№ 12302
гр. София, 06.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110114882 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ........, с която срещу ......... са
предявени искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 07.03.2017 г. в 08:40 часа в гр. София е настъпило ПТП с
участието на застрахования при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“
/полица № ......... със срок на валидност: 26.10.2016 г. – 25.10.2017 г./ л.а. „Рено Канго“
с рег. № ......... и л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ......... при следния механизъм: л.а. „Рено
Канго“ се движи по ул. ........ в посока „Бизнес парк“, при което е ударен в задната му
част от л.а. „Хонда Сивик“ поради движение на последния при несъобразяване с
пътната обстановка, при което на л.а. „Рено Канго“ са нанесени щети. Твърди, че на
26.04.2017 г. в качеството на застраховател е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 488, 05 лв. Счита, че с изплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника в качеството на
застраховател, при когото към датата на ПТП е застрахована гражданската отговорност
на делинквента – за изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 488, 05 лв. и
ликвидационните разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 503, 05 лв., от
която ответникът на 13.07.2017 г. е изплатил сумата от 240, 29 лв., като е останал
неизплатен остатък от 262, 76 лв. Твърди, че ответникът е в забава за изплащане на
процесното задължение, с оглед на което в полза на ищеца съществува вземане за
мораторна лихва в размер на сумата от 80, 08 лв. за периода 10.01.2019 г. – 10.01.2022
г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1429/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав за процесните вземания. Моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено съществуването им по отношение на
ответника. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........., с който оспорва исковете. Оспорва част от щетите, които са били отстранени
при извършения ремонт на автомобила, да се намират в причинна връзка с процесното
1
ПТП. Оспорва иска по размер. Счита, че с изплащане на сумата от 240, 29 лв. е погасил
изцяло задължението си към ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Със заявление от 12.01.2022 г. ........ е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата от 262, 76 лв., представляваща главница за
регресно вземане по щета № ....., ведно със законна лихва от 12.01.2022 г. до изплащане
на вземането, и сумата 80, 08 лв., представляваща мораторна лихва за периода
10.01.2019 г. – 10.01.2022 г.
С разпореждане от 17.01.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и разноски в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията
му по исков ред.
Безспорно е между страните, че на 07.03.2017 г. в 08:40 часа в гр. София е
настъпило ПТП с участието на л.а. „Рено Канго“ с рег. № ......... и л.а. „Хонда Сивик“ с
рег. № ......... при следния механизъм: л.а. „Рено Канго“ се движи по ул. ........ в посока
„Бизнес парк“, при което е ударен в задната му част от л.а. „Хонда Сивик“ поради
движение на последния при несъобразяване с пътната обстановка, при което на л.а.
„Рено Канго“ са нанесени щети.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП л.а. „Рено Канго“ с рег. №
......... е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско“,
полица № ......... със срок на валидност: 26.10.2016 г. – 25.10.2017 г.
С уведомление по щета от 11.03.2017 г. ищецът в качеството на застраховател по
имуществена застраховка „Каско“ е уведомен за настъпилото ПТП, във връзка с което
е образувана щета № ......
Съставени са опис на претенция от 11.03.2017 г. и доклад по щета от 19.04.2017
г.
Безспорно е между страните, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на л.а. „Хонда Сивик“ с рег. № ......... е била застрахована при ответника.
Безспорно е между страните, че на 26.04.2017 г. ищецът в качеството на
застраховател по застраховка „Каско“ е изплатил застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 488, 05 лв., което се потвърждава от представеното по делото
преводно нареждане.
Ищецът е отправил към ответника регресна покана вх. № от 31.05.2017 г., с
която е поискал изплащане на сумата 503, 05 лв. по процесната щета.
Безспорно е между страните, че на 13.07.2017 г. ответникът е заплатил на ищеца
сума в размер на 240, 29 лв. по процесната щета.
Установи се от заключението на АТЕ, че за застрахования при ищеца автомобил
„Рено Канго“ с рег. № ......... са били констатирани видими щети: задна броня и стопче
ляво, които са в причинна връзка с механизма на ПТП, както и че са били отстранени
допълнителни увреждания, отразени в приложената по делото фактура и видни от
снимков материал по делото, които са в зоната на удара и отговарят на механизма на
2
ПТП. В проведеното пред СРС открито съдебно заседание вещото лице е пояснило по
реда на чл.200, ал.2 ГПК, че се касае за скрито увреждания, които могат да бъдат
установени едва при разкомплектоване на автомобила. Пояснено е и че това са вреди,
които отговарят на механизма на ПТП и че няма данни за предишни увреждания.
Констатира се, че стойността, необходима за възстановяване на всички увреждания на
автомобила по средни пазарни цени, възлиза на сумата от 733, 37 лв., а стойността на
обичайните ликвидационни разноски е в размер на 15 лв.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която в срока по чл.414 ГПК е депозирано
възражение от длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо
спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
По силата на разпоредбата на чл.411 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
С оглед тази законодателна уредба предпоставките за уважаване на иск на това
основание срещу застраховател са: наличието на застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка между ищеца и увредено лице /в т.ч. и по застраховка
„Каско“/; плащането на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволеното увреждане от трето лице по чл.45, ал.1 ЗЗД – деяние, вина,
противоправно поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпени
от застрахования по имуществената застраховка вреди, и наличие на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора –
изисквания, които в дадената хипотеза са налице, с оглед отделените като безспорно
между страните обстоятелства, които изцяло се подкрепят от ангажираните писмени
доказателства.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява
причинната връзка между всички вреди на автомобила и процесното ПТП. Според
заключението на АТЕ всички вреди са в причинна връзка с механизма на ПТП, като
освен констатираните видими такива са налице и скрити щети, установими едва след
разкомплектоване на автомобила, които са в зоната на удара и отговарят да са
получени по механизма на процесното ПТП. При това положение обстоятелството, че
тези вреди в принципен план биха могли да се получат и по друг начин, при
положение, че такъв не се твърди и установява от ответника, не променя изводите на
съда. Вещото лице изрично е посочило, че няма данни за предходни увреждания. В
случай че ответникът твърди част от вредите да са настъпили по друг начин, негова е
тежестта за установяване на горното, в какъвто смисъл доказателства не са
ангажирани.
С оглед изложеното с изплащане на застрахователно обезщетение ищецът се е
суброгирал в правата на застрахования срещу ответника в качеството му на
3
застраховател, при когото е застрахована гражданската отговорност на делинквента.
Обемът и съдържанието на суброгацията, респ. на суброгационното вземане на
застрахователя по имуществената застраховка, спрямо прекия причинител на вредите,
респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са
изрично определени в закона, съгласно който застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянетото му. Размерът на
застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в
съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и се дължи от застрахователя в границите на
уговорената в договора застрахователна сума. Следователно на обезщетяване подлежи
действително настъпилата вреда, като нейната стойност е тази, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. При пълно или
частично унищожаване на вещта, действителната стойност се определя от пазарната
цена, по която застрахованото имущество от същото качество и вид може да бъде
купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната
стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна
действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на увредения автомобил по средни пазарни цени, възлиза на сумата от
733, 37 лв. В случая изплатеното застрахователно обезщетение от 488, 05 лв. е в
размер, по-малък от стойността по средни пазарни цени.
Третото лице, респ. застрахователят, при когото е застрахована гражданската му
отговорност, не може да бъде задължено да заплати на застрахователя повече, от
колкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е в размер, който е
равен на по-малката сума между платеното застрахователно обезщетение и дължимото
деликтно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало вземане за изплатеното
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв., определен
съгласно заключението на АТЕ, или общо за сумата 503, 05 лв.
При съобразявана на извършеното плащане от страна на ответника, което е
безспорно между страните, в размер на сумата 240, 29 лв. по процесната щета,
дължимият остатък възлиза на сумата от 262, 76 лв. С оглед изложеното искът за
главницата се явява основателен в пълния предявен размер от 262, 76 лв.
Не може да бъде споделен доводът на ответника, че в случая подлежи на
съобразяване отстъпка по издадената за отремонтиране на автомобила фактура.
Размерът на регресното вземане съдът определя по средни пазарни цени, които в
случая надвишават размера на изплатеното застрахователно обезщетение, и спрямо
които евентуална отстъпка по фактура няма отношение, доколкото размерът не се
определя съобразно стойността на тази фактура.
По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е докаже наличието на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 412 КЗ застрахователят по имуществената застраховка, който е
встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на лицето, което виновно е причинило вредата на
застрахованото имущество, предявява претенцията си срещу този застраховател, като
прилага доказателствата, с които разполага. С писмо, получено от ответното дружество
4
на 31.05.2017 г., ищецът е предявил регресна претенция пред ответното дружество, но
плащане не постъпило. Съгласно разпоредбата на чл.412, ал.3 КЗ с изтичане на 30-
дневния срок от представянето на всички доказателства, ответникът е изпаднал в
забава за изпълнение на задължението си за регресно плащане на застрахователно
обезщетение по процесната щета.
При съобразяване на горното и при спазване принципа на диспозитивното
начало за исковия период 10.01.2019 г. – 10.01.2022 г. ищецът има вземане за
мораторна лихва в размер на 80, 08 лв., определен по реда на чл.162 ГПК, посредством
използване на електронен лихвен калкулатор на НАП.
С оглед изложеното искът се явява основателен в пълния му предявен размер
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство (25 лв. държавна такса и
50 лв. юрисконсултско възнаграждение) и сумата от 275 лв. разноски за исковото
производство (25 лв. държавна такса за исковото производство, 150 лв. депозит за АТЕ
и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ........, ЕИК ......... срещу
........., ЕИК ............ искове, че ........., ЕИК ............ дължи на ........, ЕИК ........., на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.411 КЗ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 262, 76 лв., представляваща регресно вземане по щета № ..... във връзка с
ПТП, настъпило на 07.03.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на
заявлението по чл.410 ГПК – 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, и
сумата 80, 08 лв., представляваща мораторна лихва за периода 10.01.2019 г. –
10.01.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 17.01.2022 г. по ч.гр.д. №
1429/2022 г. на СРС, ГО, 62 състав.
ОСЪЖДА ........., ЕИК ............ да заплати на ........, ЕИК ........., на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 75 лв. разноски за заповедното производство и сумата от
275 лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5