Р Е Ш Е Н И Е
№ 260089/15.1.2021 г. , гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 17.12.2020
г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА
при секретаря Й.Трендафилова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6805 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно
основание чл. 422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод предявени от ищеца „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** срещу ответника В.П.С. ЕГН **********,
с адрес: *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА следните суми, а
именно:
-
сумата от 2269,03 лв.,
представляваща ½ част от дължима главница за незаплатена
ел. енергия за обект с абонатен № *********и клиентски № ************с адрес на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к.
„Чайка" бл. 1, вх. В, ап. 42, за която е издадена фактура №
**********/27.08.2019г., за сумата от общо 4538,06 лв.,
-
сумата от 86,35 лв.-
представляваща ½ част от дължимо обезщетение
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
09.09.2019г. до 24.01.2020г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда- 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед № 1254/02.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2460/2020г. по описа на Районен
съд-гр.Варна.
Ищецът
обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на установителния иск, навеждайки следните фактически
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба:
Излага
се,че процесната фактура е издадена на П.Т.Ино дружеството-ищец е депозирало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В.П.С. К Б Тпоради следните
съображения:
Към
момента на извършване на проверката /25.09.2018г./ в системата на „Енерго - про Продажби" АД
титуляр на процесната партида за имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл. 1, вх. В, ап.
42, с абонатен № *********и клиентски № ********** е Петър Тодоров Илиев.
Поради гореизложеното „Енерго - про
Продажби" АД на основание чл. 6, ал. 4 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия е издало корекционната
фактура на вписания към този момент титуляр на партидата П.Т.Ис когото
дружеството е в договорни отношения.
След
извършена проверка в имотен регистър към Агенция по вписвания е установено, че процесният имот е собственост на В.П. Са и К. Б. Т.. Твърди
се,че „Енерго - про
Продажби" АД не би могло да знае каква е актуалната собственост на имота и
дали носители на правото на собственост и респективно на правото да им бъде
открита партида за снабдяване с електроенергия към момента не са няколко лица
(чл. 11 и 12 от ОУ на "Енерго - про Продажби" АД).
Именно затова е предвидено задължението по чл. 17, т.З от ОУ на "Е.П."
АД за лицата, които поради наследяване, промяна в собствеността на обекта или
на друго правно основание са се сдобили с правото да получат партида за
снабдяване и продажба на електроенергия за даден обект, в 30 - дневен срок от
настъпване на съответното основание да уведомят крайния снабдител за
настъпилата промяна като представят съответните документи удостоверяващи това.
С оглед горепосоченото, както към момента на извършване на проверката, така
и към момента на периода на корекцията, собственици на процесния
имот, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл.
1, вх. В, ап. 42 са В.П. С.и К Б Т.
Твърди
се , че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално
право по следните съображения:
Сочи
се, че ищецът изпълнява поетите по договора задължения добросъвестно и точно в
количествено, качествено и времево отношение, а именно да осигурява
непрекъснато необходимото количество електрическа енергия в обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка" бл. 1, вх. В, ап.
42, с абонатен № *********и клиентски № **********.
На
25.09.2018г., е извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ответника от служители на „Енерго - Про Мрежи" АД, в присъствието на двама свидетели.
За
извършената проверка е съставен Констативен протокол № 1104911. При проверката
са извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в
невизуализиран регистър има показания в размер на 24035 квтч.
В регистър 1.8.1. са отчетени 3798 квтч, в регистър
1.8.2. - 9072 квтч. а в регистър 1.8.3. - 24035 квтч. Процесният електромер е
демонтиран, подменен е с нов такъв, поставен е в индивидуална опаковка,
пломбиран с пломба № 507640 и е предоставен за метрологична експертиза в БИМ.
Експертизата е извършена от Български институт
по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди", Регионален
отдел - Русе. За извършената експертиза е съставен Констативен протокол №
1632/16.08.2019г. Установено е, че е осъществявана намеса в тарифната схема на
електромера. Наличие на преминала енергия по тарифа 3 в размер на 024035.2 квтч, която не е визуализирана на дисплея.
На
23.08.2019г. ..Енерго - Про
Мрежи" АД съставя Становище за начисляване на електрическа енергия и
конкретизира размера на оспореното вземане. Установено е точното количество
неотчетена ел. енергия след прочитане на паметта на СТИ - 24035 квтч.
Съгласно
чл. 50 от ПИКЕЕ. операторът на съответната мрежа може да коригира количествата
ел. енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и
преминалите количества ел. енергия при установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел.
енергия за период не по-дълъг от една година назад. Този тип вмешателство има за цел част от
консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който не се
визуализира на електромера.
На
27.08.2019г. „Е.П." АД издава фактура № **********, с което е определена
цената на реално консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития
регистър за периода от 26.09.2017г. до 25.09.2018г., а именно 4538,06 лв. със
срок за плащане до 09.09.2019г.
С
писма от „Електроразпределение Север" АД (изх. №
54689_КП1104911_1/26.08.2019г.) и от „Енерго -
Продажби" АД (изх. № 54689 КП1104911_2/27.08.2019г.) са приложени
констативния протокол от техническата проверка и фактурата.
Излага
се, че е извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, т.к. електрическата
енергия , натрупана в невизуализирания регистър, е реално доставена и потребена
от абоната-ответник, но същата не е заплатена от него.
Процесната сума се дължи от ответника , на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ , вр. чл. 200, ал. 1. предл. 1 от
ЗЗД.
След
настъпване изискуемостта на задължението по процесната
фактура, същото не е заплатено до настоящия момент.
Предвид
гореизложеното, се сезира съда с искане да постанови съдебно решение , с което
да уважи предявената искова претенция и да се присъдят направените по делото
разноски.
Ответницата В.П.С. ЕГН **********,
с адрес: ***, в срока по чл. 131
от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага, че
предявената искова претенция е недопустима, както и изцяло неоснователна.
Твърди се, че всички
документи , представени от ищцовото дружество, са издадени на името на П.Т.Ипоради което се счита, че исковата претенция е
недопустима.
По отношение на основателността на исковата претенция
се излага, че твърденията на ищцовата страна
и издадения констативен протокол №1104911 от 25.09.2018г. противоречат на нормативната уредба. Не става ясно при издаване на
констативния протокол коя редакция на
ПИКЕЕ е спазвана. Твърди се
в исковата молба, че същия е подписан
от член на
домакинството на ответника и един независим свидетел, който не е служител
на електроразпределителното
дружество. Твърди се,
че това правило
също не е спазено. Счита се, че следва да се
обърне внимание и на продължителния период от издаване
на констативния протокол и изпращането на електромера във Българския институт по метрология
- цели 11 месеца. Вероятно това се дължи
на отмяната на действащите по време на
издаване на констативния протокол ПИКЕЕ от решения на
ВАС и изчакване да бъдат приети нови
Правила. Същото се отнася и до
двете писма, изпратени до Петър
Тодоров Илиев.
Излага се, че остава неизяснен въпросът защо след
като са извършили
служебна справка в имотния регистър, ищцовото дружество не е префактурирало претендираните суми на ответницата и по каква причина
исковите претенции са насочени срещу
нея. Още повече , че ответницата дори не е уведомена
за констативния протокол от 25.09.2018г. и констативния протокол
от метрологичната експертиза от 16.08.2019г.
По горепосочените съображения
се моли да
се прекрати производството
по делото , а в условие на евентуалност
съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
исковите претенции като неоснователни, недоказани и противоречащи на задължителната съдебна практика.
Претендират се сторените от ответницата
разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
Ø По допустимостта на производството по делото :
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д. № 2460/2020г. по описа на
Районен съд-гр.Варна, се установява, че същото е образувано по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 21.02.2020 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 1254/02.03.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК , по силата на която е разпоредено ДЛЪЖНИК В.П.С., ЕГН:********** с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОР „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** 269,03 (две хиляди
двеста шестдесет и девет лева и три стотинки) лева, представляваща ½ от дължима главница
за незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен номер **********,
клиентски № **********, с адрес на потребление: гр. Варна, жк
„Чайка“ № 1, вх. „В“, ап. 42, за която е издадена Фактура №
ФП0284396896/27.08.2019 г. за сумата от обща 4 538,06 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 86,35 (осемдесет
и шест лева и тридесет и пет стотинки) лева, представляваща ½ от
дължимо обезщетение за забава за заплащане горното задължение,
начислено за периода от 09.09.2019 г. до 24.01.2020
г., както и сумата от 47,11 (четиридесет
и седем лева и единадесет стотинки) лева – внесена държавна такса и 25 (двадесет и пет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и
8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
И
ДЛЪЖНИК К Б Т, ЕГН **********, с настоящ адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ НА КРЕДИТОР „Е.П.“ АД, ЕИК
*********, със седалище
и адрес на управление *** 269,03 (две хиляди
двеста шестдесет и девет лева и три
стотинки) лева, представляваща ½ от дължима главница за незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен
номер **********, клиентски
№ **********, с адрес на потребление: гр. Варна, жк „Чайка“ № 1, вх. „В“, ап. 42, за която е издадена Фактура № ФП0284396896/27.08.2019 г. за
сумата от обща 4 538,06 лева, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 21.02.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 86,35 (осемдесет и шест
лева и тридесет и пет стотинки) лева,
представляваща ½ от дължимо обезщетение за забава за заплащане горното
задължение, начислено за периода от
09.09.2019 г. до 24.01.2020 г., както
и сумата от 47,11 (четиридесет
и седем лева и единадесет стотинки) лева – внесена държавна такса и 25 (двадесет и пет) лева - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл.
78, ал. 1
и 8 ГПК, вр. чл. 26 от
Наредба за заплащане на правната
помощ.
Посочено е ,
че вземането произтича от следните
обстоятелства: незаплатена електрическа енергия за обект с абонатен
номер **********, клиентски
№ **********, с адрес на потребление: гр. Варна, жк „Чайка“ № 1, вх. „В“, ап. 42.
В срока по чл.414,
ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника
в заповедното производство
и ответник в настоящото производство за недължимост на присъдената в полза на заявителя сума,
което обуславя и правния интерес от водене на
настоящия иск. Заявителят и ищец в настоящото
производство е уведомен за постъпилото възражение срещу издадената в негова полза заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, като заявителят
е предявил настоящия иск преди изтичане
на едномесечния срок от уведомяването
му за постъпилото
възражение и е представил доказателства за заведената искова молба по ч.гр.д.
№ 2460/2020г. по
описа на Районен съд-гр.Варна. Вследствие на изложеното, с оглед наличието на предпоставките на чл. 415 от ГПК и подаването на исковата молба
в законоустановения срок , както
и предвид наличието на идентитет на
претендираните вземания по заповедта и исковата молба , съдът намира,че производството по делото е допустимо
и валидно учредено.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност,
съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От представения
по делото Констативен протокол № 1104911/25.09.2018г. се установява, че на същата дата длъжностни
лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на
измервателната система в процесния обект на
потребление , находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“ бл. 1, вх. В, ап. 42,
с клиентски № ********** и абонатен № **********. При проверката са
констатирани показания на СТИ , подробно описани в протокола, както следва: в регистър 1.8.3 - 24035 квтч.
Посочено е , че е установена грешка при отчитане на електромера „-00,49 %“ ,
вследствие на което електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като
подмененият електромер е посочено, че се поставя в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 507640. Констативният протокол е съставен и подписан от
служители на „Електроразпределение Север“ АД , както и от двама свидетели.
Видно
от представения по делото Констативен
протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1632/16.08.2019г.
на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по метрология ,
електромерът е представен в запечатан найлонов плик , пломбиран с пломба № 507640,
като при огледа е установено съответствие с Констативен протокол № 1104911/25.09.2018
г. Посочени са показанията на тарифите,
както следва: Тарифа 1 – 3798,5 квтч, Тарифа 2 –
9073,8 квтч. Установено е отсъствие на механични
дефекти на кутията, клемите, клемния блок на
електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2
, като действително потребената енергия се разпределя
и върху невизуализирана тарифа Т3 - 24035 квтч.
Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност на измерването на електрическата енергия. При
продължително включване с отчитане на показващото устройство се констатира
грешка „-0,00 %“ при максимално допустима грешка „+/- 2,0“.
Видно
от Становище за начисление на
електрическа енергия относно Констативен протокол № 1632/16.08.2019г., е
одобрено да се начисли допълнително количество ел.енергия ца
процесния обект на потребление общо в размер на 24035
кВТч за
периода от 26.09.2017 г. до 25.09.2018 г., от които 18306 кВтч
за периода 26.09.2017 г. -
30.06.2018 г. и 5729 кВтч за периода
01.07.2018 г. - 25.09.2018 г. Посочено е , че корекцията е извършена на
основание софтуерен прочит на паметта на
СТИ , при което е установено точното толичество
неотчетена ел.енергия.
Представена
е актуална справка за потреблението в
процесния обект на потребление през последните
12/24/36 месеца.
Представена
е фактура № **********/27.08.2019г. с
получател Т.за начисляване на сумата от 4538,06 лв. от ответното дружество,
представляваща незаплатена потребена електрическа
енергия за процесния обект на потребление с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********
за периода от 26.09.2017 г. до 25.09.2018
г., по посочените в становището данни.
Изпратени
са Уведомителни писма от
„Електроразпределение Север" АД и от „Енерго -
Продажби" АД до Т.за
извършената проверка на измервателната система на процесния
обект с клиентски номер ********** и
абонатен номер **********, ведно с приложено копие на съставения констативен
протокол № 1104911/25.09.2018 г. и за дължимост на
сумата в размер на 4538,06 лв. по фактура № **********/27.08.2019г. със срок на
плащане до 09.09.2019
г. Приложени са обратни разписки за изпращане на уведомленията-неполучени.
Представено е актуално извлечение за фактури и плащания с клиентски № ********** , от което е видно, че процесната
фактура не е заплатена.
Видно
от приетия по делото Констативен протокол
за проверка на СТИ от 13.11.2015 г., в процесния
обект на потребление е подменено СТИ
, с нулеви показания на дневна и нощна
тарифа.
Съгласно
заключението на вещото лице К.Д.М. по проведената съдебно-техническа експертиза,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
обосновано изготвено, процесният електромер е от одобрен тип. Характеристиките му са посочени в
раздел IV т.1. Вписан е в Държавния регистър на одобрени СТИ. Метрологичната му
проверка е от 2015г / М15/, видно от Протокол за монтаж №1043223 от 13.11.2015г
на „Енерго-Про-Мрежи" АД. Метрологичната му
годност е шест години -монофазен. При нормална/ неманипулирана/ схема на
присъединяване на абонат към ел. разпределителната мрежа на ЕРП, следва цялото
количество потребявана ел. енергия от абоната да
преминава през измервателната схема на СТИ и да се отчита. В КП №1104911 от
26.09.2018г на ЕРП-Север ЕК не е констатирана намеса или промяна в схемата на
присъединяване. Следователно, отчетените в тарифа ТЗ количества електроенергия
в размер на 24035kw/h реално са доставени, преминали през СТИ с фабр. №1115031500766292 електромер тип Carat
М02, но регистрирани в тарифа, която не се визуализира на дисплея/ по заводска
настройка/. По своята
същност, процесната намеса е софтуерна и се изрязява във въвеждане на още една тарифа към вече
заводските Т1 и Т2 - тарифа ТЗ, в която се отчита част от потребената
електроенергия/ примерно върхова/. Тази енергия като количество обаче не се
визуализира на дисплея, а от там не се инкасира и съответно не се заплаща. За
осъществяване на тази намеса се използва специализирана техника и парола за
достъп до второ ниво.
Видно
от приобщената по делото Справка по лице
от Служба по вписвания-гр.Варна ищцата В.П. Се придобила с К Т собствеността по отношение на процесния недвижим имот по силата на договор за продажба ,
вписан с № 33364/07.11.2007г.
Видно
от изисканата Справка от НБД Население с
данни , за лица, променили името си , приложена по ч.гр.д. № 2460/2020г. по
описа на Районен съд-гр.Варна /л.34/ , ответницата е променила името си през
2001г. от В.П. Сна В.П.С..
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
По предявената
исковата претенция в тежест на ищеца е да установи наведените от него
твърдения, обуславящи допустимостта на исковата претенция, а именно: учредено
по нейна инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в нейна полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и депозиране на настоящата искова молба в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК; съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по
основание, размер и длъжник в т.ч. валидно възникнало между страните
облигационно правоотношение по продажба на електроенергия и съществуването му в
рамките на исковия период , по силата на които му е предоставил твърдяното
количество ел.енергия през процесния период;
стойността на доставената и потребена от ответника
ел.енергия; настъпилата изискуемост както на главното вземане, така и на
вземането за мораторна лихва. Ищецът следва да
установи и законосъобразно проведена корекционна
процедура и дължимостта на сумата по корекцията, а
именно той следва да установи основанието и размера на вземането си. В тази
връзка той трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка
законосъобразно е коригирал сметката на абоната и е начислил сумата по процесната фактура в правилен размер.
От своя страна в
тежест на ответника е да установи, при условията на пълно и главно доказване, всички наведени от него
положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, да установи точното във времево и количествено отношение изпълнение
на задължението си за плащане стойността на потребената
ел.енергия.
Съдът, като съобрази приобщената по делото Справка от Служба по
вписванията-гр.Варна , констатира, че към момента на извършване на проверката в
процесния обект на потребление , собственици на процесния имот, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Чайка" бл. 1, вх. В, ап. 42 са ответницата В.П.С. /с предишна
фамилия Стойчева/ и лицето К Б Т, което
също е посочено в справката. Вследствие на изложеното , съдът намира, че ответницата
се явява актуален съсобственик , заедно с Камен Тодоров, при квоти по 1/2 ид.ч. на процесния недвижим имот към датата на проверката и въпреки,
че не е спазено задължението за уведомяване на ищеца за наличието на новите
титуляри на партидата на имота, ответницата се явява легитимирана да бъде
страна в настоящото производство за заплащане на претендираните
суми за ел.енергия за имота, доколкото основанието на предявената искова
претенция е потребена , но незаплатена ел.енергия в
имота.
Основният спорен момент между страните по настоящия спор е въпросът доколко
са били налице предпоставките, даващи основание на доставчика на ел.енергия да
извършва едностранно корекция на потребената електроенергия
за релевирания период.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в Правила за измерване
на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР в изпълнение на законовата делегация по смисъла
на чл.83 ал.2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на
основание чл. 21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.
По силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д.
№ 2385/2016, по описа на Върховният административен съд на Република България -
Петчленен състав - I колегия, са
отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.
След влизане в сила на решението по горепосоченото дело на практика не
съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация относно стъпките,
които следва да бъдат извършени при проверката, която да гарантира правата и на
потребителя, чрез установени правила при извършване на такива проверки, няма
как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано
с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито
разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ. Към датата на извършване на процесната проверка на средството за търговско измерване на
ответницата, е нямало регламентирана законова процедура, по силата на която
ответното дружество да извършва едностранна корекция на количество ел. енергия.
Липсващата нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извършва едностранни
корекции, а на ответника да фактурира допълнително начислените количества
енергия, не може да бъде заместена и по аналогия с правни норми съществуващи в
други източници на правото. Меродавна за уредбата на обществените отношения по
доставка и продажба на електрическа енергия, е само тази воля на законодателя,
която е намерила външен израз в приетите по установения за това ред нормативни
актове, не и предполагаемата воля, търсена по тълкувателен път - Решение
№200/30.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 983/2012 г., II т.о. В този смисъл
съгласно чл. 1 от ЗЕ процесните обществени отношения
се уреждат именно със специалния закон. Да се приеме обратното на практика
означава, както субектите, за които Правилата са създавали права и задължения,
така и съдът в производство като настоящото, да заобиколят
ефекта на решението на административния съд за преустановяване занапред
действието на съответните правни норми поради отричане на юридическата им сила.
Следва да се отбележи също, че съгласно чл. 83, ал.2, изр.2 от ЗЕ процесните Правила се приемат от КЕВР, но по предложение на
енергийните предприятия. След като законодателят е признал правото на
последните да установяват по облекчен ред своите претенции по отношение на
абонатите, енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си
бездействие да запълнят съществуващата към момента нормативна празнота в Правилата,
в частта уреждаща реда за извършване на едностранни корекции.
При това положение, съдът намира, че с оглед действието занапред на
решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова
делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на
тази делегация, нито операторът на
разпределителната мрежа, нито ответника, могат да се ползват от корекционната процедура, за която към датата на проверката
е липсвал ред за извършване.
Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание
чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 25.09.2018 г., следва да се отрече изцяло.
Дори и да се приеме, че след отмяната на Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147
от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране,
обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., в частта относно
разпоредбите от чл. 1 до чл. 47 и от чл. 52 до чл. 56 от ПИКЕЕ , са продължили
да действат разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт и че
съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал за
незаконосъобразност на корекционната процедура.
Съдът намира,че от събрания по делото доказателствен
материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър 1.8.3 количество електроенергия е реално доставено
и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило
своето заключение само и единствено на база на становището за начисление на
електрическа енергия, изготвено от ответното дружество, което е в интерес на
последното. По делото не са представени никакви доказателства, от които да се
установи какви са показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период-26.09.2017 г. Предвид на това не може да
се направи категоричен извод , дали за процесния
период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради
което и
не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното от ответното дружество количество ел.енергия
в размер на 24035 квтч е реално доставено за процесния период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е реално доставено
и потребено от
абоната именно през процесния период от 26.09.2017 г.
до 25.09.2018 г. Не са представени и
доказателства по какъв начин е отчетено количеството ел.енергия по отделните
периоди, обективирани в становището, а именно: 18306 кВтч за периода
26.09.2017 г. - 30.06.2018 г. и 5729 кВтч
за периода 01.07.2018 г. - 25.09.2018 г. В приобщения към доказателствения
материал Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1632/16.08.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към Български
институт по метрология липсва посочване на отчетеното количество ел.енергия в
регистър 1.8.3, като са посочени само показанията на дневната тарифа и нощната
тарифа. Изрично е посочено , че тарифната схема на електромера трябва да се
състои от две тарифи Т1 и Т2. В протокола е посочено ,че е направено софтуерно
четене на електромера за преминала енергия на Тарифа Т3, без да е посочено за
какъв период от време се отнася същата. Липсва доказателство, от което да се
установи как точно във времето и в кои часовите зони е била
консумирана тази електроенергия. Не
се установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите на СТИ
при ответницата и въведените при ищеца
данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание
електромерът му е параметризиран да отчита и
визуализира отчета по двете основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за
дневна енергия, каквито са и данните при ищеца, по които са начислявани
месечните такси. Изрично е посочено в
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване
№ 1632/16.08.2019г. на Регионален отдел-гр.Русе към Български институт по
метрология, че тарифната схема на електромера трябва да се състои от две тарифи
Т1 и Т2. Не са налице данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за
промяна на параметризацията на електромера му чрез
включване и на трета тарифа /1.8.3 / за върхова енергия/, за да се отчита
потреблението му и по нея. При това положение съдът формира извод, че не е
установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния
период, отделно от това , съдът намира ,че ответното дружество не е представило доказателства по какъв начин е
формирана процесната сума , като не е уточнено за
периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони , съответно
дневна и нощна. Следователно не е
изяснено каква методика е използвана от страна на ответното дружество за
определяне на паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3.
Отделно от това, не е представен документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви показания за тарифа
1.8.3 към датата на
извършване на проверката, поради което и не може да бъде обоснован категоричен
извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия в
неактивиран за търговски отчет регистър (регистър
1.8.3) е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия.
В този смисъл и с оглед предприетото
от ответната стран оспорване съдът не може да приеме
за установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия
посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Вън от горните хипотези допълнително начисляване на ел.енергия би било
допустимо само при доказано виновно поведение /включително установено
авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия. Тези предпоставки не са доказани.
По изложените
съображения исковите претенции се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени както по отношение
предявения иск за заплащане на доставена на ответника ел. енергия, така и по
отношение на иска за заплащане на обезщетение за забава.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на
заплатените от него съдебно-деловодни разноски, предвид представения по делото списък с разноски по
чл.80 от ГПК и доказателствата за реализирани разходи. С оглед на изложеното ,
съдът намира,че следва да бъдат присъдени направените от ответника в настоящото производство разноски в
размер на 300,00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от
ищеца
„Е.П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** срещу ответника В.П.С. ЕГН **********,
с адрес: *** съединени в условията
на първоначално обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА
ИЩЕЦА, следните суми, а именно:
-
сумата от 2269,03 лв.,
представляваща ½ част от дължима главница за незаплатена
ел. енергия за обект с абонатен № *********и клиентски № **********с адрес на
потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Ч."
бл. *, вх. *, ап. **, за която е издадена фактура №******.08.2019г., за сумата
от общо 4538,06 лв.,
-
сумата от 86,35 лв.-
представляваща ½ част от дължимо обезщетение
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
09.09.2019г. до 24.01.2020г.,
ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда- 21.02.2020 г. до окончателното й изплащане , за
които суми е издадена Заповед № 1254/02.03.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2460/2020г. по описа на Районен
съд-гр.Варна.
ОСЪЖДА „Е.П.”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** ДА ЗАПЛАТИ на В.П.С. ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 300,00 лв., представляваща
реализирани съдебно-деловодни разноски, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със съобщението
за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: