№ 899
гр. София , 09.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на девети август, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Владимир Астарджиев
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600872 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440 от НПК.
С определение от 23.07.2021 г., постановено по чнд №2477/2021 г.,
СГС, НО, 23-ти състав, е оставил без уважение молбата на осъдения М. А. Г.
да бъде условно предсрочно освободен от неизтърпяната част от наложеното
му по чнд №3131/2017 на СГС наказание „лишаване от свобода”, с остатък от
3 години, 7 месеца и 13 дни.
Срещу това определение е постъпила жалба от упълномощения
защитник на осъдения Г. адв.И., в която се изразява становище, че
определението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че вътрешното
убеждение на съда не е формирано чрез събиране и анализ на доказателствата
от затворническото досие на осъдения, а само като се е доверил на мнението
на затворническата администрация. Становището на затворническата
администрация не представлява писмено доказателство, не би следвало да е
обвързващо при решаване на делото, водещи са доказателствата за
поведението на осъдения. Съдът е отхвърлил напълно доказателствата от
досието за положително цялостно поведение и трудова дейност, по този
начин е допусната необективност при ценене на доказателствата, кредитирано
е единствено отрицателното становище на администрацията, което
представлява бланкетна фраза. Съдът не е анализирал факта, че
отрицателното становище противоречи изцяло на изводите за поведението на
1
осъдения, за което няма нито един отрицателен извод. Посочването на
дисциплинарно наказание от 2018г. от страна на администрацията
противоречи на разпоредбата на чл.100 от ЗИНЗС, съгласно която, ако не е
допуснато друго нарушение, след изтичане на 1-годишен срок заповедта се
унищожава, това материализира субективността, с която се изготвят
становищата, докладите и всички други документи от затворническата
администрация. Съдът не е посочил нито едно доказателство, от което е
направил извод, че липсва корекционен ефект или че той е недостатъчен, т.е.
доказателствата не са оценени реално и обективно. Не е посочено и дали
причината корекцията да не се осъществи е в лишения от свобода или в
затворническата администрация. По отношение на осъдения липсва
препланиране, първоначален план за изпълнение на присъдата,
психологически доклади, по този начин няма как да бъде преценено дали се е
коригирал. При наличието на доказателства за добро поведение и повлияване
от корекционния процес, както и липсата на обективност при ценене на
доказателствата, се твърди, че формираният от съда извод е неправилен и
следва да бъде отменен.
Настоящото определение се проверява по реда на глава ХХІІ от
НПК, съгласно разпоредбата на чл.345, ал.1 от НПК жалбата се разглежда в
закрито заседание, освен ако съдът прецени, че е необходимо разглеждането й
в открито заседание. В конкретния случай, предвид събирането на всички
необходими доказателства пред първата инстанция, не се налага насрочване
на открито съдебно заседание.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
в съответствие с чл. 345 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваното определение, констатира, че същото като краен резултат е
законосъобразно, поради което трябва да бъде потвърдено, по следните
съображения:
С определение от 23.07.2021 г., постановено по чнд №24272/2021г.,
СГС, НО, 23-ти състав, е оставил без уважение молбата на осъдения М. А. Г.
да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на неизтърпяната част
от наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от 3 години, 7
месеца и 13 дни. Мотивите за това се споделят изцяло и от настоящия състав,
2
доколкото са формулирани след обективен анализ на писмените
доказателства по делото – в тях са били обсъдени затворническото досие,
оценката по чл.155 от ЗИНЗС и изготвения доклад по повод искането за
УПО, а също и работата по индивидуалния план по изпълнение на присъдата,
съгласно изискванията на чл.439а от НПК. Правилно е било прието, че
осъденият Г. е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му
наказание, съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 от НК, с което е
изпълнена обективната предпоставка, даваща му право да иска предсрочно
освобождаване. По отношение на изискването на закона той да е дал
доказателства за своето поправяне законосъобразно е било прието, че тази
предпоставка за предсрочно освобождаване все още не е изпълнена напълно,
като съдът се е позовал на писмените доказателства, съдържащи се в досието
на затворника. В това производство, както правилно е посочено в мотивите на
проверявания акт, тъй като съдът не е пряко ангажиран при изпълнение на
присъдата, не разполага с непосредствени възприятия за поведението на
осъдения, може да прави изводи единствено от писмените доказателства. В
този смисъл твърденията на защитата, че липсва обективност при оценяването
им са изцяло голословни, доколкото е било отчетено, че има данни за
позитивно изграждане на личността на Г., но не и в степен, която да
обезсмисля по-нататъшното изпълнение на наказанието. След анализ на
затворническото досие на осъдения, доклада във връзка с УПО и становището
на началника на затвора, се установява, че осъденият е трудово ангажиран, не
е наказван, награждаван е, но въпреки това липсват доказателства, сочещи на
трайна положителна промяна у него. Съгласно приложените документи от
администрацията на закона, все още са налични дефицитни зони като
отношение към правонарушението и умение за мислене, Предвид тези доводи
в мотивите, правилно е прието, че не е настъпила трайна промяна, сочеща
осъденият да се е поправил напълно. След като е посочено от
администрацията на затвора, че целите на наказанието, свързани с трайна
положителна промяна у осъдения, все още не са постигнати, а това от своя
страна е една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване,
жалбата не е основателна. При своята преценка съдът следва да се съобрази с
изискванията на разпоредбата на чл. 439а, ал.3 от НПК, като се изследва
цялостното поведение на осъденото лице, размерът на неизтърпяната част от
наказанието, поведението му, включително и наложеното наказание. С оглед
3
на това е правилен изводът, че макар формално да отговаря на изискването на
закона за изтърпяване половината от наложеното му наказание, Г. с
поведението си все още не е дал достатъчно основания да се приеме, че
напълно се е поправил. За да се приеме такъв извод, поведението му трябва да
е еднозначно в насока към изпълнение на целите, посочени в плана на
присъдата и съответно да бъдат коригирани проблемните зони, а в случая се
установява, че въпреки доводите на договорния защитник на осъдения в
обратната насока, проблемните зони все още са налични. След като
корекционният процес не е завършил и все още не са изпълнени целите по
чл.36 от НК, изпълнението на ефективното наказание следва да продължи в
затвора. Предвид тези съображения, определението на първата инстанция е
правилно и законосъобразно и трябва да бъде изцяло потвърдено, а жалбата
като неоснователна следва да се остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.2 от НПК във вр.
с чл. 345 от НПК‚ САС, НО, 5-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 23.07.2021 г., постановено по чнд
№2477/2021 г., СГС, НО, 23-ти състав, с което е оставена без уважение
молбата на осъдения М. А. Г. да бъде условно предсрочно освободен от
неизтърпяната част от наложеното му по чнд №3131/2017 на СГС наказание
„лишаване от свобода”, с остатък от 3 години, 7 месеца и 13 дни.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4