№ 260320 / 15.7.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 15.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 559 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Решението се постановява по реда на чл.237, ал.1 от ГПК/решение при признание на иска/.
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.342 от ТЗ.
Ищецът ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сграда 6 е предявил срещу В.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx обективно съединени положителни установителни искове със следния петитум: да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ********* към ответника: 1./ 261,06 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от дата 02.08.2018 г. със сключено към него Допълнително споразумение от дата 05.12.2018 г., сключени между страните, дължими за периода от 05.01.2019 г. до 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК; 2./ 113,63 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 05.12.2018 г. за мобилно устройство NOKIA модел 3.1 Blue, дължими за периода от м.02/2019 г. до м.11/2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат следните твърдения:
Длъжникът В.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД със сключен договор за мобилни услуги от дата 02.08.2018 г. с предпочетен телефонен номер 0897/301255 с избран абонаментен план Тотал 10,99 и уговорен срок на действие за 24 месеца до 02.08.2020 г. Правоотношението е новирано посредством подписано от страните Допълнително споразумение от дата 05.12.2018 г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва абонаментен план Тотал 30,99 с допълнителни 6000МВ, като е уговорен краен срок на действие до 05.12.2020 г. Абонатът е сключил и договор за лизинг от същата дата, по силата на който на абоната е предоставено за ползване мобилно устройство NOKIA модел 3.1 Blue за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска от 5,19 лв., съгласно уговорения план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора да срещу заплащане на допълнително от 5,19 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентски номер на абоната № 006210.
Абонатът потребил и не е заплатил мобилни услуги на стойност 261,06 лв. за които е издадена фактура № **********/05.02.2019 г. за отчетния период на потребление от 05.01.2019 г. до 04.02.2019 г.
Теленор е прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника.
Дължимите месечни вноски за предоставяното от абоната мобилно устройство са обявени за предсрочно изискуеми.
За предсрочно изискуеми са обявени и лизинговите вноски, дължими от месеца на издаване на крайната фактура до всеки абонатен номер, съгласно уговорения погасителен план.
Длъжникът е извършил частично плащане, в резултат на което задължението му по лизинговия договор възлиза на 113,63 лв.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства с молба да се приемат.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок е подаден писмен отговор на исковата молба. Моли съда да го разбере, тъй като изнемогва, от 7 месеца е в затвора и има две момчета, едва си изкарва хляба. По същество в проведеното открито съдебно заседание ответникът направи признание на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.
Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 от ГПК. С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът намира, че направеното признание на исковете от ответника се подкрепя от приложените по делото доказателства. Съдът намира, че ответникът Г. има право да се разпорежда с признатото право, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, с оглед разпоредбата на чл. 237, ал.3 от ГПК.
С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за изцяло основателни, поради което следва да се уважат в пълен размер. Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, ищецът има право да му бъдат заплатени направените деловодни разноски в производството, реализирани както в настоящото исково, така и в предхождащото го заповедно производство-съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК, във вр. с чл.237, ал.1 от ГПК, чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.342 от ТЗ
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществуват следните вземания на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сграда 6 КЪМ В.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx 1./ 261,06 лв., представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор от дата 02.08.2018 г. със сключено към него Допълнително споразумение от дата 05.12.2018 г., сключени между страните, дължими за периода от 05.01.2019 г. до 04.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК/13.01.2021 г./ до окончателното изплащане; 2./ 113,63 лв., представляващи незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от дата 05.12.2018 г. за мобилно устройство NOKIA модел 3.1 Blue, дължими за периода от м.02/2019 г. до м.11/2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда/13.01.2021 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК В.И.Г., ЕГН xxxxxxxxxx с адрес: xxx ДА ЗАПЛАТИ на ,,ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ‘‘ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.,,Младост‘‘4, Бизнес парк София, сграда 6 сумата от общо 255,00 лв. деловодни разноски по гр.д.№ 559/2021 г. по описа на РС-Монтана/75,00 лв. внесена държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар/, както и общо 205,00 лв. сторени разноски по ч.гр.д. № 123/2021 г. по описа на РС-Монтана за внесена държавна такса от 25,00 лв. и 180,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: