Р Е Ш Е Н И Е №327
Гр.Стара Загора, 22.07.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Яница Ченалова кас.адм.дело № 382 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание
чл.285, ал.1, изр.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по касационна жалба от
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София /ГД „ИН“/ чрез упълномощен
представител – юриск. С.Т.- С.срещу Решение № 25 от 19.01.2022 г., постановено по
адм. дело № 495/2021 г. по описа на Административен съд – Стара Загора в
частта, с която ГД „ИН“ – София е осъдена да заплати на ищеца Р.М.И. сума в размер
на 1 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни
бездействия на администрацията на Арест Свиленград, причинени в нарушение на чл.3
от ЗИHЗC и изразяващи се в неосигуряване: на минимална жилищна площ; на постоянен
достьп до санитарен възел и течаща вода; на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване
на правото на престой на открито при престоя на И. ***, за периода 26.05.2019г.
- 13.12.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.12.2019г.
до окончателното й изплащане. В жалбата се съдържат оплаквания за
незаконосъобразност на решението в обжалваната му част поради неправилно
приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения - касационни
основания по чл.209, т.3 от АПК. Касаторът счита, че при постановяване на
решението не е съобразена практиката на Европейския съд по правата на човека. Излага
теза, че установените битoви условия в арест Свиленград в исковия период дори и
принципно да водят дo унизително и нeдocтoйнo отнасяне, тo в конкретният случай
същите нe ca довели дo изпитание зa И., което да надвишава неизбежната степен на
страдание, присъща нa характера на наложената мярка за задържане. И. не е бил поставен
при по-неблагоприятни условия от страна нa арестната администрация в сравнение с
останалите задържани лица, престоят е продължил кратък период от време, през
който на ищеца не е предоставен престой на открито, но това не е довело до значителни
изменения в здравословното му състояние. Оспорва се размерът на присъденото
обезщетение, като определен при несъобразяване с нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй
като не е доказано възникването на заболяване, провокирано oт битовите и хигиенните
условия в арест Свиленград, предвид наличните данни за съдебното минало на И.,
които не сочат престоят в арест да е причинил стрес, трудности и страдания с висок
интензитет, тъй като осъденото лице е пребивавало многократно в МЛС. Според
жалбата, първоинстанционният съд неправилно е определил началната дата, от която
следва да се дължи законна лихва върху присъдената главница, a именно от
13.12.2019г., тъй като с исковата молба, по която е образувано производството по
адм. дело № 495/2021 г. се претендира присъждане на законна лихва oт датата на предявяване
на исковата молба, а същата е постъпила на 13.08.2021 г. Направено е искане за отмяна
на решението в обжалваната част, с алтернативно искане за изменение на
решението в обжалваната част чрез намаляване на размера на присъденото
обезщетение и промяна началната дата на акцесорния иск за присъждане на лихва.
Ответникът по касационната жалба Р.М.И.
чрез процесуалния си представител адв. Г.Г.М. ***, с писмена молба оспорва
касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в полза на
материално затруднено лице по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
съгласно представен списък на разноските.
Окръжна прокуратура - Стара Загора,
чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност
на касационната жалба и предлага да бъде отхвърлена.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства,
наведените от жалбоподателите касационни основания, доводите и становищата на страните
и като извърши служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК на обжалваното
съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната жалба на ГД „ИН“ гр.
София е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която съдебният
акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Съгласно изложеното в исковата молба,
уточнена в с.з. пред първоинстанционния съд, незаконосъобразната административна
дейност, на която Р.М.И. основава исковите претенции, се изразява в неосигуряване
на задържаното лице на минимално необходимите санитарно-хигиенни и битови условия:
в Следствения арест гр. Свиленград в периода от 26.05.2019 г. до 13.12.2019 г.,
където не е била осигурена необходимата жилищна площ, в килията не е имало
прозорец, липсвала достатъчно светлина, самостоятелен санитарен възел, не му осигуряван
престой на чист въздух; в килията имало мухъл, насекоми и гризачи. Във връзка с
тези оплаквания за престой в условия, които ищецът намира за унизителни за
човешкото достойнство и водещи до нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧ, е предявен иск
срещу ГД „ИН“ – София за сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на исковата молба.
С обжалваното решение ГД „ИН“ гр.София
е осъдена да заплати на ищеца Р.М.И. сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията
на Ареста – Свиленград, причинени му в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС и изразяващи
се в неосигуряване на минимална жилищна площ; неосигуряване на постоянен достъп
до санитарен възел и течаща вода; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина
и нарушаване на правото на престой на открито при престроя на ищеца в Ареста – Свиленград
за периода 26.05.2019 г. – 13.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 13.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен в
останалата му част до 15 000 лв. като недоказан. ГДИН е осъдена да заплати на Р.М.И.
разноски в размер на 10лв., а на адв. М. – възнаграждение в размер на 65,33
лв., съобразно уважената част на исковата претенция.
При постановяване на решението в
осъдителната част относно пребиваване в Ареста-Свиленград е прието за доказано незаконосъобразно
поведение на администрацията по отношение изискванията за осигуряване на
благоприятни условия за изтърпяване на наложената му мярка за неотклонение. Обсъден
е кумулативният ефект върху лицето от нарушенията, изразяващи се в неосигуряване
на минимална жилищна площ; неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел
и течаща вода; неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и нарушаване на правото
на престой на открито; нарушаване на изискването за поддържане на хигиена в помещенията
за задържане. Взети са предвид характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания от пребиваване при горепосочените неблагоприятни условия
в Ареста – Хасково, продължителността от общо 6 м. 17 дни и при съобразяване с
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД е присъдено обезщетение в размер на 1000 лв. Над
тази сума искът в останалата му част до претендираните 15 000 лв. е отхвърлен
със съображения за недоказаност за накърняване на физическото и психическото здраве
на Р.И., при което той да е понесъл морални вреди, по-големи от обичайните за всяко
лице, което е задържано при тези условия. Относно началния момент на уважения
акцесорен иск за присъждане на законна лихва, съдът е приел датата на
преустановяване на незаконосъобразното бездействие на ресорната администрация –
13.12.2019 г.
Решението по главния предявен иск в
обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно.
Предявеният от Р.М.И. иск за вреди е
квалифициран като такъв по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съгласно тази разпоредба държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, т.е.
на нарушения на забраната осъдените /респ. задържаните/ да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, вкл. за поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Въз основа на събраните доказателства
и установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на съда, че са
налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения
от Р.М.И. иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия
при изпълнение на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста-Свиленград
в периода 26.05.2019г. – 13.12.2019г. В мотивите на съдебното решение са изложени
подробни съображения кои релевантни за спора факти са приети за установени и кои
аспекти на битовите и санитарно-хигиенните условия, при които задържаното лице е
било поставено за времето на пребиваването му в Ареста-Свиленград, релевиращи нарушение
на чл.3 от ЗИНЗС и нарушаване на забраната по чл.3 от Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи, са приети за доказани.
Обосновано и правилно първоинстанционният
съд е приел, че с оглед на някои от условията, при които Р.М.И. е изтърпявал наложената
му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста-Свиленград за периода 26.05.2019г.
– 13.12.2019г. е налице допуснато от страна на специализираните органи по изпълнение
на наказанията нарушение на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Липсата на осигурени
елементарни хигиенни и битови стандарти - минимална жилищна площ, на възможност
за естествено проветряване на помещението; на възможност за двигателна активност
и престой на открито; липсата на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода,
са обстоятелства, които в своята съвкупност и преценени с оглед периода на престоя
на Р.М.И. ***, несъмнено водят до потискане, унижаване и неблагоприятно засягане
на личността. В контекста на компенсаторните средства за защита констатацията, че
условията не отговарят в цялост на изискванията на чл. 3 от ЕКПЧ и че е налице нарушение
на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС, дава основание да се направи предположение,
че същите са причинили неимуществени вреди на задържаното лице /Решение на ЕСПЧ
от 27.01.2015г. по делото "Нешков и други срещу България", съгласно което
средствата за защита трябва по-скоро да отразяват съществуването на тази презумпция,
а не присъждането на компенсация да зависи от умението на жалбоподателя да докаже
чрез доказателства наличието на неимуществени вреди под формата на емоционална травма/.
А и съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, във връзка с ангажирането на
отговорността на държавата за вредите, причинени на задържаните под стража лица
от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното. В случая от страна на ГД „Изпълнение на наказанията” презумпцията
по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не е оборена.
При тази фактическа установеност изводът
на съда, че искът е доказан по основание, е законосъобразен, а изложените
доводи в касационната жалба - неоснователни. Няма обратен аргумент в изложените
от касатора доводи за не твърде продължителния период на задържане, честото
пребиваване на ищеца в местата за лишаване от свобода, липсата на провокирани
от условията на задържане заболявания и личностния профил. Условията, при които
ищецът е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”
в Ареста - Свиленград, независимо от горните факти, неминуемо са му причинили негативни
преживявания, изразяващи се в унижаване на човешкото достойнство, морални и физически
страдания вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН
в нарушение изискванията на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Тези негативни преживявания излизат
извън прага на строгост по чл.3 от ЕКПЧОС и поради това следва да бъдат възмездени
с парично обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението
за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Отчитайки обстоятелствата,
съставляващи проявления на нарушението на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС; периода,
надхвърлящ 6 месеца и половина, през който ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство; предвид характера и интензитета на породените страдания и
негативни преживявания, първоинстанционният съд обосновано и правилно с оглед общите
схващания за справедливост е определил обезщетението за претърпени неимуществени
вреди като такова в размер на 1000лв. Така определеният размер е съобразен с практиката
на ЕКПЧ по сходни случаи по български дела и с практиката на ВАС за присъждане
на обезщетения за нарушения на чл.3 от ЗИНЗС. В този смисъл неоснователно е оплакването
за необосновано завишаване на размера на присъденото обезщетение.
Касационното оплакване, свързано с определяне
на началния момент на присъдената законна лихва по акцесорния иск, се явява
основателно. Обжалваното решение е недопустимо като постановено свръх петитум в
частта му, с която е присъдена законна лихва върху присъдената с него сума за обезщетяване
на причинени неимуществени вреди, за периода от 13.12.2019 г. до датата на предявяване
на исковата молба – 11.08.2021 г. /датата на пощенското клеймо на плика, с
който е изпратена исковата молба до Административен съд Стара Загора/. Ищецът е
този, който с исковата си молба определя спорния предмет, страните и обема на търсената
защита. В случая законна лихва е претендирана от датата на предявяване на исковата
молба - 11.08.2021 г. до окончателното плащане и в тази част акцесорният иск
правилно е уважен. В исковата молба не се съдържа искане за присъждане на лихва
върху претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди от 13.12.2019
г. до датата на предявяване на иска 11.08.2021 г. Произнасяйки се по непредявено
искане в посочената част е постановено недопустимо решение, което следва да се обезсили,
а производството по делото в тази му част да се прекрати.
При този изход на спора, на адв. М.
следва да се заплати от касатора възнаграждение за оказаната безплатна правна
помощ на ответника по касационна жалба в размер на 300 лв., съгласно представения
списък на разноските и разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.3 и ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 25 от 19.01.2022г.,
постановено по адм. дело № 495/2021 г. по описа на Административен
съд – Стара Загора в частта му, с която е осъдена Главна дирекция Изпълнение на
наказанията" гр. София, да заплати на Р.М.И. законна лихва върху сумата от
1000 лева, представляваща присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
за периода от 13.12.2019 г. до 11.08.2021 г. и ПРЕКРАТЯВА производството в тази
му част.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 25 от
19.01.2022г., постановено по адм. дело № 495/2021г. по описа на Административен
съд – Стара Загора в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на
наказанията" гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов" № 21 да заплати на адвокат
Г.Г.М. адвокатско възнаграждение в размер
на 300 /триста лева/ за предоставената безплатна правна помощ на Р.М.И. по
касационно административно дело № 382/2022 г. по описа на Административен съд
Стара Загора.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.