Решение по дело №56/2022 на Административен съд - Ловеч

 

РЕШЕНИЕ

№

гр.Ловеч, 16.05.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи касационен състав, в  публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЙОНИТА ЦАНКОВА

           ЧЛЕНОВЕ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

                                ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА                              

 

при секретаря ТАТЯНА ТОТЕВА и в присъствието на прокурора КИРИЛ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА КАНД № 56 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 63в от ЗАНН във връзка с гл. ХІІ от АПК.

С решение № 27 от 10.03.2022 г., постановено по АНД № 22/ 2022 г., Троянският районен съд, пети състав, е потвърдил наказателно постановление № ТР ЗМВР-28 от 26.11.2021 г. на Началник на РУ гр. Троян, с което на Я.В.К., ЕГН: **********,***, е наложена на основание чл. 264, ал.2 от ЗМВР - глоба в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, като законосъобразно.

Недоволен от така постановеното решение е останал Я.В.К., ЕГН: **********,***, който чрез адв. П.К. от ЛАК, съдебен адрес: ***, е подал касационна жалба, като твърди, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, което касационната инстанция намира за касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Сочи, че НП е незаконосъобразно, поради противоречие между отразените в АУАН констатации и квалификация на нарушението, както и противоречие между обстоятелствената и санкционната част на НП. Сочи се, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е допуснато смесване на двата състава на чл. 264 от ЗМВР при описание на нарушението, което води до неяснота в извършването на какво нарушение е обвинен жалбоподателят. Сочи се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл. 42, т.4 и чл. 57, т.5 от ЗАНН, тъй като не съдържат пълно и точно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено. В заключение се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго решение, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. П.К. – ЛАК, която поддържа касационната жалба и моли да се отмени първоинстанционното решение и НП. Претендира възстановяване на направените по делото разноски. 

Ответникът по касационната жалба – РУ на МВР гр. Троян, редовно призован, не се явява, не се представлява, като не е представен отговор по касационната жалба, като липсва и писмено становище.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като споделя мотивите на РС за законосъобразност на наказателното постановление.

Касационният състав на съда, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана от касационната инстанция.

Жалбата е неоснователна.

С решение № 27 от 10.03.2022 г., постановено по АНД № 22/ 2022 г., Троянският районен съд, пети състав, е потвърдил наказателно постановление № ТР ЗМВР-28 от 26.11.2021 г. на Началник на РУ гр. Троян, с което на основание чл. 264, ал.2 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 2000 лв. на Я.В.К., ЕГН: **********,***, за извършено нарушение на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.

При проверка на законосъобразността на първоинстанционното решение касационната инстанция е обвързана само със сочените от касатора касационни основания - чл. 218, ал. 1 от АПК, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Видно е, че решението на РС е валидно и допустимо.

Наведените в касационната жалба основания във връзка с незаканосъобразност на НП са развити и пред първоинстанционния съд, като видно от мотивите на решението на РС, на всички твърдения на касатора, първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които касационната инстанция намира за законосъобразни и не следва да повтаря. Отделно районният съд е извършил пълна служебна проверка на законосъобразността на НП, включително на невъведени от жалбоподателя доводи, като правилно е съобразил, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати процесуални нарушения, както и че административното нарушение е доказано.

 В допълнение касационната инстанция следва да препрати към мотивите на районния съд съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК предвид това, че всички доводи на касатора относно незаконосъобразност на наказателното постановление са били релевирани и пред районния съд, който е изложил подробни мотиви, които се споделят от касационната инстанция.

Процесуалният представител на жалбоподателя - адвокат П.К. ***, както в касационната жалба, така и в съдебно заседание възразява, че в обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено, че освен че е нарушена нормата на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР и че е нарушен и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, с което е допуснато смесване на съставите на двете нарушения. Счита, че ако наказващият орган е приел, че е осъществен поотделно състава и на двете нарушения, то е следвало да наложи отделни наказания за всяко от тях.

Касационната инстанция споделя мотивите на РС, че липсва такова смесване на двата състава на чл. 264 от ЗМВР.

В обстоятелствената част на АУАН и НП е посочено следното:

„На 07.11.2021 г. Около 03,55 ч. в гр. Троян, пл. „Възраждане“ до офис на фирма „Изипей“ при опит да му бъде извършена полицейска проверка лицето се държи арогантно, като отправя обидни думи и закани, блъска служител на МВР, като с тези си действия противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си и противозаконно нарушава физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения.“

За съставомерността на чл. 264, ал. 2 от ЗМВР е достатъчно „противозаконно нарушение на физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения.

Обстоятелството, че същото административно нарушение е описано по-подробно в АУАН и НП, но води до извод за смесване на два различни състава на чл. 264, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР, защото всяко описание на административното нарушение в АУАН и НП следва да бъде достатъчно ясно и подробно с оглед изискването за описание на обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Както първоинстанционният съд в своето решение, така и настоящият състав приема за безспорно доказано от събраните пред РС писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят Я.В.К. е извършил действия, с които противозаконно е нарушил физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения. В конкретният случай наказващият орган е преценил, че ще наложи административно наказание на нарушителя само за извършеното от него нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР, което е по-тежко спрямо нарушението по чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, с оглед предвидената санкция. Това е законно право на наказващият орган, което той е упражнил. По този начин съдът не счита, че е нарушена разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, съгласно която когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В конкретният случай на Я.В.К. е наложено едно наказание — глоба в размер 2000 лева за извършеното от него нарушение по чл. 264, ал. 2 от ЗМВР и не е нарушен принципа, въведен с чл. 18 от ЗАНН.

Адвокат К. възразява и че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като АУАН и НП не съдържат пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като не са посочени обидите и заканите, както и към кого са насочени, както и не е посочен полицейският служител, чиято физическа неприкосновеност е била нарушена. Сочи, че първоинстанционният съд потвърждава НП като приема, че от разпитаните свидетели в с.з. са установени посочените обстоятелства и фактическа обстановка, при която е извършено нарушението, като по този начин се санират пороците на издаденото НП, което е недопустимо. 

Настоящият състав счита възражението за неоснователно поради следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление не е издадено въз основа на АУАН № 28/07.11.2021г., а въз основа на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство изх. № 5148/25.11.2021г. на Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Троян /на л. 9 от делото на РС/.

Съгласно чл. 36  ал. 2 от ЗАНН - Без приложен акт административнонаказателна преписка не се образува освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.

В случаят е налице хипотезата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН, налице е Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Троян, което е основание за издаването на Наказателното постановление , като не е необходимо съставянето на АУАН, независимо, че има такъв. Първоиснтанционният съд правилно е приел, че АНО се е съобразил с Постановлението на прокуратурата и е наложил законово регламентираното наказание за извършеното нарушение. Отделно в соченото Постановление за отказ да се образува досъдебно производство изх. № 5148/25.11.2021г. на Районна прокуратура гр. Ловеч, Териториално отделение гр. Троян /на л. 9 от делото на РС/ изрично е посочено „препис от постановлението заедно с преписката да се изпрати на РУ на МВР, гр. Троян за налагане на административно наказание на Я.В.К. *** от Началника на РУ на МВР гр. Троян на основание чл. 264, ал. 2 от ЗМВР.“, в който смисъл издателят на оспореното пред РС наказателно постановление изрично в съответствие с чл. 36 ал. 2 от ЗАНН е издал същото.

Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН Наказателното постановление трябва да съдържа: описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Както беше посочено по-горе, наказателното постановление отговаря на изискванията на  чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Настоящият състав счита, че обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са установени и доказани по безспорен начин от приложените по делото и приети от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства: АУАН № 28/07.11.2021г., Докладна записка per. № 359р-22965/12.11.2021г., Докладна записка per. № 359р-22545/07.11.2021г., 4 броя обяснения и 1 брой сведение и от показанията на свидетелите В.К.Г., П.А.А., И.М.К. и И.П.И., дадени в съдебно заседание.

По безспорен начин е доказано противоправното поведение на жалбоподателя К., спрямо служителите на АНО. Нито във въззивната инстанция, нито в касационната инстанция жалбоподателят или неговият процесуален представител оспорват обстоятелствата и фактическата обстановка, при която е извършено нарушението, в това число действията и поведението на К. спрямо служителите на МВР.        Противозаконното нарушаване на физическата неприкосновеност на служител на МВР при изпълнение на служебните му задължения от страна на К., посочено като нарушение в издаденото НП се доказва по безспорен начин от всички писмени доказателства по делото, които са потвърждават от показанията на свидетелите.

По делото не са ангажирани доказателства за налични смекчаващи обстоятелства, които да обосноват преценката на нарушението като маловажно. За извършеното нарушение правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран по този текст с налагане на административно наказание глоба в размер от 2000 лева, като наказанието е съобразено с извършеното от него нарушение, с тежестта на нарушението и е в предвидените от закона граници.   

Ето защо касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд като законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

От страна на ответника по касация не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение, каквито не са и направени, поради което съдът не следва да се произнася относно разноските.

С оглед правомощията на касационната инстанция  по чл. 218, ал. 2 от АПК и за пълнота следва да се отбележи, че решението на РС е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон.  

На основание гореизложеното и чл. 63в от ЗАНН и чл. 221 от АПК Ловешкият административен съд

 

Р Е Ш И

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27 от 10.03.2022 г., постановено по АНД № 22/2022 г. на Троянския  районен съд, пети състав.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: