Р Е Ш Е Н И Е
№ 129
гр. Русе, 27 май 2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното
заседание на 18 май 2022 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря ………. Наталия Георгиева………и в присъствието на прокурора ………
Пламен Петков като разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… к.н.а.х.д. №119…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е
касационно по чл. 63в ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания)
във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Делото е образувано след постъпила касационна жалба от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – Русе против решение № 155 от 11.02.2022 г.,
постановено по а.н.д № 2046/2021 г. по
описа на Русенския районен съд, с което е отменено наказателно постановление (НП)
№ 18-001688 от 30.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Русе. С НП на Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда –
Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе на основание чл.415,
ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание –
“имуществена санкция” в размер на 1 500 лева.
В жалбата се релевират аргументи
за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с допуснати съществени
процесуални нарушения и с нарушение на материалния закон. Касационни основания
за оспорване, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според
жалбоподателя районният съд е извършил недопустим косвен
съдебен контрол за законосъобразност на един влязъл в сила индивидуален
административен акт, какъвто са дадените на работодателя задължителни
предписания. Поддържа на следващо място, че въззивната инстанция неправилно е
тълкувала и приложила разпоредбите на чл.404, ал.1, т.12 от КТ и чл.245, ал.1
от КТ, както и правилата относно доказването на факта на неизпълнение на
дадените предписания.
Иска се от
Административен съд Русе да отмени въззивното решение и със своя съдебен акт да
потвърди наказателното постановление. Претендира се присъждането на
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба - Производствено потребителна кооперация (ППК)
„Надежда – Ряхово“, седалище в с. Ряхово, общ. Сливо поле, обл. Русе, чрез процесуалния си представител - адв. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли решението на
Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Излага съображения в хода на
устните състезания пред касационната инстанция, свързани с приложението на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. Поддържа, че актът за установяване на административното
нарушение (АУАН) бил издаден след изтичане на регламентирания в чл.34, ал.1,
изр. второ от ЗАНН тримесечен срок. Счита, че началото на този срок се поставя
от деня, следващ изтичането на продължения срок за изпълнение на дадените му
задължителни предписания с протокол за извършена проверка с изх.№ ПР
2034429/19.01.2021 г., а именно 26.02.2021 г., като към датата на съставяне на
АУАН – 16.06.2021 г., срокът вече е бил изтекъл. Претендира присъждането на
направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение,
за които представя списък.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за основателност
на жалбата и счита, че решението на Районен съд – Русе следва да бъде отменено
като вместо него бъде постановено друго, с което наказателното постановление да
бъде потвърдено.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218
от АПК, Административният съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Решението на РРС, предмет на
касационната проверка, е правилно като краен резултат, но по мотиви, изцяло
различни от изложените в него.
В резултат на извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на ППК
"Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2109233/16.06.2021 г. на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ били дадени общо 191 бр. предписания за изплащане
на начислени трудови възнаграждения за различни периоди общо по отношение на
15-работника, в това число и такова по т.188, касаещо пълно изплащане на Т.Г.Т., на
длъжност „общ работник смесено стопанство“ за м. юни 2020г. С протокола, връчен
на 19.01.2021г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде
изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх. № 21005051 от
21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021г.
Между страните не се спори, че ПАМ не е обжалвана
по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с изтичане на
14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, считано
от 03.02.2021 г.
На 24.02.2021 г., с молба вх.№ 21015750, адресирана
до Дирекция“ Инспекция по труда“ Русе, работодателят ППК „Надежда“ Ряхово,
поискал срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е
обосновано със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за
изпълнение, към настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания,
поради техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената
епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх.№
21009990/26.02.2021 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не
било уважено.
Доколкото дадените
задължителни предписания (ПАМ по см. на чл. 404, ал.1, т.1 от КТ), вкл. и това
по т. 188 били влезли в сила, като необжалвани и подлежащи на предварително
изпълнение, считано от датата на връчването им съгласно чл.405 КТ, и независимо
от молбата-уведомление от 24.02.2021г., на 18.03.2021г., е извършено устно уведомяване на представляващия ППК
"Надежда-Ряхово" за започване на нова проверка, като е и връчена
призовка по чл.45 АПК за представяне до 24.03.2021г. на документи доказващи
изпълнението на предписанията от 19.01.2021г. или писмени обяснения при
неизпълнение, както и за представяне на документи, доказващи изплащане на
трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021г.
На 05.04.2021г. представляващият кооперацията
депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние и опитите да
получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени обяснения
за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и
протокол с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания,
касаещи констатации извън формирания спор, връчени на 12.07.2021г.
В съставения АУАН №
18-001688 от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото предписание
в т.188 от протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, което било установено на 05.04.2021г.,
като нарушението е осъществено на 26.02.2021г.
Спор по фактите и извършеното нарушение не е
формиран.
Изцяло се споделя тезата на касатора, съответстваща
и на константната съдебна практика, че в съдебното производство по оспорване на
издаденото НП и в касационното такова е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност, включително за валидност на
влезлия в сила индивидуален административен акт, за чието неизпълнение е
наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, като следва само да се добави, че
същият подлежи и на предварително изпълнение, независимо от това, че АНО е
обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е установено, че не е
спазен.
На следващо място :
Според Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума
на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело №
48/1981 г. на ОСНК и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК на ВКС
и втора колегия на ВАС, посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да
бъдат реализирани правомощията на АНО, за които съдът има задължение служебно
да следи, настоящата касационна инстанция дължи произнасяне с оглед наведените
касационни основания, доколкото този въпрос касае съответствието на въззивното
решение с материалния закон – арг. от чл.218, ал.2 от АПК.
Съгласно чл. 34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва
да тече от откриване на нарушителя. В мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е дефиниран изразът "откриване
на нарушителя": "откриване има, когато компетентният орган разполага
с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя
му. Това е момента, в който необходимите за това материали и/или информация са
налични в съответната администрация,
защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за
това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването
му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по
определен състав". Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН
откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на
физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното
деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването
на възможност това да бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето
или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно
-административнонаказващият орган) или произнасянето на горестоящ или контролен
орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният
субект, отговорен за деянието.
Всъщност
идеята на законодателя с въвеждането на давностни срокове за образуване на
административнонаказателни производства, е да се стимулира активността на
наказващия орган, като за всяко едно административно нарушение бъде наложено
съответно наказание и то в разумен от извършването му срок. В цитираната норма
на чл.34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като установяването на нарушението
може да е както при неговото извършване, така и в един последващ момент. След
като нарушителят бъде открит,
административно-наказателното производство следва да бъде образувано със
съставянето на акт за установяване на административно нарушение в тримесечен
срок от откриване на извършителя. Двете хипотези на чл.34, ал.1 ЗАНН не
предоставят на административния орган възможност да избира в рамките на кой от
двата срока да извърши процесуалното действие - съставяне на акт за
установяване на административно нарушение. След като нарушителят е известен, то
акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ следва да бъде съставен
в продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза
в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г.
Действително
в цитираната норма на чл.34 ЗАНН са предвидени два срока, тъй като
установяването на нарушението може да е както при неговото извършване, така и в
един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете
хипотези на чл.34, ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган
възможност да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното
действие - съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След
като нарушителят е известен, установен, открит, то АУАН следва да бъде съставен
в продължение на три месеца от откриването му, съгласно дефинирането на израза
в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г. Следва
да се подчертае, че при ангажиране на обективна отговорност срещу работодател,
какъвто е и случая, не са приложими разпоредбите на чл.43, ал.3 ЗАНН/
установяване на самоличността на нарушителя
от общинската администрация или МВР/. Приложимостта на втората хипотеза,
а именно - едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в
зависимост от вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя.
Именно поради
обстоятелството, че принудителната административна мярка подлежи на
предварително изпълнение-чл.405 КТ, известен е нейния адресат, тъй като тя е насочена именно към конкретен работодател, срокът за
изпълнение на даденото задължително предписание тече от датата на неговото
издаване/връчване - 19.01.2021г., като АНО е обвързал неизпълнението с даден
срок и именно този срок е установено, че не е спазен. Работодателят е бил
задължен да изпълни предписанието до указания му срок – до 25.02.2021г. Поради
вида на ПАМ, конкретно адресирана, нейното изпълнение/ неизпълнение по силата
на закона не само предполага, а и налага и субекта на административнонаказателнa отговорност за
неизпълнение. Обобщено за администрацията на Д“ИТ“-Русе от датата на издаване
на предписанията е известен и субекта на тяхното неизпълнение в указания срок и
в тази връзка е приложим само тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН.
Съставът на нарушението
по чл.415, ал.1 от КТ, за което на ППК
„Надежда – Ряхово“ е наложено
административно наказание, се изразява в неизпълнение на принудителна
административна мярка, приложена от контролен орган за спазване на трудовото
законодателство. Предписанието в случая, с оглед формулирането му, е за
действие, нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не
включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото
извършване на деянието, с което се постига и целения резултат. Ясно е също, че
изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на
задължение, произтичащо от индивидуален административен акт-задължително
предписание с придадено от законодателя и предварително изпълнение, но и с
указан краен срок за изпълнение, до изтичането на срока. Работодателят е
задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане на срока на
предписанието, т.е от 19.01.2021г. до 25.02.2021г.
В случая самия АНО и
ответник по жалбата сочи, че нарушението е извършено на 26.02.2021г., тъй като
извършеното описание на обстоятелствата по вмененото нарушение касаят
неизпълнение на предписание в определения срок с оглед на разпореденото от
органа дължимо действие с краен срок на изпълнение.
Вмененото нарушение по
чл.415, ал.1 КТ не е продължено и бездействието на работодателя не създава едно
трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало да се слага от деня,
следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото
изпълнение и да продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така
приложената принудителна административна мярка, за да се изчисляват давностните
срокове по аргумент на чл.80, ал.3 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН, който
впрочем би се явил приложим само във втората хипотеза на чл.34, ал.1 ЗАНН –„
или от извършване на нарушението“ и при съвсем други хипотези на закона.
Фиксирането на срок, в
който деецът следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект
означава, че след пропускането на срока деянието е довършено. От този момент
тече и давността по чл.80, ал.3 НК и тази
по чл.34, ал.1, изр. 2, предл.2 ЗАНН касаеща „извършване на
нарушението“, която хипотеза не е приложима в случая. Описаното в НП адм. нарушение не е
продължено, а е формално и на просто извършване /вж. аналогия с чл.227б НК
хипотеза визираща срок на дължимо поведение в указан срок и в тази връзка : последователно Решение №
566 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д. № 173/2004 г., I н. о., Решение № 312 от
16.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 88/2003 г., II н. о., Решение № 217 от
9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г., II н. о. ВКС категорично сочи, че при
дължимо действие в указан срок / законен или определен/, в случая неизпълнението на предписаното действие в
срока, посочен в ПАМ, обуславя
съставомерност на бездействието на работодателя и се явява довършено на
26.02.2021г.
Така резонно и двете
страни с оглед на цитираната по-горе задължителна практика поставят въпроса,
след като нарушителят е априори/ предварително известен като субект/ и след като на контролния орган към
администрацията на Д „ИТ“ Русе е известен и дадения срок, респ. извършването на нарушението, била ли е и необходима последваща
проверка ,обективирана с Протокол изх. № 2109233 от 16.06.2021 г., за да се
стигне до АУАН и дали са спазени сроковете по чл.34 ЗАНН.
Тук е мястото да се
посочи, че съгласно съдържанието на протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021г. /виж
заключителната част на протокола и ПАМ/ работодателят е бил известен, че длъжен
да уведоми Д“ИТ“-Русе за изпълнение на предписанията, естествено и поради
заявеното от законодателя-чл.405 КТ и в самите предписания „предварително
изпълнение“.
Именно с оглед и това предписание председателят на
кооперацията е отправил уведомление на 24.02.2021г., че не е във възможност да
изпълни задължителните предписания и поискал допълнителен срок с аргументи,
напълно идентични в обясненията от 05.04.2021г.
Считано от уведомлението от 24.02.2021г., че
предписанията /визират се всички/ не са изпълнени и безспорно установеното като
дата на нарушението и дължимото поведение за действие от връчването на ПАМ до
определения срок -25.02.2021г., считано от 26.02.2021г., когато е отговора на
молбата, че срока не може да бъде продължен, при вече коментираните
обстоятелства, на администрацията на органа са били известни нарушителя, вкл. и
нарушението с неговите съставомерни признаци. Нищо не е обуславяло извода, че
нарушението, вкл. и нарушителят са били установени на по-късна дата, напр. на
05.04.2021г. /което всъщност с оглед и на доказателствата не е сторено на
посочената дата/.
Становището на мнозинството на настоящия състав,
обуславя и несъстоятелността на тезата в конкретния случай, че срока по чл.34,
ал.1, изр.2 ЗАНН, дори разширен до степен „ откриване на нарушението, а не само
на извършителя“ следва да се брои от някоя дата на последваща проверка, поради
нееднородната практика на АС-Русе,
защото:
Инициираната проверка на 18.03.2021г. касае друг
сигнал, което е видно не само от изявленията на ответника, но и от съдържанието
на уведомлението и призовката.
Предписанията са дадени към работодателя -
Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, в случая
наказаното лице, който именно е отговорен за изпълнението им, следователно
изначално е известен субекта на нарушение.
На 24.02.2021г. с писмено уведомление вх.№ 21015750
по описа на Д“ИТ“-Русе, кооперацията е извършила такова, дължимо от
предписанията от 19.01.2021г., в което изрично е посочено, че не е в състояние
да изпълни предписанията /т.е. не ги е изпълнила/. Молбата-уведомление е
адресирана до Д“ИТ“ Русе /администрацията на контролния орган/. На
26.02.2021г., когато е довършено твърдяното неизпълнение, наказващият орган е
отговорил отрицателно на молбата, като и изрично е посочил, че срока на
изпълнение е до 25.02.2021г., както и че ПАМ е влязла в сила. Независимо, че
АНО не се е позовал на писменото уведомление от 24.02.2021г., то е приложено
като част от доказателствата и следва да бъде преценено с оглед на съдържанието
му. Ответникът се позовава на писмените обяснения от председателя на
кооперацията от 05.04.2021г., с оглед на които твърди, че доказва както
нарушението, така и откриването на нарушителя. За разлика от уведомлението от 24.02.2021г.,
тези обяснения не съдържат изрично изявление за неизпълнение, а по-скоро
изясняват причини за неизвършено в срок плащане. Последното обаче е категорично
заявено на 24.02.2021г., администрацията на органа го е узнала, видно от
отговора му на 26.02.2021г., а обясненията от 05.04.2021г. само доизясняват
причините /липсва твърдение за неизпълнение, тъй като е изискано обяснение за
причини за неизпълнение/.
Изявлението на председателя на кооперацията като
адресат на предписанията и задължен за тяхното изпълнение от 24.02.2021г.
съдържа признание за неизгодни за него факти и то отрицателни, които не
подлежат на доказване или доказването на отрицателни фактически твърдения може
да се извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, ако се и твърдят,
които са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт, а такива
не са заявявани, че да подлежат на проверка. Изпълнението на предписанията е
негова доказателствена тежест, както и му е указано от контролния орган. Кооперацията
не е длъжна да доказва, че не е изпълнила предписанията, след като председателят
е заявил това неизгодно за него обстоятелство, съдържащо признание на факти.
Безспорно, обстоятелството заявено на 24.02.2021г. и на 05.04.2021г., че е
изпитвал финансови затруднения, и не е изпълнил предписанията, не го
освобождава от отговорност – арг. от чл.245, ал.2 от КТ и чл.81, ал.2 от ЗЗД и
чл.415 КТ, но факта за невъзможността за изпълнение на предписанията са станали
известни още с отговора от 26.02.2021г., на която дата е и извършено
нарушението. Действително по смисъла на
чл.116, ал.1 НПК самопризнанията не могат да бъдат единственото доказателствено
средство, а в случая на приобщаването им, нищо осъдително не може да почива на
тях, и те следва да се преценяват съвкупно с целия доказателствен материал. В
случая обаче самия АНО се е позовал на такива признания, което и е единственото
доказателствено средство станало известно още на 26.02.2021г., т.е. други
доказателства не са събирани, не са били установявани нови факти, които да са
отразени от контролните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП.
Изкуственото удължаване на процесуални срокове чрез
изискване на идентични обяснения не може да санира пропускането им от
контролните органи. След като на контролния орган изначално е известен субекта
на нарушение, вкл. и неговото уведомление от 24.02.2021г. за неизпълнение, т.е
субекта и нарушението, повече от несъстоятелни са процесуалните действия от
18.03.2021г. и от 09.06.2021г. с идентично съдържание, а те само потвърждават
факта на вече узнато неизпълнение. Това обстоятелство сочи, че към 26.02.2021г.
с оглед и отговора на Д “ИТ“ по молбата от 24.02.2021г., контролните органи са
разполагали с категорична информация за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. в
указания срок. АУАН е съставен на 16.06.2021г.,в деня на съставянето на нов
протокол, деклариращ факта на неизпълнение и при дадени нови предписания /извън
предмета на спора, с оглед на обема и предмета на проверката от 18.03.2021г./, който
определено не би могъл да послужи за дата на установяване на нарушението и
нарушителя, а и това не се твърди от АНО. Обосновката на контролния орган и
АНО, че нарушителят /а и нарушението/ са открити на 05.04.2021г. е неиздържана,
с оглед на характера и съдържанието на обясненията и най-вече дефинирания по
закон адресат на предписанията. След 26.02.2021г. административно-наказващият и
контролен орган не е извършвал процесуални действия извън призовката от
18.03.2021г., касаеща уведомлението за нова проверка и не е събирал други
доказателства, а и не е узнавал нищо съществено относно субекта на
предписанията, респ. на вмененото нарушение.
В допълнение : Датата на съставяне на констативния
протокол от последващата проверка/ 16.06.2021г./ или датата на писмените
обяснения /05.04.2021г./ не е меродавна
при определяне на момента, в който започва да тече давностния срок, доколкото
както се посочи в случая административно-наказващият орган е разполагал с
всички доказателства за изясняване на въпросите - има ли извършено деяние,
извършено ли е то от наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и
правната му квалификация още към 26.02.2021 г. Освен това, както беше изяснено
по-горе, под "откриване" на нарушителя следва да се разбира не
моментът, в който съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се) да
изгради своята субективна представа относно индивидуализиращите белези на
нарушителя /той по силата на закона е известен като адресат на предписанията/,
а моментът, в който е било обективно възможно да се изгради тази субективна
представа. Обратното би означавало, както се посочва в Тълкувателно решение № 4
от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г., че предметът на доказване ще
трябва да обхване субективните преживявания на едно длъжностно лице и че
началото на един давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на
длъжностното лице, а именно – кога същото ще реши субективно да възприеме факта
на нарушението и неговия извършител. Тук е мястото да се посочи явното
несъответствие в писмения вид на субективните възприятия на актосъставителя :
ако както сочи актосъставителят на 05.04.2021г. е установил нарушителя и
нарушението, защо на 09.06.2021г. ще изисква допълнителни обяснения за
неизпълнението. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в
зависимост от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя
само и единствено обективни данни /мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г./.
В конкретния случай извършването на т. нар. допълнителна проверка не е била и
необходима /още
повече, че обхвата
й е свързан и с други периоди/, че да се твърди, че именно в хода й е установен
извършителя, още повече и нарушението.
Обобщено, по преценка на мнозинството на
касационния състав, всички обстоятелства от значение за ангажиране на
отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния орган от деня, в
който в Д “ИТ“ е постъпило писмото с вх. № 21015750 от 24.02.2021г. и
последвалия отговор на 26.02.2021г., съвпадащ с датата на нарушението и при
известен негов субект, т.е. тогава
компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Налице са били всички
предпоставки, които да позволят да се направи извод относно съставомерните
признаци на нарушението и неговия автор, като извършените допълнителни проверки
не са допринесли за събиране на други доказателства за твърдяното нарушение и
неговия автор. Следователно срокът за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение/ АУАН/ започва да тече при наличие на известен
нарушител и при наличие на уведомление, съдържащо изявление за неизпълнение на
предписанията и отговора от 26.02.2021г., съвпадащ с датата на нарушението и
изтича на 26.05.2021г. /работен
ден/, а АУАН е съставен на 16.06.2021г.
Считано от 26.02.2021г. длъжностното лице при
ответника е разполагало с достатъчно време /3 месеца/, за да състави АУАН.
Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението /направеното
признание/ и нарушителя изключва
отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта. Нещо повече с
оглед на казуса при предварително известен извършител на адм. нарушение, нищо не налага
изчисляването на давностните срокове чрез тяхно евентуални спиране. Неспазването
на този срок представлява както съществено процесуално нарушение на
административно-производствените правила, така и на материалния закон.
Постановявайки решение, с което е отменил оспореното пред него НП №
18-001688 от 30.08.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – Русе, макар и поради други мотиви и съображения, Районен съд – Русе,
като краен резултат е издал законосъобразен съдебен акт, който по изложените
по-горе съображения следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2, ал.1 от
Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева, платени по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2022г.
за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК, вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 155 от
11.02.2022 г., постановено по а.н.д № 2046/2021 г. по описа на Русенския
районен съд.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“,
със седалище в гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 3,
представлявана от изпълнителния директор Е. А. да заплати на Производствено производителна кооперация
„Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Ряхово,
общ. Сливо поле, обл. Русе, ул. “Искър“ № 1, представлявана от председателя С.Г.Г.,
сумата от 300 лева – адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Решението е
подписано с особено мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /особено мнение/
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
О С О Б Е Н О
М Н Е Н И Е
Не споделям мнението на
мнозинството, по приложението на чл.34, ал.1,
изр. второ от ЗАНН, поради следните съображения :
Според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на
ВАС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не
преклузивни, както неправилно поддържа касационния жалбоподател. Според т.2 от
същото тълкувателно решение, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК.
Съставът на
нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, за което на ППК „Надежда – Ряхово“ е наложено административно наказание, се
изразява в неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от
контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Безспорно е, че
нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не включва
настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото
извършване на деянието.
Ясно е също, че
изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие – неизпълнение на
задължение, произтичащо от индивидуален административен акт.
Считам, че за
процесното нарушение началото на давностният срок по чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН не е сложено на 26.02.2021 г., както поддържа и касатора.
Съгласно
задължителната съдебна практика (вж. мотивите на Тълкувателно решение № 4 от
29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия и Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г., ОСНК) понятието „откриване
на нарушителя“ по смисъла на чл.34, ал.2, изр. второ от ЗАНН, не е легално
дефинирано в същия закон, но доктрината и съдебната практика безпротиворечиво
приемат, че откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз
основа на които да установи нарушението и да идентифицира извършителя му. Това
е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични
в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически
съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на
нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му
признаци от обективна и субективна страна по определен състав.
Считам,
че едва при извършването на последващата проверка контролните органи,
компетентни да установяват извършването на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ
чрез съставянето на АУАН, са събрали данни за това, че дадените задължителни
предписания за заплащане на трудово възнаграждение в пълен размер по отношение
на конкретния работник действително не са били изпълнени, т.е. едва при
извършената последваща проверка нарушителят е бил открит по смисъла на чл.34,
ал.1, изр. второ от ЗАНН - от този
момент компетентният орган вече е разполагал с данните, въз основа на които да
установи нарушението и да идентифицира извършителя му, в лицето на кооперацията.
В протокола от извършената проверка с изх.№
2109233/16.06.2021г. е записано, че на 05.04.2021 г., при извършване на
проверка за спазване на трудовото законодателство по документи в сградата на Д
ИТ – Русе, било установено, че работодателят не е изпълнил приложената
принудителна административна мярка – задължително предписания № 188 по протокол
с изх.№ ПР 2034429/19.01.2021 г., отнасящо се до : работодателят да изплати в
пълен размер начисленото трудово възнаграждение на Т. Г. Т., на длъжност „общ работник смесено стопанство“ за м. юни
2020г.
Следва да се приеме,
че нарушението е било открито на посочената в протокола дата на извършването на
проверката по документи, а именно на 05.04.2021 г. АУАН е издаден на 16.06.2021
г., поради което считам, че към датата на неговото издаване регламентираният в
чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН тримесечен давностен срок, считано от датата на
откриване на нарушителя – 05.04.2021 г., не е бил изтекъл.
Отделно не споделям
становището на мнозинството относно характера на нарушението, като го считам за
продължено.
Безспорно
е, че нарушението е формално, на просто извършване, защото съставът му не
включва настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно
самото извършване на деянието. Ясно е също, че изпълнителното деяние се
осъществява чрез бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от
индивидуален административен акт. Самият срок за изпълнение на принудителната
административна мярка обаче не е елемент от обективната страна на състава на
нарушението по чл.415, ал.1 от КТ (за разлика, например, от престъплението по
чл.293а от НК, за което ВКС приема, че не е продължено – вж. решение №
265/27.05.2009 г. по н.д. № 239 по описа за 2009 г. на ВКС, I н.о. и сходно на престъплението по чл.183,
ал.1 от НК, съставът на което също не включва срок, в който задължението за
издръжка да не е било изпълнено и в константната съдебна практика
безпротиворечиво се приема, че то е продължено – вж. решение № 300 от 29.V.1992
г. на ВС по н. д. № 240/92 г., I н. о., решение № 424/22.12.2014 г. по н.д. №
1345/2014 г. по описа на ВКС, I н.о.). Срокът за изпълнение на принудителната
административна мярка стои вън от състава на нарушението като бездействието на
работодателя е въздигнато в нарушение едва след изтичането му. Следователно нарушението по чл.415, ал.1 от КТ е от категорията на продължените - бездействието на работодателя създава
едно трайно, непрекъснато противоправно състояние, чието начало се слага от
деня, следващ изтичането на предписания с административния акт срок за неговото
изпълнение и продължава до неговото прекратяване чрез изпълнение на така
приложената принудителна административна мярка. При продължените нарушения, на
основание чл.80, ал.3 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, тримесечният давностен срок по
чл.34, ал.1, изр. второ от ЗАНН, в приложимата редакция на този текст, тече от
прекратяването на нарушението, т.е. от изпълнението на даденото задължително
предписание.
СЪДИЯ ВАСИЛЕВ: