РЕШЕНИЕ
№…186
Самоков, 24.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно
заседание, проведено на петнадесети март през две хиляди двадесет и първата
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 581 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
“А1 България” ЕАД, гр. София е предявило срещу С.Г.Г. *** искове за установяване
съществуването на свои вземания към ответника за следните суми: за сумата
142,89 лв., представляваща общ размер на главница, дължима на основание сключен
между тях договор № .. от 19.11.2014 г. и приложения и договори към него, от
която 88,96 лв. са цена на предоставени електронни съобщителни услуги, за които
са издадени фактури в периода от 17.02.2017 г. до 19.04.2017 г., а 53,93 лв. са
сбор от цена на предоставени продукти на изплащане, за която са издадени
фактури в периода от 17.02.2017 г. до 19.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху общия размер на главницата от подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 146/2020 г. на РС –
Самоков до окончателното й изплащане; за сумата 40,56 лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата за период с начални моменти от
15.03.2017 г. до 13.06.2017 г. и общ краен момент – 13.02.2020 г. и за сумата
125,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора поради
виновното му неизпълнение от ответника. Ищецът претендира и разноските в
заповедното и в исковото производство. Твърдения за основанието и размера на
вземанията са изложени в исковата молба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
не е представил отговор на исковата молба.
В писмена молба, постъпила в хода
на делото на 12.03.2021 г., т. е. преди началото на съдебното дирене, адв. А. П.
– пълномощник на ищеца заявява, че поддържа исковете, изразява становище за тяхната
основателност и моли същите да бъдат уважени, включително и чрез постановяване
на неприсъствено решение в случай, че са налице предпоставките за това.
Пред съда ответникът се явява
лично и заявява, че признава исковете.
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал.
1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими с оглед развитието
на заповедното производство по приложеното ч. гр. д. № 146/2020 г. на РС –
Самоков.
Съдът намира, че исковете следва
да бъдат изцяло уважени при условията на чл. 237, ал. 2 от ГПК, съобразно лично
направеното от ответника признание на исковете, за чиято валидност не са налице
пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК.
Налице е и искане на ищеца по чл.
237, ал. 1 от ГПК за постановяване на решение съобразно направеното от ответника
признание на иска. То имплицитно се съдържа в искането на пълномощник на ищеца
за постановяване на неприсъствено решение, отправено в молба, постъпила преди
началото на съдебното дирене, макар че не е изрично формулирано в нея, тъй като
при подаването й такова признание от страна на ответника все още не е било
направено. Съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК формална
предпоставка за постановяване на неприсъствено решение е кумулативната даденост
на обстоятелства от информираното процесуално поведение на ответника, които
очертават пълната му процесуална пасивност по предявения срещу него иск. Затова
в случаи като конкретния, в които вместо пълна процесуална пасивност по исковете
ответникът изрично заявява пред съда, че ги признава, не е необходимо ищецът да
направи допълнително искане за постановяване на решение при признание на исковете.
След като ищецът е поискал постановяване на неприсъствено решение, което е
обусловено от евентуална пълна процесуална пасивност на ответника по исковете и
което би довело до постановяване на едно окончателно, но отменимо в хипотезите
на чл. 240 от ГПК съдебно решение, то на още по-силно основание следва да се
приеме, че с това искане ищецът иска постановяване и на решение при признание
на исковете, ако такова бъде направено.
По разноските:
С оглед направеното от ищеца
искане и предвид изхода на делото, в съответствие с т. 12 от съобразителната
част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 821,10 лв. за разноски, от
които сумата 386,10 лв. представлява общ размер на присъдените разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 146/2020 г. на РС – Самоков, а сумата 435
лв. представлява разноски в настоящото производство, в това число 75 лв. за дължима
и довнесена държавна такса за разглеждане на исковете (доказателства за платена
комисиона при внасянето на таксата не са ангажирани) и 360 лв. за платено
адвокатско възнаграждение с ДДС съгласно представения договор за правна защита
и съдействие.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 86, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД съществуването на
вземания на „А1 България” ЕАД, ЕИК ..,
със седалище и адрес на управление гр. .. към С.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, за
следните суми: за сумата 142,89 лв., представляваща общ размер на
главница, дължима на основание сключен между тях договор № .. от 19.11.2014 г.
и сключени приложения и договори към него, от която 88,96 лв. са цена на
предоставени електронни съобщителни услуги, за които са издадени фактури в
периода от 17.02.2017 г. до 19.04.2017 г., а 53,93 лв. са сбор от цена на
предоставени продукти на изплащане, за която са издадени фактури в периода от
17.02.2017 г. до 19.05.2017 г., ведно със законната лихва върху общия размер на
главницата от 13.02.2020 г. – датата на подаване чрез куриер на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 146/2020 г. по
описа на РС – Самоков до окончателното й изплащане; за сумата 40,56 лв.,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за период с начални
моменти от 15.03.2017 г. до 13.06.2017 г. и общ краен момент – 13.02.2020 г. и
за сумата 125,00 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договора поради виновното му неизпълнение от ответника.
ОСЪЖДА С.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на „А1 България” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
.., сумата 821,10 лв. за разноски, от които 386,10 лв. представляват разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 146/2020 г. по описа на РС – Самоков и 435
лв. представляват разноски в настоящото производство за довнесена държавна
такса по исковете и за платено адвокатско възнаграждение с ДДС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: