№ 251
гр. Враца, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Стела П. Колчева
при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова
като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно
наказателно дело № 20241420200843 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН. Образувано е по жалба
на П. М. Ц. от с.**** общ.Ботевград против НП № 8821/30.08.24 г. на
Началник отдел „КРПМ“ към Дирекция „АРОК“ при А“ПИ, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение по чл.26, ал.2, т.1,б.“а“ ЗП, вр.чл.7,
ал.1,т.5,б.”в””, вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1,т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на
МРРБ, и на основание чл.53, ал. 2 ЗП е наложено административно наказание
–глоба в размер на 4000.00 лв. В жалбата, поддържана и в с.з., се излагат
подробни доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното
НП, поради допуснати нарушения на процесуалния и материален закон, с
искане за отмяната му на това основание. Алтернативно се отправя искане за
изменение на обжалваното НП с намаляване на наказанието до предвидения в
закона минимален размер.
Ответната страна чрез упълномощен процесуален представител
ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
процесното НП, с молба за потвърждаването му.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от
1
фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена при условията на чл.59
ЗАНН. Разгледана по същество е и основателна, при следните съображения:
На 02.08.24 г., на път III-101, на км.6, на отбивна площавка в посока
гр.Криводол-гр.Враца, контролни органи –служители към Д“АРОК“ при
А“ПИ“-свидетелите Н.А. и А.А. спрели за проверка ППС“ДАФ“ с рег.№*****,
превозващ пясък и управляван от настоящия жалбоподател. При проверката
на горепосочените ППС и водач, е извършено измерване с електронна везна и
рулетка. При самото измерване е констатирано, че при измерено разстояние
между осите от 1.40 м., сумата от натоварването на двойната задвижваща ос
на МПС е 29.245 т., при максимално допустимо натоварване на същата от 19
т., т.е. превишение от 10.245 т., което е в нарушение на чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от
Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ. За въпросното нарушение е съставен АУАН
№0010223/02.08.24 г. срещу водача-настоящ жалбоподател, което е
квалифицирано като такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.”в”,
вр.чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 ЗП. АУАН е подписан без възражения.
Последвало е издаването на обжалваното НП, в което цифровото описание на
нарушението е пренесено дословно спрямо това от АУАН, а текстовото
описание на нарушението е допълнено с това, че превозът на товара от пясък е
осъществен без разрешение за дейности в рамките за специалното ползване на
пътищата /разрешително/. С НП на жалбоподателя е наложена глоба в размер
на 4000.00 лв. на основание чл.53, ал.2 ЗП, тъй като нарушението се явява
повторно спрямо предходно издадено НП №.8303/21.08.23 г., влязло в законна
сила на 26.03.24 г.
Гореизложената фактическа обстановка, съдът възприе на базата на
приобщените по съответния процесуален ред гласни и писмени доказателства,
а именно- свидетелските показания на Н.А. /актосъставител/ и свидетеля
очевидец при проверката и съставяне на АУАН-св.А.А., кантарна бележка,
пътен лист и останалите материали по преписката.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна, че обжалваното НП е незаконосъобразно и необосновано и подлежи на
цялостна отмяна при следните съображения:
Посочената в процесните АУАН и НП като нарушена разпоредба на
чл.26, ал.2,т.1,б“а“ ЗП гласи, че: „За дейности от специалното ползване на
2
пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия, движението на извънгабаритни и тежки ППС...“, а
посочения в процесното НП като правно основание за налагане на
административното наказание чл.53, ал.1, т.2, вр.чл.53, ал.2 ЗП гласи, че „.се
наказват ....физическите лица, нарушили разпоредбите на ...чл.26, ал.2...или
които извършват или наредят да бъдат извършвани дейности... по движение
на извънгабаритни и тежки ППС без разрешение на собственика или
администрацията, управляваща пътя.“.
В случая няма спор между страните, а и по делото безспорно се
установи, че на посочените в АУАН и в НП дата и място, жалбоподателят е
управлявал процесното ППС, извършвайки обществен превоз на товар-пясък,
като самото ППС е било претоварено и „тежко“, в разрез с нормативните
изисквания на чл.7, ал.1,т.5,б.“в“, вр.чл.8, ал.1, вр.чл.37, ал.1,т.1 от Наредба
№11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Същевременно по делото се установи, че това поведение на
жалбоподателя е квалифицирано от актосъставителя в АУАН, като нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б“а“ ЗП, но без в текстовата му част да се съдържат
фактически констатации за това, че движението на процесното „тежко“ ППС е
било без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя.
В този смисъл процесния АУАН се явява съставен в нарушение на чл.42, т.4 и
т.5 ЗАНН, изискващи пълно точно и ясно описание на нарушението откъм
всички съставомерни на нарушението от обективна и субективна страна и
съответствие на текстовото описание на нарушението с цифровата му
квалификация.
Същевременно по делото се установи, че в процесното НП, АНО без
осъществяване на възможните правомощия по чл.52, ал.4 ЗАНН и излизайки
извън тези по чл.53, ал.2 ЗАНН за остраняване на „прости“ нередовности в
АУАН, е излязъл извън рамките на фактическите констатации, изложени в
акта, добавяйки за първи път и абсолютно произволно констатации за това, че
движението на процесното „тежко“ ППС е било без разрешение за дейности в
рамките на специалното ползване на пътищата, при това без допълнително
уточнение от кое легитимирано лице е следвало да бъде издадено въпросното
разрешително.С тези си действия АНО недопустимо е изменил съществено
обстоятелствената част на административното обвинение спрямо АУАН, с
3
каквото правомощие не разполога. Отделен е въпроса, че в случая липсват и
всякакви доказателства за това, че липсва разрешително за движение на
процесното ППС по посочения в НП начин.
Всяко от така констатираните нарушения в процедурата по съставяне на
АУАН и НП е съществено, доколкото пряко ограничава правото на защита на
санкционираното лице-жалбоподател, съответно и представлява
самостоятелно основание за отмяна на НП.
На следващо място, по делото безспорно се установи, че с процесното
ППС е превозван товар - пясък, с който именно същото е било претоварено,
т.е. „тежко“ по смисъла на пар.1,т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.01 г., вр.чл.3,
вр.чл.7, ал.1,т.5, б.“в“ от същата. Така установеното от фактическа страна не
изпълва приложения от актосъставителя и АНО състав на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“, вр.чл.53, ал.1,т.2, вр.чл.53, ал.2 ЗП, тъй като:
Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №11/03.07.01 г., движението на
извъгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на
пътищатата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или
нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не
могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото
ползване на пътищата.В тази връзка в чл.8, ал.2 от горепосочената наредба е
регламентирано как се осъществява движението на извънгабаритни/тежки
ППС в рамките на общественото ползване на пътищата, в случаите, в които са
налице пречките по ал.1 за осъществяване на превоза по посочените причини-
с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено
ползване, издадено от собственика или администрацията, управляваща пътя.
Според пар.1,т.14 от ДР на Наредба №11/03.07.01 г., „неделим товар“ е товар,
който не може да бъде разделен на две или повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би
породило риск от нанасяне на вреди и който поради своите размери или маса
не може да бъде превозван от МПС, ремарке, автовлак или съчленено ППС,
което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
В случая видът на превозвания товар-пясък, не налага издаване на
разрешение за движение на извъгабаритно/тежко ППС в рамките на
специално ползване на пътищата. Разрешението на движението на
извъгабаритно/тежко ППС в случая би било незаконосъобразно и равнозначно
4
на заобикаляне на нормативно установена забрана и несъответно на
преследваната от закона цел. Видът на превозвания товар, който без съмнение
може да бъде „разглобен“/разделен на части, без това деление да доведе до
излишни разходи /касателно извършването на самото деление/ или да породи
риск от нанасяне на вреди, позволява превозването на същия в рамките на
общественото ползване на пътищата с превозно средство, което да отговаря
изцяло на изискванията на наредбата.Т.е. в случая не са били налице
предпоставки за разрешаване движението на процесното ППС по път, отворен
за обществено ползване, посредством издаването на разрешително или
заплащане само на пътна такса за осъществяване на движение в рамките на
специалното ползване на пътищата по чл.8, ал.2, вр.ал.4, ал.5 и ал.7, вр. с
раздел IV от наредбата и чл.26, ал.2,т.1,б.“а“ ЗП и чл.18, ал.5 ЗП.
Нормативната уредба, регламентираща движението на
извъгабаритни/тежки ППС с маса или размери над законоустановените, няма
за основна цел набирането на приходи, които след това да бъдат влагани в
ремонт на пътищата, разрушени включително от движението на тежки ППС.
Една от целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на
пътищата, на контрол на превозните средства с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /арг. от чл.19,
ал.2,т.6 ЗП/. Съгласно чл.27 ЗП, АПИ проучва интензивността на движението
и контролира теглото, осовото натоварване и габаритните размери на ППС
чрез устройства за отчитане на тези характеристики с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им разрушаване. Предвид това,
независимо от предвидената в ЗП възможност за движение на
извъгабаритни/тежки ППС по пътищата, отворени за обществено ползване,
разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на
пътищата /пар.1, т.8 от ДР на ЗП, вр.чл.18, ал.5 ЗП и пар.2 от ПЗР на
Наредбата за специално ползване на пътищата, вр. с Наредба№11/03.07.01 г./,
обвързано във всички случаи със заплащането на такси при превишаване на
допустимите стойности, не е самоцел. Такова следва да се извършва само при
отсъствие на друга възможност това движение/превоз, да могат да бъдат
осъществени в рамките на общественото ползване на пътищата и което е с
основна превантивна цел- пътищата за обществено ползване да бъдат
експлоатирани правилно, съответно и да бъдат предпазени от разрушаване.
Т.е. във всички случаи, в които е налице възможност конкретен товар да бъде
5
разделен на части и превозен в рамките на обществено ползване на пътищата с
ППС, което изцяло да отговаря на изискванията на наредбата и да не
надвишава предвидените в нея норми, е налице изрична забрана /по арг.от
общата разпоредба на чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП/ за превоз на товара по начин, по
който със същия конкретното ППС ще бъде претоварено.
В обобщение на всичко гореизложено, безспорно установеното по делото
управление от страна на жалбоподателя, на ППС по път, отворен за
обществено ползване, натоварено с делим товар-пясък, което е
извънгабаритно/тежко, поради надвишаване на допустимото натоварване на
осите на ППС, нарушава забраната по чл.139, ал.1,т.2 ЗДвП, вр.чл.7,
ал.1,т.5,б.“в“ от Наредба №11/03.07.01 г., съответно е и наказуемо съобразно
чл.177, ал.3,т.1 ЗДвП. С други думи, в случая с процесните АУАН и НП
неправилно е приложен и материалния закон, представляващо следващо
самостоятелно основание за отмяна на НП. В тази насока е и съдебната
практика-напр.Р№118/12.07.23 г. по КАНД№88/23 г. на АС-Перник,
Р№1827/21.12.23 г. по КАНД№2295/23 г. на АС-Варна и мн.др.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат
присъдени направените и доказани, съгласно представените договор за правна
помощ и списък, разноски за адвокатска защита в размер на 520.00 лв., което
е под минималния размер на адвокатското възнаграждение, изчислен по реда
на чл.7, ал.2,т.2, вр.чл.18, ал.2 НРМАВ.
Водим от всичко гореизложено и на основание чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №8821/30.08.24 г. на Началник отдел
„КРПП“ към Д“АРОК“ при А“ПИ“-София, с което на П. М. Ц. от с.****
общ.Ботевград, с ЕГН:**********, за извършено нарушение по чл.26,
ал.2,т.1,б.“а“ ЗП, вр.чл.7, ал.1, т.5, б.”в”, вр.чл.8, ал.1, вр.чл.37, ал.1,т.1 от
Наредба №11/03.07.01 г. на МРРБ е наложено административно наказание
глоба в размер на 4000.00 лв., на основание чл.53, ал.2 ЗП.
ОСЪЖДА А“ПИ“-София ДА ЗАПЛАТИ на П. М. Ц. от с.****
общ.Ботевград, с ЕГН:**********, направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 520.00 лв.
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
7