Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.ВРАЦА,18.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд,VIІІ граждански
състав,в публичното съдебно заседание на 30.05.2019 г.,в състав:
Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ
при секретаря Стефка Радева,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №474
по описа за
Делото е образувано по искова молба вх.
№1970/ 06.02.2019 г. от К.В.П. с ЕГН ********** ***,чрез адв.Л.В.
***, против Р.К.Х. с ЕГН ********** ***.
Ищцата твърди,че живеела на втория етаж от
двуетажната къща на адреса,ответникът живеел на първия. Вътре в жилището
си,ответникът отглеждал едро и агресивно мъжко куче,порода Кане
корсо,което пускал свободно да тича във входа,по
площадките и стълбището на къщата.На кучето бил издаден паспорт,същото било
вписано и в регистъра за кучета на Община Враца,като за негов собственик бил
посочен ответника.
През лятото на
На 22.11.2018 г. около 17.30 ч. ищцата се
прибирала от работа,влязла във входа на къщата и на стълбището кучето я
нападнало и захапало.Започнала да вика за помощ и да плаче.Ответникът се
показал на вратата на жилището си,извикал и прибрал кучето и въобще не се
заинтересувал от състоянието на ищцата.Ищцата се качила в дома си, измила
раната в банята,притиснала я с хавлиена кърпа,тъй като силно кървяла,поръчала
такси и отишла в Спешното отделение на МБАЛ”Христо Ботев” гр.Враца,където била
прегледана.Дежурният лекар установил рана в областта на горната част на дясното
бедро,която била промита, обработена и превързана.Междувременно ищцата
позвънила на съпругът си,който бил на работа.Съпругът се обадил на ответникът и
го помолил да отиде при нея.Ответникът отишъл в Спешното отделение,представил
се като собственикът на кучето,което е ухапало ищцата,даже закупил със
собствени средства ваксина против тетанус, която поставили на ищцата.За
прегледа и манипулациите бил издаден лист за преглед на пациент.След като се
прибрал вкъщи,съпругът на ищцата сигнализирал на телефон 112. Пристигнал
полицейски патрул,който регистрирал случая.
На следващия ден ищцата отишла на преглед
при ортопед-травматолог,който прегледал,промил и превързал раната от ухапването
и назначил антибиотична терапия и периодични
превръзки и промивки.За назначеното лечение, докторът издал рецепта.Ищцата
закупила лекарства на обща стойност 22.77 лв.,за прегледа заплатила
потребителска такса от 2.90 лв..
Ищцата се чувствала зле физически и
психически, изпитвала болка от ухапването,както и ужас и страх,че ще бъде
нападната и нахапана пак.Изпадала в състояние на непрекъснато безпокойство и
тревога,плачела,страхувала се,постоянно преживявала ужаса от нападението и
ухапването,страхувала се да излиза от дома си без придружител.Личният й
лекар,след като констатирал,че е изпаднала във фобийно
тревожно разстройство,издал болничен лист за периода 23.11.-02.12.2018 г. и я
насочил за консултация с психиатър.На 26.11.2018 г. ищцата била прегледана и от
съдебен лекар,който описал състоянието й /констатирал на дясното бедро по
външната повърхност наличието на две кръгловати рани
с диаметър 5-
Ищцата продължавала да изпитва силни болки в
областта на дясното бедро,където е раната от ухапването, продължавала да се
нуждае от периодични прегледи,промивки и превръзки.Отключила остра стресова
реакция,поради което отпускът й за временна нетрудоспособност бил продължен от
03.12.2018 г. до 01.01.2019 г..Продължавала да посещава и специалист психиатър
и психолог,с цел овладяване и преодоляване на отключената остра стресова
реакция и тревожността,че ще бъде нападната отново и убита.Въпреки терапията,не
се чувствала по-добре.Изпитвала непреодолим страх от кучето и като го чуела да
лае започвала да плаче,не можела да спи,да излиза сама без придружител.
Непрекъснато си спомняла събитието и преживявала ужаса, страха и болката
отново.Затваряла се в себе си,изпадала в депресивно състояние,почти не излизала
от дома си.При преглед на 11.12.2018 г. психиатърът установил,че ищцата не се
подобрява,а от терапията е получила отслабена перисталтика.На 17.12.2018 г.
ищцата получила силни болки в корема и отишла на преглед при личния си
лекар,който установил палпаторна болка в областта на
корема,отслабена перисталтика и влошено психическо и емоционално
състояние.Назначил терапия с лаксативи на стойност
5.70 лв..Ищцата започнала да провежда психотерапевтични срещи с психолог за
отработване и преодоляване на травмиращото събитие,като до момента била провела
четири,всяка от които на стойност 40 лв.-на 28.12.2018 г.,на 04.01.2019 г.,на
11.01.2019 г. и на 18.01.2019 г..На 27.12.2018 г. психиатърът изписал поредните
успокоителни лекарства,на стойност 21.82 лв..
Общата стойност на заплатените
лекарства,такси и прегледи възлизала на сумата от 264.15 лв..
Ищцата работела по трудово правоотношение
като счетоводител в ЕТ”Лачко-Петър П.”***,като
получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер на 779 лв. и
допълнително възнаграждение за професионален опит в размер на 12%.Ако е работила
пълен м.11.2018 г. е щяла да получи 594.72 лв. за 15 работни дни и 277.61
лв.-платен годишен отпуск за 7 работни дни. През м.11.2018 г. ищцата имала
отработени 9 дни,7 дни ползван платен годишен отпуск и 6 дни отпуск поради
временна нетрудоспособност.Получила нетно възнаграждение в размер на 356.92 лв.
за отработените,в този смисъл претърпяла имуществена вреда в размер на 16.41
лв. като чиста сума за получаване и представляваща разликата между трудовото
възнаграждение,което би получила при пълен отработен месец,и изплатеното
обезщетение за временна нетрудоспособност.За м.12.2018 г. ищцата получила
обезщетение в размер на 571.66 лв.,ако е работила е щяла да получи 106 лв.
повече.
Намира,че ответникът носи отговорност за
причинените й вреди,като собственик на животното,и като лице,под чийто надзор
се е намирало.
Иска същият да бъде осъден да й заплати:
-264.15 лв.-обезщетение за причинените
имуществени вреди,представляващи разходи за лекарства,такси и прегледи;
-122.41 лв.-обезщетение за причинените имуществени
вреди,представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за м.м.11. и
-2 500 лв.-обезщетение за причинените
неимуществени вреди,представляващи претърпените физически болки и страдания от
разкъсаната тъкан,последвалите медицински манипулации,промивки и
превръзки,изживени негативни емоции от преживяното нападение,стрес и
уплаха,отключване на остра стресова реакция и посттравматично разстройство,
налагащо посещение и лечение от лекар-психиатър и от психолог;
-законната лихва от деня на подаването на исковете;
-разноските по делото.
Предявените искове са с правни основания
чл.50 от ЗЗД във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
След
проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим
иск.В срока по чл.131 от ,ответникът е представил
отговор,чрез адв.М.М. ***.Оспорва
исковете като неоснователни.Не били верни твърденията на ищцата,че на датата
била захапана от кучето,както и че кучето било агресивно.Обективно било
невъзможно описаните наранявания на ищцата да бъдат получени от ухапване от
куче.На датата и часа кучето било подготвено от ответника за извеждане,като
успяло само да си отвори вратата на апартамента.Но стълбите се разминало с
ищцата без изобщо да реагира.Свидетел била съпругата на ответника,която била
влязла във входа непосредствено след ищцата.Кучето било спокойно,не било
агресивно,нямало случай да нападне хора или животни навън.Винаги било
разхождано извън населеното място и извеждано с намордник.
Оспорва
твърденията за претърпените имуществени и неимуществени вреди,както и
причинно-следствената връзка с нараняванията.Претенцията за неимуществени вреди
била прекомерно завишена.Оспорва и че ищцата била получила психично
разстройство,както и че посещенията при специалисти и предписаните лечения са
били необходими. Били с цел набавяне на доказателства по делото.
Евентуално
възразява за съпричиняване от страна на ищцата.Същата
нееднократно била правила опити да дразни кучето по всевъзможни начини,както и
в случая.Възразява и че кучето било СИО,в деня било под надзора и на двамата
съпрузи,поради което отговорността не била изцяло негова.
Съдебният
състав,предвид наведените от страните доводи и събраните по делото
допустими,относими и необходими доказателства,намира за безспорно от фактическа
страна следното:
Страните живеят в къща в гр.Враца на ул.*******,ищцата
живее на втория етаж, ответникът-на първия.
На 22.11.2018 г. около 17.30 ч. на стълбището на
къщата ищцата е била нападната и ухапана от отглежданото от ответника куче
порода ”кане корсо”.Ищцата
се е прибирала от работа.Ответникът е пуснал кучето в коридора.Чувайки писъците
на ищцата,той излиза от жилището си,хваща и прибира кучето.
В резултат на нападението и ухапването,ищцата е
получила по външната повърхност на дясното бедро две разкъсно-контузни
рани/с диаметър 5-
Ищцата е отишла в Спешното отделение при МБАЛ”Христо
Ботев” гр.Враца,където е била прегледана и раните са били обработени и
превързани.
Горната фактическа обстановка се установява от:
-съвпадащите твърдения на страните;
-свидетелските показания/вкл. доведена от ищцата
свидетелка твърди,че са се разделили пред входната врата и едва по-късно е
разбрала от ищцата за инцидента;доведен от ответника свидетел твърди,че е чул
писъците на ищцата, ответникът е притичал и е викнал по кучето,после го е хванал
и го е прибрал/;
-писмените доказателства,вкл. ветеринарния паспорт
на кучето;лист за преглед на пациент от 22.11.2018 г. от СО на МБАЛ”Христо
Ботев”/при прегледа е било констатирано ухапване/;съдебно-медицинско
удостоверение от 26.11.2018 г. от съдебен лекар при МБАЛ”Христо Ботев”/за
издаването на което ищцата е заплатила 30 лв.,съгласно представени фактура и
фискален бон/;преписка по жалба вх. №179500-9409/2018 г. на РУ на МВР гр.Враца,
съдържаща вкл. писмените обяснения на ответника за инцидента;
-заключенията на вещите лица по допуснатите и
изслушани съдебно-медицинска и киноложка експертизи,които
са категорични,че констатираните рани на ищцата са следствие на ухапване от
куче.Съдебният лекар е дал заключение и че се касае за временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,с оздравителен период 2-3 седмици при липса на
усложнения/при прегледа е констатирал вкл. пълно възстановяване от ухапването с
наличие на малък козметичен дефект/.Ветеринарният лекар е дал заключение,че ако
конкретното куче е подходило странично и захапало с горен и долен кучешки зъби
разстоянието от
Съдът приема вкл.,че кучето е лична собственост на
ответника.Ответникът не е доказал твърдението си,че кучето е СИО.Вкл. не е
ангажирал доказателства за начина на придобиване на кучето/в тази връзка
ответникът е представил документ на чужд език,без превод и съответно без
доказателствена стойност/.Съдът прави извода си по косвени писмени
доказателства-ветеринарния паспорт на кучето и отговори от Община Враца на
сигнал и на жалба от ищцата.В паспорта като собственик на кучето е вписан само ответника,има
възможност за вписване на втори собственик, съответната графа не е попълнена.Стойността
на паспорта се преценява с оглед разпоредбата на чл.174 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност,съгласно
която собственикът е задължен да регистрира кучето си при ветеринарен лекар.В отговорите пък е посочено,че ответникът е
регистрирал кучето и заплаща дължимия за притежаването му данък.Регистрацията в
Община Враца и заплащането на данък се преценяват с оглед чл.175 от ЗВМД,съгласно
който за притежаване на куче собственикът дължи данък.
На 23.11.2018 г. ищцата е била прегледана от
ортопед-травматолог,който е обработил и превързал раната и е назначил периодични
превръзки и медикаментозна /антибиотична/ терапия.За
прегледа,ищцата е заплатила потребителска такса от 2.90 лв..За лекарства,ищцата
е заплатила 22.77 лв..
Ищцата е посетила ортопед-травматолога и на
26.11.2018 г.,на 30.11.2018 г. и на 03.12.2018 г..За всеки преглед,ищцата е
заплащала потребителска такса от 2.90 лв..
На 23.11.2018 г. ищцата е била прегледана и от личен
лекар,който е констатирал фобийно разстройство и е
издал болничен лист за периода 23.11.-02.12.2018 г..
На 26.11.2018 г. ищцата е била прегледана и от
съдебен лекар,който е констатирал на дясно бедро по външната повърхност на
границата средно горна трета две кръгловати рани с
диаметър 5-
На същата дата ищцата е била прегледана и от психолог,който
е констатирал съпреживяване на непреодолимо травмиращо изживяване и остра
стресова реакция и е препоръчал консултация с психиатър за овладяване на
соматичната картина и нивата на тревожност, както и минимум десет терапевтични
срещи.
Ищцата е провела 4 бр. срещи-на 28.12.2018 г.,на
04.01.2019 г.,на 11.01.2019 г. и на 18.01.2019 г..При всяко посещение ищцата е
заплащала по 40 лв..
На 26.11.2018 г.,на 28.11.2018 г.,на 11.12.2018 г. и
на 27.12.2018 г. ищцата е била преглеждана и от психиатър,който е констатирал
напрегнатост и др. и е назначавал медикаментозна терапия.За лекарства,ищцата е
заплатила общо 36.98 лв..
На 03.12.2018 г. отпускът на ищцата за временна
нетрудоспособност е бил продължен до 01.01.2019 г..
На 17.12.2018 г. ищцата е била прегледана от личен
лекар поради оплаквания от неспокойство,нарушение в съня, неспособност за
работа и затруднена дефекация вследствие приема на
лекарства.Докторът е констатирал палпаторна болка в
областта на корема,отслабена перисталтика и влошено психическо и емоционално
състояние и е назначил медикаментозна терапия.За лекарства,ищцата е заплатила 5.70
лв..
Горната фактическа обстановка се установява от
представените писмени доказателства,вкл. амбулаторни листове,рецепти,фискални
бонове,болнични листове,съдебно-медицинско удостоверение,психологично изследване,фактури.
Ищцата е работела по трудово правоотношение с
ЕТ”Лачко-Петър П.”*** като счетоводител,като е получавала
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 779 лв. и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.Поради ползването на отпуск
за временна нетрудоспособност,за м.11.2018 г. ищцата е получила 16.41 лв.
по-малко/разликата между трудовото възнаграждение,което би получила при пълен
отработен месец,и изплатеното обезщетение за временна нетрудоспособност/,за
м.12.2018 г.-105.37 лв..
Горната фактическа обстановка се установява от:
-писмените доказателства,вкл. трудов договор,
допълнително споразумение към трудовия договор,разчетно-платежни ведомости на
ЕТ и справка за изплатени обезщетения от НОИ;
-заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза.
Нападението и ухапването са се отразили и на
психическото състояние на ищцата,която е развила посттравматично стресово
разстройство.В нея се наблюдават прояви на безпокойство и тревога.При напомняне
за инцидента го преживява отново и започва да плаче.Също и като чуе кучето да
лае.Страхува се да излиза от вкъщи сама,за да не са повтори инцидента.Затваря
се в себе си, изпада в депресивни състояния,не спи добре.
Горната фактическа обстановка се установява от:
-свидетелските показания/на доведените от ищцата
свидетели,които показания Съдът кредитира като поднесени убедително и
непротиворечиво.Съпругът на ищцата вкл. твърди за инцидент през лятото на
-заключението на вещото лице по допуснатата и
изслушана съдебно-медицинска експертиза,което е дало заключение,че ищцата преди
инцидента е била психично здрава.След нападението и ухапването при нея се е
оформила протрахирана стресова реакция,която постепенно
е придобила характер на посттравматично стресово разстройство.
При тези фактически констатации,Съдът намира,че исковете са допустими/като
предявени от валидно представляван правен субект с интерес/.
Разгледани
по същество:
Искът
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди,представляващи разходи за лекарства, такси и прегледи е
изцяло основателен,като доказан и по основание,и по размер.
Съдът приема за безспорно,че ищцата е била нападната и ухапана от
куче,собственост и в деня на инцидента под надзора на ответника.
Следователно,на основание чл.50 от ЗЗД ответникът носи
отговорност за причинените на ищцата вреди.
Отговорността му е обективна/безвиновна/,има обезпечително-гаранционна функция
и се носи за поведението на животното.
Ищцата е доказала вреди-разходи във връзка с лекуване на
получените рани и възстановяване на психическото й състояние.Няма основание да
се приеме,че разходите са били ненужни и необосновани.
С отношение и към другите предявени искове,не може да се сподели и
довода на ответника за съпричиняване, доколкото
ищцата била подразнила кучето.Може да се приеме,че при срещата им в коридора по
някакъв начин кучето се е стреснало и почувствало заплашено,което обаче следва
да се отдаде на отсъствието на стопанина му /събрани са гласни
доказателства,вкл. свидетелят на ищцата го потвърждава,че в присъствието на
стопанина му кучето не е агресивно към хора/,не и на умишлено провокиране от
страна на ищцата,който вариант изглежда силно неправдоподобен.
По изложените съображения,предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Искът
за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди,представляващи разликата между получаваното трудово
възнаграждение и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за
м.м.11. и
В
продължение на изложените по-горе съображения,Съдът намира,че ответникът следва
да репарира и тези вреди,като пряка и непосредствена последица от инцидента.
За
размера,Съдът ще се облегне на заключението на вещото лице по счетоводната
експертиза.
Съответно,предявеният иск следва да бъде уважен частично/за
сумата от 121.78 лв./,респ. отхвърлен частично.
Искът
за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,представляващи претърпените физически болки и
страдания от разкъсаната тъкан,последвалите медицински манипулации,промивки и
превръзки,изживени негативни емоции от преживяното нападение,стрес и уплаха,
отключване на остра стресова реакция и посттравматично разстройство,налагащо
посещение и лечение от лекар-психиатър и от психолог е изцяло
основателен,като доказан и по основание,и по размер.
Неимуществени
вреди са налице,когато е накърнено здравето на дадено лице.Неимуществени вреди могат
да съставляват претърпените физически болки и страдания,не само настоящите,но и
бъдещите,както и душевните страдания /решение №50/13.02.1979 г. по н. дело
№19/79 г.,ІІ н.о./.
В
случая,Съдът приема,че ищцата е претърпяла твърдяните
болки,страдания и стрес,които имат характер на неимуществени вреди.
Съдът
съобразява продължителността на възстановителния период.Както и че
най-сериозните травми за ищцата са психическите,както е установило вещото лице.
Съобразявайки
вкл.,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост
към момента на постановяването на съдебния акт,като се вземат предвид всички установени
по делото обстоятелства, очертаващи действителните болки и страдания на
пострадалия,Съдът приема иска за доказан в размер на 2 500 лв..
По изложените съображения,предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
При
този изход на делото,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
разноските по делото, съразмерно уважената част от претенциите й.По делото са претендирани
и доказани разноски в размер на 1 446.45 лв. /115.50 лв. първоначално
внесена държавна такса по исковете,80.95 лв. допълнително внесена държавна
такса, 500 лв. адвокатско възнаграждение и 750 лв. възнаграждения на вещи лица/.Ответникът
следва да заплати на ищцата 1 446.13 лв..
Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника разноските по делото,съразмерно
отхвърлената част от претенциите й.По делото са претендирани
и доказани разноски в размер на 450 лв./възнаграждения на вещи лица/.Ищцата
следва да заплати на ответника 0.10 лв..
По
компенсация,ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и
1 446.03 лв. разноски по делото.
Съдът
констатира,че неправилно е приел,че първоначално е внесена държавна такса в
размер на 119.05 лв. и съответно е поискал довнасяне на 80.95 лв./до 200 лв./.Посочената
във вносната бележка сума всъщност е включвала 115.50 лв. държавна такса и 3.55
лв. банкова такса.При този изход на делото,несъбраната държавна такса от 3.55
лв. следва да бъде възложена на ответника.
Водим
от горното,Врачанският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Р.К.Х. с ЕГН ********** *** да заплати на К.В.П. с ЕГН **********
*** следните суми:
-264.15 лв.-обезщетение за причинените
имуществени вреди,представляващи разходи за лекарства,такси и прегледи,вледствие ухапване от куче,собственост и под надзора на
ответника,на 25.08.2012 г. в гр.Враца ул.*******;
-121.78 лв.-обезщетение за причинените имуществени
вреди,представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за м.м.11. и
-2 500 лв.-обезщетение за причинените
неимуществени вреди,представляващи претърпените физически болки и страдания от
разкъсаната тъкан,последвалите медицински манипулации,промивки и
превръзки,изживени негативни емоции от преживяното нападение,стрес и
уплаха,отключване на остра стресова реакция и посттравматично разстройство,
налагащо посещение и лечение от лекар-психиатър и от психолог;
-законната лихва върху обезщетенията,считано от
06.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумите;
-1 446.03 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.П. с ЕГН **********
*** против Р.К.Х. с ЕГН ********** *** иск за заплащане на обезщетение за причинените имуществени
вреди,представляващи разликата между получаваното трудово възнаграждение и
полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за м.м.11. и
ОСЪЖДА Р.К.Х. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС 3.55 лв.
държавна такса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: