Решение по дело №519/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Производството по делото е образувано по подадена касационна жалба от ДП Управление и стопанисване на язовири, чрез старши юрисконсулт В. В., срещу Решение № 6/13.01.2024 г., постановено по АНД № 20233130200271 по описа на Районен съд – Провадия за 2023г., с което е потвърдено НП № НЯСС-301 от 22.12.2021г. издадено от Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/.

В касационната жалба са изложени твърдения, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Касаторът счита, че въззивният съд не е направил преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца. Сочи, че извършеното нарушение представлява маловажен случай, но при постановяване на оспореното решение ВРС е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, представляващо теоретично сравнение с други от същия вид. Намира, че не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН. Това възражение е основано на разбирането, че след като е дадено предписание за изпълнение на задължение, проверката за изпълнението на даденото предписание следва да се извърши в срок от три месеца от изтичането на срока за изпълнението на предписанието и след като проверката е извършена след тази дата, то било налице бездействие на контролния орган и като последица е изтекъл 3-месечният срок за съставяне на АУАН. Оспорва извода на ВРС, че НП е издадено в предвидения шестмесечен преклузивен срок. Оспорва процедурата по съставяне на АУАН и счита, че не е подписан от изискуемия по ЗАНН брой свидетели и в този аспект намира смесване на процесулните качества на г-н Д., който при извършване на проверката е констатирал нарушението, а впоследствие се е подписал като свидетел в АУАН. С оглед на изложеното моли съда да отмени НП, като му присъди сторените по делото разноски.

Ответникът, в писмени бележки, депозирани чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага подробни съображения, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условие на евентуалност моли съда да присъди адвокатски хонорар в минимален размер.

Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63в от ЗАНН. Производството е при условията на проверка на повторно постановеното решение по чл.225 от АПК.

Предмет на проверка в настоящото производство е Решение № 6/13.01.2024 г., постановено по АНД № 20233130200271 по описа на Районен съд – Провадия за 2023г., с което е потвърдено НП № НЯСС-301 от 22.12.2021г. издадено от Председателя на Държавна агенция по метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на ДП „Управление и стопанисване на язовири“, на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от Закона за водите, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 (хиляда) лева, за нарушение на разпоредбата на чл. 138а, ал.,т.5, вр. т.4 във връзка с чл. 190а, ал. 1 от Закона за водите.

За да постанови оспорения съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: на 02.06.2020г. комисия назначена със заповед на Областния управител на Област Варна извършва проверка на техническото и експлоатационно състояние на язовир „Белоградец - 2“, държавна собственост съгласно Акт за държавна собственост № 9903/20.02.2020г. с предоставени права за стопанисване на ДП „Управление и стопанисване на язовири“. В резултат на проверката са дадени предписания на ДПУСЯ да почисти от растителност въздушния откос на проверявания язовир със срок на изпълнение 30.10.2020г. На 09.04.2021г. е извършена проверка от представители на ГД „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“ при която е установено, че предписанието не е изпълнено. За констатираното нарушение е съставен АУАН. Като е възприел идентична фактическа обстановка на описаната в АУАН, Председателят на ДАМТН е издал процесното пред въззивния съд наказателно постановление.

От правна страна въззивният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановените срокове. ВРС е приел за безспорно установена описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, която приел, че се потвърждава и от събраните по делото гласни доказателства. Първостепенният съд е изложил мотиви, че със своето бездействие да изпълни даденото му предписание в срок до 30.10.2020 г. ДП „Управление и стопанисване на язовири“ е осъществил състава на разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите. Направил извод, че правилно е установена датата на извършеното нарушение – 31.10.2020г. Относно съставомерността на деянието и правомощието на контролните органи да дават предписания цитирал разпоредбите на чл.141, ал.2 от ЗВ и на Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г.

С оглед изложеното съставът на Районен съд – Варна е потвърдил издаденото наказателно постановление.

При проверката по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението на въззивния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на дадените му от закона правомощия.

Фактите са установени от представените доказателства. При правилно установени факти въззивният съд е извел изводи в съответствие с процесуалния и материалния закон.

В касационната жалба пространно се твърдят допуснати от районния съд нарушения на материалния закон при постановяване на решението, които могат да се обобщят по следния начин: 1.ВРС не е изложил мотиви по приложението на чл. 28 от ЗАНН, които да са конкретно свързани с нарушението; 2. Съдът не е приел тезата на дружеството, че по отношение на съставянето на АУАН не са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН; 3.Съдът не е съобразил изискванията към реквизитите на АУАН и в този аспект не е изследвал твърдяното от дружеството смесване на процесуалните качества на г-н Д., който при извършване на проверката е констатирал нарушението, а впоследствие се е подписал като свидетел в АУАН; 4.Неизпълнението на предписанията не следвало да се издига самоцелно в нарушение, като противното, би създало предпоставки за налагане на наказание за неизпълнение на предписание, което е дадено без за предписанието да съществува законова основание, както и на предпоставки за едно и също нарушение да се наложат множество наказания. Възраженията, касационната инстанция преценява като неоснователни, като същите ще бъдат разгледани в посочената последователност.

Първо, по възражението, че не са изложени конкретни мотиви във въззивното решение защо към нарушението не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, касационната инстанция намира за съответни на закона мотивите на Съда относно липсата на предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Мотивите са ясни и съдържат анализ на фактите по спора и на относимите разпоредби. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс НК/. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление /в случая административно нарушение/ от съответния вид. За да се прецени приложението на чл. 28 от ЗАНН, релевантни са не само липсата на вредни последици или тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват изводи в тази насока. Със Закона за водите, Наредбата за условията и реда за осъществяване на техническата и безопасната експлоатация на язовирните стени и на съоръженията към тях и за осъществяване на контрол за техническото им състояние приета с ПМС № 12 от 28.01.2020 г., обн., ДВ, бр. 9 от 31.01.2020 г., в сила от 31.01.2020 г. и с Наредбата № 13 от 29.01.2004 г. са уредени обществените отношения, свързани с техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите, язовирните стени и съоръженията към тях. Въдените изисквания в ЗВ и в наредбите са свързани с експлоатацията на водните съоръжения, като преките и непосредствени последици от технически неизправното състояние на язовирните стени и съоръженията към тях са свързани с възникване на непосредствена опасност за населението, имуществото или околната среда. Отказът за изпълнение на задължение произтичащо от изискванията за безопасна експлоатация на язовир не може да се определи като маловажно или незначително.

Второ, въззивният съд е изложил мотиви защо приема, че датата на откриване на нарушението е датата на извършената от ДАМТН проверка за изпълнение на предписанията. Тези мотиви са съобразени с нормативната уредба. Констатирането на нарушението следва да се извърши по разписания в закона ред, а именно - чрез извършването на проверка. При извършването на проверката и констатирането на неизпълнението на предписанието започват да текат сроковете по ЗАНН за АНО.

Трето, смесването на процесуалните качества на г-н Д., който се е подписал в качеството на свидетел в АУАН и като съставител на КП № 05-01-27/13.04.2021г. не представлява процесуално нарушение по ЗАНН. От значение за реализирането на административно наказателната отговорност на лицата е съставянето на АУАН, с който се поставя началото на административно наказателното производство. Съставянето на констативни актове не е предвидено в ЗАНН, като предпоставка за провеждането на законосъобразно административно наказателно производство. Последните имат значение за изясняването на фактите и няма пречка лицата свидетели по съставянето на АУАН да бъдат съставители на констативните протоколи. Такава пречка не е предвидена като условие за законосъобразност на съставянето на АУАН или за издаването на НП.

Четвърто, предписанието дадено на касационния жалбоподател от контролния орган съответства на изискванията на ЗВ. Предвид спецификите на режима предвиден в чл. 138а, ал.3, т.5 вр. т.4 от ЗВ вр. чл.190а, ал.2 от ЗВ и уредбата на изискванията за безопасна експлоатация на язовира и съоръженията към него, на комисиите назначени от Областните управители за извършване на проверки за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях е дадено правомощие да дават предписания на собствениците на язовирите за привеждане в готовност за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях в нормални, екстремни и аварийни условия на работа, в т.ч. за извършването на ремонти и други технически дейности за привеждането на язовирната стена и съоръженията към нея в изправно техническо състояние. На Председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица е разписана компетентност по контрол за изпълнението на дадените предписания. Неизпълнението на предписанията е регламентирано като административно нарушение в изрична разпоредба в Закона за водите. В изпълнение на тази норма, при констатацията на изпълнен фактически състав на деянието, АНО е наложил санкцията на нарушилото закона дружество. В този аспект неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател, че неизпълнението на предписанията е издигнато от АНО самоцелно в административно нарушение и, че за едно и също нарушение могат да се наложат множество наказания, доколкото за неизпълнението на конкретното предписание е предвидено налагането на едно административно наказание.

При извършена проверка на въззивното решение настоящата съдебна инстанция не констатира наличие на порок от вида на изброените в чл. 348, ал. 3 от НПК, представляващ съществено процесуално нарушение, което да обуслови отмяна на постановения съдебен акт само на това основание.

На горните съображения Решение № 6/13.01.2024 г., постановено по АНД № 20233130200271 по описа на Районен съд – Провадия за 2023г. следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото, своевременно заявеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, следва да бъде уважено на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, като се присъди такова в размер на 80 лева, определено съобразно разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63в вр. чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Варна,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 6/13.01.2024 г., постановено по АНД № 20233130200271 по описа на Районен съд – Провадия за 2023г.

ОСЪЖДА Държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовири“ гр.София да заплати на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.