Р Е Ш Е Н И Е
02.11.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на осми октомври |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 1365 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 15-009 от 27.04.2020г. на ***“
към ГД „РК“ при ИАРА със седалище *** на Л.Х.П. *** с ЕГН ********** на
основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в
размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено на 18.01.2020г. в 14:20ч в
язовир „***“ административно нарушение по чл. 38, ал.1 и ал.2 от ЗРА.
Недоволен от така наложеното административно
наказание е останал жалбоподателят П., който
в срока по чл. 59 от ЗАНН чрез пълномощника си – адв. Р.М. *** е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени по реда
на чл. 63 от ЗАНН наказателното постановление като незаконосъобразно.
В съдебно жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява. В депозирано по делото писмено становище се твърди, че в хода на адмнистративно-наказателното
производство пред наказващия орган е допуснато съществено нарушение на
процесуални правила, тъй като не е ясно за какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната отговоронсот на П.. Алтернативно се
твърди, че наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН при
наличието на предпоставките за това. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло като незаконосъобразно Наказателно постановление № 15-009 от 27.04.2020г. на ***“ към ГД „РК“ при ИАРА със седалище ***.
Ответната страна се представвява в съдебно заседание от юрк. *, който взема
становище, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена. Моли съда да
постанови решение, с което да потвърди изцяло като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 15-009 от 27.04.2020г. на ***“
към ГД „РК“ при ИАРА със седалище ***.
Съдът, като прецени събраните в хода
на производството писмени и гласни доказателства, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана по същество.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
На 18.01.2020г. в 14:20ч на язовир „***“ на около 300 метра югозападно от
кулити на язовира, жалбоподателят Л.Х.П. извършвал любителски риболов от лодка
с 1 брой въдица с макара и закачена на нея силиконова примамка с тройна кука,
като уловил и задръжал 1 бр. маломерна риба от вида „бяла риба“ с размер 33 см,
който размер е по-малък от минимално
допустимите съгласно приложение № 2 към чл. 38. ал. 1 от ЗРА, с което извършил административно нарушение по
чл. 38 ал. 1 от ЗРА, като рибата била върната в язовира съгласно чл. 38, ал.2
от ЗРА.
Горната фактическа обстановка е отразена в АУАН и възпроизведена в
издаденото въз основа на същия наказателно постановление, с което на Л.Х.П. ***
с ЕГН ********** на основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено административно
наказание – глоба в размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено на
18.01.2020г. в 14:20ч в язовир „***“ административно нарушение по чл. 38, ал.1
и ал.2 от ЗРА.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са показанията на
актосъставителя К.В.Г. и свидетелите П.И.Б. и Д.Г.Д., чиито показания съдът
приема с доверие като логични, последователни и вазимно допълващи се. Същите
изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делот
опо ради на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: наказателно
постановление № 15-009/27.04.2020 г., известие за доставяне, акт № В
0016607/18.01.2020 г., заверено копие на заповед № РД-09-1177/20.12.2019 г. на
Министъра на земеделието и горите, заверено копие от заповед № РД
09-25/21.01.2014 г. на Министъра на земеделието и храните, заверено копие от
заповед № ЧР 214/19.05.2015 г. на ИАРА.
При тази установеност на фактите, настоящият съдебен състав намира за
незаконосъобразен извода на наказващия орган, че деецът следва да понесе
административно-наказателна отговорност. Действително от приетите за установени
факти може да се направи извод, че от формална страна деецът е осъществил
нарушението, за което е санкциониран по чл. 38, ал.1 от ЗРА. Подобен подход
обаче не би държал сметка за действителната обществена опасност на деянието.
Съгласно разрешението дадено с ТР
1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, преценката за маловажност на
случая е такава по законосъобразност, поради което изводът, че нарушителят
следва да бъде санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от
обсъждане на въпроса позволява ли констатираната обществена опасност да
деянието ангажиране на административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при
липса на изрична законова дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на
основание чл. 11 ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който маловажен случай е
налице когато с оглед липсата или незначителността на вредни последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен
на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Изхождайки от тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че за
да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните
за подобни по вид нарушения.
Според настоящия съдебен състав конкретното нарушение разкрива по-ниска
степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения,
санкционирани по реда на чл. 38, ал.1 ЗРА, която произтича от предмета на
нарушението, а именно касае се за само за 1 бр. маломерна риба от вида „бяла
риба“ с размер 33 см, който размер е
по-малък от минимално допустимите съгласно приложение № 2 към чл. 38. ал. 1 от
ЗРА и същата е била върната в язовира съгласно чл. 38, ал.2 от ЗРА. От
извършеното нарушение реално не са настъпили никакви вредни последици за
обществените отношения, охраняващи нормалното развитие на рибните ресурси в
страната. По ниската степен на обществена опасност на дееца се извежда от липсата на каквито и да било данни за
извършени от него други нарушения на ЗРА, както и на други противообществени
прояви.
Гореизложеното налага извод, че и най-лекото предвидено в закона
административно наказание - 600 лева се явява несъразмерно тежко с оглед
конкретната обществена опасност на деянието и дееца. Поради това на основание
чл. 28 ЗАНН административно-наказателната му отговорност не следва да бъде
ангажирана, а за постигане целите на наказанието е достатъчно жалбоподателят да бъде предупреден, че при
извършване на други нарушения, отговорността му ще бъде ангажирана.
В този смисъл е и трайната практика на административен съд Плевен по
аналогични случаи-така Решение № 786 от 29.09.2017г. по н. д. № 1817/ 2017 г.,
Решение № 132 от 06.03.2020г. по н. д. № 250/2020г. и двете на Административен
съд – Плевен.
По гореизложените съображения, съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно на основание чл.
63, ал. І от ЗАНН.
По изложените съображения, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Наказателно
постановление № 15-009 от 27.04.2020г. на ***“
към ГД „РК“ при ИАРА със седалище *** на Л.Х.П. *** с ЕГН ********** на
основание чл. 75, ал. 1 от ЗРА е наложено административно наказание – глоба в
размер на 600,00 (шестстотин) лева за извършено на 18.01.2020г. в 14:20ч в
язовир „***“ административно нарушение по чл. 38, ал.1 и ал.2 от ЗРА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд –
Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: