Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,04.03.2021г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател:
Дора Михайлова
Членове:1.
Евгения Генева
2.
Росина Дончева
При участието на секретаря Т.а Вутева
разгледа докладваното от Генева
гр.д.№ 93/2021г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на С.Р.М.
с ЕГН ********** *** против решение № 371 /09.11.2020г. по гр.д.№ 476/2020г. на
КРС,с което е уважена молбата на Б.Т.М. с ЕГН ********** ***,за издаване на
заповед за защита по реда на ЗЗДН като го задължава на осн.чл.5, ал.1,т.1 от ЗЗДН да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Б.Т.М. за
срок от една година, забранява му на осн.чл.5,ал.1,т.3 от ЗЗДН да се приближава
до жилището на Б.Т.М. ,намиращо се на приземния етаж в жилищната сграда на
адрес с.П., ул.“Х.Б.“ № 2, за срок от една година и, предупреждава го ,че при
неизпълнение на заповедта полицейските органи са длъжни да го задържат на
осн.чл.21,ал.2 от ЗЗДН и незабавно да уведомят Прокуратурата и му налага глоба
в размер на 200 лв. на основание чл.5, ал.3 ЗЗДН.С атакуваното решение
ответникът е осъден да заплати на КРС държавна такса в размер на 25 лв. на
осн.чл.11, ал.2 ЗЗДН.Въззивникът иска отмЯ. на решението в цялост като
необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила.В мотивите липсвал“поведенчески и психологичен
анализ и добиване на впечатления“.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и
поддържа решението като законосъобразно и правилно.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, Софийски окръжен съд намира въззивната жалба
процесуално допустима като депозирана от легитимирана страна в законния срок и
атакуваща съдебен акт,подлежащ на въззивно обжалване. По същество жалбата е
неоснователна.
Въззивникът е депозирал заявление до
началника на РПУ-Костинброд на 24.07.20г., в което твърди,че е подложен
ежедневно на психически тормоз от внука си С.,с когото живеели заедно на адрес
ул.“Х.Б.“ № 2 в с.П..Не се конкретизират актове на домашно насилие.В сведението
вх.№ 4491/24.07.20г. е заявил,че тормозът е „повече от едни месец“ преди
снемане на сведението и се изразява
слушане на силна музика нощем с компании и понякога побоища-на втория етаж от
къщата; на 21.07.2020г. чул писъци на момиче,но от един месец на същия етаж
живеел и приятел на ответника от С.. През нощта на 21.07.2020г. се скарали по
повод пари,които внукът му дължал, и последният разбил портата на двора
,преграждаща ползваната от ищеца част.В молбата по чл.8,ал.1,вр.чл.10, ал.3 и
чл.18, ал.1 ЗЗДН заявява,че иска С. да бъде изведен от къщата като уточнява,че
приземният етаж е негова собственост, а първия етаж,обитаван от С.,бил
прехвърлен на наследодателя му-син на ищеца.Подписал е декларация по чл.9, ал.3
ЗЗНД.С. е дал „сведение“, според което инцидентът бил провокиран от дядо му-
установил,че няма ток и като отишъл да смени бушона,видял вратата закована с
дъски.Наложило се да ги разкове,за да смени бушона.Тогава дядо му се появил с
мотика,започнал да го псува и заплашва с убийство и счупил прозореца.Приятелят
му Т. М. поддържа същата версия в сведението.Според сведението на Я. А. П.,подала
сигнала на 24.07.20г. в 23.30 ч.,защото чула викове,крясъци и чупене на стъкла
в съседната къща;виковете били на С.,но тя не чула конкретните думи,нито
присъствала на инцидента.В о.с.з. на 03.11.2020г. св.Я. П. не установява нещо
повече.На 12.08.2020г. във вх.№ 2321/12.08.2020г. по описа на КРС ищецът
твърди,че на 24.07.2020г. бил нападнат от внука си и негов приятел по време на
сън;С. счупил прозореца и започнал да го души,заплашил,че ще го „ликвидира“.Започнал
да вика за помощ и съседите позвънили на полицията.Издадена е заповед за
незабавна защита № 4/13.08.2020г.В о.с.з. на 08.10.2020г. молителят поддържа,че
бил душен от ответника като добавя,че последният му биел главата в
стената.Обяснява,че живеят на различни етажи и имат отделни входове-молителят
има достъп до жилището си от изток,а ответникът-от запад.Свидетелят Т. М. П.
поддържа версията с бушона-като се опитали да го сменят,намерили входа откъм
бараката закован с дъски,които премахнали,но дядото на С. сам си счупил
прозореца с мотика.Настоящият състав намира версията неправдоподобна в тази
част.Самият молител в о.с.з. признава,че бушоните на внука му са пред неговата врата и при
необходимост той самият ги сменял.Житейски нелогично е да счупи собствения си
прозорец.Обратно-намирайки входа преграден, С. и св.П.,афектирани от
обстоятелството,че за втора вечер се връщат от работа и намират жилището без
ток, са разбили прозореца,за да проникнат в жилището на молителя.Независимо,че
инцидентът представлява битов скандал,вероятно провокиран от молителя,който
също е проявил вербално насилие,проникването в жилището на последния чрез
счупване на прозорец е сериозно и опасно посегателство,напълно съответстващо на
дефиницията за домашно насилие.Наложената забрана за приближаване на жилището
на молителя за срок от една година е подходяща и адекватна мярка,особено
предвид обстоятелството,че дядото и внукът имат отделни и физически отдалечени
входове към жилищата си.Първоинстанционният съд законосъобразно е наложил
глоба,тъй като при всички случаи на домашно насилие налагането й е
задължително,при това размерът е минимален.Предвид изхода на делото ответникът
е следвало да понесе съдебните разноски
съгласно чл.11, ал.2 от ЗЗД.Становището на въззивния съд съвпада с резултата от
първоинстанционното производство,поради което решението следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Софийски окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
371/09.11.2020г. на РС-Костинброд по гр.д.№ 20201850100476 по описа за 2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:1.
2.