Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1528 Година
2021, 20.07. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 30.06.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря ПОЛИНА
ЦВЕТКОВА и при участието на прокурора ИЛЯНА ДЖУБЕЛИЕВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 1290 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Постъпила е касационна
жалба от Б. П.М. от гр.Пловдив срещу Решение №248/18.03.2021 г. по АНД №7987/20г.
по описа на Районен съд – Пловдив, XXII-ри н. с., с което е потвърдено
наказателно постановление /НП/ № 20-6207-000919 от 03.11.2020г. на Началник
група към ОД на МВР – Пловдив, РУ „Труд“, с което на М. е наложено административно
наказание – “Глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.102 ал.1,т.1 от ЗДвП на основание чл.177 ал.1,т.3,б.“а“ ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че
съдебното решение е незаконосъобразно и сочи касационни основание по чл.348
ал.1,т.1 и т.2 НПК. Настоява за отмяната му и отмяна на издаденото наказателно
постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ответникът по
касационната жалба – РУ „Труд“ към ОД на МВР – Пловдив не взема становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената
касационна жалба.
Пловдивският
административен съд – двадесет и първи състав, след като разгледа по отделно и
съвкупност наведените с жалбата касационни основания, намира за установено
следното.
За да обоснове крайния си
извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел,
че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява
извършване от страна на М. на вмененото и нарушение на ЗДвП, а от друга, че
наложеното и наказание съответстват на осъществената от нея противоправна
дейност, както и, че не са налице допуснати нарушения на съществени процесуалните
правила от административно – наказващия орган.
Настоящият състав намира
по конкретно направените възражение от страна на касационния жалбоподател, че
не се установяват сочените дефекти в акта на първостепенния съд.
На първо място без
съществено значение за конкретно вмененото на М. нарушение липсата на посочване
на номер на улицата, където лицето,
управлявало собственото на същата МПС, го е привело в движение(очевидно то се е
движело по същата улица, респ. е „преминало“ през много номера, а е без
значение срещу или до кой номер точно е било настигнато и спряно от контролните
органи). Последното би имало
значение за евентуално извършено от водача Р. нарушение по ЗДвП.
На следващо място досежно
извършена поправка на дата на нарушението в АУАН, то няма данни по делото това
е да е станало след окончателното съставяне на АУАН, респ. М. не представя
собствения получен веднага след съставяне екземпляр от АУАН, за да се установи
дали и каква е вписаната(респ. поправена) дата там.
Липсата на ЕГН на водача
може да доведе до основание за касиране на съдебния акт само, ако се установи,
че е налице друг правен субект със същите три имена(М.Т.Р.), а по делото няма дори
индиции за такова възможно съвпадение, респ. да не може да се установи кое е
лицето управлявало на 25.10.2020г. собствения на М. автомобил.
Що се отнася до соченото
съставяне на АУАН на следващия ден в присъствието на един свидетел, то
направеното възражение за неспазване на чл.40 ЗАНН не може да се сподели, тъй
като в АУАН изрично е подчертано с химихална паста, че става въпрос за свидетел,
присъствал при установяване на нарушението(в самите показания на
актосъставителя в о.с.з. на 28.01.2021г. се говори за действията във въпросния
ден в множествено число... „спряхме въпросния автомобил…“, “…започнахме да го
гоним…“, т.е. той не е бил сам).
Във връзка с соченото на
последно място неустановяване как е бил предоставен автомобила на Р., то по
делото няма никакви данни и индиции, наказаното лице да е обявило МПС-то за
противозаконно отнето, още повече, че самият актосъставител сочи(а и по делото са налице
официални писмени документи от няколко месеца по – рано), че М. и Р. се познават
достатъчно добре(сочи се даже, че живеят
на семейни начала от около две години). При това положение е без съществено значение
дали Р. е разполагал(държал) ключ от автомобила и
конкретния ден е управлявал същия, без да уведоми М., респ. дали същата е дала
изрично съгласие за това.
Или този съдебен състав
намира, че правилно Районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано
в хода на съдебното производство, а освен това и всички в съвкупност, като е
достигнал до единствения правилен извод, а именно, че се установяват
изложените факти в АУАН и основания на него последващ акт – наказателното
постановление, предмет на съдебна проверка по реда на ЗАНН.
Следва да се обобщи, че опитите
на нарушителя да разколебаят убедителността на главното доказване, проведено
от страна наказващия орган, при съдебното дирене, вкл. и пред касационната
инстанция, са оказаха неуспешни.
В тази връзка районният
съдия е извел аргументирани и обосновани изводи на база наличните
доказателства, при правилно отчитане на тяхното значение и стойност.
С оглед на изложеното не
са налице касационните основания по чл.348 ал.1,т.1 и т.2 НПК, а атакуваното
решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния
закон и във връзка с чл.221 ал.1 АПК следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав :
Р Е Ш
И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №248/18.03.2021
г. по АНД №7987/20г. по описа на Районен съд – Пловдив, XXII-ри н. с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.