№ 502
гр. Плевен, 12.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430104856 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал.1, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, чрез юрк.И. Н., против Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, в която се твърди, че между
*** - като кредитодател и отв. Ц. Д. П. - като кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит №2365070/29,07,2016 г., при ОУ, неразделна част от договора, за
сумата от 10 000,00 лева главница, лихвен процент от 14,99 % годишно – фиксиран. Твърди
се, че общата дължимата сума, която ответникът-кредитополучател се е задължил да върне, е
в размер на 15661,80 лева, на 60 анюитентни месечни вноски, всяка от 261,03 лева, като
падежът на първата вноска е 01,08,2016 г. Посочва се, че таксата за разглеждане на кредита е
350,00 лева, а застрахователната премия – 697,38 лева, и е прието между страните, че
чистата стойност на кредита е 11 047,38 лева. Твърди се, че между заемодателя *** и ищеца
в настоящето производство, е сключен Индивидуален договор за цесия от 23,06,2020 г. към
рамков договор за цесия от 02,11,2018 г., ведно с Приложение №1, въз основа на които в
полза на ищеца е прехвърлено вземането по процесния договор за кредит. Твърди се, че въз
основа на рамковия договор за цесия, ищецът се е задължил да изпраща уведомления до
длъжниците за станалата цесия, като се твърди, че до отв.П. е изпратено уведомление от
07,07,2020 г. Моли съда да връчи уведомлението за станалата цесия с преписите от ИМ и
приложенията й. Твърди се, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, по което е
образувано ч.гр.д.№4822/2021 г. на ПлРС, издадена е ЗИ, срещу която длъжникът е
възразил. Моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 4585,73 лева главница за периода 01,12,2019 г. –
1
01,07,2021 г., 351,49 лева възнаградителна лихва за периода 01,12,2019 г. – 23,06,2020 г.,
376,44 лева обезщетение за забава за периода 02,12,2019 г. – 23,07,2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК – 23,07,2021 г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски. В ИМ
е направено особено искане – за постановяване на неприсъствено решение, в случай, че са
налице процесуалните предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира писмен отговор. В с.з., за което е редовно
призован, ответникът не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите
на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.124 от
ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза
на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д№4822/2021 г. по описа на
РС Плевен. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл.238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, като съображенията за това са следните: съдът констатира, че на
ответника Ц. Д. П., ЕГН **********, е изпратен препис от исковата молба ведно с
доказателствата към нея /съобщение на л.50 от делото/, редовно уведомен е за първото
съдебно заседание по делото /съобщение на л.54 от делото/. Ответникът не е подал в срок
отговор до съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по
определението на съда от 22,12,2022 г., не изпраща представител в съдебно заседание, за
което е редовно призован, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства
/договор за кредит №2365070 от 29,07,2016 г., сключен между ответника и *** и ОУ към
него, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02,11,2018 г. между *** и
ищеца, индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 23,06,2020 г.
между *** и ищеца, Приложение №1 към него от 23,06,2020 г., уведомително писмо за
прехвърляне на вземания от 03,07,2020 г., потвърждение за извършената цесия, заключение
по СИЕ/.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство в
размер 177,16 лева за платена държавна такса, 150,00 лева за депозит за ВЛ и 100,00 лева за
юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство съобразно изхода на
2
спора. Ето защо следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от
заповедното производство в размер на 106,27 лева за държавна такса и 50,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240, ал.1, вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***,
ДЪЛЖИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 4585,73 лева
главница за периода 01,12,2019 г. – 01,07,2021 г., 351,49 лева възнаградителна лихва за
периода 01,12,2019 г. – 23,06,2020 г., 376,44 лева обезщетение за забава за периода
02,12,2019 г. – 23,07,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23,07,2021 г. до окончателното изплащане на
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№4822/2021 г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ
на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски в исковото
производство в размер на 177,16 лева за платена държавна такса, 150,00 лева за депозит за
ВЛ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ц. Д. П., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, направените разноски
в заповедното производство в размер на 106,27 лева за държавна такса и 50,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3