Решение по дело №1290/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1528
Дата: 20 юли 2021 г.
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20217180701290
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 май 2021 г.

Съдържание на акта

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер    1528        Година  2021, 20.07.        Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав

 

   на 30.06.2021 година

 

 в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. де­ло но­­­мер 1290 по описа за 2021 годи­на и като обсъди:

            

             Производство по чл.208 и сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.

    Постъпила е касационна жалба от Б. П.М. от гр.Плов­див срещу Решение №248/18.03.2021 г. по АНД №7987/20г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XXII-ри н. с., с което е пот­върдено нака­зателно поста­нов­ление /НП/ № 20-6207-000919 от 03.11.2020г. на На­чал­ник гру­па към ОД на МВР – Пловдив, РУ „Труд“, с което на М. е нало­жено админист­ра­тив­но нака­зание – “Глоба” в размер на 100 лева за нару­шение на чл.102 ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1,т.3,б.“а“ ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че съдебното решение е незаконосъобразно и сочи касационни основание по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК. Настоя­ва за отмяната му и отмяна на издаде­ното нака­зателно постановление като незаконосъобраз­но. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба – РУ „Труд“ към ОД на МВР – Плов­­­див не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.

Пловдивският административен съд – двадесет и първи състав, след ка­то разгледа по отделно и съвкупност наведените с жалбата касационни осно­ва­ния, намира за установено следното.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакува­ното НП, състав на Районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на М. на вме­­неното и нарушение на ЗДвП, а от друга, че наложеното и на­ка­­зание съот­ветстват на осъществената от нея про­тивоправна дейност, как­то и, че не са нали­це допуснати нарушения на съществени про­цесуалните правила от ад­ми­н­ист­­ра­­тив­но – наказващия орган.

Настоящият състав намира по конкретно направените възражение от стра­на на касационния жалбоподател, че не се установяват сочените дефекти в акта на първостепенния съд.

На първо място без съществено значение за конкретно вмененото на М. нарушение липсата на посочване на номер на улицата, където лице­то,  управлявало собственото на същата МПС, го е привело в движение(оче­вид­но то се е движело по същата улица, респ. е „преминало“ през много номера, а е без значение срещу или до кой номер точно е било настигнато и спряно от контролните органи). Последното би имало значение за евентуално извършено от водача Р. нарушение по ЗДвП.

На следващо място досежно извършена поправка на дата на наруше­нието в АУАН, то няма данни по делото това е да е станало след окончател­ното съставяне на АУАН, респ. М. не представя собствения получен вед­нага след съставяне екземпляр от АУАН, за да се установи дали и каква е впи­саната(респ. поправена) дата там.

Липсата на ЕГН на водача може да доведе до основание за касиране на съдебния акт само, ако се установи, че е налице друг правен субект със същите три имена(М.Т.Р.), а по делото няма дори индиции за такова възможно съвпадение, респ. да не може да се установи кое е лицето управля­вало на 25.10.2020г. собствения на М. автомобил.

Що се отнася до соченото съставяне на АУАН на следващия ден в при­съствието на един свидетел, то направеното възражение за неспазване на чл.40 ЗАНН не може да се сподели, тъй като в АУАН изрично е подчертано с химихална паста, че става въпрос за свидетел, присъствал при установяване на нарушението(в самите показания на актосъставителя в о.с.з. на 28.01.2021г. се говори за действията във въпросния ден в множествено число... „спряхме въпросния автомобил…“, “…започнахме да го гоним…“, т.е. той не е бил сам).

Във връзка с соченото на последно място неустановяване как е бил пре­доставен автомобила на Р., то по делото няма никакви данни и индиции, наказаното лице да е обявило МПС-то за противозаконно отнето, още повече, че самият актосъставител сочи(а и по делото са налице официални писмени документи от няколко месеца по – рано), че М. и Р. се познават достатъчно добре(сочи се даже, че живеят на семейни начала от около две годи­ни). При това положение е без съществено значение дали Р. е раз­по­лагал(държал) ключ от автомобила и конкретния ден е управлявал същия, без да уведоми М., респ. дали същата е дала изрично съгласие за това.

Или този съдебен състав намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен из­­­вод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН и основания на не­­го последващ акт – наказателното постановление, предмет на съдебна про­верка по реда на ЗАНН.

Следва да се обобщи, че опитите на нарушителя да разколебаят убеди­телността на главното доказване, проведено от страна наказващия орган, при съдебното дирене, вкл. и пред касационната инстанция, са оказаха неус­пеш­ни.

В тази връзка районният съдия е извел аргументирани и обосно­ва­ни из­води на база наличните доказателства, при правилно отчитане на тях­ното зна­чение и стойност.

С оглед на изложеното не са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допусти­мо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК след­­ва да бъде оставено в сила.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :

 

Р      Е      Ш      И

                                   

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №248/18.03.2021 г. по АНД №7987/20г. по описа на Райо­нен съд – Пловдив, XXII-ри н. с.

 

РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

 

                                                                                                                                                                                                                                                             2.