О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
гр.Враца,10.01.2020г.
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,
в закрито заседание на 10.01.2020г., в състав:
Председател:Евгения Симеонова
Членове:Пенка Т.Петрова
мл.с:Магдалена Младенова
При участието на
прокурора секретар
Като разгледа докладваното от съдията
П.Петрова в.ч.гр. дело N` 720 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.1 т.2 от ГПК.
И.Б.И. ***, чрез пълномощник адв.Р.Т. от ВрАК,е
обжалвал определение на РС Враца от 07.11.2019 г., постановено по гр.д.
№2791/2019 г., в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати разноски на
противната страна.
Поддържа се в частната жалба, че обжалваното
определение на РС Враца е неправилно и незаконосъобразно.Съдът,според
изложеното, не се бил съобразил с разпоредбата на чл.78 ал.9 изр.2 от ГПК,
според която при спогодба разноските по производството и по спогодбата остават
върху страните както са ги направили, ако не е уговорено друго. Иска се отмяна
на обжалваното определение.Претендират се разноски за настоящето производство.
Противната страна не е ангажирала становище по
частната жалба.
С частната жалба не са сочени нови доказателства.
ВрОС, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и съображения, и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е
в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от страна, имаща право и интерес от
обжалване, и против акт на съда, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество,
частната жалба се явява основателна.
Пред ВРС е било образувано гр.д.№2971/2019 г. по
предявен установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК от
„Топлофикация Враца”ЕАД гр.Враца против И.Б.И. *** за сумата от 99,76 лв. На
30.10.2019 г. страните са постигнали спогодба по делото в с.з., по силата на
която ответникът И.И. признава, че дължи на ищеца сумата 85,76 лв.- главница,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
11.06.2019 г.до окончателното и изплащане, и сумата 14 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 31.12.2016 г. до 27.05.2019 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение от 13.06.2019 г. по ч.гр.д.№ 2271/2019 г.по
описа на РС Враца.Посочено е в спогодбата, че по отношение на дължимите
разноски съдът ще се произнесе с допълнителен съдебен акт.Спогодбата е одобрена
от съда и производството по делото в спогодената част е прекратено. С
определение от 07.11.2019 г. от з.з. съдът се е произнесъл за разноските по
делото. На основание чл.78 ал.9 изр.1 от ГПК е постановил връщане на половината
от внесената държавна такса от ищеца. В тази му част определението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Със същото определение на основание чл.78 ал.1 от ГПК жалбоподателят и ответник по делото И.И. е осъден да заплати на ищеца
сумата 317, 50 лв. направени от ищеца разноски в производството по
гр.д.№2971/2019 г. и сумата 62,50 лв., представляваща разноски по
ч.гр.д.№2271/2019 г. Изложил е, че ответникът с поведението си е дал повод за
завеждане на делото, тъй като е депозирал възражение срещу издадената заповед
за изпълнение.
При така изяснената фактическа обстановка,
въззивната инстанция намира частната жалба за основателна.Съгласно чл.78 ал.9
изр.2 от ГПК, при постигната спогодба разноските по производството и спогодбата
остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Видно
от съдържанието на постигнатата спогодба страните не са уговорили друго, при
което разноските по делото следва да останат върху страните, както са ги
направили. Неправилно в конкретния случай съдът се е позовал на чл.78 ал.1 вр.
ал.2 от ГПК. Приложима е разпоредбата на чл.78 ал.9 изр.2 от ГПК.
При така изяснената фактическа обстановка,
частната жалба се явява основателна. Като такава следва да се уважи, като
атакуваното определение се отмени.
Жалбоподателят претендира разноски в настоящето
производство,които следва да му се присъдят в размер на 315 лв.,от които 300 лв.
- адв.възнаграждение и 15 лв. внесена държавна такса за въззивно обжалване.
Водим от горното, ВрОС
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №4091/07.11.2019 г.,
постановено по гр.д.№2971/2019 г., в частта в която И.Б.И. *** е осъден да
заплати на „Топлофикация Враца”ЕАД, гр.Враца разноски в размер на 317,50 лв. в
производството по гр.д.№2971/2019 г. и разноски в размер на 62,50 лв. в
производството по ч.гр.д.№2271/2019 г. по описа на РС Враца.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:........... Членове:1..........
2..........