Решение по дело №17078/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2219
Дата: 9 юни 2020 г. (в сила от 9 ноември 2020 г.)
Съдия: Михаил Петков Михайлов
Дело: 20193110117078
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2219/9.6.2020г.

 гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесета година, проведено в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ                                                                         

при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №17078 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод искова молба предявена от К.К.И., ЕГН ********** *** срещу ********** с административен адрес гр. София, бул. А.Л.№1, представлявана от Х.Т.в качеството му на Директор, за осъждане на ответника да заплати сумата от 1490,59 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск) представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 201,34 часа за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1408 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 208,82 лева (съобразно допуснато изменение на предявеният иск)  – мораторна лихва за периода 21.10.2016г.-21.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се излагат твърдения, че през периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при ************** – гр. София.Ищецът е със статут на държавен служител.

Съгласно чл. 178 ЗМВР към основното месечно възнаграждение се изплаща и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5 дневна работна седмица. Работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Самият коеф. е 1.143. За процесния период ищецът е положил 1408 часа нощен труд, който преизчислен с коеф. 1,143 възлиза на 1609,34 часа. Т.е. разликата от 201,34 часа следва да бъде допълнително заплатен. Размерът е 1248,33 лв., като е изчислен на база основното месечно възнаграждение на ищеца, увеличено с 50 %, съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.

Предявените искове се оспорват по основание и размер. Намира ЗМВР за специален закон по отношение действието на другите закони, който регламентира включително и служебните правоотношения между на служителите. Намира Наредба за структурата и организацията на работната заплата (издадена на база КТ) за неприложим акт, доколкото за служителите на МВР е издаден акт, по силата на законова делегация от министъра на вътрешните работи, при което не е налице празнота в закона, което да предпостави приложение на цитирания нормативен акт.

Сочат, че процесните отношения се регулират от Наредба 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба 8121з-908 от 02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, които не предвиждат преизчисляване на нощния труд в дневен.

Оспорват часовете положен нощен труд, както и изчисленията на ищеца за заплащане на извънреден труд.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Представена е кадрова справка на ищеца, от която се установява, че за периода 21.10.2016г. до 30.09.2019г. ищецът е полагал труд като „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при *************

Депозирано е заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза изготвено от в.л. Д.П., от което се установява, че общия брой отработени и заплатени часове нощен труд, за периода от 21.10.2016г.-30.09.2019г., възлизат на 1495 часа, като на ищеца са заплатени 373,50 лева или от по 0,25 лева на час.Преизчислен положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 се равнява на 1712 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 217 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 217 часа не е изплащан на ищеца за периода 21.10.2016г. – 30.09.2019г. Общата сума за посочените 217 часа извънреден труд за периода 21.10.2016г.-30.09.2019г. възлиза на 1490,59 лева, а размера на мораторната лихва за забава възлиза на 208,82 лева.  

Предвид така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не е спорно между страните, че се намират в служебни правоотношения, като ищецът заема длъжността „старши полицай“ в Зонално жандармерийско управление – Варна към Дирекция „Жандармерия“ при ****************

Съгласно разпоредбата на чл.176 ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3. Според нормата на чл.187, ал.9 от  ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.

В процесния период от 15.10.2016г.-30.09.2019г. приложение намира Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадена от Министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Съобразно чл.3, ал.3 при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентично е положението и в последователно приеманите във времето предходни актове уреждащи организацията и разпределянето на работното време -Наредба №8121з-407/11.08.2014г. и Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г. издавани от Министъра на вътрешните работи.

В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г. изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). Същата е отменена с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на министъра на вътрешните работи, то тя от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС по адм.д. № 5450/2016г.  На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба №8121з-776/29.07.2016г., която е относима към процесния период.

Следва да бъде съобразено обстоятелството, че в Наредба №8121з-592/25.05.2015г., така и в приложимата в случая Наредба №8121з-776/29.07.2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143. Липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен.

При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

По тези съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 е нормата на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407, а след отпадане действието й, при липсата на специална уредба за служителите в МВР, основанието за преизчисляване  на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.

От заключението на вещото лице Д.П., което се кредитира от съда, като обективно и компетентно дадено съдът приема, че за процесния период 21.10.2016г.-30.09.2019г. общия брой отработени и заплатени часове нощен труд възлизат на 1495 часа. На ищеца са заплатени 373,50 лева, която сума се получава при умножаване на броя часове нощен труд (1495 часа) с часова ставка от 0,25 лева. При преизчисляване на положения нощен труд в дневен коефициент със ставка 1,143 вещото лице посочва, че същите възлизат на 1712 часа, като разликата след преизчисляване с цитирания коефициент възлиза на 217 часа – дневен извънреден труд.Посочва се, че извънреден труд, получен при преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, за тези 217 часа не е изплащан на ищеца за периода 21.10.2016г.-30.09.2019г., като общата дължима сума за заплащане възлиза на 1490,59 лева, съответно лихвата за забава възлиза на 208,82 лева.  

Трудовото законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена пък, очевидно се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Следователно това са две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. и заповед № 8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е изплатена само добавката от 0,25 лева за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 373,50 лева.

При гореизложените съображения предявения иск се явява доказан и по размер, с оглед на което следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1490,59 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 217 часа за периода от 21.10.2016г.-30.09.2019г., получен в резултат на преизчисление на положения нощен труд от 1495 часа в дневен с коефициент 1,143, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 208,82 лева – мораторна лихва за периода 01.01.2017г.-21.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

По отношение на разноските:

Размера на дължимото възнаграждение за процесуално представителство следва да бъде определен съобразно действието на нормата на Наредба №1/09.07.2004г. за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди измененията ДВ, бр.45/15.05.2020г., доколкото договорът за правна защита и съдействие, с който ищецът и процесуалният му представител уговарят размер на дължимото възнаграждение за процесуално представителство е сключен на 20.02.2020г., а т.е. преди изменение на посочения подзаконов нормативен акт, а съобразно съдебната практика и теория не е спорно, че заварените  гражданскоправни  отношения следва да се преценяват не според новия материален закон, а според   материалния закон, който е бил в сила към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на съответния закон, като в случая това е стария закон.

Ответникът релевира възражение за прекомерност на дължимите в полза на ищеца разноски под формата на заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.5 ГПК.

На осн. чл.7, ал.2, т.2 Наредба №1/09.07.2004г. за определяне минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й преди измененията ДВ, бр.45/15.05.2020г. минималното възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 348,95 лева. Делото не е с висока правна и фактическа сложност, което да обоснови присъждане на възнаграждение над определения от посочения подзаконов нормативен акт минимален размер.

При изложените съображения в полза на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за процесуално представителство в размер на сумата от 348,95 лева, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

 

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА ******************* с административен адрес гр. София, бул. А.Л.№1, представлявана от Х.Т.в качеството му на Директор да заплати на К.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 1490,59 (хиляда четиристотин и деветдесет лева и 59 ст.) лева представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда -21.10.2019г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 208,82 (двеста и осем лева и 82 ст.) лева – мораторна лихва за периода 01.01.2017г.-21.10.2019г., на осн. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА ********************** с административен адрес гр. София, бул. А.Л.№1, представлявана от Х.Т.в качеството му на Директор да заплати на К.К.И., ЕГН ********** *** сумата от 348,95 (триста четиридесет и осем лева и 95 ст.) лева,съставляващи възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА ********************* с административен адрес гр. София, бул. А.Л.№1, представлявана от Х.Т.в качеството му на Директор да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненския районен съд сумата от 309,62 (триста и девет лева и 62 ст.) лева, от които 109,62 лева съставляваща дължима по делото държавна такса, като и сумата от 200 лева съдебно – деловодни разноски заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 (пет) лева държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

Банкова сметка, ***жението си към ищеца: BG80RZBB91551011151464.

На основание чл.242, ал.1 ГПК решението подлежи на предварително изпълнение в частта относно заплащането на присъденото възнаграждение за работа.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано  от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: