№ 5634
гр. София, 31.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110136987 по описа за 2024 година
Производството е по молба на Министерство на културата – ответник
по гр. дело № 36987 от 2024 г. с адрес гр. София, бул. „Александър
Стамболийски” № 17, чрез юрисконсулт Харизанова с искане за изменение/
допълване на постановеното по делото СР с № 1062/ 22.01.2025г. в частта за
разноските и евентуално прекратяване на делото спрямо него.
Излага, се че с атакуваното СР с № 1062/ 22.01.2025 г. съдът е
отхвърлил иска на ищата П. спрямо Български културен институт във
Варшава с правно основание чл. 124 от ГПК, пред. трето във вр. чл. 357 от
КТ за приемане за установено в отношенията между тях, че съществува
трудово правоотношение от 16.02.2024 г. на основание ТД по чл. 96 КТ -
проведен конкурс за длъжността „директор“ на БКУ във Варшава, като
спрямо Министерство на културата в условията на евентуалност е бил
предявен иск със същото основание и петитум при условие, че не бъде уважен
иск спрямо предпочитания ответник да бъде разгледан иска и срещу
Министерство на културата.
Сочи се, че Министерство на културата е депозирало отговор на
исковата молба, ангажирало е писмени доказателства и е осъществило
процесуална защита вкл. чрез искане за присъждане на разноски за
юрисконсулско възнаграждение, но съдът в мотивите си е приел, че поради
несбъдване на вътрешнопроцесулното условие за разглеждане на предявения
под условията на евентуалност иск, не дължи произнасяне по същия.
Ответникът навежда, че доколкото по предявения евентуален иск съдът дължи
произнасяне само при отхвърляне на исковата претенция по главния иск
срещу първия предпочетен ответник, то следва и се желае да се постанови акт,
1
с който да се произнесе съда и по предявения евентуален иск срещу
Министерство на културата и да се присъдят разноски.
С тези съображения се претендира решение за поправка на очевидна
фактическа грешка, алтернативно допълване на постановеното решение чрез
формиране на воля, че съдът оставя без разглеждане, респ. прекратява
производството по предявения от С. Б. П. - П. евентуален иск срещу
Министерство на културата и да се допълни решението в частта на
разноските, с което да се осъди ищцовата страна да заплати на
Министерството на културата разноските по делото за юрисконсулско
възнаграждение.
В срока за становища са депозирани такива и от двете насрещни страни
– предпочитания ответник Български културен институт във Варшава и от
самата ищца.
Българския културен институт във Варшава не оспорва молбата за
присъждане на разноски и в полза на евентуалния ответник като излага, че
при отхвърлен иск спрямо предпочитания ответник се е сбъднало условието
за разглеждане на евентуалния иск и следва произнасяне по него, а със
становището си от 18.03.2025г. ищцата оспорва депозираната молба със
следните съображения: излага се, че съдът е приел, че надлежен ответник по
предявения иск е Български културен институт във Варшава и надлежната
пасивна легитимация принадлежи на работодателя, с когото е създадено
трудовото правоотношение като на основание чл.61, ал.2 КТ съдът е приел, че
трудовият договор се сключва от по-горестоящия спрямо работодателя орган,
поради което е разгледал иска именно спрямо първия ответника и
предпочитан такъв Български културен институт във Варшава като надлежна
страна, но разглеждайки го по същество стигнал до извода, че искът е
неоснователен. Ето защо ищцата излага, че по евентуално предявения иск
срещу Министерство на културата, правило съдът е приел, че поради
несбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения
под условията на евентуалност иск, съдът не дължи произнасяне по същия и
при така очертаната фактическа обстановка, при която съдът в мотивите си е
формирал воля по евентуално предявения иск, намират че е налице очевидна
фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247 от
ГПК.
Молбите са в срок и са допустими, но същите и по искането за
допълване на решението в частта за разноските, и по искането за поправка в
допусната очевидна фактическа грешка чрез постановяване на прекратителен /
без разглеждане диспозитив, са неоснователни.
Процесуална предпоставка за присъждане или не на разноски в полза на
страна е искът да е разгледан и уважен или частично уважен, за да се
приложат правилата на чл.78, от ГПК или да бъдат присъдени такива при
прекратяване на делото не по вина на ответната страна. В конкретната
хипотеза до разглеждане на приетия в условията на евентуалност иск не се е
стигнало, няма произнасяне по него по същество, нито пък прекратяване на
делото в тази му част, което да даде основание на съда да приложи някоя от
хипотезите за присъждане на разноските по чл.78, ал.1, 2 и 3 от ГПК.
Неправилно Министерство на културата, което е легитимирано по делото като
ответник под условие - а именно, че ако съдът приеме, че ненадлежна страна
2
в материалното правоотношение, което се твърди, че съществува на основание
проведен конкурс, е предпочитаният ответник Български културен институт
във Варшава и на това основание да отхвърли иска, да пристъпи към
разглеждане по същество на иска спрямо втория, евентуален ответник
Министерство на културата тъй като видно от мотивите съдът е приел, че
именно Български културен институт във Варшава е надлежна страна в
материалното правоотношение - за което е изложил мотиви, стр. 5, абзац
четвърти от СР, но е отхвърлил иска спрямо Български културен институт във
Варшава поради непроведена изцяло процедура по конкурса т.е. липса на
основание за възникване на тр. правоотношение. Ето защо като е приел, че
надлежна страна е Български културен институт във Варшава, но поради
непроведена конкурсна процедура е отхвърлил иска за приемане на
установено, че съществува тр. правоотношение между страните. Не е
пристъпил към разглеждане на заявения в евентуалност иск спрямо
Министерството на културата, по което не се дължи произнасяне в
диспозитива на СР – така заявен искът спрямо Министерство на културата е
приет за разглеждане, към което би се стигнало само при сбъдване на
поставеното от ищеца условие – ако съдът приеме, че ненадлежна страна в
материалното правоотношение е Български културен институт във Варшава,
тогава да се произнесе по иска спрямо Министерство на културата – а това не
е така и съдът не е длъжен нито да оставя без разглеждане вече приет за
разглеждане иск, нито пък да прекратява пр. по делото в тази част при липсата
на някоя от предпоставките за прекратяване на пр. – недопустим иск и пр.
основания за прекратяване, което дава основание на състава да приеме, че и
молбата за поправка на очевидна фактическа грешка също като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
С тези мотиви съдът следва да остави молбата за изменение на
решението чрез присъждане на разноски по неразгледания евентуален иск без
уважение, както и молбата за поправка на очевидна фактическа грешка,
поради което и на основание чл. 242, ал.1 и чл.248, ал.1 от ГПК и чл. 250 от
ГПЛК съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 58974/ 19.02.2025г. на
Министерство на културата – ответник по гр. дело № 36987/ 2024 г. с адрес
гр. София, бул.„Александър Стамболийски” № 17, чрез юрисконсулт
Харизанова с искане за изменение/ допълване на постановеното по делото СР
с № 1062/ 22.01.2025г. в частта за разноските и за допускане поправка на
очевидна фактическа грешка в постановеното съдебно решение с № 1062/
22.01.2025г. по гр.дело с № 36987/ 2024г.
Постановеното решение подлежи на обжалване пред СГС в
двуседмичен срок от връчването му.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4