Определение по дело №1284/2019 на Районен съд - Дупница

Номер на акта: 1625
Дата: 18 ноември 2019 г.
Съдия: Иван Божиков Димитров
Дело: 20191510101284
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2019

 

 

 

Дупница

 
 


Номер                                      Година                                 Град

 

IІ гр. отделение

 
 


Районен съд – Дупница                                                                                        състав

18.11.

 

          2019

 
 


на                                                                                     Година

 

закрито

 

Иван Димитров

 
В                                      заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

 

 

 

 
     1.

 

 
      2.

 

 
Секретар:

Председателя на състава

 
Прокурор:

Като разгледа  докладваното от

Гражданско

 

          1284

 

2019

 
 


                                дело №                            по описа за                             г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, представлявано от Димитър Бончев, чрез пълномощник – юрисконсулт Е. Р., срещу А.В.Ж., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, с правно основание чл.422 от ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител.

В съответствие с чл.140, ал.3 от ГПК, съдът следва да насрочи делото в открито съдебно заседание, за което да призове страните, на които да се връчи препис от настоящото определение.

На основание чл.140, ал.3 ГПК съдът съобщава на страните и проекта си за доклад по делото и ще ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

1.   Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 03.08.2017 г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и А.В.Ж. e сключен договор за кредит с номер CREX-15149666 в размер на 1046 лв., като последният се задължил да върне отпуснатата заемна сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва (добавка, съставляваща печалбата на кредитора) – 515, 50 лв., общо сумата 1561, 50 лв., на 18 месечни погасителни вноски по 86, 75 лв., дата на първа вноска – 20.09.2017 г., дата на последна вноска – 20.02.2019 г. Срокът на договора е изтекъл и не е обявявана предсрочна изискуемост.

Ответникът е заплатил 453, 50 лв., с които са погасени: договорна лихва в размер на 373, 67 лв. и главница в размер на 79, 83 лв., като е преустановил погасяването на кредита от 21.02.2018 г. Съгласно чл.3 от общите условия, при забава на погасителни вноски се дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва. На длъжника е начислена лихва за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в размер на 92, 36 лв.

Въз основа на рамков договор за цесия от 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънъл  Файненс" ЕАД /цедент/ и ищеца като цесионер, с подписано на 12.07.2018 г. приложение 1 описаното вземане от ответника е прехвърлено на ищеца. На основание чл. 99 от ЗЗД длъжникът не е уведомен за прехвърлянето на вземането, което следва да бъде направено с връчването на исковата молба.

Поради неизпълнението на задължението за плащане от ответника, ищецът депозирал заявление с правно основание чл.410 от ГПК, по което е образувано ЧГД № 477/2019 г. по описа на РС - Дупница. По посоченото дело съдът е разпоредил да се издаде заповед за изпълнение срещу ответника, като впоследствие на заявителя са дадени указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите: 966, 17 лв. – главница по договор за кредит с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане на сумата; 141, 83 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.02.2019 г.; 92, 36 лв. - лихва за забава за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК. Претендират се и разноските по делото.

В постъпилия писмен отговор се твърди недопустимост на иска, респ. – оспорва се иска като неоснователен. Оспорва се сключването на договора, включително се прави възражение за липса на представителна власт на лицето, подписало договора за кредитора. Оспорва се изплащането на сумата по кредита, предварителното запознавате на ответника с условията по договора, уведомяването му за цесията, спадането на процесния договор към цедираните вземания; оспорена е предсрочната изискуемост на вземането; оспорен е размерът на договорената лихва и ГПР като противоречащи на добрите нрави и водещи до нищожност на клаузата за лихва, както и на клаузата за обезщетение за забава за размера над законната лихва. Направено е възражение за недействителност на договора на основание чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и чл.20, ал.2 ЗПК. Оспорена е автентичността на договор за кредит с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г. и е направено искане за представяне по реда на чл.183 ГПК на оригинала на договора и сертификата за застраховка.

          2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит.

3. Права и обстоятелства, които се признават: не са налице.

4. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:  Общоизвестни и служебно известни на съда факти от значение за решаване на делото, не са налице.

          5. Разпределение на доказателствената тежест: На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях при условията на чл. 153 ГПК.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Ищецът следва да докаже съществуването на вземането в полза на първоначалния кредитор - сключването на договора за кредит и предаването на сумата по него съгласно уговореното, както и поемането на задължение от ответника да върне заетата сума с договорената възнаградителна лихва; сключването на договора за цесия.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на ищеца, че не сочи доказателства за изплащането на сумата по кредита, както и за правоприемството между кредитора и„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

Съдът намира за неоснователни оспорванията от ответника на представителна власт на лицето, подписало договора за кредитора. Действия на представител без представителна власт водят до висяща недействителност, на която може да се позове само представляваният /Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2014 г., ОСГТК/, т.е. на липсата на представителна власт може да се позове ищецът, не и ответникът.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът указва на процесуалния представител на ответника, че не сочи доказателства за твърдяната липса на грамотност на ответника.

Съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.

По доказателствата:

С оглед горното, съдът счита, че следва да се произнесе по направените доказателствени искания и да приеме като относими, допустими и необходими представените от ищеца писмени доказателства. Следва да бъде приложено ч.гр.д. № 477/2019 г. по описа на ДРС. Основателно е искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза със зъдъчи, формулирани в исковата молба и отговора. Следва да бъде изискан по реда на чл.183 ГПК на оригинала на договор за кредит с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г. и сертификата за застраховка.

 

С оглед посоченото, съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДОПУСКА като доказателства по делото представените с исковата молба документи.

ИЗИСКВА за прилагане ч.гр.д. № 477/2019 г. по описа на ДРС.

НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещото лице Надежда Шалдупова, при депозит в размер на 250 лв., вносими в едноседмичен срок от ищеца, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и отговора.

На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за изплащането на сумата по кредита, както и за правоприемството между кредитора и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“.

 На основание чл.146, ал.2 ГПК съдът УКАЗВА на процесуалния представител на ответника, че не сочи доказателства за твърдяната липса на грамотност на ответника.

ИЗИСКВА от ищеца по реда на чл.183 ГПК оригинала на договор за кредит с номер CREX-15149666 от 03.08.2017 г. и сертификата за застраховка.

НАСРОЧВА гр. д. № 1284/2019 г. по описа на ДРС в открито съдебно заседание за 13.12.2019 г. от 10, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Препис от отговора да се връчи на ищеца.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: