р е ш
е н и е
№
гр. Плевен,
19.02.2020 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ–ми наказателен състав, в
публичното заседание на девети януари през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 1850 по описа за 2019 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № ООД-УТ-7 от 05.08.2019 година на *** на О.Д.Д. с
което на основание чл. 237 ал. ІІ от ЗУТ на „Б.“ ***, ЕИК ***с управител *** Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 5 000 лева за извършено нарушение по чл. 48 ал. ІХ и чл. 148 ал. І от ЗУТ.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, се представлява от *** - ***. Последният
моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че същото е непълно, не посочва конкретно нарушение и
с оглед събраните по делото доказателства за липса на вина и за погасена по
давност административнонаказателна отговорност, моли наказателното
постановление да бъде отменено.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, се представлява от ***. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди процесното наказателно
постановление като законосъобразно и издадено в съответствие с разпоредбите на
ЗАНН.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 19.04.2019
година, при извършена проверка от служители на О.Д.Д. на място на строеж
„Плътна ограда“, ограждащ УПИ Х, ХІ, ХІІІ, ХІV, ХV, ХVІ, ХVІІ, ХVІІІ, ХІХ, ХХ,
ХХІ, ХХІІ, ХХІІІ, ХХІV, ХХV И ХХVІ-2192, стр.кв. 7в по регулационния план на ***
е установено, че „Б.“ *** с управител *** Г. е допуснала извършването на
незаконен строеж, за който няма одобрен инвестиционен проект и няма издадено
разрешение за строеж от *** на О.Д.Д. В присъствието на представляващ „Б.“ ***
- *** Г. е издаден акт за констатираното нарушение по чл. 48 ал. ІХ и чл. 148
ал. І от ЗУТ, която подписала акта, като вписала, че ще подаде възражения в
срок.
Впоследствие е
издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с имуществена
санкция в размер на 5 000 лева за извършено нарушение по чл. 48 ал. ІХ и чл.
148 ал. І от ЗУТ, което е предмет на обжалване.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
заверено копие от наказателно постановление № ОДД - УТ - 7 от 05.08.2019 година
на *** на О.Д.Д. заверено копие от акт за установяване на административно
нарушение № ОДД - УТ - 2 от 10.07.2019 година на *** в О.Д.Д. заверено копие от
пълномощно в полза на ***; заверено копие от договор № 2 от 03.07.2015 година,
сключен между О.Д.Д. и „Б.“ ***; заверено копие от приемо-предавателен протокол
за предаване и приемане на имоти - общинска собственост от 06.07.2015 година,
подписан от О.Д.Д. и „Б.“ ***; заверено копие от договор № 3 от 03.07.2015
година, сключен между О.Д.Д. и „Б.“ ***; заверено копие от приемо-предавателен
протокол за предаване и приемане на имоти - общинска собственост от 06.07.2015
година, подписан от О.Д.Д. и „Б.“ ***; заверено копие от жалба от „Б.“ ***
против Заповед № 130 от 10.05.2019 година на ***на О.Д.Д. заверено копие от
Заповед № 130 от 10.05.2019 година на ***на О.Д.Д. заверено копие от акт за
постъпили възражения от 29.05.2019 година; заверено копие от констативен акт №
2 от 19.04.2019 година на *** в О.Д.Д. заверено копие от акт за постъпили
възражения от 02.05.2019 година; заверено копие от придружително писмо с
обратна разписка до Административен съд - Плевен с изходящ № 1100-682 от
06.06.2019 година; заверено копие от заявление за изменение и одобряване на
подробен устройствен план от „Б.“ ***; заверено копие от Заповед 230 от 01.06.2016 година; заверено копие от
съобщение за издадена заповед за одобрен ПУП - ПРЗ с изходящ № 2600-2204 от
01.06.2016 година; заверено копие от акт за постъпили възражения от 14.06.2016
година; заверено копие от челна страница на ПУП - ПРЗ; заверено копие на Скица
№ 168 по чл. 140 от ЗУТ от 10.05.2019 година за ПУП - ПРЗ; заверено копие от
мотивирано предписание за изработване на ПУП - ПРЗ с изходящ № 2600-2204 от
16.05.2016 година; заверено копие на обяснителна записка на ПУП - ПРЗ; заверено
копие от договор № 3 от 2015 година, сключен между О.Д.Д. и „Б.“ ***; заверено
копие от ПУП - ПРЗ; заверено копие на писмо, изходящо от *** до ***на О.Д.Д. с
изходящ № 4059/18 от 16.04.2019 година; заверено копие на писмо, изходящо от О.Д.Д.
до *** с изходящ № 1100-1609 от 16.04.2019 година; заверени копия от фактура №
710 от 17.07.2015 година; фактура № 4386 от 17.07.2015 година; фактура №
********** от 21.07.2015 година; фактура № 713 от 21.07.2015 година; фактура №
********** от 22.07.2015 година; фактура № 716 от 23.07.2015 година; фактура №
719 от 25.07.2015 година; фактура № 723 от 28.07.2015 година; фактура №
********** от 29.07.2015 година; фактура № 727 от 01.08.2015 година; фактура №
********** от 03.08.2015 година; фактура № 733 от 04.08.2015 година; фактура №
********** от 19.08.2015 година; фактура № ********** от 26.08.2015 година;
фактура № ********** от 28.08.2015 година; фактура № ********** от 25.09.2015
година; фактура № ********** от 02.10.2015 година; фактура № 789 от 07.10.2015
година; фактура № 4894 от 15.10.2015 година; фактура № 4895 от 17.10.2015
година; фактура № 4912 от 23.10.2015 година, както и от събраните гласни такива
посредством разпита на свидетелите Д.Х., С.Г., В.Д., ***, *** и Т.Т..
При така приетото
за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на
преценка в настоящото съдебно производство е както материалната
законосъобразност на издаденото наказателно постановление, така и
съответствието му с процесуалният закон.
Съгласно
установените процесуални правила и разпоредбата на чл. 57 ал.І т. 6 от ЗАНН
всяко наказателно постановление следва да съдържа конкретните законови
разпоредби, които са били нарушени виновно.
Съгласно разпоредбата на чл. 27 ал.І от ЗАНН
административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на същия закон
в границите на наказанието, предвидено за извършено нарушение. В този смисъл
наказателното постановление следва да съдържа материално правната разпоредба,
за която се твърди, че е била нарушена и санкционната такава, посочена в
съответният специален закон.
В наказателното постановление
липсва конкретна норма – правило на поведение, което е нарушено от страна на
санкциониранато дружество. Цитираната разпоредба на чл. 48 ал. 9 ЗУТ
регламентира най – общо общите изисквания към оградите (вид, форма, височина,
материали и други) съобразно видовете устройствени зони и територии, оформянето
на първостепенната улична мрежа и другите публични пространства, теренните
особености, предназначението на поземлените имоти и в съответствие с правилата
и нормативите към действащите подробни устройствени планове и реда за реализирането им чрез решения на
съответния общински имот. По конкретно тази разпоредба установява реда за строителството на огради в отклонение от изискванията по ал. 5 и 7 ЗУТ, а
именно с разрешение на *** на общината въз основа на индивидуален архитектурен
проект съобразно предназначението на урегулирания поземлен имот и с оглед
осигуряването на архитектурно единство.
На следващо място следва да се
отбележи, че в обстоятелствената и диспозитивна част на наказателното
постановление е налице несъответствие както досежно обективните признаци от
състав на сочено нарушение, така и подвеждането им под съответната санкционна
норма. Видно от текстовата част на
наказателното постановление е, че съдържа като описание „ допускане“ от страна
на „ Б.“ *** извършването на незаконен строеж . В същата част е цитирана
разпоредбата на чл. 232 ал. 2 ЗУТ, която предвижда санкция като вид глоба от 1 000 до 10 000 лв., ако по друг закон не е
предвидено по-тежко наказание, лице - участник в строителството, което
извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Едновременно
с това, видно от диспозитивната част на наказателното постановление е, че на „Б.“
*** е наложено санкция като вид „имуществена санкция“ на основание чл. 237 ал.2 ЗУТ. Последната вменява в компетентност на ***на съответната община да налага имуществена
санкция на юридическо лице или на едноличен търговец - извършител, възложител
или строител на строеж от четвърта до шеста категория, незаконен по смисъла на
чл. 225, ал. 2 ЗУТ.
Налице е смесване на две отделни норми, които в себе си
съдържат и диспозиция и санкция и едновременно с това липса на конкретно
посочване какво нарушение всъщност е извършено от дружеството. Няма яснота в
какво се състои изпълнителното деяние на нарушението – дали в извършване на
незаконен строеж, дали във възлагането му или пък допускане и в каква форма.
Неправилното
подвеждане на установените в хода на административното производство факти под
конкретна правна норми неправилното и неясно
прилагане на съответната санкционна норма съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и материалният закон, което нарушава правото
на защита на жалбоподателя в значителна степен и не може да бъде санирано в
хода на въззивното производство. Съдържанието и на съставеният акт и на
последвалото го наказателно постановление не дават възможност на нарушителя да
разбере какво нарушение всъщност се твърди, че е извършил, за да организира
адекватно своята защита.
При така
изложените правни и фактически съображения съдът намери, че атакуваното
наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като е издадено в разрез с
установените процесуални правила и материалният закон. Спазването на същите е
своеобразна гаранция за осигуряване правото на защита на всеки субект на
наказателна отговорност. В този случай не следва да се подлага на преценка
въпроса налице ли е или не извършено от страна на жалбоподателя административно
нарушение ЗУТ, поради недопустимостта да се правят правни изводи в тази насока
при наличието на изначална порочност в действията на наказващият орган.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ООД-УТ-7 от 05.08.2019 година на *** на О.Д.Д. с което на
основание чл. 237 ал. ІІ от ЗУТ на „Б.“ ***, ЕИК ***с управител *** Г., ЕГН **********
е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5 000 лева
за извършено нарушение по чл. 48 ал. ІХ и чл. 148 ал. І от ЗУТ.
Решението може да
се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :