Решение по дело №197/2018 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 267
Дата: 17 август 2018 г. (в сила от 19 септември 2018 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20184340100197
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

 

   267

 

гр. Троян, 17.08.2018 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на седемнадесети август две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 197 по описа  на ТРС за 2018 год., за да се произнесе - съобрази:

        Мобилтел” ЕАД – гр. София, представлявано от Александър Димитров и Младен Марковски е предявило срещу Ц.А.М. ***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване съществуване на вземане в размер общо на 355,50 лева, представляващо използвани и неизплатено телефонни услуги. В подкрепа на твърденията си ищецът е ангажирал писмени доказателства, в с. з. не се явява представител, депозирана е молба – становище от пълномощника адв. В.Г. от САК, с която е изразено становище по същество да бъде уважен предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото, в случай че са налице законовите условия, съда да постанови или неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Ответницата Ц.М. не е представила писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК и не е изразила становище по иска. Явява се лично в с. з. и заявява, че телефона е ползван от нейния брат, който не е заплащал месечните си вноски. По същество М. изразява становище, че освен нея няма кой друг да заплати процесните суми.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за мобилни  услуги № М4420981 от 10.02.2015 г., Общи условия на „Мобилтел”,  4 бр. фактури за предоставени услуги, Сметка № ********** от 21.08.2015 г. и ч.гр.д. № 33 от 2018 г. по описа на ТРС, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

 Мобилтел” ЕАД /към момента „А1 България” ЕАД/ е сключило с Ц.М. на 10.02.2015 г. договор за далекосъобщителни услуги М2974729, който е представен като доказателство по делото.

Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на абоната. При сключване на договора „Мобилтел” ЕАД уведомява всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура. Промяната на този период може да бъде извършвана едностранно от „Мобилтел” ЕАД след предварително уведомление до абоната. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им за плащане на дължимите суми. "

В срока на действието на договорите за мобилни услуги „Мобилтел” ЕАД е издал на абоната-ответник следните фактури, които също са приложетни като доказателство: фактура № *********/12.03.2015 г., с падеж на плащане 27.03.2015 г., за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 50 лева; фактура № *********/14.04.2015 г., с падеж на плащане 29.04.2015 г., за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 15.96 лева; фактура № *********/14.05.2015 г., с падеж на плащане 29.05.2015 г., за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.14 лева; фактура № *********/13.07.2015 г., с падеж на плащане 28.07.2015 г., за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 0.12 лева; фактура № *********/21.08.2015 г. , с падеж на плащане 21.08.2015 г., за отчетен период от 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 273.22 лева.

Установява се в процеса, че вземането не е погасено. М. дава обяснение в с. з., че телефона е ползван от нейния брат, който не е заплащал цената на предоставените услуги от оператора. 

Претендираната към ответника сума е в размер на 339.44 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга, посочена като главница, представлява сбор от предоставени на абоната от оператора далекосъобщителни услуги по сключения между страните договор за далекосъобщителни услуги.

Изрично е договорено, че дължимите от абоната суми за ползването на предоставените услуги следва да бъдат заплащане в предвидения срок / т. 34 а-34 от Общи условия/. Незаплатената стойност на далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, е отразена в представените фактури.

Съгласно чл. 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор,  Мобилтел” ЕАД има право да ограничи достъпа до част от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени дължими вземания към него. А съгласно чл. 54 от ОУ - Мобилтел” ЕАД има право едностранно да прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата в описаните случай. Клаузата за неустойка е регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и Общите условия на оператора.

Безспорно е, че с подписването на договора, ответникът се е съгласил и е приел Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги.

Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК. В ТРС е образувано ч. гр. д № 33/2018 г., по което съда е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. В предвидения от закона срок е постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

С оглед на изложеното съда счита, че в процеса безспорно се доказа, че между страните са налице облигационни отношения, ответницата Ц.М. е сключила договор за мобилни услуги, ползвала е предоставените й мобилни услуги и  не е изпълнила задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава. Издадени са й фактури, които не са заплатени в срок. Съда приема, че предявения иск е основателен и доказан. Ответницата се явява неизправна страна по този договор, като не е изпълнила договорното си задължението да погасява дължимите месечни вноски. Ще следва исковата претенция да бъде изцяло уважена, като бъде признато съществуване на процесното вземане, а именно: сумата 339.44 – триста тридесет и девет два лева и четиридесет и четири стотинки, от които 66.22 – шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М4420981 от 10.02.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 27.03.2015 г. за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., фактура № ********* с падеж на плащане 29.04.2015 г. за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., фактура № ********* с падеж на плащане 29.05.2015 г. за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г.,  фактура № ********* с падеж на плащане 28.07.2015г. за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г., и 273.22 – двеста седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки, представляваща неустойка предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за далекосъобщителна услуга № М4420981 от 10.02.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 21.08.2015 г. за отчетен период от 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 16.06 – шестнадесет лева и шест стотинки, представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху фактура № *********/13.07.2015 г. за периода от 29.07.2015 г. до 18.12.2017 г.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответницата да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски по настоящето исково производство в размер на 255,00 лева, както и по заповедното производство в размер на 205,00 лева.

         Водим от изложеното съдът

 

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземане на Мобилтел“ ЕАД /”А1 България” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представители Александър Димитров и Младен Марковски, а именно че Ц.А.М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,  дължи сумата 339.44 – триста тридесет и девет два лева и четиридесет и четири стотинки, от които 66.22 – шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по Договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга № М4420981 от 10.02.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 27.03.2015 г. за отчетен период от 09.02.2015 г. до 08.03.2015 г., фактура № ********* с падеж на плащане 29.04.2015 г. за отчетен период от 09.03.2015 г. до 08.04.2015 г., фактура № ********* с падеж на плащане 29.05.2015 г. за отчетен период от 09.04.2015 г. до 08.05.2015 г.,  фактура № ********* с падеж на плащане 28.07.2015г. за отчетен период от 09.06.2015 г. до 08.07.2015 г., и 273.22 – двеста седемдесет и три лева и двадесет и две стотинки, представляваща неустойка предсрочно погасяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по Договор за далекосъобщителна услуга № М4420981 от 10.02.2015 г., съгласно фактура № ********* с падеж на плащане 21.08.2015 г. за отчетен период от 09.07.2015 г. до 08.08.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.01.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 16.06 – шестнадесет лева и шест стотинки, представляваща мораторна лихва за забава, начислена върху фактура № *********/13.07.2015 г. за периода от 29.07.2015 г. до 18.12.2017 г.

ОСЪЖДА Ц.А.М., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** да заплати на Мобилтел“ ЕАД /”А1 България” АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. Кукуш № 1, представители Александър Димитров и Младен Марковски сумата 205,00 – двеста и пет лева съдебно-деловодни разноски в заповедното производство и 255,00 – двеста петдесет и пет лева разноски по настоящето исково производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните.

                                                                              Районен съдия: