№…………….
гр.
Варна, 15.09.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – гр.
Варна, ХХIХ състав в публично заседание на двадесет и пети август две
хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
Кремена Данаилова
при секретаря Ангелина Георгиева, като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова административно дело № 1674/2020 г. по
описа на Административен съд – гр. Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка
с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на „Либретиста“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: с. К., обл. Варна, ул. „В.“ № **, против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 169-ФК/13.07.2020 г. издадена от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена на „Либретиста“ ЕООД принудителна административна мярка
– запечатване на търговски обект – механа „Калимански хан“, находящ се в с. К.,
обл. Варна, ул. „В.“ № **, стопанисван от „Либретиста“ ЕООД и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 и чл. 187,
ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна, тъй
като при издаването й административният орган е действал в нарушение на
принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 5 от АПК. Сочи, че принудителната
административна мярка /ПАМ/, освен че ограничава правата му, води до и до
пропуснати приходи за държавата от данъчни и осигурителни плащания, тъй като в
законодателството не е налице презумпция, че бъдещата дейност на търговеца ще
бъде в нарушение на правилата за отчитане на продажбите. Твърди, че в заповедта
за налагане на ПАМ не са изложени факти и обстоятелства, от които да може да се
направи извод за наличие на непосредствена опасност с висока степен на
вероятност от реално увреждане на фиска. Аргументира, че налагането на ПАМ в
конкретния случай не отговаря на нито една от целите по чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/, тъй като запечатването на
обекта не би довело до предотвратяване или преустановяване на нарушение,
свързано с неиздаване на съответен документ за продажба, нито би могло да
предотврати или поправи вредните последици за фиска. Навежда доводи, че не са
изложени мотиви относно срока, за който се налага ПАМ, което съставлява
нарушение на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т.
4 от АПК. Отправено е искане за отмяна на оспорената заповед за налагане на ПАМ
и за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски, в т.ч. и такива за
адвокатско възнаграждение съгласно представен списък.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез представител по
пълномощие, поддържа жалбата. Посочва, че оспорва твърдението на приходния
орган, че представеният по делото нефискален бон от 07.06.2020 г. е издаден в
стопанисвания от него търговски обект, тъй като е налице единствено подаден
сигнал, по който някой е представил въпросния бон, като няма данни дали същият
наистина изхожда от оспорващия търговец.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в депозирани чрез процесуален представител
писмени бележки, оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Административен
съд – гр. Варна, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 10.06.2020 г. в електронната поща на Дирекция
„Информационен център“ на НАП е постъпил сигнал /л. 27 – л. 28 от делото/, в
който е посочено, че неговият подател е посетил обект „Калимански хан“, с. К., където
след направена консумация не му е издадена касова бележка, а е издаден нефискален
бон /л. 19 от делото/, несъответстващ на законовите изисквания. Нефискалният
бон е с дата 07.06.2020 година. По повод подадения сигнал, на 10.07.2020 г. е
извършена проверка в търговски обект – механа „Калимански хан“, находящ се в с.
К., обл. Варна, ул. „В.“ № **, стопанисван от „Либретиста“ ЕООД, резултатите от
която са обективирани в Протокол за извършена проверка /ПИП/ №
0358970/10.07.2020 г. /л. 9 – л. 11 от адм. преписка/, съставен от инспектори
по приходите в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Проверката е извършена и
протоколът е съставен в присъствието на Даниела Петрова Стоянова, на длъжност
сервитьор, която е подписала протокола. Установено е, че при извършена покупка
от клиент на 07.06.2020 г. на 3 броя дом. бисквитена торта, 1 брой тоник, 1
брой кока-кола, 1 брой минерална вода и 2 броя водка „Финландия“, на обща
стойност 27,10 лева, „Либретиста“ ЕООД не е издало фискална касова бележка при
заплащане на сумата в брой от наличното въведено в експлоатация и работещо в
обекта фискално устройство /ФУ/ с изградена дистанционна връзка с НАП. Изведен
е КЛЕН от фискалната памет на ФУ за дата 07.06.2020 г., от който е видно, че
фискален бон на стойност 27,10 лева за направената покупка не е издаден.
Констатирано е, че за извършената покупка е издадена нефискална касова бележка
№ 19141/07.06.2020 г. от лицето „С.“, като при извършена справка в информационните
масиви на НАП е установено, че в дружеството има назначено лице на трудов
договор с име С..
В хода на проверката е извършена контролна покупка на
храни и напитки на обща стойност 38,90 лева, която е заплатена в брой, като за
извършената продажба от „Либретиста“ ЕООД е издаден фискален бон № 1448/10.07.2020
г. /л. 8-гръб от адм. преписка/ за същата стойност, съдържащ реквизитите по чл.
26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г./.
Установено е, че часът на фискалното устройство и на фискалния принтер до него
е точен. Констатирано е, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на
169,90 лева видно от изготвен дневен финансов отчет за дата 10.07.2020 г. /л.
8-гръб от адм. преписка/, като е установена и същата фактическа наличност,
съгласно изготвен опис /л. 9-гръб от адм. преписка/.
Възприемайки констатациите, отразени в ПИП №
0358970/10.07.2020 г., Началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал оспорената заповед,
като е посочил, че „Либретиста“ ЕООД не е спазило реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за продажба, с което
е извършило нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13 декември 2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Приел е, че
е налице основание по чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС за прилагане на
ПАМ – запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни.
Съставен е Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № F559328/14.07.2020 г. /л. 12 от адм. преписка/ от ст.
инспектор по приходите в НАП, в който са описани гореустановените
факти и е прието, че е налице извършено нарушение от „Либретиста“
ЕООД на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въз основа на съставения
АУАН е издадено Наказателно постановление № 529217-F559328/31.07.2020 г.
от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП, с което, за нарушение на
чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на „Либретиста“
ЕООД е
наложена имуществена санкция 2000 лева, на основание чл. 185, ал. 4 от ЗДДС във
връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Ответникът, при представянето му, е посочил, че
наказателното постановление все още не е връчено.
Предвид
установеното от фактическа страна и при извършената проверка за
законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК съдът намира следното от правна страна:
Оспореният административен акт е връчен на представляващия
дружеството-жалбоподател на 14.07.2020 година. Жалбата срещу него е подадена на
28.07.2020 г., видно от поставения печат с входящ номер на НАП, т.е. в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване
административен акт, пред надлежен съд, поради което е допустима. Разгледана по
същество е основателна.
Съгласно чл. 186, ал. 3,
принудителната административна мярка по ал. 1 /каквато безспорно е наложената с
обжалваната а заповед/ се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите
или от оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал. 1, т. 1 от Закона за
Националната агенция за приходите /ЗНАП/ предвижда, че изпълнителният директор
на НАП е орган по приходите. Със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на
изпълнителния директор на НАП /л. 1 от адм. преписка/ е определено началниците
на отдели „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да
издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС,
поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
След издаване на оспорената заповед, на 14.07.2020 г.,
е съставен АУАН № F559328 от лице на длъжност – ст. инспектор по приходите в
НАП, в което качество, актосъставителят се явява орган по приходите, в
съответствие с изискването на чл. 193, ал.2
от ЗДДС и по арг. от чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ, техният вид,
органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за
тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ. Съставяне на АУАН в
административното производство по налагане на ПАМ не е задължително, по арг. на
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, който предвижда, че принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага на
лице независимо от предвидените глоби или имуществени санкции. Следва, че
налагането на ПАМ не е обусловено от налагане на административно наказание,
поради което съставеният АУАН след налагане на ПАМ не е съществено процесуално
нарушение. Производствата по издаване на ПАМ и НП не са обусловени едно от
друго, поради което за решаване на настоящия спор е без значение влязло ли е в
сила Наказателно постановление № 529217-F559328/31.07.2020 г. от Началника на
отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП.
Съгласно § 1, т. 41 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗДДС, механа „Калимански хан“, находящ се в
с. К., обл. Варна, ул. „В.“ № **, стопанисван от „Либретиста“ ЕООД, е търговски
обект, тъй като е място, в което се извършват продажби на стоки.
На основание чл. 186, ал.
1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба.
На основание чл. 118, ал. 1
от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта. Съгласно чл. 118, ал.
3, изречение първо от ЗДДС, фискалният и системният бон
са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в
търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна
или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от
въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г., независимо
от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава
фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на
лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко
плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез
наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Съответно чл. 3, ал. 1 от същата Наредба въвежда задължение всяко лице да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за
извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
От анализа
на цитираната правна регламентация се установява, че касова бележка следва да
бъде издавана при всяко едно плащане, включително и авансово. Касовият бон е документ за плащане от клиент в брой, с
чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи
парите платежни средства. Касов бон се издава винаги при такова плащане още в момента
на продажбата, по арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година. Независимо дали търговецът е длъжен да издаде фактура
или не, при плащане в брой задължително издава касов бон. Фискалният бон е
документ за самото плащане в брой.
В разглеждания казус няма
доказателства, че относно издадения нефискален бон, приложен към подадения
сигнал, е извършено плащане в брой, за да се счита, че неправомерно не е
издаден касов бон на 07.06.2020 г. от „Либретиста“ ЕООД. В приложеното по делото копие на нефискалния бон не
се съдържат данни нито за обекта, нито за неговия издател /фирма, ЕИК, седалище
и адрес на управление/, поради което същият не може по никакъв начин да се
свърже с оспорващото дружество. Такава връзка не се установява и от
съвпадението на малкото име на един от служителите на „Либретиста“
ЕООД и наименованието на посочения в процесния бон № 19141 от 07.06.2020 г.
касиер. Аргумент за това е, че ако беше посочено често срещано лично име, не би
могло да се счита, че нефискалния бон е издаден от заведение, в което работи
лице с това име. Подателят на сигнала, станал повод за извършване на
проверката, не е разпитан в хода на административното производство, нито е дал
писмени обяснения относно конкретното посещение в обекта на жалбоподателя,
както и относно това извършено ли е плащане в брой, като в самия сигнал дори не
е упомената датата, на която е посетен процесният търговски обект.
В хода на проверката, при
извършената контролна покупка от приходните органи, изрично посочена в ПИП №
0358970/10.07.2020 г. – покупка на храни и напитки на обща стойност 38,90 лева, е издаден фискален бон от намиращото се в механа
„Калимански хан“ фискално устройство, който съдържа изискуемите реквизити по
чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., както и е посочен номерът
на този бон. Не е констатирана разлика в касовата наличност и разчетената такава във ФУ,
което се установява от изготвените в хода на проверката опис и дневен финансов
отчет за дата 10.07.2020 г., според които в касата на дружеството има 169,90
лева. Тоест, при извършената проверка от контролните органи
не е установено нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 3, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС,
касаещо неспазване на реда и начина за издаване на съответен документ за
продажба.
В случая мярката
„запечатване на обекта за срок от 14 /четиринадесет/ дни“ е наложена, тъй като
административният орган е приел, че въз основа на приложения към сигнала
нефискален бон от 07.06.2020 г. е извършена продажба на стоки, без да е издаден
за същата фискален бон. Жалбоподателят оспорва, че нефискалният бон е издаден
от неговия обект, тъй като не са налице никакви данни, които да сочат връзката
му с оспорващото дружество. Ответният административен орган не е представил
доказателства и не е изложил факти относно наличие на плащане по евентуална
продажба на стоки, извършена в процесния търговски обект на стойността,
отразена в нефискалния бон от 07.06.2020 г. въпреки дадените с определение №
1639/29.07.2020 г. за насрочване на делото указания от съда съобразно чл. 171,
ал. 1 от АПК, да установи съществуването на фактическите основания, посочени в
оспорения административен акт. Няма доказателства за извършени проверки в
счетоводството на дружеството, от които безспорно да е установена извършена
продажба и плащане по нея, за да се счита, че е възникнало задължение за издаване
на фискален касов бон. Наличието на извършена продажба на стоки или услуги е
абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т.
1, буква „а“ от ЗДДС, поради което с оглед липсата на доказателства за такава в
конкретния случай обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед на
основание чл. 146, т. 4 от АПК – поради противоречието й с материалноправните
разпоредби.
За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано,
че възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви относно срока, за който е
наложена ПАМ, и за допуснато нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6,
ал. 5 от АПК, са неоснователни, доколкото от съдържанието на обжалваната
заповед е видно, че са изложени конкретни съображения, относими към процесния
случай, за определяне на срока /14-дневен/ за прилагане на мярката, в т.ч.
наличието на влезли в сила наказателни постановления за идентични нарушения,
както и дейността и местонахождението на обекта, предполагащи голям
клиентопоток. Независимо от това, предвид изложените по-горе съображения за
липса на извършено нарушение от „Либретиста“ ЕООД чл. 25, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г., във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, касаещи спазването на реда и начина за издаване на
съответен документ за продажба, респ. за липса на основание за прилагане на ПАМ
по чл. 186, ал. 1, т. 1 буква „а“ от ЗДДС, се налага извод за
незаконосъобразност на обжалваната заповед, поради което същата следва да бъде
отменена. В същия смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение №
9040/03.07.2018 г., постановено по адм. дело № 4116/2018 г., I отделение; Решение
№ 936/23.01.2018 г., постановено по адм. дело № 8887/2017 г., VIII отделение;
Решение № 5786/10.05.2017 г., постановено по адм. дело № **64/2016 г., VIII
отделение; Решение № 2767/07.03.2017 г., постановено по адм. дело № 1236/2016
г., VIII отделение, и други.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1
от АПК искането на жалбоподателя за присъждане на сторените разноски в
производството и възнаграждение за един адвокат е основателно. Същият е
заплатил държавна такса 50 лева. Видно от договор за правна защита и
съдействие, сключен на 20.07.2020 г. между жалбоподателя и Адвокатско дружество
„Д. и Георгиева“, е договорено и заплатено в брой възнаграждение за един
адвокат в размер на 300 лева. Възнаграждението за адвокат е под предвидения
минимален размер от 500 лева по чл.8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид установеното, на
жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски и възнаграждение за един
адвокат в общ размер на 350 лева, като сумата се дължи от бюджета на ответника.
Предвид изхода на спора и по аргумент на противното на
чл. 143, ал. 4 от АПК, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно, поради което се отхвърля от съда.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 169-ФК/13.07.2020 г. издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в Главна дирекция „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена на „Либретиста“ ЕООД принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – механа „Калимански
хан“, находящ се в с. К., обл. Варна, ул. „В.“ № **, стопанисван от
„Либретиста“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати в полза на „Либретиста“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с. К., обл. Варна, ул. „В.“ № **, сумата от 350 /триста и петдесет/
лева, представляваща сторени разноски и възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ :