№ 7224
гр. София, 22.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110163118 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на Р. ХР. ИВ. срещу „УниКредит Булбанк“ АД,
която отговаря на изискванията за редовност, а предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.
С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Искането на ответника за задължаване на ищцата да представи препис от
бракоразводното решение следва да бъде уважено, тъй като е относимо към направените в
отговора оспорвания.
Искането на ищцата за допускане на двама свидетели за установяване на претърпените
от нея притеснения, стрес, неудобства и негативни изживявания поради неизпълнение на
Договор за ипотечен банков кредит № TR70769425, е частично основателно. Следва да й се
допусне един свидетел, като в останалата част искането следва да бъде отхвърлено на
основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 21.04.2022 г. от 10:20 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – и
препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в срок до датата на откритото
съдебно заседание да представи по делото заверен препис от бракоразводното решение, с
което е прекратен нейният брак, като й УКАЗВА, че при непредставянето му в срок съдът
може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране
на допуснати доказателства.
ДОПУСКА на ищцата ЕДИН свидетел при режим на довеждане за установяване на
посочените в исковата молба обстоятелства, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
1
допускане на втори свидетел за същите обстоятелства.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Р. ХР. ИВ. е предявила срещу „УниКредит Булбанк“ АД частичен осъдителен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 52 ЗЗД за сумата от 1 250 лв.,
представляваща част от вземане в общ размер на 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди /претърпени притеснения, стрес, неудобства и негативни изживявания/ в резултат на
неизпълнение от ответника на Договор за ипотечен банков кредит № TR70769425, изразило
се в неспазване на договорената методология на изчисляване на годишния лихвен процент,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2021 г., до
окончателното плащане. Претендират се направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за ипотечен банков кредит №
TR70769425/12.11.2007 г. за сумата от 93 000 евро, при променлив лихвен процент,
формиран от базисен лихвен процент /зависещ от пазарния индект 1-месечен EURIBOR/ и
твърда надбавка. Сочи, че е подала оплакване до банката с вх. № 00722/27.05.2011 г. относно
неправомерно увеличение на годишния лихвен процент, но с писмо № 47/5302/20.06.2011 г.
не получила исканите разяснения и информация. Излага, че последвала кореспонденция по
и-мейл, в резултат на което й била предоставена разбивка само за 6 периода и й било
обяснено, че базисният лихвен процент включва два компонента – стойността на EURIBOR
и премия, като тя разбрала, че с Решения на УС на банката без нейно съгласие и в
нарушение на подписания договор била променена едностранно от банката методологията
на начисляване на годишния лихвен процент с въвеждане на допълнително начисление –
премия. Посочва, че за уреждане на възникналия спор завела пет граждански дела, по които
банката била осъдена да й заплати разликата между платената от нея възнаградителна лихва
и реално дължимата такава по договора за период с обща продължителност от 02.02.2009 г.
до 20.02.2020 г., като било прието от съда, че годишният лихвен процент по договора е сбор
от 1-месечния EURIBOR и твърда надбавка, но въпреки това ответникът не предприел
действия по изчисляването на годишния лихвен процент в съответствие с договореното
между страните. Твърди, че неспазването на договорената методология и едностранното
неколкократно увеличаване на лихвения процент от банката, кореспонденцията с банката и
големият брой дела в продължение на 10 години й причинили притеснения, психическо
напрежение и стрес. Сочи, че междувременно родила две деца, което увеличило разходите
й, че първото дело довело до преждевременно раждане на второто й дете, че през 2014 г.
трудовото й правоотношение било прекратено и била безработна в продължение на почти 1
година, а междувременно се налагало да плаща вноска по кредита, която била с 40 % по-
висока от реално дължимата, което наложило да взема краткосрочни заеми от роднини и
приятели, за да възпрепятства иницииране от банката на производство по чл. 417 ГПК, като
всичко това довело до липса на достатъчно парични средства в семейния бюджет, влошаване
на отношенията със съпруга й и развод през 2018 г.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
„УниКредит Булбанк“ АД, с който предявеният иск е оспорен като неоснователен. Признава
сключването на Договор за ипотечен банков кредит № TR70769425/12.11.2007 г. с ищцата и
провеждането на сочените в исковата молба граждански дела относно възнаградителната
лихва по договора, приключили с влезли в сила съдебни решения в полза на ищцата.
Оспорва наличието на основания за реализиране на договорна отговорност на банката, тъй
като не е налице неизпълнение или неточно изпълнение на нейни задължения към ищцата
по договора. Счита, че задълженията на ответника по договора се свеждат до задължението
да предостави кредит в уговорения размер и срок, в уговорената валута и за уговорения
погасителен период и че са изпълнени. Изтъква, че прогласените за нищожни клаузи от
договора не уреждат задължение на банката към ищцата, а касаят задължение на ищцата към
2
банката за заплащане на договорна лихва по кредита. Акцентира, че законът не предвижда
отговорност за обезщетяване на вреди, произтичащи от неоснователна претенция на
кредитор към длъжник по едно задължение. Оспорва твърдените от ищцата негативни
емоции да представляват неимуществени вреди, като счита, че се касае за нормални емоции
на стрес и безпокойство. Сочи, че ищцата е адвокат и към момента на подписване на
договора е била наясно с условията му и с факта, че не може да бъде обвързана от нищожна
клауза, а от приложената към исковата молба кореспонденция е видно, че тя е била наясно с
правотата си, поради което не може да се приеме, че спорът с банката е бил източник на
стрес и притеснение за нея, още повече че участието на банката като ответник по делата
представлява добросъвестно упражняване на процесуални права, без да е налице
злоупотреба с тях, поради което не може да се ангажира нито договорната, нито деликтната
отговорност на банката. Счита, че притесненията на ищцата дали ще разполага през целия
договорен период с достатъчни доходи да обслужва задълженията си по кредита не се
дължат на противоправно поведение на банката. Твърди, че към момента на развода на
ищцата две от съдебните дела са приключили с постановени в нейна полза и влезли в сила
съдебни решения, поради което не може да се приеме, че промяната на лихвата да е
допринесла за влошаване на отношенията със съпруга й. Изтъква, че стойността на
промяната в размера на лихвата е малка част от вноските, които ищцата е следвало да
плаща. Оспорва да е налице и причинна връзка между спора на страните и
преждевременното раждане, още повече че ищцата е ангажирала адвокат по делата. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
По предявения иск в тежест на ищцата е докаже следните обстоятелства: наличието
на договорно правоотношение между страните, виновно неизпълнение /пълно или частично/
на задължение от страна на ответника, в причинна връзка с което ищцата да е претърпяла
неимуществени вреди, за което ответникът й дължи обезщетение в претендирания размер.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на задължението, за което не сочи доказателства, както и да докаже
възраженията си.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за ипотечен банков кредит №
TR70769425/12.11.2007 г. за сумата от 93 000 евро; завеждането от ищцата срещу банката на
гр. д. № 32363/2011 г. по описа на СРС, 50 състав, гр. д. № 12184/2015 г. по описа на СРС, 43
състав, гр. д. № 14987/2017 г. по описа на СРС, 82 състав, гр. д. № 52038/2018 г. по описа на
СРС, 29 състав, и гр. д. № 52038/2018 г. по описа на СРС, 29 състав, приключили с влезли в
сила съдебни решения, с които банката е осъдена да заплати на ищцата суми,
представляващи разликата между платената от нея възнаградителна лихва и реално
дължимата възнаградителна лихва по договора за период с обща продължителност от
02.02.2009 г. до 20.02.2020 г.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
3
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4