РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Костинброд, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Мария Г. Гергинова
в присъствието на прокурора Р. Т. Т.
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20231850100411 по описа за 2023 година
Производството е с правна квалификация чл. 2б, ал. 1 Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди.
Предявена е искова молба от Е. Д. М., ЕГН **********, от гр. София,
против Софийския районен съд.
Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди Софийския
районен съд, да му заплати обезщетение в размер на 20 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 04.03.2015 г. до
03.04.2023 г., ведно със законната лихва от подаване на ИМ-05.04.23г. до
окончателно изплащане на вземането, във връзка с нарушаване на принципа за
разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 3274/2015 г. по описа на СРС, НО и
причиняването му на неимуществени вреди.
С определение №680/17.09.24г., постановено по гр.д.№531/24г. по описа
на КРС, към гр.д.№411/23г. по описа на КРС, е присъединено и посоченото
дело- №531/24г. по описа на КРС, доколкото касае същите страни- ищец Е. М.
и ответник - СРС.
Гражданско дело №531/24г. по описа на КРС, е образувано по искова
молба,с която Е. Д. М., е поискал да се осъди Софийския районен съд да му
заплати обезщетение в размер на 20 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, за периода от 01.08.2018г. до 19.06.24 г., ведно със
законната лихва/без посочване на период/, във връзка с нарушаване на
1
принципа за разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 12914/2018 г. по описа
на СРС, НО и причиняването му на неимуществени вреди.
Ответната страна- СРС, оспорва предявените искове по основание и
размер. Намира за недоказано настъпването на неимуществени вреди за
ищеца, като оспорва и техния размер.
В съдебно заседание ищецът взема лично участие и поддържа исковите
молби.
Ответникът Софийски районен съд не изпраща представител, но е
депозирал становище, с което моли съда да постанови решение, с което да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените искове.
Представителят на РП- Костинброд, отправя искане за оставяне без
уважение на предявените искове като неоснователни.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е приобщен отговор от ИВСС, от който се установява, че във
връзка с производството по н.ч.х.д.№3274/2015г. по описа на СРС, НО не са
били образувани преписки във връзка с подадени заявления/жалби и сигнали/
от ищеца Е. Д. М. през годините.
По делото е приобщено препис от н.ч.х.д. № 3274/2015 по описа на СРС,
НО, 4 състав. Видно от материалите по същото се установява, че делото е
образувано по подадена частна тъжба с вх.№14475/04.03.2015 г. от Е. Д. М.,
против С. М., за евентуално извършено престъпление от частен характер.
С разпореждане от 17.09.2015 г., постановено по делото, съдията-
докладчик е дал указания на ЧТ да приведе частната тъжба, съобразно
изискванията на закона. Съдебния акт е бил връчен на съпругата на ищеца на
30.09.2015г.
Видно от приобщената разписка, съдебното разпореждане е било връчено
на частния тъжител- лично, на 18.04.2016г.
С молба от 28.04.2016г., частния тъжител е поискал да бъде освободен от
ДТ, както и да му бъде назначен служебен адвокат.
С молба от 05.05.2016 г., подадена от частния тъжител, същият е поискал
да му бъде предоставен достъп до делото, както и да бъде удължен срока за
изпълнение на дадените от страна на съда указания.
На 12.05.2016 г., адвокат М. П. е представила доказателство за внесена ДТ
по делото.
На 19.05.2016г., частния тъжител е поискал да му бъде назначен служебен
адвокат.
С писмо от 17.06.2016г., са изпратени на частния тъжител Е. М., преписи
от документи находящи се по делото.
2
С молба от 28.06.2016г., ЧТ е дал пояснения във връзка с дадените от
страна на съда указания.
С молба от 15.08.2016 г., ЧТ е поискал да му бъде удължен срокът за
изпълнение на дадените от страна на съда указания.
С разпореждане от 22.03.23г., съдията- докладчик е прекратил
производството по делото.
Съдебният акт е бил връчен на ЧТ на 29.03.23г., като срещу него са били
подадени три броя жалби с вх.№32376/05.04.23г., вх.№32379/05.04.32г. и вх.
№32382/05.04.23г.
По делото е приобщен заверен препис и от н.ч.х.д.№12914/2018 г. по
описа на СРС, НО, 115 състав, от което е видно, че същото е образувано по
частна тъжба, подадена от Е. Д. М., от 21.01.2019г., против К. З., за евентуално
извършено престъпление от частен характер.
С разпореждане от 30.05.2019г., съдията- докладчик е насрочил делото за
разглеждане в о.с.з. на 02.10.2019г.
На 02.10.2019г., е проведено о.с.з., в което е даден ход на делото, с който
съдът се е произнесъл по отправените доказателствени искания на ЧТ и е
отложил делото за друга дата-05.02.20 г.
По делото са изпратени множество запитвания във връзка с допуснатите
искания на ЧТ, както и са призовани посочените от негова страна свидетели.
На 05.02.20 г., е проведено о.с.з., в което е прието, че поради отсъствието
на защитника на подсъдимото лице, е била налице пречка за даване ход на
делото, поради което същото е отложено за 18.05.20 г.
С разпореждане от 21.05.20г., делото е пренасрочено за 27.07.20г., а
впоследствие с разпореждане о 14.10.20г., е било пренасрочено за 02.11.20г.
На 02.11.20г., е проведено о.с.з., в хода на което не е даден ход на същото и
делото е отложено за 14.12.20г., поради заболяване на защитника на
подсъдимия.
На 14.12.20г., не е даден ход на делото в о.с.з., доколкото отново не е успял
да се яви защитника на подсъдимото лице, поради което делото е отложено и
насрочено за 10.02.21г.
На 10.02.21г., е проведено о.с.з., в хода на което е даден ход на същото и на
съдебното следствие, извършени са били процесуално следствени действия и
делото е отложено за събиране на други доказателства на 31.03.21г.
На 31.03.21г., делото е отложено и насрочено за 10.05.21г., доколкото
частния тъжител е заявил, че е възпрепятстван да се яви пред СРС.
На 10.05.21г., не е бил даден ход на делото, доколкото защитника и
подсъдимото лице не са се явили и същото е било отложено за 13.09.21г.
На 14.10.21г., делото е преразпределено на друг съдия- докладчик.
На 29.11.21г., не е даден ход на делото, като същото е отложено и
насрочено за 31.01.22г.
3
На 31.01.22г., отново не е бил даден ход на делото, доколкото подсъдимото
лице и защитника не са се явили в о.с.з., като същото е било отложено и
насрочено за 21.03.22г.
На 21.03.22г., е проведено о.с.з., в хода на което на подсъдимия е назначен
служебен защитник, даден е ход на делото и на съдебното следствие,
извършени са процесуално следствени действия, включително е изслушано
заключение на вещо лице. Делото е отложено и насрочено за събиране на
други доказателства на 16.05.22г.
В проведено о.с.з. на 16.05.22г., не е даден ход на делото, доколкото
частния тъжител е заявил, че иска да участва лично в съдебното заседание.
Делото е отложено и насрочено за 09.06.22 г., когато е проведено о.с.з., в хода
на което е бил даден ход на съдебната прения, както и съдът е обявил
присъдата си, с която е оправдал подсъдимия по така повдигнатото му
обвинение.
Към присъдата са изготвени и мотивите от съдията- докладчик.
На 09.06.22г., е била подадена въззивна жалба от страна на частния
тъжител до СГС, във връзка с което е било постановено решение
№635/22.08.23г., по в.н.ч.х.д.№686/23 г. по описа на СГС. С посочения съдебен
акт, е била отменена постановената присъда от 09.06.22г.,от страна на СРС,
като наказателното производство е било прекратено.
С писмо от 30.01.24г., делото е било изпратено на ИВСС, във връзка с
подадено заявление от страна на Е. Д. М..
Видно от изготвения констативен протокол от 23.04.24 г. и писмо от
26.04.24 г., изготвено от Заместник- министър на правосъдието, е че е било
отказано изплащане на обезщетение на ищеца по делото, във връзка с
подадено заявление от негова страна по реда глава трета от ЗСВ, по н.ч.х.д.
№12914/2018г.
По делото са приобщени получени отговори от СРС и СГС, от които е
видно, че пред посочените съдилища, ищецът Е. М. през годините има
стотици водени граждански и наказателни дела.
Съдът намира, че не следва да се кредитират показанията на свид. Л. Л.,
доколкото същият в проведения в хода на съдебното производство разпит не
успя да даде каквото и да било конкретика свързана с предмета на делото,
както и делата които твърди, че евентуално е водел ищецът. Показанията бяха
общи и абстрактни, което не позволява да се направи преценка за тяхната
относимост към предмета на делото.
Други факти и обстоятелства които да са относими към предмета на
делото не се установиха.
От така установеното могат да се направят следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на
правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл. 6, §
4
1 от Конвенцията (ЕКЗПЧ). Последната от своя страна регламентира правото
на справедлив съдебен процес, съгласно, който всяко лице при определянето
на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и
да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично
гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд,
създаден в съответствие със закона.
Анализът на посочената норма сочи, че отговорността по чл. 2б, ал. 1 от
ЗОДОВ е деликтна и се носи от държавата, в лицето на нейните процесуални
субституенти. В случая Държавата и Софийски районен съд се разглеждат
като едно цяло.
Понятието разумен срок не е изрично дефинирано, поради което и
същото следва да се преценява с оглед на обстоятелствата по делото. При тази
преценка се търси баланс между интересите на лицето възможно най - бързо
да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно
провеждане на съдебното производство. Съгласно практиката на ЕСПЧ, всяко
лице има правото на адекватен срок - подходящ, според обстоятелствата, за
приключване на делото, който да не го държи прекалено дълго и
необосновано в неизвестно положение. Изискването за разумен срок има за
цел да гарантира общественото доверие в правораздаването.
Ето защо, при преценката си за разумност, съдът следва да се ръководи от
примерно заложените критерии в ал. 2 на чл. 2б от ЗОДОВ, а именно общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и
правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на
компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
Съдът намира, че към този момент не се установи забава в разглеждане на
производството по н.ч.х.д.№12914/2018г. по описа на СРС, НО за посочения
от ищеца период. По делото се установи, че в хода на въпросното
производство са извършени редица процесуални действия от страна на съда,
включително множество открити съдебни заседания, били са уважени всички
искания на частния тъжител, като не само тези свързани със събиране и
проверка на доказателства и доказателствени средства, но и тези искания
свързани с неговото участие в хода на процеса. По посоченото дело е бил
постановен краен съдебен акт/присъда/, която е била обжалвана от страна на
частния тъжител и във връзка, с която е бил постановен краен съдебен акт от
страна на въззивния съд. Наред с това, не се установиха каквито и да е било
доказателства от които да е видно, че ищецът е бил претърпял неимуществени
вреди, в резултат на твърдените от негова страна действия/бездействия на
ответника. Ето защо, съдът намира, че тази претенция следва да се отхвърли
изцяло като неоснователна и недоказана.
По отношение на другата претенция, свързана с нарушаване на принципа
за разглеждане в разумен срок на производството по н.ч.х.д.№3274/2015г. по
5
описа на СРС, НО, то съдът намира, че същата се явява частично основателна.
По делото не се събраха доказателства, от които да се установи, че е било
налице пречка за решаване и разглеждане на делото в разумен срок, а именно
в периода от 15.08.2016г./последната молба на частния тъжител/ до 22.03.22г.,
когато е постановено прекратително разпореждане от съдията- докладчик.
Съдът намира за основателно твърдението на ищеца, че за посочения
период е било налице забава, но намира, че по делото не са ангажираха
доказателства от които да е видно, че ищецът е претърпял някакви други
вреди, извън обикновените свързани със забавяне на делото, поради което
намира, че за посочения период от почти 6 години следва да му се присъди
обезщетение от 2000 лева. Претенцията следва да се отхвърли над този размер
до пълния претендиран размер от 20000 лева, като недоказана.
Предвид изхода от делото и двете страни имат право на разноски.
По делото се разглеждат две претенции, като същото не се
характеризира с фактическа и правна сложност, а в проведените заседания не
е взел участие процесуален представил на ответника, поради което съдът
намира, че следва да се определи минималния предвиден размер от 100 лева за
всяка претенция за юриск.възнаграждение, като се остави без уважение
искането за присъждане на сума над този размер.
По исковата претенция, с която се отхвърля изцяло същата, то в полза на
СРС следва да се присъди сумата от 100 лева.
По исковата претенция, която следва да се уважи отчасти, то в полза на
СРС следва да се присъди сумата от 90 лева, представляваща сума съобразена
с уважената част на иска.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ, както и му е бил назначен
служебно адвокат, поради което не му се полагат разноски в настоящото
производство.
Предвид всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски районен съд, с адрес: гр. С., представляван от
административния ръководител Александър Ангелов, ДА ЗАПЛАТИ на Е. Д.
М., ЕГН **********, сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, за периода от 04.03.2015 г. до 03.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от подаване на ИМ-05.04.23г. до окончателно
изплащане на вземането, във връзка с нарушаване на принципа за разглеждане
в разумен срок на н.ч.х.д. № 3274/2015 г. по описа на СРС, НО, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над 2000 лева, до пълния претендиран
размер от 20000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Софийски районен
съд, с адрес: гр. С., представляван от административния ръководител А. А., на
6
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ направените по делото разноски, в размер
на 90 лева.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения иск от страна на Е.
Д. М., ЕГН **********, против Софийски районен съд, с адрес: гр. С.,
представляван от административния ръководител А. А., с който е поискано да
му се заплати обезщетение в размер на 20 000 лева – обезщетение за
причиняване на неимуществени вреди, за периода от 01.08.2018 г. до 19.06.24
г., ведно със законната лихва, във връзка с нарушаване на принципа за
разглеждане в разумен срок на н.ч.х.д. № 12914/2018 г. по описа на СРС, НО.
ОСЪЖДА Е. Д. М., ЕГН **********, да заплати на Софийски районен
съд, с адрес: гр. С., представляван от административния ръководител А. А., на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ направените по делото разноски, в размер
на 100 лева.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - гр. София в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
7