Решение по НАХД №2587/2018 на Районен съд - Варна

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                     Мотиви към Решение № 248, постановено на 18.10.2018 г. по н.o.х.д. № 2587 по описа на Районен съд – Варна за 2018г.:

 

Варненска районна прокуратура е внесла постановление за освобождаване от наказателна отговорност против М.Т.Т., с ЕГН: ********** за извършено от него престъпление по чл. 131, ал.1, т.1, пр.1, вр. чл. 130, ал.1 от НК, за това, че на 30.07.2016 г. в гр. Варна, причинил на Д.Д.Д., длъжностно лице - управител на магазин „Интер спорт" гр. Варна, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток в областта на лявото рамо на долната челюст, разкъсно контузна рана по левия ръб на езика, контузия на шията по дясната й повърхност, ивицесто червеникаво хоризонтално разположено ожулване в областта на дясната предмишница с дължина 4-5 см. и ширина 6-7 мм, със забелване на епидермиса отзад напред, контузия на дясната длан, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Варненска районна прокуратура, редовно призована за откритото съдебно заседание, не изпраща представител и не взема становище по съществото на делото.

От своя страна защитата на обвиняемия пледира Т. в подробна и задълбочена пледоария моли подзащитният й да бъде признат за невинен по така повдигнатото му обвинение, като излага, че отговорност за случилите се събития следва да носи пострадалия доколкото процесният ден е бил почивен за Т., но въпреки това той е бил накаран да дойде на работа, след което св. Д. е осъществил спрямо него агресивно поведение, което е довело до получените от него травматични увреждания, които не са му били нанесени умишлено от М.Т.. Акцентира на обстоятелството, че св. Д. е бил във влошени отношения с почти всички свои подчинени, поради неуместното му държание спрямо тях, а обратно обвиняемият Т. е бил приеман и зачитан от работния колектив, което обстоятелство очевидно е изострило отношенията му с назначения нов управител. Посочва, че в резултат на настъпилия между двамата конфликт в процесния ден и обвиняемият е получил травматични увреждания, които обаче не е установил в подходящия момент, поради което и не може да удостовери в настоящото наказателно производство.

Обвиняемият М.Т.Т., редовно призован, се явява пред съда лично и посочва, че случилото се не е така, както заявява Д. и моли да бъде оправдан.

В последната си дума заявява, че иска съдът да го признае за невинен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият М.Т.Т. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, не работи, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

Към 30.07.2016г. св. Д.Д.Д. управител на магазин „Интер спорт“ гр. Варна на длъжност- управител на магазина. В същия магазин работел и М.Т.Т., като отношенията между двамата били обтегнати, тъй като св. Д. искал да наложи считаните от него за правилни порядки в управлението на магазина, а св. Т. и много от останалите служители по това време не били съгласни с този негов подход.

Процесният ден, 30.07.2016г. съгласно утвърдения график на работа следвало да бъде св. Д.Д., като обв. Т. следвало да почива.

Междувременно обаче била допусната промяна в графика на работа като в същия ден и часови диапазон вместо св. Д. на работа следвало да бъде обв. Т..

Т. трябвало да бъде на работа за времето от 13.45ч. до 22.00 ч.на 30.07.2016г, но не отишъл до 15.00 ч., тъй като се предоверил на отразеното в графика, поради което се наложило да го потърсят по телефона и да го уведомят, че трябва да се яви в магазин „Интер спорт“ - около 14,15ч. зам. Управителя на магазина св. В.Ч. му се обадила по телефона и го попитала защо не е на работа. Т. й отговорил, че в него има копие на графика и че по график това му е втората почивка за седмицата.

Тя му казала, че сменили смяната му с друг колега, и че трябвало да отиде на работа.

Тогава М.Т. отишъл на работа и докато се преобличал, в съблекалнята влязъл управителя св. Д.Д. и го попитал защо идва чак сега Т. му отговорил, че има копие на графика и че по график почива, след което го попитал защо са го сменили без да му кажат.

Тогава между двамата (вече излезли в коридора) възникнал остър конфликт следствие на случилото се и на обострените отношения между двамата, като се стигнало и до физическа саморазправа, като св. Д. бил ударен от Т. с глава и ръка в областта на лявото рамо на долната челюст, стискан за шията, ударен в областта на дясната длан, с предмет с подчертан ръб в областта на дясната предмишница, в посока отзад напред.

В резултат на настъпилото сбиване между двамата те паднали върху намиращите се в коридора кофи пълни с вода, които се разлели и двамата продължили да се боричкат на земята, като били вкопчени един в друг.

В този момент от склада на втория етаж на магазина слязла св. В.Ч., която видяла М.Т. подпрян с коляно на земята да държи св. Д. за врата и да го натиска към земята. В този момент тя се развикала на двамата и те се пуснали, като свид. Д.Д., по когото имало видими следи от кръв излязъл от помещението и влязъл в офиса си, а обв. Т. на свой ред напуснал коридора.

От заключението на изготвената и приложена по делото съдебно-медицинска експертиза, представената по делото медицинска документация, проведения клиничен преглед на 01.08.2016 г., издаденото Медицинско удостоверение № 667/01.08.2016г., и показанията на свидетелите се установява, че на 30.07.2016 г. св. Д.Д.Д. е получил следните травматични увреждания: травматичен оток в областта на лявото рамо на долната челюст, разкъсно контузна рана по левия ръб на езика, контузия на шията по дясната и повърхност, ивичесто червеникаво хоризонтално разположено ожулване в областта на дясната предмишница с дължина 4-5см. и ширина 6-7мм., със забелване на епидермиса отзад напред, контузия на дясната длан.

Описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени при удар с твърд предмет, вкл. ръка и/или глава в областта на лявото рамо на долната челюст, стискане на шията, удар с или върху твърд тъп предмет в областта на дясната длан, действието на предмет с подчертан ръб, какъвто може да бъде човешки нокът, в областта на дясната предмишница, в посока отзад напред.

Преценени в своята съвкупност описаните травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начина посочен в показанията на св. Д. и са обусловили  временно разстройство на здравето неопасно за живота. Отзвучават без дефицит за период от около 1 седмица.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства (в това число показанията на св. В.Х.Ч., св. Д.Д.Д., частично от показанията на св. Д.Д.Д. и частично от показанията на св. И.А.Д., дадени непосредствено пред съда и в досъдебната фаза на производството), както и от заключението по назначената и изготвена на ДП съдебно-медицинска експертиза от която съдът прие за реално установени причинените на св. Д. телесни увреждания, конкретният механизъм на причиняването им, както и авторството на деянието от страна на обв.Т..

Що се отнася до обясненията на обвиняемия, депозирани в хода на съдебното следствие съдът даде частично вяра на същите, като съобрази двойствената им природа – основно проявление на правото на защита в наказателния процес и едновременно с това доказателствен източник. По същество съдът се довери на обясненията на Т. в частта, която касае отношенията между него и св. Д., обстоятелството защо същият не е имал представа, дали в процесния ден е следвало да бъде на работа, както и обстоятелството, че по време на действието на трудовото му правоотношение с дружеството „Дженко България“ ЕООД на същия не са били налагани никакви дисциплинарни наказания. Единствената част от обясненията, която съдът намира за несъответна на останалите налични по делото доказателства и по-специално на заключението на медицинската експертиза и на показанията на св. Д. и на св. Ч., е тази в която обвиняемият описва, че всички телесни увреждания по св. Д. са били реализирани от неговото падане върху кофите пълни с вода, без никаква намеса от страна на Т.. Посочените твърдения съдът не намери за достоверни с оглед заявеното от св. Ч. обстоятелства, че от момента в който тя е била в състояние да възприеме Д. и Т. последният е бил върху управителя, по който е имало вече следи от кръв и го е притискал с две ръце за шията, като го е пуснал в момента в който тя е извикала. Наред с това, от установените посредством заключението на експертизата обективни находки по тялото на пострадалия Демиров на практика се изключва възможността всички описани увреждания да се получат единствено в резултат на падане (дори от височината на собствения ръст) върху кофите с вода, както твърди обв. Т.. Във всички случаи видно от характеристиките на самите увреждания те са били получени в резултат на удари получени от пострадалия с глава и/или ръка. В този смисъл обясненията на обвиняемия в коментираната част се явяват изолирани досежно коментираните факти поради което и за съда не остава друга възможност освен да цени същите като проявление на неговата защитна теза.

Що се отнася до показанията на св. Д. съдът не кредитира същите в частта, в която той посочва, че обв. Т. е бил наказван дисциплинарно за допускани нарушения на трудовата дисциплина.

По отношение на показанията на св. Д. съдът не кредитира същите единствено в частта, в която се посочва, че той е възприел състоянието на св. Д. малко след инцидента и по същият е нямало реализирани никакви увреждания, доколкото в тази част те се опровергават от показанията на св. Ч. и заключението на приетата от съда съдебно-медицинска експертиза.

Във връзка с констатираните противоречия в показанията на св. Д. и обясненията на обв. Т. съдът следва да отбележи, че те са логични както от правно, така и от житейско гледище, като в частта в която Т. претендира да е получил на свой ред увреждания, в резултат на възниканалото съприкосновение съдът е поставен в невъзможност да даде вяра на обясненията доколкото по делото отсъстват всякакви доказателства (гласни и/или писмени) за наличието на такива. Колкото и вероятна и житейски достоверна да е тезата на Т., то в рамките на настоящото производство отсъстват всякакви доказателства, които да я удостоверят.

Съдът кредитира всички изброени писмени и други доказателства, като непротиворечиви, последователни и достоверни и изгради убежденията си въз основа на тях, тъй като същите са изготвени съобразно изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна,че обв. М.Т.Т. е осъществил от обективна страна състава на престъплението, визирано в разпоредбата на чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 30.07.2016 г. в гр. Варна, причинил на Д.Д.Д., длъжностно лице - управител на магазин „Интер спорт" гр. Варна, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток в областта на лявото рамо на долната челюст, разкъсно контузна рана по левия ръб на езика, контузия на шията по дясната й повърхност, ивицесто червеникаво хоризонтално разположено ожулване в областта на дясната предмишница с дължина 4-5 см. и ширина 6-7 мм, със забелване на епидермиса отзад напред, контузия на дясната длан, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Квалификацията на деянието на Т. по т. 1 на чл. 131, ал. 1 от НК, се обуславя от обстоятелството, че св. Д. е имал качеството на длъжностно лице – управител на магазин „Интер спорт“ гр. Варна и телесното увреждане е било нанесено при изпълнение на службата му, като несъмнено с оглед характера на причиненото телесно увреждане в случая се касае за лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК с причинено временно разстройство на здравето.

От субективна страна деянието на обв. Т. е било извършено при форма на вината пряк умисъл, като същият е съзнавал, че с действията си причинява болка и страдание на св. Д.Д., както и качеството му на длъжностно лице.

Нещо повече, за пълнота съдът е длъжен да посочи, че в случая обстоятелството дали Д. е имал подобаващо отношение към ръководените от него служители на магазина (в това число обв. Т.), обстоятелството дали същият е бил компетентен да заема длъжността управител, дали е имал необходимите умения за да осъществява правилно посочената дейност са обстоятелства които не подлежат на преценка от страна на обв. Т., като същият е следвало да съобразява поведението си с изискванията на нормално развиващото се общество, като изпълнява служебните си задължения стриктно, отстоява своите права и законни интереси, но без да демонстрира неуважение и без да влиза в открити конфронтации.

При определяне на наказанието, което следва да бъде наложено на обвиняемият Т. съдът съобрази обстоятелството, че към момента същият е с чисто съдебно минало и до момента не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а НК, което обстоятелство наред с другите предвидени в закона (от деянието няма причинени имуществени вреди и наказанието което се предвижда в закона за него е „лишаване от свобода“ до три години), даде възможност на съда в конкретния случай да приложи разпоредбите на чл. 78а НК, като освободи от наказателна отговорност Т. и му наложи за извършеното от него административно наказание.

Досежно конкретният размер на наложеното наказание съдът намери, че в случая административно наказание в минимален размер, а именно 1000 лева в достатъчна степен би удовлетворило целта на закона доколкото в случая се касае за лице в млада възраст, реагирало емоционално, като проявата му има изцяло инцидентен характер.

Наред с това съдът намира, че в случая не размера на наказанието е онова, което би изиграло съответната превантивна и превъзпитателна функция, а по-скоро съзнанието, което следва да се възпита у обвиняемия за неговата неизбежност при проявата на такова поведение от негова страна.

По отношение на сторените по делото разноски в размер на 137,54 лева, представляваща сторени по делото разноски в полза на Държавата по сметка на ОД на МВР- Варна и 50 лева по сметка на ВСС (за изслушаните експертизи), на основание чл. 189, ал.3 НПК същите следва да бъдат възложени в тежест на обв. Т..

Така мотивиран, съдът постанови решението си.

 

                                                            РАЙОНЕН   СЪДИЯ: