Решение по дело №2148/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1987
Дата: 10 ноември 2022 г.
Съдия: Милена Маринова Дичева
Дело: 20227180702148
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

logo

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

№ 1987

 

град Пловдив, 10 ноември  2022  год.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ с., в открито заседание на     двадесет и първи октомври  през две хиляди двадесет и втора  година,  в състав:

 

            Председател:  Милена Несторова - Дичева  

                                                         

при секретаря Д. Й.  и участието на прокурора …,  като разгледа   докладваното от председателя административно  дело № 2148  по описа за 2022 г.,  за да се произнесе,  взе предвид следното:

           

Производството е по реда на Дял Трети,  Глава Десета, Раздел Първи  от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

            Образувано е по жалба, подадена от И.И.Н., ЕГН **********,***, чрез адв.П., против ЗППАМ № 23 от 10.08.2022 г., издадена от Й. Б. В. на длъжност „младши инспектор“ в РУ – Хисаря към ОДМВР – Пловдив.

            Твърди се нищожност на заповедта като издадена от некомпетентен орган.

            Основният изложен довод по жалбата е, че неправилно процесната ПАМ е наложена по отношение на жалбоподателя, тъй като той не е управлявал процесния автомобил, а същият е бил управляван от баба му.

            Иска се отмяна на заповедта.

            В съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения.

            Претендират се разноски.

            Ответникът по жалбата  не се представлява по делото.

            В придружаващото административната преписка писмо от ответната страна се изразява становище за неоснователност на жалбата като се сочи, че процесната ПАМ е наложена при наличието на законовите предпоставка за целта.

            Прави се възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

            Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима като подадена  в законоустановения срок /видно от представените по делото доказателства процесната заповед е връчена на жалбоподателя лично на 10.08.2022 г., а самата жалба е подадена на 12.08.2022 г./  и при наличието на правен интерес, а по същество за  неоснователна, предвид следното установено от  фактическа и правна  страна:

            Предмет на оспорване в настоящото производство е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка23 от 10.08.2022 г. по чл.171 т.2А б.Б от ЗДвП, издадена от Й.В.– мл.инспектор ООР в РУ Хисаря към ОДМВР Пловдив, надлежно упълномощен със заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, с която, на основание чл.22 от ЗАНН, е наложена ПАМ на жалбоподателя, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда за срок от 6 месеца.

            За да пристъпи към налагането на въпросната ПАМ административният орган е приел за установено, че на 08.08.2022 г., около 01,53 часа на път ІII-642, кръстовище с път ІІІ-6061, с посока на движение град Хисаря, жалбоподателят е управлявал личния си лек автомобил с рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта 1,34 на хиляда, установена по надлежния ред с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 ARPM-0725.

Нарушението е документирано с АУАН № 387 от 08.08.22 г. – л.10 по делото.

Процесната заповед е издадена от компетентен орган – заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на Директора на ОДМВР Пловдив, в кръга на предоставените му правомощия, което прави неоснователни направените в тази връзка оплаквания по жалбата, че налагането на процесната ПАМ е станало от некомпетентен орган.

Заповедта е издадена в съответствие с материално-правните изисквания на закона.

Единствените релевантни факти за законосъобразното налагане на процесната ПАМ, а именно, жалбоподателят да е управлявал МПС под въздействието на алкохол, установено с техническа средство Дрегер Алкотест 7510  ARPM-0725, като уреда отчита 1,34 промила алкохол в издишания от водача въздух, съдът приема за безспорно установени като съобрази изричната норма на  чл. 189, ал. 2 ЗДвП, според която редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Представеният като част от административната преписка АУАН е изцяло редовен от външна страна, поради което и съдът е обвързан от неговата доказателствена сила. Доказателства, които да  оборят материалната доказателствена сила на АУАН не се ангажираха от страна на жалбоподателя. Съдът не кредитира показанията на св.П.като извърши преценка на същите на плоскостта на чл.172 от ГПК, отчитайки обстоятелството, че тя е баба на жалбоподателя и е налице заинтересованост от нейна страна при даване на показанията, както и това, че същите не съответстват на останалите доказателства по делото. При това положение съдът приема за доказан факта, че именно жалбоподателят е управлявал МПС. За жалбоподателя е съществувала възможност да обори отчетената  с дрегер концентрация на алкохол 1,34 промила в издишания от водача въздух посредством извършване на медицинско изследване, което в конкретния случай не е сторено. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване № 119584, но той е отказал да му бъде извършено медицинското изследване. Доказателства за концентрацията на алкохол към момента на извършване на административното нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП не са представени и по-късно, макар че само по този начин жалбоподателят би могъл да обори констатацията на контролния орган за наличие на алкохол в издишания въздух, т.е., да докаже, че при управлението на МПС на 08.08.2022 г. не е извършил нарушение на правилата на ЗДвП. Т.е. по делото не са ангажирани доказателства, които да оборят материалната доказателствена сила на акта за установяване на административно нарушение, каквато материална доказателствена сила притежава този акт като официален писмен документ, при доказателствена тежест за жалбоподателя.

 

По тези съображения съдът намира  заповедта за издадена в предвидена от закона писмена форма, съдържаща необходимите реквизити /по арг. от чл.172, ал.1 ЗДвП и чл.59, ал.2 АПК/, като в производството по издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и същата е съобразена с целта на закона - гарантиране безопасността на движението по пътищата.

 

По разноските:

При липсата на заявени претенции за разноски за ответната стана, съдът не дължи произнасяне по тях.

 

Водим от горното, съдът,

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.Н., ЕГН **********,***, против ЗППАМ № 23 от 10.08.2022 г., издадена от Й. Б. В. на длъжност „младши инспектор“ в РУ – Хисаря към ОДМВР – Пловдив.

 

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

Административен съдия: