Р
Е Ш Е Н И Е
№ ІІ – 8
12.03.2020г. гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд гражданска колегия, втори
въззивен състав
На четиринадесети
януари 2020 година
В
публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Таня
Русева-Маркова
Елеонора Кралева
Секретар:
Стойка Вълкова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова
гражданско
дело номер 1733 по описа
за 2019 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
С Решение № 107 от 17.06.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е прието за установено на основание чл. 422 от ГПК, че „Евродом недвижимости“ ЕООД със седалище гр. Несебър дължи на „Антониони 55“ ЕООД със седалище гр. Свети влас следните суми – 15 000 лева, представляваща частично непогасено задължение за извършена услуга със строителна механизация по Фактура № 752/03.06.2014г. с общ размер от 44 920, 20 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 4 571, 97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 19.11.2015г. до 19.11.2018г. С цитираното решение е осъдено ответното дружество да заплати и направените разноски в заповедното производство, както и разноските, направени в исковото производство.
С Определение от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър е отхвърлено искането, обективирано в Молба с вх. № 5060 от 01.07.2019г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от процесуалния представител на „Евродом недвижимости“ ЕООД, за изменение на решението в частта за разноските.
Против първоинстанционното решение в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати сумата от 4 571, 97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 19.11.2015г. до 19.11.2018г., както и в частта, в която е начислена законна лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането и в частта за разноските е депозирана въззивна жалба от „Евродом недвижимости“ ЕООД със седалище гр. Несебър, с която се претендира да бъде отменено първоинстанционното решение в обжалваната му част и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважена въззивната жалба.
В жалбата се посочва, че първоинстанционното решение е порочно, същото е неправилно, необосновано, постановено при съществени нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че в мотивите си съдът правилно приема, че на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, но въпреки това в конкретния случай прави погрешни правни изводи, приемайки, че лихвите в размер на 4 571, 97 лева, представляващи лихва за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 19.11.2015г. до 19.11.2018г. не са погасени по давност, който извод не почива на доказателствата по делото.
В жалбата се посочва, че решението в частта, в която ответното дружество е осъдено да заплати и разноски в заповедното производство е неправилно, тъй като присъждане на разноски въобще не е поискано от ищцовото дружество в предявения по реда на чл. 422 от ГПК иск.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание въззивното дружество не изпраща представител. Депозира по делото писмена молба чрез своя процесуален представител поддържа, с която заявява, че поддържа жалбата и счита, че следва да бъде уважена. Изразява становище по съществото на спора.
Ответната страна по въззивната жалба – „Антониони 55“ ЕООД не депозира по делото писмен отговор и не взима конкретно становище по основателността на въззивната жалба.
Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.
В съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва жалбата и счита, че следва да бъде потвърдено атакуваното първоинстанционно решение.
Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и представените по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Антониони 55“ ЕООД със седалище гр. Свети влас, Община Несебър, ул. „Цар Симеон“ № 18, представлявано от Управителя Борис Атанасов Борисов против „Евродом Недвижимости“ ЕООД със седалище гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 27А, представлявано от Управителя Альоша Василев Георгиев, с които се претендира да бъде прието за установено, че ответното дружество дължи на „Антониони 55“ ЕООД със седалище гр. Свети влас следните суми – сума в размер от 15 000 лева, представляваща частично непогасено задължение за извършена услуга със строителна механизация по Фактура № 752 от 03.06.2014г. с общ размер от 44 920 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.11.2018г. до окончателното плащане на вземането, сумата от 1 413, 89 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 44 920 лева за периода от 04.06.2014г. до 24.09.2014г. и сумата от 6 325, 12 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 25.09.2014г. до 19.11.2018г.
Предявеният иск е по реда на чл. 422 от ГПК след постановяване на Заповед № 546 от 20.11.2018г., за изпълнение на парично задължение по частно гр. дело № 1128/2018г. по описа на Районен съд – Несебър.
Изрично във въззивната жалба се посочва, че първоинстанционното решение се атакува единствено в частта, в която е прието за установено, че ответното дружество дължи на ищцовото дружество сума в размер от 4 571, 97 лева, представляваща лихва за забава върху главницата от 15 000 лева за периода от 19.11.2015г. до 19.11.2018г., както и в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 19.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, поради което и настоящата инстанция намира, че предмет на разглеждане в настоящата инстанция е единствено претенцията на ищцовото дружество за сума в размер от 4 571, 97 лева, представляваща лихва за забава вълху главницата и в частта, в която е присъдена законна лихва върху главницата.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото ответната страна в първоинстанционното производство депозира писмен отговор, в който изрично признава задължението си за заплащане на сума в размер от 15 000 лева, представляваща частично непогасено задължение по Фактура № 752/03.06.2014г., а оспорва изцяло претенцията за заплащане на лихви, тъй като те са погасени по давност, поради което и не се дължи плащане на лихви.
За да уважи претенцията по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане, съдът приема, че искът по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, а в случая искът следва да се счита предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 19.11.2018г. и именно от този момент е прекъснато и течението на давността относно претенцията за лихви.
Както бе отбелязано по-горе – изрично в отговора на исковата молба се посочва, че ответната страна признава задължението си за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща частично непогасено задължение по Фактура № 752/03.06.2014г. Това обстоятелство се потвърждава и от изявлението на процесуалния представител на ответната страна –адвокат Попова, която в открито съдебно заседание на 05.06.2019г. изрично посочва, че представляваното от нея дружество дължи единствено и само главница в размер на 15 000 лева, но претенцията за лихви е погасена по давност. По делото не се спори и относно обстоятелството, че Фактура № 752/03.06.2014г. установява задължение в тежест на ответното дружество за сума в размер от 44 920, 20 лева, представляваща стойността на извършени строителни работи, от които сума в размер на 29 920, 20 лева са заплатени от ответното дружество на дата – 24.09.2014г. При това положение, настоящият състав приема, че изискуемостта на претенцията за цялата сума е настъпила на датата на която е издадена фактурата, а именно – 03.06.2014г., а след частичното погасяване на претенцията в размер на 24.09.2014г. в размер на 29 920, 20 лева е останала дължима сума в размер на 15 000 лева, за която сума се признава, че не е заплатена и се дължи от ответното дружество. На основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При положение, че сумата не е заплатена, то е безспорно, че и към настоящия момент тази дължима сума продължава да генерира обезщетение за забавено плащане, тъй като длъжникът продължава да е в забава. Безспорно е, че това не е сума, която се формира самостоятелно и като обща сума може да се погаси по давност. По съществото си обезщетението за забавено плащане представлява периодично натрупващи се суми, които следва да обезщетят изпадането в забава на длъжника и тъй като на основание чл. 111, буква „в“ от ЗЗД се приема, че вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност, то следва да се приеме, че обезщетението за забава, което е дължимо за периода над три години преди предявяване на иска действително е погасено по давност, но не е погасено по давност обезщетението за забавено плащане, което се дължи за периода от три години преди предявяване на иска – в конкретния случай – от 19.11.2015г. до 19.11.2018г.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че направеното възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното обезщетение за забавено плащане в размер на 4 571, 97 лева за периода от 19.11.2015г. до 19.11.2018г. (датата на предявяване на претенцията) е неоснователно и ответната страна следва да бъде осъдена да заплати претендираната сума. Твърдението на ответната страна би било основателно единствено при положение, че сумата от 15 000 лева е заплатена и така се получава конкретен период за който се дължи обезщетение за забавено плащане, което с изтичане на тригодишен период от време би се погасило по давност. При положение обаче, че сумата от 15 000 лева като остатък от неизплатена главница не е погасена и до този момент тя продължава да поставя ответната страна в забава, за която забава следва да се дължи и обезщетение за забавено плащане.
Мотивиран от изложеното и като взе предвид, че направените от страна на настоящата инстанция фактически и правни изводи съвпадат с тези, които е направил районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че в тази му част атакуваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на направените възраженията, изтъкнати във въззивната жалба относно присъдените разноски в производството и депозираната частна жалба, съдът съобрази следното:
След постановяване на атакуваното Решение № 107 от 17.06.2019г, постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър - ответното дружество – „Евродом недвижимости“ ЕООД със седалище гр. Несебър депозира писмена молба на 01.07.2019г., с която се претендира да бъде изменено постановеното решение в частта, касаеща присъдените разноски, като се претендира то бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищцовото дружество в размер на 1 140, 27 лева, представляваща направените в заповедното производство разноски. В молбата се посочва, че в исковата молба, по която е образувано настоящото дело искане за присъждане на разноски в заповедното производство не е направено, поради което и разноски в заповедното производство не следва да бъдат присъдени.
С Определение от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлено искането, обективирано в Молба с вх. № 5060 от 01.07.2019г. по описа на Районен съд – Несебър. В своите мотиви съдът е приел, че след като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение са поискани такива разноски, то съдът в исковото производство дължи произнасяне по дължимостта им, доколкото искът по чл. 422 от ГПК е последица от развилото се заповедно производство, а в случая изрично с исковата молба е поискано присъждането на всички съдебно-деловодни разноски, което правилно съдът е преценил, че включва и тези разноски, които са направени в заповедното производство и ги е присъдил на ищцовото дружество. В този смисъл е и изрично приетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС, постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. оп описа на ОСГТК, в което изрично се приема, че съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство съобразно изхода на спора и дори и когато не изменя разноски по издадената заповед за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, настоящата инстанция намира, че и направеното възражение по отношение на присъдените разноски в заповедното производство е неоснователно и счита, че тези разноски се дължат още повече, че е направено искане за присъждането им както в самото депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба се претендира да бъдат присъдени всички направени разноски. В този смисъл, настоящата инстанция намира, че и в тази му част атакуваното решение следва да се потвърди, тъй като настоящата инстанция достига до същите фактически и правни изводи. С тези мотиви следва да бъде оставена и без уважение депозираната частна жалба с вх. № 6944/30.08.2019г. по описа на Районен съд – Несебър против Определение от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлено искането, обективирано в Молба с вх. № 5060 от 01.07.2019г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от процесуалния представител на „Евродом Недвижимости“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски от ответната страна с оглед изхода от спора – сума в размер на 600 лева, представляваща възнаграждение за адвокат, което видно от представените Договор за защита и съдействие и преводно нареждане от 06.12.2019г. са заплатени от страната на нейния процесуален представител. Съобразно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящата инстанция намира, че договореното между ответното дружество и неговия процесуален представител възнаграждение за адвокат не е прекомерно, поради което и направеното възражение за намаляването му не е основателно и на страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 107 от 17.06.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър в обжалваната му част – по отношение на присъдената сума в размер на 4 571, 97 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата от 15 000 лева за периода от 19.11.2015г. до 19.11.2018г., както и в частта на присъдените разноски.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната частна жалба с вх. № 6944/30.08.2019г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от „Евродом Недвижимости“ ЕООД със седалище гр. Несебър, ЕИК **********, адрес на управление гр. Несебър, ул. „Отец Паисий“ № 27А, представлявано от Альоша Василев Георгиев против Определение от 13.08.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е отхвърлено искането, обективирано в Молба с вх. № 5060 от 01.07.2019г. по описа на Районен съд – Несебър, подадена от процесуалния представител на „Евродом Недвижимости“ ЕООД за изменение на решението в частта за разноските.
В останалата му част Решение № 107 от 17.06.2019г., постановено по гр. дело № 138/2019г. по описа на Районен съд – Несебър не е атакувано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|
|
|
|
|