РЕШЕНИЕ
№ 1790 дата 16 ноември 2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в
публично заседание на 28 октомври 2021г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: И. Г.
Прокурор: Христо
Колев
разгледа
докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ
дело № 2113 по описа за 2021г. и за да се произнесе
взе
предвид следните обстоятелства:
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от Административно процесуалния кодекс, във вр. с чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на „Пулс Фарма“ ЕООД, седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул. „Г.С.Раковски“ № 58, ет.4, представлявано от управителя К.К.против
Решение № 311/14.07.2021г.,
постановено по НАХ дело № 2488/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 571154-F599217/23.04.2021г., издадено от
началник отдел Оперативни дейности - Бургас, в ЦУ на НАП, с което, на
касатора, за нарушение на чл.3, ал.15 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, на основание чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева.
Съдебното
решение се обжалва като неправилно. Касаторът счита, че отговорността на
дружеството е ангажирана неправомерно, както и се позовава на наличието на
предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на оспореното
решение и на издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.
В съдебно
заседание касаторът не изпраща представител.
Ответникът по
касация също не се представлява. С писмено становище вх.№ 10939/26.10.2021г. оспорва жалбата
като неоснователна. Претендира разноски.
Прокурорът от
Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационна жалба
е процесуално допустима, подадена от надлежна страна, в законоустановения срок,
а разгледана по същество е неоснователна.
Административният
съд обсъди доводите на касационния жалбоподател, а съобразно разпоредбата на
чл.218, ал.2 от АПК, извърши служебна проверка относно допустимостта,
валидността и съответствието на решението с материалния закон.
Касаторът е
санкциониран за това, че при извършена проверка на стопанисвания от дружеството
търговски обект – Аптека „Пулс“,
находящ се в гр.Бургас, ж.к.“Славейков“ до бл.77 е констатирано, че в продажбите от
03.03.2021г., обективирани в дневен отчет с № 0047595/03.03.2021г. са отразени продажби в размер на 3 375,39лв.,
в това число с „Чек“ в общ размер на 2 202,50лв. След направена проверка в НАП
- Фискални устройства с дистанционна връзка се установява, че тази сума
представлява продажби на лекарства, които се заплащат от НЗОК, но за посочения
период няма регистрирани такива с отразяване вид плащане „Резерв 1 - НЗОК“. Прието
е, че търговецът е нарушил чл.3, ал.15 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., за което е съставен АУАН № F599217 от инспектор по
приходите в ЦУ на НАП, а впоследствие издадено и процесното НП, с което е
ангажирана отговорността на „Пулс Фарма“ ЕООД, като на основание чл.185, ал.2,
изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 500лв.
За да постанови
решението районният съд е преценил, че в проведеното административнонаказателно
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По същество
съдът е приел, че деянието, описано в АУАН и НП, е доказано по несъмнен начин и
правилно отговорността на касатора е ангажирана на соченото основание.
Решението е правилно
и за него не се констатират отменителни основания.
Фактите по делото,
така както са установени от районния съд не са спорни. За настоящата инстанция
е налице забрана за нови фактически установявания видно от нормата на чл.220 от АПК, поради което преценката за приложението на материалния закон е съобразно
установените вече по делото факти. Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК
съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установява, че дружеството като задължено
лице по чл.3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ, не е спазило изискванията на ал.15
от същата разпоредба досежно начина и реда за издаване на съответни документи
за продажба за лекарства, които се заплащат от НЗОК и това не се оспорва от
него. Данните от административната
преписка, сочат, че продажбите на лекарствата в аптеката, които се заплащат от
НЗОК се отразяват в позиция „Чек“, а не се приключват с вид плащане „Резерв 1 -
НЗОК“, както и при частично плащане от НЗОК продажбата не се отразява чрез
смесено плащане. Установено е, че в позиция „чек“ е отразена сума на стойност
2202,50лв., но дали това е сума по една продажба или по множество продажби не
може да се установи, тъй като по делото липсва справка за извършените в
процесния ден продажби, от която това да се прецени, поради което не може да се
обоснове фактически извод за множество продажби. За
неизпълнение на процесното задължение касаторът сочи причини от технически
характер, проблем в програмирането на фискалното устройство и коригиране
на настройка, който не може да му се вмени във вина и за което ангажира
становище от „Инсофт“ ООД, поддържащо фискалните принтери в обекта и с което обосновава приложение на чл.28 от ЗАНН и
квалифициране на установеното нарушение като „маловажен случай“. Тези възраженията
на касатора за липса на виновно нарушение са неоснователни, тъй като
отговорността на юридическото лице е безвиновна и за да бъде ангажирана е
достатъчно само обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното
задължение, както е в случая и въпросът за вината на дружеството не следва да
се обсъжда. Правилно въззивният съд е приел, че не са
налице предпоставки за квалифициране на установеното нарушение като
"маловажен случай". В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за маловажни
случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да се
прецени дали един случай е маловажен, по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН следва да се приложи разпоредбата
на чл.9, ал.2 НК. По делото липсват
доказателства, че извършеното нарушение, макар и формално да осъществява
признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е
с явно ниска степен на обществена опасност, поради което правилно
административнонаказващият орган и районният съд не са приложили тази
разпоредба. Обстоятелството, че същото не води до неотразяване на приходи не
обосновава извод, различен от изложения, като този факт е намерил своето
основание в приложението на относимата санкционна норма в хипотезата на чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с ал.1 ЗДДС.
Видно е, че законодателят е отчел характера и спецификата на тези нарушения с
включването им в цитираната норма, с което е определил и степента на обществена
опасност на нарушение от такъв вид, като е предвидил занижени размери на
санкциите.
На основание
изложените по-горе мотиви и поради отсъствие на
отменителни основания за касиране на решението, същото следва се остави
в сила. Съобразно този изход на процеса в полза на ответната страна следва да
се присъдят разноските по делото в минимален размер от 80лв.
На
основание изложените мотиви и чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд
гр.Бургас, ХIIІ-ти
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 311/14.07.2021г.,
постановено по НАХ дело № 2488/2021г.
по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „Пулс Фарма“
ЕООД, седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Г.С.Раковски“ № 58, ет.4, с
ЕИК *********, да ЗАПЛАТИ на ЦУ на НАП сумата от 80лв. разноски по делото
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: