Р Е Ш Е Н И
Е
№17
гр.Силистра, 11.02.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренски окръжен съд, търг. състав, в
открито заседание на двадесет и трети октомври, две хиляди и петнадесета година,
в състав :
, като разгледа докладваното
от Председателя търг. дело №20/2015г по описа на съда, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от А.Г.Й., ЕГН **********,***
и Ж.И.Е., ЕГН **********,***, чрез адв.Д.К. – САК, с правно основание чл.226 от КЗ и чл.45 ЗЗД, срещу ЗАД "АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”, с която се иска
застрахователят да заплати на А.Г.Й. обезщетение за нанесени неимуществени
вреди в размер на15 000 (петнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на причиненото увреждане - 18. 12.2014г, до окончателното
изплащане на сумата, както и да заплати на Ж.И.Е. обезщетение за нанесени
неимуществени вреди в размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането 18.12.2014г, до окончателното
изплащане на сумата. Ищците, първоначално с исковата молба са насочили исковите
си претенции, при условията на евентуалност и срещу вторият ответник Г.П.Г.,
който да заплати на А.Г.Й. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в размер
на 15 000 (петнадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането - 18.12.2014г. до окончателното изплащане на сумата,
както и да заплати на Ж.И.Е. обезщетение за нанесени неимуществени вреди в
размер на 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането 18.12.2014г. до окончателното изплащане на
сумата. Претендират се направени разноски, представят се писмени доказателства,
направени са доказателствени искания. В съдебно заседание ищците се
представляват от адв.Д.К.-Сил.адв.колегия. В съдебно заседание от името на
първият ищец – А.Г.Й. е направено искане
за изменение наиска относно размера на претендираното обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от 15 000 на 5 000 лева, което съдът
е приел на основание чл.214, ал.1 от ГПК.Претендира се присъждане на разноски
В съдебно заседание, преди даване ход
на делото, от името на ищците, адв.Д.К. е направил изявление, с което оттегля
исковите претенции на ищците по отношение на вторият ответник – Г.П.Г., ЕГН **********,***,
на основание чл.232 ГПК, като съдът е приел направеното оттегляне на исковете
като своевременно и е прекратил производството по отношение на вторият ответник
Г.Г..
В съдебно заседание Г.Г., присъствайки
в залата, без процесуален представител представя молба и пълномощно от адв.Венцислав
П. – Соф.адв.колегия, като изрично заявява, че по представените с молбата
договор за правна помощ и пълномощно, не са извършвани плащания за
възнаграждение.На Г. са върнати молбата и пълномощното в съдебно заседание,
като същата, след преключване на съдебното заседание отново са депозирани в
деловодството на канцеларията, при това не от Г.Г., а от проц.представител на
застрахователното дружество.
От ответната страна - ЗАД "АЛИАНЦ
БЪЛГАРИЯ”, гр.София, ул. ”Княз Александър Дондуков” № 59, ЕИК ********* е
постъпил писмен отговор, чрез процесуален представител – юрисконсулт П.Г., с
който се оспорва основателността и размера на предявените искове. Навеждат се
доводи за съпричастност на ищците при настъпилото транспортно произшествие.
Оспорват се фактическите твърдения, направени в исковата молба относно
механизма и вида на настъпилите увреждания. Оспорва се претендираната законна
лихва. Не се оспорват настъпилите и описани увреждания получени от втората
ищца. Не се оспорва валидността на горепосочената застраховка „Гражданска
отговорност" №01114000099563, сключена със срок на действие до
01.01.2015г.Не се оспорват представените с исковата молба писмени
доказателства. В съдебно заседание ответното дружество се представлява от
юрисконсулт П.Г. Поддържат се представените писмени отговори. Претендират се
разноски.
Във връзка с направените от ответното
дружество оспорвания на здравословното състояние на ищците след претърпеният инцидент
и наличие на причинна връзка с извършеното ПТП, по делото е назначена съдебно-медицинска
експертиза, която е отговорила на поставените въпроси, събрани са гласни
доказателства във връзка с претърпените от ищците увреждания.
Съдът, след преценка на становищата на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното: В
исковата молба се твърди, че на 18.12.2014г по път Ш-213, Силистра-Шумен, преди
разклона за с. Калипетрово, при управление на МПС, марка „Тойота Хайлукс",
с ДК№ СС7171 РВ, водачът Г.Г. е допуснал пътно-транспортно произшествие с
управлявания от първият ищец лек автомобил. Непосредствената причина за
настъпването на транспортното произшествие е било внезапното навлизане в
съседната пътна лента на автомобила управляван от Г., без да пропусне движещият
се в тази пътна лента автомобил на ищците. В резултат от произшествието
сериозно е бил увреден управлявания от първия ищец автомобил марка
„Фолксваген-Голф", с ДК №С 2095 HP. Веднага след пътно-транспортното
произшествие, двамата ищци са били откарани с линейка в спешното отделение на
МБАЛ „Силистра" АД. След извършения преглед, като въпреки нараняванията и
болките първият ищец бил освободен по негово изрично настояване, а втората ищца
е била настанена за лечение в Хирургичното отделение на МБАЛ „Силистра"
АД. В хирургичното отделение втората ищца е престояла до 22.12.2014г.,където е
проведено лечение. Причинените телесни увреждания за нея се изразяват във
фрактура на две леви ребра и мозъчно сътресение. След извършен контролен
преглед на 19. 01.2014г, в хирургичното отделение е установена продължаваща
болка в лявата гръдна част на тялото и затруднено движение. Тези увреждания са
обусловили трайно затруднение в движенията на пострадалата, като се твърди, че
затрудненията продължават и до сега. След инцидента, първият ищец е бил насочен
към очен специалист поради намалено зрение с лявото око. При прегледа е
установено помътняване в лещата на лявото око, неравномерно разширен светлинен
рефлекс, размит фовеолиен рефлекс. От прегледа при терапевт са установени
ограничени и болезнени движения на гръбначния стълб, ригидност на
паравертебралната мускулатура, намалена мускулна сила на четирите крайника,
двустранно снизени коремни рефлекси. Това обективно е обусловило лошо общо
състояние в резултат на удара при катастрофата и последвало мозъчно сътресение.
За извършеното пътно-транспортно произш ествие на водача Г.Г. е бил съставен АУАН
№ 716219/18.12.2014г.
Към датата на подаване на исковата молба,
ищците сочат, че не им е известен резултата от административно-наказателното
производство, но считат, че вината за допуснатото противоправно деяние е на втория ответник. Същият, към момента на
деянието е притежавал валидна полица по застраховка „Гражд. отговорност" №01114000099563,
сключена с ответното дружество, със срок на действие до 01.01.2015г.След
инцидента, до подаването на исковата молба и двамата ищци твърдят, че изпитват
ежедневни болки и страдания изразяващи се в затруднено движение на части от
тялото, бавно придвижване, увредено виждане и други подобни увреди и
неудобства, които с оглед на възрастта
не би могло да бъдат излекувани напълно. При претърпените гореописаните
телесни увреждания, болки и страдания се твърди, че пострадалите не са получили
обезщетение от застрахователя, предвид което желаят с настоящото решение да им
бъдат присъдени претендираните суми, представляващи обезщетение за
неимуществените вреди, вследствие на претърпяното ПТП.
Ответното застрахователно дружество
оспорва уврежданията, описани в исковата молба по отношение на първия ищец - А.Й.,
не оспорва уврежданията по отношение на втория ищец - Ж.Е., но оспорва
претендиралия размер на дължимото обезщетение. Направено е възражение за
съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищците по делото,
като това възражение не е конкретизирано и за същото не се сочат доказателства.
От представените по делото материали от
приключилата административно-наказателна преписка №716219 по описа на ОД на МВР
- Силистра за 2014г се съдържат достатъчно данни за допуснато пътно -
транспортно произшествие от страна на застрахования в компанията водач на МПС.
Предвид това, както и предвид липсата на оспорване от страна на ответника на
правопораждащите за отговорността му факти, следва да се приемат за доказани
нарушенията на разпоредбите от ЗДвП и от ППЗДвП от страна на водача Г.Г..
Приетите по делото доказателства не
съдържат данни за поведение от страна на двамата ищци, което да е допринесло за
настъпването на вредоносните резултати. Нито в Констативния протокол,
рег.№29317/19.12.2014 год. на ОД на МВР - Силистра, нито в АУАН и Наказателното
постановление се съдържат данни за нарушение на ЗДвП от страна на ищците. В
този смисъл твърдението на ответното двужество, че всеки от ищците е допринесъл
за настъпването на ПТП е необосновано, не са налице доказателства за такова
твърдение. По тези съображения възражението за съпричиняване от страна на
ищците, като неоснователно и недоказано следва да се отхвърли, поради липса на
всякакви данни в тази посока.
Не се спори в процеса, че първият ищец А.Й.
е страдал от множество заболявания преди катастрофата. Това се потвърждава,
както от представените медицински документи, така и от представената
съдебно-медицинска експертиза.По делото е разпитан в качеството на свидетел Д-р
Веселин Думанов, който и като личен лекар и близък на ищците дава пояснения
относно настъпилите след катастрофата увреждания, рефлектирали върхту
цялостното физическо и психическо състояние на Й., предвид неговата възраст и
общо влошено здравословно състояние. По делото е представен Лист за преглед на
пациент в спешно отделение №15536 от 18.12.2014 г/ в деня на катастрофата/, където
основната диагноза е „мозъчно сътресение". Приложен е също така
Амбулаторен лист №3000 от 20.01.2015 год. от лекар-специалист Д-р Славова с
основна диагноза „мозъчно сътресение". При прегледа е установено следното състояние
на пациента: „ЧМН-хоризонт при поглед на дясно. Ограничени и болезнени движения
на гръбначния стълб. Ригидност на паравертербралната мускулатура. Намалена
мускулна сила за четирите крайника. Общо оживени СНР, Коремни рефлекси -
двустранно снизени." Това общо състояние на А.Й. веднага след катастрофата
е било установено от неговия лекуващ лекар Д-р Веселин Думанов. В съд.
заседание Д-р Думанов изясни в подробности и пълен обем състоянието на А.Й.
преди катастрофата и след причинените увреждания в резултат на нея, по вид и
интензитет. Д-р Думанов и като личен лекар е категоричен в наблюденията и
изводите си относно претърпяното мозъчно сътресение предвид проявената от
пострадалия симтоматика на това състояние, като дава ясна характеристика на
това преживяване. Като последица,Й. е загубил способност да се обгрижва сам,да
бъде полезен за себе си,така както това е било преди преживения стрес, болки и
страдания.
Всичко това, при
наличие на събраните три групи доказателства – амбулаторен лист,
съдебно-медининската експертиза и показанията на лекуващият лекар, безспорно
водят до извода, че мозъчното сътресение и затрудненията в движенията на тялото
на А.Й. са в пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП. Същите изводи
се налагат и по отношение на настъпилото влошаване на зрението на пострадалия
Йораднов. От сбора на представените
всички доказателства : Амбулаторен лист №148/15.01.2015г от лекар специалист -
Д-р Бочев, съдебно-медицинска експертиза и показанията на личният лекар на
пациента - Д-р Думанов, следва извода, че след катастрофата Й. е имал
намаляване на зрението, заключаващо се в тежка редукция на зрението на лявото
око. Личният лекар Доктор Думанов, дава разяснения за състоянието на ищеца,
като сочи, че преди катастрофата същият е имал увредено зрение, но това не е
пречило да работи с микрометър, с шублер, на струг, с метрична скала, като
настъпилите в резултат на катастрофата изменения са обуслоивили опасения за
пълна загуба на зрението на пострадалия.
В резултат на всички горепосочени
обстоятелства, при преценката на основателността на претенцията на първият ищец
А.Й., следва да се вземе предвид неговото емоционално състояние, след претърпяното
ПТП. От представените амбулаторни листи
от месец август 2015г. е видно, че Й. е с раково заболяване - открит
злокачествен меланом. В този смисъл, е меродавно мнението на Д-р Думанов, който
сочи че при злокачест- вените заболявания е от огромно значение липсата, или
наличието на стресови фактори - широко
застъпено становище в медицинската и житейска практика. В този смисъл,
наличието на причинно- следствена връзка между катастрофата и преживения стрес
у Й. е безспорна. Д-р Думанов заявява, че след инцидента е свидетел на силна
промяна в начина на живот на Й., изразяваща се в това, че същият престанал да
се движи, не желае да общува, престанал е да се занимава с обичайните си
дейности, традиционни и типични за неговата възраст, като се сочии това ,че
ищецът за първи път тази година не е
засял оранжерията и градината – обичайни дейности за всеки български човек на
тази възраст. Всичко това недвусмислено говори за настъпила промяна на
цялостното физическо и психическо състояние у ищеца.
Предвид всичко гореизложено от фактическа
страна, от правна съдът намира претендираното обезщетение от първия ищец, до поддържания размер от 5000 /пет
хиляди/ лева, след направена в съдебно заседание редукция по реда на чл.214,
ал.1 ГПК, за безспорно доказана и основателна претенция, която следва да се
уважи изцяло.
По отношение на втората ищца - Ж.И.Е., по
делото са налице данни относно счупване /фрактура/, в резултат на катастрофата на
две леви ребра, контузия на главата, наличие на клинични данни за мозъчно
сътресение, като всичко това е довело до трайно затруднение в движението на
тялото на пострадалата, обуславящо средна телесна повреда.
По
данни от медицинската документация Ж.Е. е престояла в хирургично отделение при
МБАЛ Силистра пет дни : от 18.12.2014 г- 22.12.2014 Разпитаният по делото свидетел
Борисов, сочи че през това време тя не е могла да става от леглото, подпомагана
от медицинска сестра при обслужване.
След изписване от болницата по данни на
личния лекар, Д-р Думанов, пострадалата е била на легло, като е избягвала да се
движи. Повече от месец и половина след това е била затруднена в обслужването и движението
си. Пак според свидетеля Борисов, болезненото състояние и затрудненията при
движение на тялото са продължили следващите два - три месеца поради фрактура на
две леви ребра. Това обстоятелство, съчетано с доказаните контузия на главата и
мозъчно сътресение обуславят трайно разстройство на здравето не опасно за
живота, което представлява средна телесна
повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В тази връзка,съдът взема по внимание
предвид указанията на ВКС, дадени с Постановление №3 от 27.09.1979 год. на
Пленум на ВС, което сочи, че затрудненото движение на снагата или врата
представ- лява такова увреждане, което засяга двигателната способност и
съгласуваното им свързване с основните функции на крайниците на тялото. Същото
може да се изрази в ограничаване движението за завиване на тялото или някои
части от него, за наклоняването, за обръщането или завъртването му, както и за
настъпване на състояние на неподвижност. В съдебната практика и в правната
теория е прието, че трайно затруднението в движението на крайниците или снагата
е налице, ако то е продължило по-вече от 30 дена. В случая, безспорно е наличието
на продължително и неотшумавящо с времето такова състояние у пострадалата,
както и преживян стрес, болка и страдание. Според показанията на свидетеля
Борисов ищцата и към настоящият момент, почти година след катастрофата, изпитва
паника от придвижване с автомобил. Преживеният стрес и свързаното с това
последвало трайно състояние на тревожност и промени в психичните възприятия на
пострадалата, само по себе си представлява самостоятелно основание за присъждане на
обезщетение, чиято функция е да компенсира преживяното страдание. Всичко това
обуславя уважаване на претендираната сума в пълният и размер, като обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, като съответни на наложилата се през годините
съдебна практика и в съответствие със застрахователните суми, установени в
чл.266 КЗ.
Застрахователят отговаря за всички
причинени от прекият извършител вреди, при същите условия, при които отговаря
самия причинител на вредите. С оглед на това и императивната разпоредба на
чл.84, ал.З от ЗЗД, дължимата лихва
върху присъдените обезщетения, следва да се начислят от датата на настъпилото увреждане, а не от
поканата за плащане на застрахователното обезщетение.При предявяването на пряк
иск от страна на увредените лица, какъвто е настоящия случай, застрахователят
не може да прави възражения, че не е бил уведомен в срок от страна на
застрахованото лице - чл.226, ал.2, във вр.с чл.224, ал.1 КЗ. По тези съображения
възражението на ответната страна за недължимост тази лихва върху размера на
присъденото обезщетение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Двамата ищци са освободени от
заплащане на държавна такса в производството на основание чл.83, ал.2 ГПК, тъй
като същите не разполагат с достатъчно средства, което да им позволи съдебно
разглеждане на спора със застрахователното дружество. По същата причина на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като материално затруднени лица, на ищците е
оказана безплатна адвокатска помощ, видно от представения договор за правна
защита и съдействие №59263 от 22.10.2015г. Ето защо, съгласно разпоредбата на
чл.38, ал.2 ЗА, при този изход на делото, съдът следва да определи
възнаграждение на представляващият ищците в настоящото прозиводство съобразно Наредба
№1/2004г, като се присъди възнаграждение, платимо от ответната страна.
Неоснователно е направеното от
ответното дружество искане за присъждане на разноски на основание чл.78, ал.8
от ГПК, поради направеното изменение на иска от първия ищец за намаляване на
иско от 15 000 на 5000 лева.В тази
посока не са извършени някакви процесуални действия,свързани с правна и
фактическа сложност по смисъла на чл.78, ал.5 от ГПК, поради което не се следва
възнаграждение за разликата над 10 000 лева.
Съдът следва да остави без уважение
молбата депозирана след приключилото съдебно заседание от името на вторият
ответник Г.Г., по отношение на когото на основание чл.232 от ГПК, преди даване
ход на делото, производството е прекратено, предвид липсата на доказател- ства
за заплащане на посочената като възнаграждение сума от 1760 лева, както и изрично
направено изявление от страна на Г.Г. в съдебно заседание, че по придружаващите
молбата договор за правна помощ и пълномощно на адв.Венцислав П. -
Соф.адв.колегия, не са извършвани заплащания на възнаграждение за процесуално
представителство, каквото и не е реализирано по делото.
Предвид уважаването на претенциите по
главния иск за претърпените от ищците неимуществени вреди срещу застрахователя,
съдът следва да присъди по гореизложените съображения дължимите лихви от деня
на увреждането, както и съотвентите разноски, платими от застрахователя.
Мотивиран от гореизложеното, съдът,
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, София, Район Оборище, бул. ”Княз Дондуков”
№59, представлявано от изп.директор ПЛАМЕН ЯЛЪМОВ, да заплати на А.Г.Й., ЕГН **********,***,
сумата от 5000 лева /пет хиляди лева/ представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени от вреди, в резултат на претърпяно ПТП, ведно със
законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането18.12.2014г, до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА
ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ”
АД, ЕИК *********, София, Район Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано
от изп.директор ПЛАМЕН ЯЛЪМОВ, да заплати на Ж.И.Е. ЕГН **********,***,
сумата от 26 000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на претърпяно ПТП, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 18.12.2014г,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, София, Район
Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано от изп. директор ПЛАМЕН
ЯЛЪМОВ, да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Д.К. –
Сил.адв.колегия, сумата от 1360 лева /хиляда триста и шестдесет лева/,
представляваща възнаграждение за процесуално представителство, съобразно Наредба
№1/2004г за мин.размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, София, Район
Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано от изп.директор ПЛАМЕН
ЯЛЪМОВ, да заплати на А.Г.Й., ЕГН **********,*** и Ж.И.Е., ЕГН **********,***,
СОЛИДАРНО, сумата от 150 лева /сто и
петдесет лева/, представляващи заплатен от тях депозит за възнаграждение на
вещото лице.
ОСЪЖДА ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, София, Район
Оборище, бул. ”Княз Дондуков” №59, представлявано от изп. директор ПЛАМЕН
ЯЛЪМОВ, да заплати по сметка на СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, сумата от 775 лева
/седемстотин седемдесет и пет лева/, представляващи дължима държавна такса по
настоящото производство.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното
от Г.П.Г., ЕГН **********,***, искане за присъждане на адв.възнаграждение,
представляващо сумата от 1760 лева /хиляда седемстотин и шестдесет лева/ на
основаниеи чл.38, ал.1,т.2,във вр. с чл.2 от ЗА, поради недоказаност.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок
от връчването на страните, пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
Председател :