№ 16770
гр. София, 13.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20231110101519 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 от ГПК, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването в полза на ищеца на сумата от 15 345,61
лева, представляваща главница за незаплатена цена на продадени на длъжника стоки
(плодове и зеленчуци) в периода 11.08.2021 г. - 20.08.2021 г., за което е издадена
фактура №///////21.08.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата считано от
02.12.2021 г. до изплащане на вземането и сумата 409,20 лева представляваща
мораторна лихва за период от 22.08.2021 г. до 25.11.2021 г.
Ищецът-„ФФК“ ООД твърди, че с ответника са се намирали в договорни
отношения през летния сезон на 2021 г., на основание на които е извършил множество
продажби на стоки (плодове и зеленчуци), срещу задължението на ответника да
заплати цената им. Твърди, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати
уговорената цена на стоките, продажбата на които е реализирана в периода 11.08.2021
г. - 20.08.2021 г. Сочи, че за предоставените услуги е издал фактура № ///////21.08.2021
г., но процесната сума останала незаплатена.
Твърди, че във връзка с подадено от него заявление за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 от ГПК е образувано ч. гр. д. №69289/2021 год. по
описа на СРС, 75 с-в, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за заплащане на сума в размер на 15 345,61 лева,
представляваща главница по гореописаната фактура и за сумата от 409,20 лева,
представляваща лихва за забава считано от 22.08.2021 год. до 25.11.2021 год., ведно
1
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане. Моли съда да постанови решение, по
силата на което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи
сума в размер на 15 345,61 лева-главница, представляваща стойността на доставените
стоки, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда-02.12.2021 год. до окончателното плащане, както и
лихва за забава в размер на 409,20 лева за периода от 22.08.2021 год. до 25.11.2021
год.. Претендира разноски.
Ответникът-„АС“ ЕООД оспорва исковете като неоснователни. Оспорва
твърдението на ищеца за наличие на договорни отношения между страните през
сочения от ищеца период. Посочва, че фактурата е издадена на основание стокови
разписки, които оспорва и твърди, че не доказват задължение за заплащане на сумите.
Твърди, че фактурите и разписките не са подписани от лице с представителна власт.
Оспорва получаването на процесната фактура. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по процесния договор, поради което не му се дължи договореното
месечно възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД
във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен
ако е уговорено друго. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, когато
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска
изпълнението заедно с обезщетение за забавата. Основателността на предявените
искове е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че между страните
съществуват облигационни правоотношения, в чието съдържание са включени
задължения за заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер.
В случая от страна на ответника оспорва оспорва наличието на договорно
правоотношение между страните в процесния период, като твърди, че не е поръчвал
стоки от ищеца, респ. че от страна на „ФФК“ ЕООД не е извършвана доставка на
такава. Съдът намира възражението на ответника за неоснователно. В подкрепа на
този извод са събраните гласни доказателства, в лицето на свидетеля Емил Евгениев
Доковски, които съдът кредитира като непосредствено възприети и обективни, тъй
като кореспондират с останалите събрани по делото писмени доказателства. От
същите се установява, че през процесния период свидетелят е работил при ответника,
като е заемал длъжността главен готвач и в задълженията му са влизали избор на
доставчици на продукти, пускането на заявки към тях и организацията по самото
2
снабдяване. От показанията му се установява, че той се е договорил с ищцавото
дружество за доставката на плодове и зеленчуци, пускал е заявките, като стоките са
приемани от лице натоварено с това задължение, от него или заместника му. След
предявяване на приетите като доказателства по делото стокови разписки свидетелят
заявява, че върху тях фигурира неговия подпис, този на заместника му и на
приемчика. Сочи, че стоковите разписки и фактурите са предавани при приемане на
стоката и са носени в счетоводството на ответното дружество, което също се е
намирало в хотела. Предвид изложеното съдът приема за доказан факта, че в
процесния период ищецът, в качеството си на продавач е поел задължение да достави
на ответника, в качеството му на купувач стоките предмет на договора, срещу
задължението на последния да плати продажната цена. На следващо място по делото
са представени писмени доказателства –стокови разписики и фактура №////// от
21.08.2021 год., прието е заключение по съдебно-счетоводна експертиза, които
разгледани в тяхната съвкупност водят до извода, че страните са сключили договор за
продажба и съдържанието на договора. Съдът намира възражението на ответника, че
не е извършвана доставка на плодове и зеленчуци, както и че процесната фактура не е
получавана от него за неоснователно, тъй като от съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че процесната фактура е отразена в Дневника за покупките за съответните
месеци и година, включени са в Справка-Декларация по ДДС в общата сума на
получените доставки с право на пълен данъчен кредит, като ответника е ползвал
данъчен кредит в общ размер на 2557,60 лева по процесната фактура. Установява се
също, че процесната фактура е отразена в счетоводството на ищеца в Дневника за
продажбите и Справк-декларация по ЗДДС, за съответния месец и година, в която е
издадена и е извършено разчитане с бюджета. С оглед изложеното и съгласно чл. 55 от
Търговския закон-редовно водените търговски книги и записванията в тях могат да се
приемат като доказателство между търговци за установяване на търговски сделки.
Следователно отразеното в счетоводството на страните е доказателства за това, че е
сключен договор за продажба, който е изпълнен от ищеца. Установява се, че страните
не са уговорили отклонение от правилото на чл. 327 от ТЗ, според който купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му дават
право да я получи. По делото не са въведени твърдения и не са ангажирани
доказателства, че задължението възникнало въз основа на сключения договор за
търговска продажба е изпълнено точно и в срок. Предвид на изложеното, предявения
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за сума в размер на 15 345,61
лева.
По иска с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение в срок, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
датата на забавата, като в случаите, когато страните са уговорили срок за плащане, то
3
той изпада в забава с настъпването му. В случая от страна на ответника не бяха
ангажирани доказателства, че дължимите суми по процесните фактури са платени,
поради което и на основание чл. 162 от ГПК съдът приема, че ответникът дължи лихва
за забава по процесната фактура в размер на 409,20 лева за периода от 22.08.2021 год.
до 25.11.2021 год.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 2784,72 лева, представляваща направените по настоящото делото
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите и сумата от 1209,10 лева,
представляваща сторените разноски по гр. д. №69289/2021 год. по описа на СРС, 75 с-
в, съразмерно с уважената част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от “ФФК” ЕООД, ЕИК /////,
със съдебен адрес: гр. //////, чрез адв. К. искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД
против “АС” ЕООД, ЕИК //////, със съдебен адрес: гр. /////, чрез адв. М., че “АС”
ЕООД дължи на “ФФК” ЕООД сумата от 15 345,61 лева (петнадесет хиляди триста
четиридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща дължима по
данъчна фактура №///////21.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 02.12.2021 г. до окончателното й плащане и сумата от 409,20 лева
(четиристотин и девет лева и двадесет стотинки), представляваща лихва за забава за
периода от 22.08.2021 год. до 25.11.2021 год., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 69289/2021 год. по описа на СРС, 75 състав.
ОСЪЖДА “АС” ЕООД, ЕИК ////// да заплати на “ФФК” ЕООД, ЕИК /////, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 2784,72 лева (две хиляди седемстотин
осемдесет и четири лева и седемдесет и две стотинки), представляващи направените
по настоящото делото разноски съразмерно с уважената част от исковете и сумата от
1209,10 лева (хиляда двеста и девет лева и десет стотинки), представляваща
сторените разноски по гр. д. №69289/2021 год. по описа на СРС, 75 с-в.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4