Решение по КНАХД №595/2025 на Административен съд - Русе

Производството е касационно по чл. 63в от ЗАНН(Закон за административните нарушения и наказания), във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила е касационна жалба от директора на РИОСВ – Русе срещу Решение № 280/25.06.2025 г. по АНД № 1665/24 г. по описа на РРС, с което е отменено НП № 23/02.09.2024 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на „Астра грийнплант“ ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Касационните основания, релевирани в жалбата, са за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с преценка и анализа на доказателствата. Излагат се доводи в подкрепа на сочените основания.Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди издаденото НП и в условията на евентуалност да бъде върнато делото за разглеждане от друг състав на РРС. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът по касационната жалба „АСТРА ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД чрез адв. Г. М. -процесуален представител, оспорва основателността на същата. Представя писмено становище и претендира разноски по приложен списък.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди наведените в жалбата касационни основания, доводите на страните, събраните по делото доказателства и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна, оспорва невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.

По същество, жалбата е неоснователна.

С обжалваното в касационното производство решение, РРС е отменил оспореното пред него НП № 23/02.09.2024 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на „Астра грийнплант“ ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция“ в размер на 3000 лева. Счел е, че неправилно е ангажирана отговорността на дружеството за вменените нарушения на чл. 16, т. 1 от Закона за защита от шума в околнота среда /наричан оттук нататък за краткост ЗЗШОС / във вр. с чл. 5, Приложение 2, Таблица 2, т. 8 "Зони за лечебни заведения" от Наредба № 6/26.06.2006 г. за показателите на шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и територии и зони със смесено предназначение, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението, издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите /наричана оттук нататък за краткост Наредба № 6/26.06.2006 г. /.

За да достигне до този извод е приел за безспорно установено, че на посочените в наказателното постановление дата и място е било отчетено еквивалентно дневно ниво на шум от 52, 9 dB (A).Приел е на база представените писмени доказателства, че мястото на въздействие, където е отчетено това ниво на шум, противно на твърденията на АНО не попада в "Зони за лечебни заведения", за които е определена гранична стойност за дневно еквивалентно ниво на шум от 45 dB (A), а в "Производствено-складови територии и зони", за които е определена гранична стойност за дневно еквивалентно ниво на шум от от 70 dB (A) /Приложение № 2, таблица № 1, т. 6 от Наредбата/, което изключва възможността за реализация на административнонаказателна отговорност на ответника по жалбата за посоченото нарушение, тъй като отчетената стойност е в рамките на предвиденото в Приложение № 2, таблица № 1.Този извод е извел на база приобщените по делото писмени доказателства, касаещи влязъл в сила Общ устройствен план на Община Сливо поле.

Решението на РРС е правилно.

При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с оценката на гласни и писмени доказателства. Противно на тези възражения, въззивната инстанция е анализирала гласните и писмени доказателства и при спазване на правилата е формирала съответните правни изводи. Анализирани са в подробности действащите правни норми и тяхното приложение по казуса.

Настоящият съдебен състав счита, че наличието на осъществен от обективна страна състав на административно нарушение, за което е наказано дружеството „АСТРА ГРИЙНПЛАНТ“ ЕООД не е безспорно установено и доказано в проведеното административно-наказателно и съдебно производство, за които РРС е изложил убедителни мотиви.

Въззивният съд правилно е приел, че спорът между страните е само до това дали обектът, стопанисван от наказаното дружеството Инсталация за производство на биодизел и глицерин - площадка, находяща се в гр. Сливо поле, булевард "България" № 23 и мястото на въздействие измерителна точка № 1940ш-ИТЗ, попадат в "Зони за лечебни заведения", посочено като обект "Лекарски кабинети и Център за спешна помощ", в град Сливо поле.

Въззивният съд е изложил убедителни аргументи на база събраните и анализирани гласни и писмени доказателства/ спор за отчетеното ниво на шум не е бил наличен/, че обектът "Лекарски кабинети и Център за спешна помощ" се намира в източния край на гр. Сливо поле, в УПИ I-1158, кв. 119. Към този УПИ е приложен само ПУП – План за регулация, като ПУП – План за застрояване не е приеман и съответно специфично предназначение на тази зона не е определяно. Последното е било сторено по отношение на УПИ VII-1158, кв. 119, като е било определено специфично предназначение на тази зона – "Предимно производствено предназначение". Отчитайки влезлия в сила ОУП ,мястото на въздействие попада в УПИ, за който действително е налице само План за регулация, който съгласно чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е без определен режим на застрояване и не би могло в процесния случай да намери приложение разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУТ за предназначението на имотите от фактическото им използване.

В тази насока настоящия съдебен състав намира за правилен извода в оспореното решение, че мястото на въздействие неправилно е било определено в "Зони за лечебни заведения", вместо в "Производствено-складови територии и зони", за които е определена гранична стойност за дневно еквивалентно ниво на шум от от 70 dB (A) /Приложение № 2, таблица № 1, т. 6/, т.е. измереното е в допустимите граници.

Правилно е възражението на ответника в подробните писмени бележки, че позоваването на влязло в сила решение по АНД 2202/2015г. не дължи сметка, че влязъл в сила ОУП с решение от 24.11.2016г., при което вече АНО е следвало да съобрази граничната стойност на дневното еквивалетно ниво на шум за зони различни от зони за лечебни заведения.

Така издаденото от Директора на РИОСВ НП правилно е отменено като незаконосъобразно от въззивната инстанция.

С оглед изхода на спора, основателно е искането на процесуалният представител на ответника – „Астра грийнплант“ ЕООД за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, платено по банков път в размер на 600лева, което е в минималния размер. Възражението за прекомерност е неоснователно. Процесуалния представител на ответника е проявил активност в писмени бележки, при които е оспорил представени от касатора писмени доказателства и ангажирал и нови, съобразно фактическата и правна сложност на спора и минималното възнаграждение не е прекомерно.

Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд - Русе

Р Е Ш И:

Оставя в сила решение № 280/25.06.2025 г. по АНД № 1665/24 г. по описа на РРС.

Осъжда РЕГИОНАЛНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ – РУСЕ да заплати на "АСТРА ГРИЙНПЛАНТ" ЕООД, с ЕИК: *********, сумата в размер на 600 /шестотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.