Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2468 17.07.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ
при участието на секретаря Ангелина Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16069 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Ищецът ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от и. д. С. П. и К. К., е предявил против В.А.Х., ЕГН: **********,***, иск за осъждане на ответника да му заплати сумата от 576, 49 лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ***, собственост на Р. И. В., ЕГН: ********** и управляван от И.Р.В., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 21.09.2016 г. в 19.40 часа на републикански път PDV 2056, км. 3+300, между селата *** и ***, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Шкода Фаворит“, рег. № ***, който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, ведно с ликвидационни разходи в размер на 15 лева, заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба- 04.06.2019 г. до изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 21.09.2016 г. в 19.40 часа на републикански път PDV 2056, км. 3+300, между селата *** и ***, настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода Фаворит“, рег. № ****, управляван от ответника и лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ***, собственост на Р. И. В., ЕГН: ********** и управляван от И.Р.В., ЕГН: **********. Според протокол за ПТП № ***, съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължали на вината и противоправното поведение на ответника, който при разминаване с насрещно движещо се МПС, не оставил достатъчно странично разстояние и го блъснал странично, в резултат на което му нанесъл материални щети. Автомобилът с водач ответникът имал валидна застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца по полица № ***. При застрахователя била образувана преписка по щета № *** от собственика на увредения автомобил, като след оценка на лицето било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 576, 49 лева. Видно от протокола за ПТП, ответникът управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото, поради което застрахователят имал право да получи платеното обезщетение. Лицето било писмено уведомено за това, но плащане не постъпило, като именно в тази връзка се предявявал и настоящият иск. Претендират се още сумата от 15 лева- ликвидационни разходи и законната лихва. Моли и за разноските по делото. Прави се искане за постановяване на неприсъствено решение, както и за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца. В съдебно заседание страната не се представлява, като взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК назначеният на ответника особен представител депозира писмен отговор, с който оспорва иска. Твърди, че липсвали доказателства за осъществени елементи от фактическия състав на регресната отговорност на застрахователя, като не се доказвало наличието на сключен договор за застраховка. Нямало и идентичност между претендираната с делото сума и тази по регресната покана, която не била получена от ответника и той не бил уведомен за изискуемостта й. Липсвали и данни за взета проба за алкохол, уреда, с който евентуално това било извършено и т.н., поради което не било ясно дали действително водачът бил употребил алкохол и какви стойности са отчетени. Моли за отхвърляне на иска. В съдебно заседание особеният представител поддържа становище, че претенцията е останала недоказана.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения протокол за ПТП № *** е видно, че на 21.09.2016 г. в 19.40 часа на републикански път PDV 2056, км. 3+300, между селата *** и *** е настъпило ПТП между лек автомобил „Шкода Фаворит“, рег. № ***, управляван от ответника и лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ***, собственост на Р. И. В., ЕГН: ********** и управляван от И.Р.В., ЕГН: **********. Като причина за ПТП- то е посочено, че ответникът като водач не осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване и се ударил странично с другия автомобил, като му нанесъл материални щети.
На виновния водач са съставени два АУАН- а и НП за извършените нарушения на ЗДв.П, като наред с това му е издаден и талон за изпращане на медицинско изследване, предвид обстоятелството, че при тестване с дрегер се констатирало наличие на алкохол в кръвта 1, 41 промила. Лицето обаче е отказало извършването на кръвна проба.
По случая е подадено искане за оценка по застраховка „ГО“ № ***, каквато е имал валидно сключена при ищеца виновния водач, видно от извършена справка в системата.
Образувана е била преписка по щета № ***, като са извършени доклад по щета, описи на претенцията и опис- заключения по щета, като е определен размерът на обезщетението, възлизащо на сумата от 576, 49 лева.
С банков превод от 22.02.2017 г. застрахователят е заплатил на собственика на автомобила горната сума.
До ответника е била изпратена регресна покани за плащане, обратната разписка на която е върната с отбелязване, че лицето е непознато на адреса.
Към преписката по щета са налични снимки на увредения автомобил, както и талон за регистрация на МПС и СУ на МПС на водача.
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща стойността на разходите, необходими за възстановяване на автомобила, определени в размер на 702, 97 лева. Прави и извод за наличие на причинно- следствена връзка между повредите и механизма на ПТП. В устния си доклад посочва, че независимо дали увреденото МПС е било в движение или се е намирало в покой, то същите повреди пак биха настъпили.
Прието е и заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице е установило, че на пострадалия собственик по застраховката „ГО“ е изплатено по банков път на 22.02.2017 г. обезщетение за щетите в размер на 576, 49 лева.
Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на водача на пострадалия автомобил (протокол от с.з. от 21.01.2020 г.). Св. И.Р.В., посочва, че се прибирал към селото, когато бил задминат от бързо движеща се кола, която го ударила и не спряла. Сигнализирал веднага на служба КАТ за случая, като на място полицаите установили щетите и съставили протокол. Застрахователят му бил изплатил обезщетение.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
По смисъла на чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
В настоящия случай, в протокола за ПТП е посочено, че ответникът е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта, а в първия му съставен АУАН е посочен и конкретният резултат от теста с дрегер- 1, 41 промила. В тази връзка е бил издаден и талон за медицинско изследване, но лицето е отказало кръвна проба, което е негово право, като в този случай релевантно остава установеното от уреда. Не е проведено насрещно доказване на това обстоятелство и така смисъл следва да се приеме за доказан по делото фактът на употребата на алкохол от страна на ответника като водач на МПС, а оттук- налице е законовата предпоставка за регрес на застрахователя.
Няма спор и по наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, която е действала по време на инцидента и се установява от извършената справка и преписката при застрахователя, с което пак се доказва съществуването основната предпоставка за възникване на суброгационното право на застрахователя.
На второ място, от събраните по делото доказателства се установява виновното и противоправно поведение на ответника. Действително в случая не е налице влязла в сила присъда по наказателно дело спрямо виновния водач, която да обвързва гражданския състав по смисъла на чл. 300 от ГПК с последиците от деянието, но това не е и необходимо. Макар и протоколът за ПТП да няма обвързваща доказателствена сила за съда относно механизма на произшествието, доколкото последното не е било извършено в присъствието на съставителя на акта, който няма и вменена удостоверителна функция по ЗМВР досежно обстоятелства, при които е настъпило то, това не означава, че ПТП- то не се е осъществило по начина, описан в протокола, защото събраните по делото доказателства са именно в тази насока.
Първо- изискана е преписката от КАТ по повод съставения протокол за ПТП, като оттам са постъпили изготвените АУАН и НП на виновния водач, който не е направил възражения относно съдържанието на АУАН, в което пък подробно е описано нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено- разминаване с насрещно движещ се автомобил и неосигуряване на достатъчно странично състояние, от което настъпва ПТП с материални щети. Нарушителят в АУАН чрез изявлението си- подписване на акта и лисата на вписани възражения, както и в последствие с необжалването на издаденото НП и влизането му в сила, признава неизгодни за себе си факти, поради което документите следва да се ползват именно като доказателство за тези обстоятелства, свързани с механизма на деянието. С това си поведение той мълчаливо е изразил съгласие с констатациите на контролните органи и така съставеният АУАН и НП могат да се приемат като извънсъдебно признание на неизгодни за страната факти и да се ползват в процеса.
Второ- пострадалият пред застрахователя декларира точно този механизъм на ПТП, който изцяло се установява и от разпитания свидетел В.- водач на увредения автомобил. Няма основание да не се кредитират неговите показания, защото те са логични, последователни и съвпадат с останалия доказателствен материал, като в случая не може да се приеме, че свидетелят е заинтересован, защото изходът от делото е без всякакво значение за него. Той не е страна в процеса, за да го обвърже решението, а отделно от това собственикът на увредения автомобил вече си е получил паричното обезщетение за щетите, за да има интерес задължително да бъде осъден ответникът, защото тук няма хипотеза, при която този собственик ще дължи връщане на преведената му като обезщетение сума от застрахователя при евентуално отхвърляне на регресната претенция.
Трето- вещото лице по САТЕ посочва също механизма на ПТП и установява виновното поведение на ответника. Експертът, базирайки се на опис- заключението по щета и на приложените снимки, взема становище, че има причинно- следствена връзка между повредите по автомобила и механизма на ПТП, като той не констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от пострадалия водач правила за безопасност на движението. Без значение по делото се явява обстоятелството, че има разминаване между вписаното в протокола за ПТП- че пострадалият автомобил е бил в покой и останалите данни по делото- че той се е движел, защото изрично вещото лице посочва, че и в двете хипотези щетите биха настъпили и няма разлика във вида и стойността им.
Размерът на щетите се установява от САТЕ, която дори ги определя, че възлизали и на по- висока цена- 702, 97 лева, но доколкото от ответника не се претендира действителната пазарна стойност на повредените елементи и части, каквато е установил експертът, а само реално платеното на собственика на увредения автомобил, то не е допустимо присъждане на по- голямата сума.
Искът е основателен и в частта за сумата от 15 лева- ликвидационни разходи, доколкото обичаният им размер за определяне на стойността на щетата принципно възлиза точно на тази сума, поради което и тя следва да се възстанови на застрахователя във връзка с изплатеното обезщетение.
Налице са предпоставките за изплащане на застрахователно обезщетение с оглед валидно сключената застраховка, доколкото се доказа хипотезата, при която виновният водач ще дължи връщане на платеното. От приетата ССчЕ безспорно пък е установява обстоятелството, че разходите за щетата са били заплатени по банков път на собственика на увредения автомобил, който изрично го потвърждава и в разпита си, като с изплащане на застрахователното обезщетение ищецът има право на регрес срещу причинителя на вредата.
В тази връзка предявеният иск за главницата в размер на 576, 49 лева следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 04.06.2019 г.
Предвид изхода на делото- уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, които са били действително направени с оглед наличните по делото писмени доказателства за това- държавна такса в размер на 50 лева, депозити за вещи лица в общ размер на 240 лева, за свидетел в размер на 30 лева и за особен представител в размер на 300 лева, а доколкото ищецът е представляван от свой пълномощник в процеса, който претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е дължимо, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК. Особеният му представител има право на разноски, независимо от изхода на делото, които вече са му изплатени с РКО.
Поради изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.А.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от и. д. С. П. и К. К., следните суми: сумата от 576, 49 (петстотин седемдесет и шест лева и четиридесет и девет стотинки) лева- главница, представляваща изплатено обезщетение въз основа на застраховка „Гражданска отговорност” за причинени щети на лек автомобил „Ауди 80”, рег. № ***, собственост на Р. И. В., ЕГН: ********** и управляван от И.Р.В., ЕГН: **********, в резултат на настъпило ПТП на 21.09.2016 г. в 19.40 часа на републикански път PDV 2056, км. 3+300, между селата *** и ***, по вина на ответника като водач на лек автомобил „Шкода Фаворит“, рег. № ***, който е управлявал с концентрация на алкохол в кръвта над допустимото и сумата от 15 (петнадесет) лева- ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба- 04.06.2019 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.А.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от и. д. С. П. и К. К., направените разноски по делото: държавна такса от 50 (петдесет) лева, депозити за вещи лица в общ размер на 240 (двеста и четиридесет) лева, за свидетел в размер на 30 (тридесет) лева и за особен представител на ответника в размер на 300 (триста) лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!ВГ