р е ш е н и е
№ /11.11.2020
гр. Плевен,11.11.2020г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИ окръжен СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
І-ви гр.с в публичното заседание на тринадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: РЕНИ СПАРТАНСКА
при
секретаря Евгения Русева и в присъствието на
прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от
съдията РЕНИ СПАРТАНСКА гр.д. №554 по описа
на съда за 2020г.,на основание данните по делото
и закона ,съобрази
следното:
Производство
по чл.5 ал.1 ЗЛС във вр. чл.336 ГПК.
Постъпила е искова молба
от К.Л.А. *** пълномощника й адвокат Р.Р. от ПАК срещу С.К.В. от с.с.,в която се твърди,че ответникът е син
на ищцата,че е роден на ***г.,като още от неговото раждане му е поставена диагноза умерена умствена
изостаналост в степен на имбецилност. Твърди се,че ответникът е бил в
невъзможност да посещава специално училище,имал е затруднен говор,липсвала му
самостоятелност,като не е в състояние да се грижи за своите работи,да
разбира предписанията на правните норми
и да съобразява поведението си с тях.Изложени са доводи,че от раждането на
ответника до настоящия момент за него се е грижила ищцата като
последната има затруднения във вр.с
издаване на документи от различни институции,тъй като синът й не разбира действията си ,не може да говори и
да се подписва, а е следвало да използва пръстов отпечатък.Твърди се,че такова
затруднение ищцата е имала в „ПИБ,където на ответника е отказано да му бъде издадена
дебитна карта за сметка,по която ежемесечно са превеждани помощи от
Агенция“Социални грижи“ и последният е бил лишен от възможността да ползва тези
парични средства.Посочено е,че с ЕР на НЕЛК по психични болести
№0478/037/07.09.2005г.на С.В. е призната 93 % тр.н. работоспособност с чужда
помощ,поради невъзможност за самообслужване и необходимост от контрол. В
заключение ищцата моли съда да постанови решение,с което ответникът да бъде
поставен под пълно запрещение,тъй като последният страда от слабоумие и е в невъзможност да се грижи за своите
работи,не е в състояние да се ориентира в социалната среда,не може да ръководи
постъпките си и да преценява последиците им.В съдебното заседание на
13.10.2020г.ищцата лично и чрез своя
пълномощник адвокат Р.Р. от ПАК поддържа предявения иск и моли съда да
постанови решение,с което да го уважи,като ответникът бъде поставен под пълно
запрещение.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника С.К.
Велков.Същият се яви в съдебното заседание на 13.10. 2020г.,но не бе в
състояние да изрази становище по иска.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен-прокурор Иво Радев изрази становище,че исковата молба е
допустима и основателна и следва да бъде уважена,като решение на съда в този
смисъл би било полезно за лицето,семейството му и за обществото като цяло.
Окръжният съд,като съобрази становищата на страните и представените по
делото доказателства, приема за
установено следното :
Безспорно по делото е с
оглед представеното удостоверение за раждане на ответника С.К.В. , че
същият е син на ищцата К.Л.А..Както е
отразено и в изготвения от съда проекто-доклад,по който страните не са
направили възражения ищцата като майка на ответника и негов близък роднина попада
сред лицата,имащи правен интерес от предявяване на иск за поставянето на сина
си под пълно запрещение ,съгласно чл.336
ал.1 ГПК и искът с правно основание чл.5,ал.1 ЗЛС е допустим.
От представеното с ИМ ЕР на НЕЛК по психични
болести №0478/07.09.2005г. се установява, че на С.В. е призната 93 % трайно намалена
работоспособност ,с чужда помощ пожизнено
,с посочена дата на инв.датата на
раждане-***г., с водеща диагноза:Умерена умствена изостаналост и общо заболяване:
олигофрения-имбецилност, плоскостъпие.В мотивите на ЕР на НЕЛК е отразено,че при освидетелстването и
мед.документация е установена паметово-интелектуална недоразвитост в степен на
имбецилност,непозволила лечение в специално училище,със затруднен говор,липса
на самостоятелност и възможност за занимание само в заведение за лица с
психични заболявания,което състояние е от ранно детство.
Спорни в настоящото производство са въпросите страда ли ответникът от психично заболяване или от душевна болест по
смисъла на чл.5 ЗЛС, разбира ли свойството и значението на постъпките си и
може ли да ги ръководи, налице ли са предпоставките за поставянето му под пълно
запрещение.
В проведеното съд.заседание на 13.10.2020г.ответникът С.К. се яви лично и бе
изслушан от съда на основание чл.337 ал.1 ГПК.Същият посочи ,че се казва С.,нарече
ищцата“мама“,но на въпрос на съда на колко години е не отговори ,а показа три
пръста на ръката си. На поставени от съда въпроси кой се грижи за него,отговори“
мама“,дали знае да чете и да пише и дали е ходил на училище,отговори“не“, като
словесният контакт бе доста труден.
По делото са събрани и гласни доказателства.От показанията на свидетеля Ц.К.В.
,брат на ответника и син на ищцата се
установява,че брат му по рождение има проблеми,говори трудно,не може да чете и
да пише,не е ходил на училище ,като майка му е постоянно с него. Свидетелят
посочва,че брат му няма двигателни проблеми,но не познава парите,не може сам да
се обръсне и да се окъпе,а майка му полага всички грижи за него,като по негова
преценка брат му не е в състояние да се оправя сам.
От заключението на психиатричната експертиза, изготвена от ВЛ А.А.,което не е оспорено от страните и
като компетентно и обективно съдът възприема изцяло,се установява,че ответникът С.К.В. страда от синдром на Даун,както
и от умерена към тежка умствена
изостаналост.Според ВЛ умствената изостаналост представлява слабоумие по
смисъла на чл.5 ЗЛС и в тази степен на изразеност лишава напълно освидетелствания
С.К. В. от способността да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи,като е неспособен да
се грижи сам за своите работи.Становището на ВЛ
е ,че се касае за болестно състояние,неподлежащо на лечение и в бъдеще
не може да се очаква подобрение,още по-малко оздравяване.Съгласно заключението на
ответника следва да бъде призната пълна недееспособност и да бъде поставен под
пълно запрещение,с оглед защита на правните му интереси и осигуряване на обгрижването
му в битов и социален план. В устните си
обяснения в съдебното заседание на 13.10.2020г.,ВЛ
посочи,че е написал като диагноза и „Синдром на Даун“,което заболяване не
фигурира в мед.документация,но е
посочено и от др.лекари,че се касае за геномно заболяване ,като при 99 % от
случаите със синдром на Даун заболяването е съчетано с умствена
изостаналост.Според ВЛ на ответника е определена умерена умствена
изостаналост,но с оглед психологичните тестове,които е направил становището му
е ,че в случая се касае тежка умствена изостаналост,тъй като С. не си знае
трите имена,годините,не познава парите,не може да извърши елементарно
аритметично действие и има пълна недееспособност.
При съвкупна преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства,които
са непротиворечиви,а и с оглед непосредствените си впечатления,съдът приема,че са
налице предпоставките на чл.5 ал.1 от ЗЛС. Установен е медицинският критерий-
наличие на заболяване умерена към тежка
умствена изостаналост,покриващо критериите за слабоумие по
смисъла на чл.5 ЗЛС. Налице е и юридическият критерий-невъзможност на ответника
сам да се грижи за своите работи,да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи.Искът е основателен,доказан и следва да бъде
уважен.На ответника С.К.В. следва да
бъде призната пълна недееспособност и същият да бъде поставен под пълно
запрещение,за да се охранят в максимална степен неговите интереси.
Водим от горното,Окръжният съд
Р Е Ш И:
поставя на основание чл. 5 ал.1 ЗЛС С.К.В. ,ЕГН **********
*** под
пълно запрещение.
На осн.чл.153 ал.1 и ал.3 ск препис от решението след влизането му в сила
да се изпрати на органа по настойничеството и попечителството при
Община Левски по постоянния адрес на
ответника за учредяване на настойничество.
решението подлежи на
обжалване пред Апелативен съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на сраните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: