РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Белоградчик, 03.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20241310100738 по описа за 2024 година
Предявени са за съвместно разглеждане обективно съединени искове
с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т.3, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ –
с цена на иска 8 220.00 лв. – обезщетение за оставане без работа за срок от
6 месеца.
Исковата молба е предявена от Т. Ж. М. от с. Ч., общ. Ч., обл. В., чрез
пълномощника й адв. Р. Р. от АК – Видин, против Община – Чупрене, с която
са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.
1, т. 2 и т.3, във вр. чл. 225, ал.1 от КТ – с цена на иска 8 220 лв. – обезщетение
за срок от 6 месеца. Ищцата твърди, че е заемала длъжността „технически
изпълнител и личен състав” в Община – Чупрене, в продължение на 37
години. През годините, длъжността се е променяла, без да се изменя
съществено като функции, като от 01.09.2008 г. до 31.12.2017 г., длъжността е
била „главен специалист личен състав и деловодство“, а от 01.01.2018 г. –
„главен специалист човешки ресурси и деловодство“. Ищцата сочи, че
последната длъжност която е заемала, е била „главен специалист Човешки
ресурси“ към Дирекция „Специализирана администрация“ в Общинска
1
администрация – Чупрене, съгласно Решение № 28, взето с Протокол № 5 от
31.01.2024 г. за одобряване на структурата на Община – Чупрене. В Исковата
молба се твърди, че със Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на Община –
Чупрене, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на осн. чл. 328,
ал. 1, т. 6 КТ – тъй като същата не притежава необходимото образование за
заемане на длъжността младши експерт „Човешки ресурси“. Сочи, че
Заповедта й за уволнение е незаконосъобразна, тъй като не е мотивирана в коя
от хипотезите на чл. 326, ал. 1,т. 6 КТ е прекратено трудовото й
правоотношение, което лишава ищцата от възможността да организира
защитата си. Излага, че не е налице нито един от двата фактически състава на
основанието по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ за прекратяване на трудовия й договор.
Навежда доводи за допуснати съществени нарушения, довели до
незаконосъобразност на заповедта за уволнение – допуснато е нарушение на
чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА, като не е одобрена нова структура на общинската
администрация; Не е спазен материалния закон и процесуалния ред във връзка
с приемането на новото длъжностно щатно разписание със Заповед № 429 от
24.10.2024 г. на Кмета на Община – Чупрене, действащо към 24.10.2024 г.;
Ищцата не е била уведомена и не е била запозната с новото длъжностно
разписание. Твърди се, че е налице злоупотреба с права от страна на
работодателя и превратно упражняване на правата му. В Исковата молба се
твърди, че утвърденото ново длъжностно разписание е с цел да се постигне
промяна в изискванията за образование, за да се прекрати персонално
правоотношението с ищцата – да се промени изискването от средно на висше
образование, степен бакалавър за длъжността „младши експерт – човешки
ресурси“, което е нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ – изискването, при упражняване
на правата си, страните по трудови правоотношения да са добросъвестни.
Сочи се е, че е налице и нарушение на чл. 8, ал. 3 КТ, тъй като спрямо ищцата
е извършена дискриминация – правоотношението с нея е прекратено на
основание политически признак, заради политически убеждения. След
прекратяване на трудовото й правоотношение, ищцата е останала без работа,
поради което претендира обезщетение за срок от 6 месеца, в размер на 8 220
лв., считано от 31.10.2024 г.
Предвид изложеното в Исковата молба, се претендира, съда да отмени
Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на Община – Чупрене, с която е
прекратено трудовото правоотношение с ищцата, на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ,
2
като незаконосъобразна, ищцата да бъде възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност и ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение
по чл. 225, ал. 1 КТ, във вр. с чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за периода, през който е
останала без работа поради уволнението за срок от 6 месеца, считано от
31.10.2024 г.
Ищцата е представлявана от процесуален представител – адв. Р. Р. от АК
– Видин. Същата поддържа Исковата молба, като в заседанието в което е даден
ход на устните състезания, не се явява. Представена е Писмена защита, в
която са изложени подробни съображения за основателността на предявените
обективно съединени искове.
В подкрепа на обективно съединените искове, са представени писмени
доказателства.
По искане на пълномощника на ищцата, е допусната и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза, като вещото лице – специалист в
съответната област, в заключението си е изчислило размера на
претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ. Заключението не е оспорено
от страните и е приобщено към останалия доказателствен материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран отговор на Исковата молба от
страна на ответника – Община – Чупрене, в който отговор оспорва обективно
съединените искове. Твърди се, че уволнението е законосъобразно, тъй като
работодателят е завишил изискванията за заемане на съответната длъжност,
след като с ищцата е бил сключен трудовия договор. Тези изисквания са
съобразени с промените в характера на работа. Промяната е станала с
изменение на щатното разписание и длъжностната характеристика за
съответната длъжност. Работодателят е упражнил законното си право да
промени с щатното разписание и с длъжностната характеристика
изискванията за образование и/ или квалификация за определена длъжност.
Ответникът твърди, че той, като работодател, може да въведе по – високи
изисквания за заемане на определена длъжност, с оглед спецификата на
работа и нуждите на предприятието. Тази преценка се извършва по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Сочи че, заповедта за
уволнение на ищцата е законосъобразна, тъй като в същата е посочено при
която от двете хипотези на чл. 328, ал. 1, т. 6 НК се извършва уволнението –
липса на необходимото образоване за изпълнение на възложената работа.
3
Ищцата не притежава необходимото образование, което е и причина за
прекратяване на трудовия й договор. По силата на новото щатно разписание,
са настъпили промени в образователните изисквания за съответната работа, на
които ищцата не отговаря. Поради това и работодателят е прекратил трудовия
й договор на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 НК. Възразява срещу твърдението на
ищцата, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя – ответник.
Бланкетни и неоснователни са твърденията в Исковата молба, че по
отношение на ищцата е проявена дискриминация и е нарушен чл. 8, ал. 3 от
КТ. Промяната в щатното разписание от 24.10.2024 г., засяга и други
длъжности, освен тази на ищцата и по – конкретно Дирекция
„Специализирана администрация“, поради сериозната значимост на тази
дирекция за организационния успех на Общината. Оспорва се, че не са
допуснати никакви процесуални нарушения на чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗМСМА. За
работодателят не е съществувало задължението предварително да уведомява
ищцата за промененото щатно разписание. Поради това, заповедта за
уволнение на ищцата е законосъобразна и работодателят е упражнил
законното си право по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – да уволни ищцата, поради това,
че същата не притежава необходимото образование за заеманата от нея
длъжност.
В съдебно заседание, пълномощникът на ответника – адв. С. И., пледира
съда да отхвърли всички обективно съединени искове и да им присъди
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Представена е
Писмена защита от адв. С. И., в които са изложени подробни доводи за
неоснователността на обективно съединените искове и се моли същите да
бъдат отхвърлени.
По делото, по разпореждане на съда, от страна на ответника е
представено копие от трудовото досие на ищцата, както и писмени
доказателства по опис.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
писмени доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна:
Предвид събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано,
а и не се спори между страните в процеса, че между тях е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала
длъжността „главен специалист – човешки ресурси“ в Дирекция
4
„Специализирана администрация“ в Общинска администрация – Чупрене.
Горното се доказва по безспорен начин и с представените по делото Трудов
договор и последващи допълнителни споразумения към него.
За заеманата от ищцата длъжност, съгласно поименно щатно разписание
на длъжностите на Общинска администрация – Чупрене, действало към
01.01.2024 г., изискуемата образователна степен за длъжността е била „средно
образование“.
Със Заповед № 429 от 24.10.2024 г. на Кмета на Община – Чупрене, е
одобрено ново длъжностно разписание на длъжностите в Общинска
администрация – Чупрене, считано от 24.10.2024 г. Съгласно новото
длъжностно щатно разписание, длъжността, заемана от ищцата до
уволнението й – главен специалист Човешки ресурси“ към Дирекция
„Специализирана администрация“ Общинска администрация – Чупрене, е
преобразувана в длъжността „Младши експерт Човешки ресурси“ и въведения
образователен ценз, съгласно новото щатно разписание, вече е: висше
образование, образователна степен „бакалавър“.
И тъй като ищцата не е представила диплома за завършено висше
образователни, степен бакалавър и същата не притежава такъв образователен
ценз, със Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на Община – Чупрене, е
прекратено трудовото й правоотношение – на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй
като служителят не притежава необходимото образование за заемане на
длъжността „младши експерт човешки ресурси“.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
Предвид изложените в Исковата молба обстоятелства, очертаващи
предмета на спора, както и с оглед възраженията на ответника, направени с
отговора, съдът разпредели доказателствената тежест между страните, както
следва: Ищцата следваше да докаже в процеса: че между страните е
съществувало и е прекратено трудово правоотношение по силата на Заповед
№ 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на Община – Чупрене.; по иска с пр. осн. чл.
344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ал.1 КТ – че е останала без работа поради
уволнението за исковия период от 6 месеца.; размера на обезщетението по чл.
225, ал. 1 КТ; че ответника е бил недобросъвестен при осъществяване на
правата и задълженията си – в частност при промяна на изискванията за
заеманата от ищцата длъжност /наличие на законовите предпоставки на чл. 8
5
КТ/.
От своя страна, ответника дължеше доказване в процеса на следните
обстоятелства: че законосъобразно е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата, в това число, че е променено изискването от страна на работодателя
за заемане на длъжността младши експерт „човешки ресурси“ в Община –
Чупрене.; че ищцата не отговаря на изискванията за заемането на длъжността,
съгласно новото щатно разписание; че е налице ново щатно разписание, което
е влязло в сила.
На първо място, съдът намира за необходимо да посочи, че не споделя
довода на ищцовата страна, че Заповедта за уволнение е незаконосъобразна,
тъй като не е мотивирана и не е посочено при коя от хипотезите на чл. 326, ал.
1,т. 6 КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата.
Съдът приема, заповедта в този смисъла е мотивирана, чрез посочване
на правното основание за това, а именно чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, както и чрез
самия словесен израз – „не притежава необходимото образование“, като
непосочването кое от двете основания, предвидени в разпоредбата, прилага
работодателят, не е основание за незаконност на уволнението. Поради това,
съдът не възприема този довод като основателен.
Не се доказа и твърдението на ищцовата страна, че мотивираният
доклад, изготвен от служителя Елена Симеонова до Кмета на Община –
Чупрене, е изготвен за нуждите на делото, тъй като същия не е бил цитиран в
Заповедта за промяна на щатното разписание към 24.10.2024 г. По делото се
представиха доказателства, че мотивирания доклад е насочен като
съществуващ документ в деловодната програма на Община – Чупрене, от
служителя Е. С. към Кмета на Община – Чупрене, с вх. № ЛС 302/ 21.10.2024
г. Освен това, никъде не съществува законово изискване, този мотивиран
доклад непременно да бъде цитиран в Заповедта за промяна на щатното
разписание. Поради това, съдът приема, че и този довод на ищцовата страна е
несъстоятелен.
Несподелено от страна на съда остана и възражението на ищцовата
страна, че работодателя – ответник не е запознал ищцата с новото щатно
разписание. Такова задължение по закон не съществува и работодателя не
дължи предварително запознаване на работниците и служителите с новото
щатно разписание.
6
Съобразно константната практика на съдилищата, работодателят –
ответник, е страната в процеса, която следва да докаже възникването на
фактическия състав/ фактическите състави на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение с работника/ служителя. В тази връзка, съдът
приема следното:
Безспорно е, че законно право на работодателя е, да променя
изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато
същите не били определени в нормативен акт, като тези действия са по
целесъобразност и по принцип не подлежат на съдебен контрол, стига по този
начин да не се нарушава императивна норма, да не се злоупотребява с право
или да не се установява дискриминационен подход. Действително,
работодателят има право да променя с щатното разписание и с длъжностните
характеристики изискванията за образование и/или квалификация за
определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт.
Когато изискванията за образование и/или професионална квалификация са
предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да
съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. Дори и да не са
предвидени, с оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието,
той може да въведе и по-високи изисквания за образование и/или
квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на
трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика,
стига те да не противоречат на нормативно установените. Преценката на
работодателя в тези случаи е въпрос на целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на уволнението
по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които
могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна на
работодателя, който чрез нововъведените изисквания цели единствено
уволнението му, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от
самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация,
въведено от работодателя.
В разглеждания случай, от страна на ищцата, са наведени такива доводи
– за злоупотреба с право от страна на работодателя – ответник. По силата на
установената в разпоредбата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция, добросъвестността
при осъществяване на трудовите права и задължения се предполага до
установяване на противното. Затова, при спор относно законността на
7
уволнението, доказателствената тежест е разменена и работодателят е
освободен от задължението да доказва, че добросъвестно е упражнявал
правото си да прекрати трудовото правоотношение на работника или
служителя. Презумпцията за добросъвестност е оборима, поради което
доказателствената тежест за установяване на злоупотребата с право от страна
на работодателя, в този случай се носи от работника или служителя.
Наличието или не на злоупотреба с право от страна на работодателя е
обусловено от установяването на конкретни факти и обстоятелства, от които
може да се направи извод за това. Същите следва да бъдат въведени в
предмета на спора по надлежния ред. При спор за законността на
уволнението, ищецът – работник или служител трябва да обоснове
твърденията си за злоупотреба с право от страна на работодателя с
посочването на конкретни факти и обстоятелства, и респективно – да докаже
тези твърдения.
Съдържащите се в настоящата искова молба доводи за злоупотреба с
права от работодателя при уволнението на ищцата, и че промяната в
изискванията за заемане на длъжността не е била продиктувана от интереса и
нуждите на работата, нито от интереса на работодателя, а е целяла
прекратяване на трудовия договор с ищцата, са достатъчни, за да възникне
задължение за съда да се произнесе за наличието или не на злоупотреба с
права от страна на ответника, при носена от ищцата тежест за оборване на
презумпцията по чл. 8, ал. 2 КТ. Съдът намира, че в конкретния случай, от
страна на ищцата, чиято е доказателствената тежест по този въпрос, бе
доказано наличието на злоупотреба с права от страна на работодателя.
Злоупотреба с право от страна на работодателя е налице, когато
въведените от работодателя изисквания не са свързани по никакъв начин с
характера на работата или когато се установи, че чрез предоставените му от
закона средства работодателят е целял прекратяване на трудовия договор с
конкретен работник или служител; че въведените нови изисквания не са с
оглед интереса и нуждите на работата, а единствено с цел да се прекрати
трудовия договор с определен работник или служител или да се заобикалят
изискванията за подбор по чл. 329, ал. 1 КТ или предварителната закрила по
чл. 333 КТ.
За да достигне до крайния извод, съдът извърши съпоставка между
8
длъжностните характеристики за заеманата до уволнението от ищцата
длъжност „главен специалист Човешки ресурси“ към Дирекция
„Специализирана администрация“ в Общинска администрация – Чупрене и за
длъжността „младши експерт Човешки ресурси“, последната въведена с ново
щатно разписание от 24.10.2024 г. След новоприетото щатно разписание, и с
новата длъжностна характеристика на ищцата, на практика работодателят й е
възложил функции, които не са свързани с трудовата й дейност.
При тази съпоставката между предходната длъжностна характеристика
за процесната длъжност, е видно, че те са идентични по своето съдържание. В
раздел „Преки задължения“ на двете длъжностни характеристики, се
наблюдава пълна идентичност на задълженията на служителя, с много малки
изключения, и то такива които в никакъв случай не се отнасят към трудовите
функции на ищцата. В новата длъжностна характеристика са въведени
изисквания към служителя някои от които: „отговаря за приобщаване на
новите служители, за квалификацията и преквалификацията на кадрите“, „при
подпомагане на дейността на по – високите длъжностни нива събира и
систематизира информацията и изготвя отговори на поставените въпроси и
проблеми“, „размножава необходимите документи, свързани с осъществяване
на дейността на общинската администрация и звената й“. По отношение на
всички останали пунктове, длъжностните характеристики за заеманата от
ищцата длъжност и новата такава, са абсолютно идентични и не се установява
никаква съществена разлика.
Поради това, съдът приема, че новите изисквания за образование не са
свързани по никакъв начин с характера на работата на ищцата, което да налага
промяна на степента на образование за заеманата длъжност. Новите
изисквания не са свързани конкретно с основната трудова функция на
длъжността. При подробния анализ на всички събрани по делото
доказателства, се установи, че от страна на ищцата бе оборена презумпцията
по чл. 8, ал. 2 КТ, тъй като се доказа желание на работодателя, чрез законово
допустими средства (промяна на изискванията за образование за заемане на
длъжността), да постигне една единствена цел – прекратяване на трудовия
договор с един конкретен служител. Не се доказа наличието на валидни
основания за промяна на изискванията на съответната длъжност,
необходимост от по – високо образование за нуждите и интересите на
институцията. Нововъведенията в новата длъжностна характеристика са
9
формални, бланкетни, несъществени и не са свързани конкретно с основната
трудова дейност на длъжността. Като цяло, всички съществени трудови
задължения са запазени в новата длъжностна характеристика, за които до
момента е съществувало изискване за средно образование на служителя, който
ги изпълнява.
При тези мотиви, съдът приема, че заповедта за уволнение на ищцата е
незаконосъобразна на посоченото основание. Правната възможност по чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е използвана преднамерено и целенасочено от страна на
работодателя по отношение на ищцата с единствена цел – да прекрати
трудовия й договор.
При анализа на събрания по делото доказателствен материал, съдът
прие за доказано и още едно основание за отмяна за оспорената уволнителна
заповед, а именно:
Както бе посочено по – горе от фактическа страна, ищцата е заемала
длъжността „главен специалист Човешки ресурси“ към Дирекция
„Специализирана администрация“ в Общинска администрация – Чупрене,
съгласно поименно щатно разписание на длъжностите на Общинска
администрация – Чупрене, действало към 01.01.2024 г. Със Заповед № 429 от
24.10.2024 г. на Кмета на Община – Чупрене, е одобрено ново длъжностно
разписание на длъжностите в Общинска администрация – Чупрене, считано от
24.10.2024 г., съгласно което длъжността, заемана от ищцата до уволнението й,
е преобразувана в длъжност младши експерт „Човешки ресурси“.
Съгласно Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в
администрацията, двете длъжности се различават по своите характеристики.
Съгл. чл. 9, ал. 2 от същата, длъжността "главен специалист" е свързана с
техническата обработка на документите, с практическото прилагане на
законодателството, със систематизирането на информация и с
административното обслужване. Главният специалист носи пряка
отговорност за извършваните от него действия във връзка с изпълнението на
длъжността и осигурява професионални съвети на младшите специалисти.
Съгласно чл. 7, ал. 2 от същата Наредба описва характеристиките на
длъжността "младши експерт", която е свързана със събирането и
систематизирането на информация, с обработката на бази данни, с
проучването и обобщаването на различни практики и алтернативни решения
10
при подпомагане дейността на по-високите длъжностни нива; експертът може
да осъществява дейности по административното обслужване.
Поради това, съдът приема, че с промяната на длъжността, заемана от
ищцата, също се доказва злоупотреба с право от страна на работодателя, който
цели заобикаляне на закона, с цел да не бъде проведен подбор по реда на чл.
329 КТ. Безпротиворечива и постоянна е практиката на върховната инстанция
по този въпрос.
За да е налице основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, следва изменението на
изискването за образование и/или квалификация да е предвидено при
запазване на заеманата по трудовия договор длъжност, а ако наред с
въвеждането на нови изисквания за образование или професионална
квалификация, се променя и длъжността, то работодателят може
законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, но вече не на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ, а на основание – чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ –
съкращаване на щата, тъй като фактическото основание на чл. 326, ал. 1, т. 6
КТ не е налице.
В настоящия случай, с промяната на съществуващата и заемана от
ищцата длъжност, в нова такава, на практика е налице съкращаване на
процесната длъжност – в хипотезата на замяната й с новата длъжност, поради
което уволнението на ищцата е незаконосъобразно, тъй като е извършено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. В резултат на промяна в щатното
разписание, на мястото на процесната длъжност, е била създадена нова
длъжност. Процесното основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ е
несъвместимо със съкращаването на щата. Наличието на последното – в
хипотезата на замяна на една длъжност с друга – изключва възможността
работодателят да прекрати трудовото правоотношение поради изменение на
изискванията за образование и/или професионална квалификация за заемане
на длъжността. Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице,
когато се въвеждат нови изисквания за образование и квалификация, но при
запазване на длъжността, докато в случая, с новото щатно разписание е
създадена нова длъжност.
При тези мотиви, съдът приема, че работодателя е нарушил принципа за
добросъвестност залегнал в чл. 8, ал. 1 КТ, поради което и уволнението на
11
ищцата на посоченото основание, се явява незаконосъобразно.
Пора това, съдът отменя Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на
Община – Чупрене, с която е прекратено трудовото правоотношение с ищцата,
на осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – служителят не притежава необходимото
образование за заемане на длъжността младши експерт „човешки ресурси“ –
иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
С оглед основателността на иска за отмяна на заповедта за уволнение на
ищцата, то основателен се явява и иска за възстановяването й на заеманата
до уволнението длъжност – „главен специалист Човешки ресурси“ към
Дирекция „Специализирана администрация“ в Общинска администрация –
Чупрене. Поради отмяна на заповедта, с което е прекратено трудовото й
правоотношение, ищцата е носител на потестативното право за
възстановяване на прекратената със Заповедта трудово – правна връзка,
поради което съдът уважава и иска по чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1
КТ.
С Исковата молба, ищцата претендира да й бъде присъдено обезщетение
по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, за времето през което е останала
без работа поради уволнението, за период от 6 месеца считано от 31.10.2024 г.,
в размер на 8 220 лв.
От представеното по делото копие от Трудова книжка на ищцата, от
представения оригинал от същата – за констатация в открито съдебно
заседание на 16.04.2025 г., и Писмо от НОИ до Кмета на Община – Чупрене,
изх. № 37 – 30 – 238 от 28.04.2025 г. на Директор на Офис НАП – Видин, е
видно, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника,
ищцата не е сключвала последващи трудови договори с друг работодател. Т.е.,
доказа се, че след прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника,
ищцата не е престирала труд, останала е без работа, поради което й се дължи
обезщетение по чл. 344, ал.1, т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за времето, през
което е останала без работа поради уволнението, обявено от съда за
незаконосъобразно.
Съдът намира, че претенцията за присъждане на обезщетение по чл. 225,
12
ал. 1 КТ, е доказана по основание. Доказани са вреди, претърпяни вследствие
оставане на ищцата без работа след незаконното уволнение, поради което и
същите следва да бъдат репарирани от ответника. Налице са материално –
правните предпоставки за уважаване на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 КТ, а
именно – уволнението е признато за незаконно, налице е вреда която се
съизмерява с пропуснато трудово възнаграждение, доказана с представянето
на трудова книжка на ищцата, че същата е безработна, и причинно –
следствената връзка между уволнението и вредата.
Досежно размера на обезщетението по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225,
ал. 1 КТ, съдът намира, че същия е частично доказан. Претенцията за
присъждане на обезщетението е в размер на 8 220 лв. Видно от изготвеното и
неоспорено по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза,
размера на процесното обезщетение за период от 6 месеца, който е изтекъл
към датата на постановяване на настоящия съдебен акт, считано от
прекратяване на договора с ищцата, е в размер на 7 840.80 лв., след
приспадане на ДОД върху него. Поради това, съдът приема, че предявения
иск, се явява основателен и доказан за обезщетение в размер на 7 840.80 лв.,
съобразно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, поради което в
останалата част до претендирания размер 8 220 лв., съдът го отхвърля.
Иск за законни лихви върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, считано
от подаване на исковата молба, не е предявен.
По разноските :
Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените искове,
поради което и ответника е страната в процеса, която следва да понесе в своя
тежест направените по делото разноски от предварителното заплащане на
които ищцата е освободена, а именно: 313.63 лв. – държавна такса – съобразно
уважената част на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и 114.00
лв. – за възнаграждение за вещо лице съобразно уважената част от иска, които
следва да бъдат заплатени по сметката РС – Белоградчик.
Ответникът следва да понесе в своя тежест и разноските за адвокатско
възнаграждение за пълномощник на ищцата, какъвто същата е имала в
процеса. Видно е, че отношенията между ищцата и пълномощникът й – адв.
Р., са уредени съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата. В Договора за правна
защита и съдействие от 12.12.2024 г. е посочено, че безплатната адвокатска
13
помощ е оказана на осн. чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗА. Поради това, разноските следва
да бъдат заплатени на пълномощника на ищеца. Съгласно чл. 2, ал. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, в
случаите по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата полагащото се адвокатско
възнаграждение се определя от съда или органите на досъдебното
производство съобразно критериите, предвидени в тази наредба. Съгласно чл.
7, ал. 1, т. 1 от Наредбата, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на
работа възнаграждението е в размер на минималната месечна работна заплата
за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към
момента на определяне на възнаграждението по реда на чл. 2. Съдът намира,
че предвид фактическата и правна сложност на делото, цената на един от
обективно съединените искове, размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено в съответствие с МРЗ за страната към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие, или съобразно МРЗ за
2024 г. Съгласно ПМС № 193/ 12.10.2023 г. на МС, считано от 01.01.2024 г.,
МРЗ за страната е определена в размер на 933.00 лв. Поради това, съдът
определя разноски за адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на
ищцата в размер на 933 лв., които ответника следва да му заплати предвид
изхода на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, уволнението на Т. Ж.
М. от с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „...................” № ..., с ЕГН **********, за
незаконно, като ОТМЕНЯ Заповед № 436/ 30.10.2024 г. на Кмета на
Община – Чупрене, с която е прекратено трудовото й правоотношение на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ – тъй като служителят не притежава необходимото
образование – иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. Ж. М. от с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. „....................”
№ ..., с ЕГН **********, на заеманата до уволнението длъжност – „Главен
специалист Човешки ресурси“ към Дирекция „Специализирана
администрация“ Общинска администрация – Чупрене – на основание чл.
344, ал.1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ЧУПРЕНЕ, ЕИК *********, със седалище и
14
адрес: с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. А.................“ №..., представлявана от Мария
Тодорова – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ж. М. от с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул.
„.....................” № ..., с ЕГН **********, сумата от 7 840.80 лв., (седем
хиляди осемстотин и четиридесет лева и осемдесет ст.) – на основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 КТ, във връзка с чл. 225, ал. 1 КТ – обезщетение за времето през
което е останала без работа, поради уволнението за период от 6 месеца,
считано от 31.10.2024 г. – 30.04.2025 г., като в останалата част до
претендирания размер – 8 220.00 лв., ОТХВЪРЛЯ исковата претенция.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ЧУПРЕНЕ, ЕИК *********, със седалище и
адрес: с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. ................“ № ..., представлявана от Мария
Тодорова – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд –
Белоградчик, направените по делото разноски: в размер на 313.63 лв. –
държавна такса – съобразно уважената част на иска по чл. 344, ал.1, т. 3 във
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и 114.00 лв. – за възнаграждение за вещо лице –
съобразно уважената част от иска, 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист в полза на съда за държавните такси и разноски, както и
5.00 лв. – в случай на издаване на изпълнителен лист в полза на ищцата.
ОСЪЖДА ОБЩИНА – ЧУПРЕНЕ, ЕИК *********, със седалище и
адрес: с. Ч., общ. Ч., обл. В., ул. ...................“ № ..., представлявана от Мария
Тодорова – Кмет, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. В. Р. от АК – Видин, личен
номер от ЕАР: **********, с адрес: гр. Видин, ул. „Бдин“ № 24, адвокатско
възнаграждение в размер на 933.00 лв. (деветстотин тридесет и три лева) -
на осн. чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, във вр. с чл.чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с
чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредбата.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Видин, в двуседмичен срок
от датата на обявяване на решението – 03.06.2025 г. – на осн. чл. 315, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
15