агенцията по вписванията гр.Варна, М К В е завещала на сина си А.Д.А. АПАРТАМЕНТ № 111, находящ се в гр. Варна, ж.к. „**", бл.**, вх.4, етаж 4.
С Решение от 11.05.**., постановено по възз.гр.д. №560/**. по описа на ВОС е отменено Решение №5074/12.**., постановено по гр.д. №2908/**. по описа на ВРС и е отхвърлен предявения от М К В срещу З.Ж.З. иск за разваляне на договор за гледане и издръжка от 07.09.**., обективиран в НА №**, том **, дело №****1/**. с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
Съгласно удостоверение за наследници, издадено от Община Варна М К В е починала на 26.06.**. и е оставила за свои законни наследници децата си А. Д. А. и К. Д. К.
С Договор за покупко-продажба от **., обективиран в НА №**, том I, рег. №**, дело №**/**. на нот.№***, вписан в СВ под №**, том **, дело №7819/**. З.Ж.З. продава на С.Й.А. придобитият с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка от 07.09.**., обективиран в НА №**, том **, дело №****1/**. апартамент срещу сумата от 13 764.60 лева, която е вписано, че ще бъде изплатена от купувача по банковата сметка на продавача в срок от три дни от подписване на нотариалния акт.
С Решение от 18.05.**., постановено по възз.гр.д. №1002/**. по описа на ВОС е отменено Решение от 27.01.**., постановено по гр.д. №2257/**. по описа на ВРС и е развален на основание чл.87,ал.3 ЗЗД сключения между М К В и З.Ж.З. за разваляне на договор за гледане и издръжка от 07.09.**., обективиран в НА №**, том **, дело №****1/**.
С договор за продажба от 07.05.**., обективиран в НА №**, том II, рег.№**, дело №263/**. З.Ж.З. е придобила дворно място, находящо се в с.К., общ.А. с площ от 730 кв.м., представляващо парцел ** в кв.* по плана на селото, заедно с построената в него жилищна сграда.
На 22.05.***. на З.Ж.З. е издадено Разрешение за строеж №** от Община Аксаково за изграждане на гараж и магазин в УПИ ** в кв.* в с.К..
На 12.01.**. на З.Ж.З. е издадено Разрешение за строеж №** от Община Аксаково за изграждане на жилищна сграда с РЗП 280.30 кв.м. в УПИ ** в кв.* в с.К..
Съгласно договор за кредит за текущо потребление от 19.07.**. Банка ДСК ЕАД е отпуснала на С.Й.А. кредит в размер на 10 000 лева.
Съгласно договор за кредит за текущо потребление от 16.09.**. Банка ДСК ЕАД е отпуснала на С.Й.А. кредит в размер на 20 000 лева.
Съгласно договор за кредит за текущо потребление от 28.10.**. „Ти Би Ай Банк“ АД е отпуснала на С.Й.А. кредит в размер на 2120 лева.
На 14.07.**. С.Й.А. и З.Ж.З. са подписали споразумение, съгласно което страните по него са декларирали и приели, че между тях съществуват взаимни насрещни ликвидни и изискуеми парични задължения, като са изложили, че общата сума на получените кредити от С.Й.А. от Банка ДСК ЕАД в размер на 30 000 лева е предоставена на З.Ж.З. на различни вноски и тази сума е послужила за закупуване на материали, заплащане на труд и за строителство на жилищна сграда с РЗП 280.30 кв.м. в с.К., собственост на З.Ж.З., а сумата от 2 912.35 лева, получена от С.Й.А. от Ти Би Ай Банк АД е послужила за закупване на кухненско оборудване и диван на тази жилищна сграда. Страните са постигнали съгласие, че З.Ж.З. дължи на С.Й.А. общо сумата от 32 912.35 лева получени за строителство на жилищната сграда в с.К., както и че С.Й.А. дължи на З.Ж. З. сумата от 13 764.60 лева за продажна цена по НА №**, том I, рег. №**, дело №**/**. на нот.№**, като са направили изявления за прихващане на описаните вземания до размера на по-малкото от тях.
На 06.08.**. е издадено Удостоверение за въвеждане в експлоатация на жилищна сграда с РЗП 280.30 кв.м. в УПИ ** в кв.* в с.К..
Свидетелят Ст. К. Ц. излага, че живее в блок ** в К.г. който бил на 50-60 метра от блок от ** като познава С. и З.. Казва, че те били известна двойка в квартала и в квартала всички се познавали. Виждал двамата в квартала преди 2010г. и **. През месец октомври **. А.А. му казал, че има да връща някакъв ключ за жилището за ап.111 в бл.** и двамата заедно с него отишли до РУ да го предаде. Ключовете за апартамента се предавали, защото водили някакво дело за жилището.
Свидетелят Н. Г. Д. излага, че познава С. и З. от 2001г., когато те му станали комшии през една къща в с.К.. Те имали стара къща и преди 10-15 години построили магазин и гараж. Преди десетина години съборили къщата и започнали да строят нова. Къщата се строила няколко години като първоначално я строили двамата докато не се разделили през **. и оттогава не живеели заедно. З. ***, а С. ***11г. виждал С. да идва в с.К. събота и неделя, за да вижда сина си. Парите за строителството стигнали до някъде и С.теглил кредит. Имало и други заеми и с тях била завършена къщата. Знае за кредитите от разговорите си със С. и З.. Знае, че З. му е дала апартамента. Направили фактически размяна, а къщата останала за З.. Прехвърлила му апартамента, защото не можела да му върне парите, които изтеглил и вложил в къщата. Кредитите били изплащани от С. Двамата ходили да правят някакво споразумение.
Свидетелят Г.Т.В. излага, че познава З. и С.. Купил си имот през 2006г. в с.О., а те през 2007-2008г. отворили магазин за строителни материали в с.К., което било на главния път и от което свидетелят пазарил. През 2010г. свидетелят започнал да им строи новата къща. Имали стара къща, която съборили. Строителството започнало през лятото на 2010г. Имали ограничен лимит за строителството. След събарянето на старата къща били изляти основата на новата къща. Направили първия етаж и спряли, за да могат да влязат да живеят вътре. През **. строежът пак започнал. До **. С. бил в с.К. и стрили заедно с него. След това започнал да работи с жена му. На следващата и последващата години ходил поетапно, когато имало нужда от някакъв ремонт. Знае, че С. е теглил кредити. След единия етап първата година двамата нямали пари и затова спрели. Мисли, че той е теглил кредит, защото в началото работел единствено и само с него. През лятото и есента на **. двамата започнали да се карат и имали някакви проблеми. Стигнали до раздяла и били разделени оттогава. След това строителството продължило като свидетелят работел с жената на С.. През **. за 20-30 дена продължили да правят втория етаж. Строежът бил завършен със З., която му плащала. Кредитите, които били теглени от С. били вложени в строежа. Свидетелят чакал С., за да може да му запиши материали, да плаща на работници и всичко останало. През 2012-13 г. двамата имали някакви финансови препирни. Чул, че двамата обезпечили по някакъв начин парите, които С. бил вложил. З. му дала някакъв апартамент, а за нея била къщата. В момента двамата не живеели заедно. През **. двамата много често били заедно, но основно се карали. Тогава и сега се виждали заради детето.
Съгласно заключението на изготвената съдебно-оценителна експертиза пазарната стойност на ап.111 към **. е била в размер на 36 770 лева, с към датата на изготвяне на оценката 50 620 лева. Пазарната стойност на жилищната сграда в с.К. към момента на изграждане – 166 400 лева, а вещната стойност – 194 950 лева.
С протоколно определение от 23.02.**. е открито производство по чл.** ГПК за оспорване автентичността на текста и подписа на М К В в представеното саморъчно завещание.
При разглеждане на делото от ВОС е проведената СГЕ, съобразно която ръкописният текст и подписът за „завещател“ в саморъчното завещание от 02.04.**. са изпълнени от М К В, поради и което съдът приема оспорването на завещанието по реда на чл.** ГПК за недоказано.
При разглеждане на делото от ВОС са събрани гласни доказателства:
Свидетелката Кр.М.К. излага, че братовчедка на А. и З. като се виждала два-три пъти в годината с всеки един от тях. Знае, че между двамата се води дело за апартамента в К.г. в 126 блок. През **. след Нова година, след празниците срещнала З. и мъжа й С. на пазара. Двамата били много арогантни, говорили лоши неща за леля й. Станало въпрос за жилището и З. казала, че трябва да направят нещо за прехвърлянето му, за да няма права А..
Свидетелката М.М.С. излага, че е бивша съпруга на брата на С., за който била женена до 1999г. С втория си мъж закупили къща в с.К. през 2002г. и тогава се видели в селото със С.. Те си били купили къща там през 2001г. С. я запознал със З.. Къщите им били на около 150 м една от друга. Контактувала със З., защото децата им играели заедно. Те живели в една стара къща и през 2010г. започнали да строят нова къща, но парите свършили. През **. С. си имал някаква любовница и З. го изгонила. С. живеел в апартамента на родителите си във В. бл.**. Идвал в с.К. да вижда детето си. Знае, че С. е теглил три кредита и след като се разделили със З. си искал парите, които вложил в къщата от нея. Тя останала сама с дете и не можела да тегли кредит, после казала, че е получила наследство от баба си.
От така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи :
По предявения иск с правно основание чл.26 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
За ищеца съществува правен интерес от позоваване на тази нищожност и прогласяването й по негово искане предвид, че същият твърди, че е кредитор на ответницата З.Ж..
Ищецът се позовава на третата хипотеза на чл.26,ал.1 ЗЗД по отношение на атакувания договор като твърди, че същият е нищожен поради накърняване на добрите нрави, тъй като бил сключен при липса на еквивалентност на престациите- уговорената цена на имота била твърде ниска.
Съдебната практика приема, че значителната липса на еквивалентност на престациите при двустранните договори е в противоречие с добрите нрави, доколкото те са определени като граница на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД. Явното несъответствие на насрещните престации при възмездните договори представлява нарушение, въпреки свободата на договаряне, което води до нищожност на сделката като за обосноваване на извод в тази насока следва да е налице изключително голяма разлика между тях.
Съгласно заключението на СОЕ пазарната стойност на имота към датата на извършената продажба е възлизала в размер на 36 770 лева. Уговорената продажна цена съгласно договора е 13 764.60 лева, каквато е била и стойността на имота по данъчна оценка. Преценката дали една сделка противоречи на добрите нрави не се ограничава само до нейното формално съдържание, а поради естеството на сочения порок следва да се съобрази дали крайният резултат на сделката е съвместим с общоприетите житейски норми за справедливост и добросъвестност. За нищожни като противни на морала следва да се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е толкова съществена, че практически е сведена до липса на престация. В конкретния случай разликата в пазарната стойност и стойността на продажната цена на имота, предмет на договора за продажба, не налага извод за такава неравностойност. Следва да се отбележи също, че страните по сделката са лица, които са живели на семейни начала и имат общо дете, поради и което житейски оправдано е цената по договора да е по-ниска от пазарната такава. С оглед на всичко изложено липсват основания да се приеме, че размера на продажната цена съставлява нарушение на "добрите нрави", което от своя страна да води до нищожност на сделката в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
На изложените съображения предявения иск с правно основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения в
евентуалност иск с правно основание чл.135 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл.135,ал.1 и чл.2
ЗЗД кредиторът може да иска да
бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го
уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато
действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е
знаело за увреждането, като знанието се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ,
възходящ, брат или сестра на длъжника.
Увреждащо
кредитора е всяко правно или фактическо действие, извършено от длъжника, с което се осуетява или затруднява
осъществяване на правото на кредитора да се удовлетвори от имуществото на
длъжника.
Ищецът е наследник на М К В, която е прехвърлител по алеаторния договор, сключен с ответницата З.Ж. през 1998г., развален по съдебен ред по предявен иск от ищеца с правно основание чл.87,ал.3 ЗЗД с Решение от 18.05.***., постановено по възз.гр.д. №1002/**. по описа на ВОС. Качеството на кредитор в тази хипотеза съобразно Решение №7/26.01.**., постановено по гр.д.№456/**. на ВКС, III г.о. възниква от момента на смъртта на прехвърлителя, от който за наследника възниква правото на иск по чл.87,ал.3 ЗЗД, както и правото на иск по чл.135 ЗЗД, в случай, че приобретателят е прехвърлил имота на трето лице с цел да увреди кредитора. С оглед изложеното към датата на сключване на процесната сделка **. ищецът е имал качеството на кредитор на ответницата З.Ж..
От събраните по делото гласни доказателства се установява, че З.Ж. и С. А. са живели на семейни начала до **., когато се разделели. Не е налице хипотезата на чл.135,ал.2 ЗЗД, с която да се презюмира знанието за увреждане от приобритателя по сделката, поради и което това знание подлежи на доказване като тежестта в процеса се носи от ищеца. За установяване на твърденията на ищеца в тази връзка са ангажирани гласни доказателства пред ВОС чрез разпита на свидетелката Кр. К., която излага, че срещнала З. и С. в началото на **. на Колхозния пазар и З. й казала, че искала да прехвърли или да продаде жилището на С., за да няма права братовчед й А.. Съдът намира, че в показанията на свидетелката липсва конкретика и яснота. Същите установяват бъдещи намерения на З., като същевременно липсват данни казаното било ли е в присъствието на ответника С., същият възприел ли е думите на З. и каква е била реакцията му, поради и което знанието за увреждане остава недоказано. Нещо повече в началото на **., когато свидетелката сочи, да е проведен разговора ищецът е нямал качеството на кредитор. Дори и горното да не бъде споделено следва да се отбележи, че показанията на свидетелката не кореспондират с останалия събран доказателствен материал във връзка с имуществените отношения на страните и целта, поради която е била сключена сделката, които ще бъдат коментирани по предявения в евентуалност иск по чл.134 ЗЗД.
С оглед изхода по главния иск предявения в евентуалност иск по чл.135 ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
По предявения в евентуалност иск с правно основание чл.134 ЗЗД.
Съгласно
нормата на чл. 134, ал. 1 ЗЗД, всеки кредитор може да упражни имуществени
права на длъжника си, ако бездействието на длъжника заплашва удовлетворяването
на кредитора, освен ако се касае за права, упражняването на които зависи от
лична преценка на длъжника. В настоящия случай ищецът се домогва да упражни
правата на продавача З.Ж. по договора за покупко-продажба от **. за развалянето
му по реда на чл.87,ал.3 ЗЗД при твърдения, че цената по този договор не е
платена от купувача С.А.. Конституираната като съищец по иска З.Ж.изразява
становище, че не поддържа този иск, както и че същият е неоснователен.
Съгласно вписано в договора за покупко-продажба от **. З.Ж. З. продава на С.Й.А. апартамент 111 срещу сумата от 13 764.60 лева, която е следвало да бъде изплатена от купувача по банковата сметка на продавача в срок от три дни от подписване на нотариалния акт. Доказателства цената да е изплатена не са представени.
Ангажирани са доказателства, че през 2010г. ответникът е изтеглил три
кредита в общ размер на 32 120 лева, които съобразно показанията на
свидетелите Н.Г.Д., Г.Т.В. и М.М.С.,
които съдът възприема като последователни, преки, непротиворечиви и
кореспондиращи със събраните писмени доказателства, са
били вложени в строителството на къщата на З. *** в периода 2010г. -**. Тези
свидетели установяват и обстоятелството, че в края на **. З. и С. се разделили,
след което З. му прехвърлила апартамента, а за нея останала къщата, тъй като
нямала възможност да върне вложените в къщата пари. Наличието на насрещни
вземания между двамата е обективирано и в
писменото им изявление в сключено от тях споразумение, в което двамата са
прихванали задълженията си един към друг до размера на по-малкото от тях, което
се явява задължението за заплащане на продажната цена на апартамента. Не е налице законова забрана или
пречка задължението за заплащане на продажна цена по договор да бъде погасено
по друг начин различен от плащане, независимо от първоначалните уговорки на
страните, а именно чрез прихващане на насрещни задължения съобразно изразената
от тях насрещна и взаимна воля. На тези съображения съдът намира, че З.Ж.не е
носител на вземане, представляващо продажна цена по процесния договор, тъй като
същото е погасено чрез извършено извънсъдебно прихващане с нейно насрещно
задължение спрямо купувача по договора С.А..
Съобразно горно предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ответника С.А. за присъждане на сторените от него разноски следва да се уважи на основание чл.78,ал.3 ГПК. Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева от страна на ищеца е основателно. Съобразно чл.7,ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото съдът намира, че в полза на ответника по предявените три искове следва да се присъди сумата от 3000 лева за заплатеното от него адвокатско възнаграждение. В полза на С.А. следва да се присъдят и разноските по възз.гр.д. №**/2019г. по описа на ВОС в размер на 64.67 лева – за такса за ВЖ и 5 лева за издадено СУ.
Воден от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Д.А.,ЕГН: ********** с адрес *** иск с правно
основание чл.26,ал.1,
пр.3 ЗЗД срещу З.Ж.З.,ЕГН:
********** с адрес *** и С.Й.А., ЕГН:********** с адрес *** за
прогласяване нищожността на Договор за покупко-продажба от **. , обективиран в
НА №**, том I,
рег.№**,
дело №**/**. на нот. №**, вписан в СВ под акт №**, том **,
дело №**/**., вх.рег.№**/**., поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.А., ЕГН: **********
с адрес *** иск с правно основание чл.135,ал.1 ЗЗД срещу З.Ж.З., ЕГН:
********** с адрес *** и С.Й.А., ЕГН:********** с адрес *** за
прогласяване недействителността по
отношение на ищеца на Договор за покупко-продажба от **., обективиран в НА №**,
том I,
рег.№**,
дело №**/**. на нот. №**, вписан в СВ под акт №**, том **,
дело №**/**., вх.рег.№**/**.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.А.,ЕГН: **********
с адрес *** и съищец З.Жечева З., ЕГН:
********** с адрес *** срещу С.Й.А., ЕГН:********** с адрес *** иск с правно основание чл.134,ал.1 ЗЗД за
разваляне на Договор за покупко-продажба от **., обективиран в НА №**, том I, рег.№**, дело
№**/**. на нот. №**, вписан в СВ под акт №**, том **,
дело №**/**., вх.рег.№**/**.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН:********** с адрес *** да заплати на С.Й.А., ЕГН:********** с адрес ***. сумата от 3 069.67 / три хиляди шестдесет и девет лева и шестдесет и седем ст./ лева, представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :