Р Е Ш Е Н И Е
№
245/4.11.2019г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На шестнадесети октомври
2019 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 274 по описа на 2019 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на П.П.П.,***, стая *,
чрез адвокат И.Д. ***, против Решение № 2153-28-28/24.06.2019 г. на
Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е потвърдено Разпореждане №
2113-28-1291#4/17.01.2019 г. на Ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП
на НОИ-Ямбол.
В жалбата се сочи, че оспореният административен акт е
постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че административният
орган неправилно е приложил закона, основавайки решението си на разпоредбата на
чл. 44, ал. 1 от НПОС, като не е отчел обстоятелството, че обучението на
оспорващия започва и завършва при действието на Правилника за прилагане на Закона
за пенсиите (ППЗП, обн.
в ДВ, бр. 5/17.01.1958 г., отм., ДВ бр. 102/2000 г., в сила от 01.01.2000 г.); излагат се
съображения за приложимост в конкретния казус на нормата на § 9, ал. 1 от ПЗР
на КСО. Прави се искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане
на преписката на административния орган за ново произнасяне, като бъдат
присъдени направените по делото
разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован,
изпраща процесуалния си представител адвокат
И.Д. ***, която поддържа жалбата и направените в нея искания. В представена в
срок по делото писмена защита са изложени подробни съображения по съществото на
спора. Претендират се разноски по списък.
Ответната страна - Директор на Териториално поделение
на Национален осигурителен институт - Ямбол, своевременно и редовно призован,
не се явява, изпраща процесуален представител юрисконсулт С.Х., редовно
упълномощена, която поддържа становище за неоснователност на жалбата, като в
представен по делото писмен отговор излага подробни съображения досежно неоснователността на оспорването. Прави се искане
за отхвърляне на жалбата с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на представляваното учреждение.
ЯАС, като прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища на страните, прие за установено
следното:
Видно от съдържащите се писмени документи от
административната преписка, жалбоподателят П. е подал две заявления за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ), както следва:
с вх. № 2113-28-721 от 24.11.2015 г., по което е постановено Разпореждане №
2113-28-721#10 от 15.12.2015 г. за отказ на
Ръководителя на ПО за отпускане на ЛПОСВ; с вх. № 2113-28-1291/19.11.2018 г.,
по което е постановено Разпореждане № 2113-28-1291#4/17.01.2019 г. за отказ
на ръководителя на ПО за отпускане на
ЛПОСВ, който отказ от една страна е мотивиран с обстоятелството, че лицето не
отговаря на визираното в § 50 от ПЗР на ЗИДКСО изискване за наличие на 27
години общ осигурителен стаж, тъй като е прието, че доказаният осигурителен
стаж на П.П.П. към 31.12.2015 г. е само 26 години, 06
месеца и 08 дни, от които 24 години, 04 месеца и 08 дни – първа категория, и 02
години, 02 месеца и 00 дни – трета категория; от друга страна отказът на
Ръководителя на ПО е мотивиран с обстоятелството, че заявителят, независимо, че
към датата на подаване на заявлението – 19.11.2018 г., има изискуемия общ
осигурителен стаж от 27 години, от които две трети действително изслужен в
съответните ведомства, не отговаря на заложеното в закона изискване за
навършена възраст от 53 години и 02 месеца за 2018 г., тъй като към 19.11.2018
г. е навършил 49 години, 09 месеца и 16 дни. Като правни основания за отказа са
посочени нормите на чл. 69, ал. 1 от КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, но липсват
конкретни мотиви относно размерите на зачетения осигурителен стаж. По подадена
от заявителя жалба с Решение № 2153-28-28 от 24.06.2019 г., (връчено лично на оспорващия на 26.06.2019 г.), Директорът на ТП на НОИ-Ямбол се е произнесъл в законоустановения
срок, като е оставил без уважение жалбата против разпореждането по съображения,
че в случая не са изпълнени изискванията на закона, визирани в § 50 от ПЗР на
ЗИД на КСО, съответно – в чл. 69 от КСО. На 10.07.2019 г. чрез административния
орган до съда жалбоподателят е депозирал жалба против Решение №
2153-28-28/24.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.
При гореизложените факти и в рамките на съдебната
проверка съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 146 и чл. 169 от АПК, съдът
достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице с правен интерес от оспорването, което е насочено
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол по силата на чл. 118, ал. 1, вр. чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ и ал. 3 от КСО. Изложеното
сочи на извод за допустимост на жалбата.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО орган - Директорът на ТП на НОИ
– Ямбол, в изискваната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с целта на закона.
Спор по фактите няма. Единственият спорен въпрос в
административното производство, както и в настоящото съдебно производство, е
изцяло правен и се свежда до правилната преценка на административния орган досежно зачитането на стажа на П. за периода на обучението
му в ССОВУ * за периода от 13.09.1989 г. до 12.08.1991 г. като осигурителен, и
по-специално - дали същият следва да бъде зачетен като осигурителен стаж за
целия период на обучение, считано от 13.09.1989 г. до 12.08.1991 г., или само
за времето от 13.09.1989 г. до 20.09.1990 г. сумарно с времето от 20.09.1988 г.
до 11.09.1989 г. - редовна военна служба, до размера на наборната служба за
съответния род войски съгласно действащото законодателство към момента на
полагането му.
По делото е безспорно установено, че при решаване на
въпроса за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст на заявителя П.П. съгласно представените по пенсионната преписка документи,
е зачетен осигурителен стаж от първа категория труд 24 години, 04 месеца и 08
дни и осигурителен стаж от трета категория 02 години, 02 месеца и 00 дни, при
което е прието, че общият осигурителен стаж на П. до 31.12.2015 г. възлиза на
26 години, 06 месеца и 08 дни. Към момента на подаване на заявлението –
19.11.2018 г., лицето има положен осигурителен стаж от първа категория труд 27
години, 02 месеца и 25 дни, а от трета категория труд – 02 години, 02 месеца и
00 дни, (или общ осигурителен стаж от 29 години, 04 месеца и 25
дни), а навършената от него възраст към посочената дата на
заявлението е 49 години, 09 месеца и 16 дни.
Въз основа на приложените към заявлението на
оспорващия Удостоверение № 8381/05.07.1999 г. на Началника на ЦВА, (установяващо срока на редовна военна служба в частите
на армията), и Удостоверение № 4947 от
26.05.2015 г. на Директора на ДДВИА-В. Търново, (установяващо срока на обучението му като школник в ССОВУ
„*“ за периода 13.09.1989 г. – 12.08.1991 г.), административният орган зачел осигурителен стаж за
времето на редовна военна служба (от 20.09.1988
г. до 11.09.1989 г. – 11 месеца и 22 дни), като допълнил недостигащия до 2 години осигурителен
стаж, предвиден в случая за наборната военна служба, с този от срока на обучение
(01 година и 08 дни – времето от 13.09.1989 г. до
20.09.1990 г.). Зачитането като осигурителен
стаж на целия период на обучение на П. за периода от 13.09.1989 г. до
20.09.1990 г. е от значение единствено с оглед прилагане разпоредбата на чл.
69, ал. 1 от КСО, в сила от 01.01.2016 г., във връзка
с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, (предвиждаща
възможност на лицата по чл. 69 от КСО, които до 31.12.2015 г. имат необходимия
стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта
им до 31.12.2018 г.). Съгласно разпоредбата на чл.
69, ал. 1 от КСО, изискванията за придобиване право на пенсия от
военнослужещите са навършване на възраст 52 г. и 10 месеца и 27 години общ
осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като военнослужещи
по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и/или като резервисти на активна служба по Закона за резерва на
въоръжените сили на Република България. С измененията на ал. 9 на чл. 69 от КСО
е предвидено от 31 декември 2016 г. възрастта за лицата по ал. 1–7 да се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 55-годишна възраст за лицата по ал. 1, 2, 3, 5, 5а и 6 и до
45-годишна възраст за лицата по ал. 4 и 7. Към датата на подаване на заявлението
за отпускане на пенсия – 19.11.2018 г., оспорващият има навършена възраст 49
години, 09 месеца и 16 дни, което съгласно разпоредбата на § 50 от ПЗР на
ЗИДКСО, въпреки изискуемата по чл. 69, ал. 1 от КСО възраст за пенсиониране, не
съставлява пречка за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при
условие, че към 31.12.2015 г. лицето има необходимия стаж за придобиване на
пенсия, а именно - 27 години общ осигурителен стаж. Спорен е въпросът досежно наличието на втората кумулативно определена
предпоставка - наличието на изискуемия се в случая общ осигурителен стаж от 27
години, респ. признаването за такъв на положения от П. стаж в периода 13.09.1989
г. – 12.08.1991 г., през който се е обучавал като школник в ССОВУ *. Като не е
зачел за осигурителен стаж на оспорващия целия визиран по-горе период на
обучението му като школник в ССОВУ *, а само е допълнил недостигащия до 2
години осигурителен стаж, предвиден за наборната военна служба, с този от срока
на обучение (01 година и 08 дни – времето от 13.09.1989 г. до 20.09.1990 г.), пенсионният
орган достигнал до извода, че не е налице основание за отпускане на пенсия за
ОСВ по § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, вр. чл. 69, ал. 1 от КСО, тъй като към указания в нормата момент – 31.12.2015 г., по отношение на
заявителя не е налице изискуемият общ осигурителен стаж от 27 години, поради
което отказал да отпусне пенсия. В решението си горестоящият
орган изрично е посочил, че за осигурителен стаж на жалбоподателя е зачетено
времето от 20.09.1988 г. до 11.09.1989 г. (11 месеца и 22 дни) – редовна военна
служба, както и времето от 13.09.1989 г. до 20.09.1990 г. (01 година и 08 дни)
– школник в ССОВУ *, или общо наборна военна служба 02 години, като е счел, че
липсва правно основание за зачитане като осигурителен стаж на разликата от 10
месеца и 22 дни (останалото време като школник в ССОВУ * - от 21.09.1990 г. до
12.08.1991 г., съобразно представеното Удостоверение № 4947/26.05.2015 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Държавен военноисторически архив“, гр.
Велико Търново) – изводът е обоснован с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), изискваща за осигурителен
стаж от трета категория да се признава времето на наборна военна служба и
времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до
размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство, независимо кога са положени, като за този стаж се дължат
осигурителни вноски от републиканския бюджет. Горестоящият
орган приел също, че към датата на подаване на заявлението – 19.11.2018 г.,
лицето е придобило осигурителния стаж по чл. 69 от КСО, положен като
военнослужещ по ЗОВС – 27 години, 02 месеца и 25 дни, съответно – 02 години и
02 месеца – трета категория, но тъй като е на възраст 49 години, 09 месеца и 16
дни, не отговаря на изискването за навършена възраст – изводът е обоснован с разпоредбата
на чл. 69, ал. 1 от КСО, както и с измененията на чл. 69, ал. 9 от КСО.
В процесния период (1988 г.–1991 г.) зачитането на стажа при пенсиониране се регламентира
от отменения ППЗП, като уредбата се съдържа в Дял VІІІ „Зачитане на трудов
стаж“, и съгласно чл. 81, изр. първо от ППЗП в действалата за процесния период редакция (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), за
трудов стаж от ІІІ категория се зачита времето, прекарано в редовна военна
служба или трудова повинност. С измененията на текста (ДВ, бр. 40 от 1991 г., в сила от 21.05.1991 г.) е предвидено
за трудов стаж от ІІІ категория да се зачита изслужената наборна военна служба
или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие
до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото
законодателство. В периода от 1958 г. до 27.02.1996 г. военната служба се е
регулирала от разпоредбите на отменения Закон за всеобщата военна служба в
Народна република България (ЗВВСНРБ), в чл. 9 от който е определено, че
военната служба във въоръжените сили се състои от действителна военна служба и
служба в запаса. На действителна военна служба се намират маршалите,
генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите старшини и сержанти, приети за
кадър във Въоръжените сили, и всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и
курсантския състав, които служат редовната си военна служба във Въоръжените
сили. Служещите редовната си военна служба от сержантския и войнишкия състав се
наричат срочнослужещи, а приетите на щатна служба
след изслужване на редовната военна служба - свръхсрочнослужещи. Намиращите се
на действителна военна служба се наричат военнослужещи, а зачислените в запаса
- запасни. По отношение на редовната военна служба в ЗВВСНРБ (чл. 21) е предвидено,
че на такава подлежат всички български граждани, които в годината на набора
навършват 18 години и са годни да служат във Въоръжените сили или в Строителните
войски. Срокът на редовната военна служба във всички родове и видове войски и
трудовата повинност е две години; за завършилите висше образование - една
година, а за специалностите, определени със заповед на министъра на народната
отбрана - три години (чл. 24 от
ЗВВСНРБ в редакция ДВ, бр. 40 от 26.05.1989 г.); с изменението на закона с ДВ,
бр. 67 от 21.08.1990 г. срокът на редовната военна служба във Въоръжените сили
на Народна република България и във войските на другите министерства и
ведомства е 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12 месеца.
От анализа на посочената нормативна уредба се налага
извод, че отбиването на редовна военна служба, респ. зачитането на този период
за трудов стаж при пенсиониране, е подчинено на специалните правила на отменения
ППЗП, възпроизведени в НПОС и в частност в чл. 44 от цитираната наредба. В този
смисъл, правилно административният орган е зачел за осигурителен стаж времето на
редовна военна служба (от 20.09.1988 г. до 11.09.1989 г. – 11 месеца и 22 дни),
и правилно е допълнил недостигащия до 2 години осигурителен стаж, предвиден в
случая за наборната военна служба, с този от срока на обучение (01 година и 08
дни – времето от 13.09.1989 г. до 20.09.1990 г.). В контекста на изложеното и с
оглед обективираните по-горе съображения, времето,
прекарано в обучение след датата на изтичане на двегодишния срок на наборната
служба не би могло да бъде квалифицирано като осигурителен стаж съобразно
правилото на чл. 81 от отменения ППЗП, съответно по смисъла на чл. 44, ал. 1 от действащата НПОС и правилно
не е било зачетено от административния орган - времето на обучение на курсанти
и школници се признава за осигурителен стаж след навършване на тяхното
пълнолетие, но само до размера на наборната служба за съответния род войски
съгласно действащото законодателство (в случая
2 години), за което се дължат осигурителни вноски от
републиканския бюджет.
С оглед изложените по-горе доводи и съображения,
настоящият съдебен състав намира, че административният орган, позовавайки се на
разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от НПОС, правилно не е зачел като осигурителен
стаж разликата от 10 месеца и 22 дни (останалото време като школник в ССОВУ * -
от 21.09.1990 г. до 12.08.1991 г., съобразно представеното Удостоверение №
4947/26.05.2015 г., издадено от Директора на Дирекция „Държавен военноисторически
архив“, гр. Велико Търново. Зачетеното от органа за осигурителен стаж време от
20.09.1988 г. до 11.09.1989 г. (11 месеца и 22 дни) – редовна военна служба,
както и времето от 13.09.1989 г. до 20.09.1990 г. (01 година и 08 дни) –
школник в ССОВУ *, или общо наборна военна служба 02 години, съдът намира за
напълно обосновано и в съответствие с изискванията на законовите норми,
приложими за конкретния казус. При това положение, се налага извод, че липсва изискуемата
предпоставка, а именно - наличие на общ осигурителен стаж 27 години към
31.12.2015 г., с оглед на което правилно административният орган е отказал
отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 50 от
ПЗР на ЗИДКСО, вр. чл. 69, ал. 1 от КСО. Съдът намира
за напълно обоснован и в съответствие с доказателствата по делото и извода на
административния орган, че оспорващият, макар към датата на подаване на заявлението
– 19.11.2018 г., да има изискуемия общ осигурителен стаж от 27 години, от които
две трети действително изслужен в съответните ведомства, в случая не отговаря на
заложеното в закона изискване по чл. 69, ал. 1, вр. ал.
9 от КСО за навършена възраст от 53 години и 02 месеца за 2018 г., тъй като към
19.11.2018 г. – датата на подаване на заявлението, е навършил едва 49 години,
09 месеца и 16 дни. В този смисъл е и формираната съдебна практика.
При този изход на спора в полза на ответната страна по
делото следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 (сто) лева на основание чл. 78, ал. 8
от ГПК, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
ЯАС, трети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П. против
Решение № 2153-28-28/24.06.2019 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е
потвърдено Разпореждане № 2113-28-1291#4/17.01.2019 г. на Ръководителя по
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.
ОСЪЖДА П.П.П.,***, стая *, адвокат
И.Д. ***, да заплати на ТП на НОИ-Ямбол сумата от 100 (сто) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ:/п/ не се чете