МОТИВИ към НОХД №23/2009 г.:
Обвинението е
против подсъдимия Я.К.Я. ***.
Подсъдимият Я.К.Я.
се обвинява за това, че през месец април 2002 год. в
гр.П. е склонил към проституция
лицето К.А.К. *** - престъпление по чл.155,
ал.1 от НК.
Второто
обвинение против подсъдимия Я.К.Я. е за
това, че на 13.11.2002 г. в гр.П., е набрал чрез използване на
принуда отделни лица - К.А.К. *** с цел да бъде използвана за развратни
действия -
престъпление по чл.159а, ал.2, т.2 във
връзка с ал.1 от НК.
Срещу подсъдимия Я.К.Я.
е повдигнато обвинение и за това, че през
месец юни 2003 г.,
с користна цел е
склонил към проституция лицето С.Й.Л. *** – престъпление по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Следващото
обвинение против подсъдимия Я.К.Я. е за
това, че на 09.08.2003 г. в гр.П. е
набрал чрез използване на принуда отделни лица - С.Й.Л. *** с цел да
бъде използвана за развратни действия и я е превел през границата на Р.
България –
престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1, във връзка с чл.159а, ал.2,
т.2 от НК.
Против Я.К.Я.
е повдигнато обвинение за това, че в периода от месец ноември
2005 г.
до месец март 2006 г.
в гр.П. при условията
на продължавано престъпление, е набирал
чрез
използване на принуда отделни лица - С.Й.Л. *** с
цел да бъде използвана за развратни действия и я
е превел през границата на Р. България – престъпление по чл.159б,
ал.2 във връзка с ал.1 от НК, във връзка
с чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК, във връзка с
чл.26, ал.1 от НК.
Обвинението против Я.К.Я. е за това, че през
периода от 22.09.2007
г. до 02.07.2008 г. включително, в гр.П. в дома си на
адрес, ул.“П.” №76,
ет.2, ап.8 и в компютърен клуб на адрес ул.“М.” №75, при
условията на продължавано престъпление, с 11 /единадесет/ броя компютърни
конфигурации е записвал и възпроизвеждал компютърни програми и развлекателен
софтуер, без необходимото по закон – Закона за авторското право и
сродните му права, съгласие на носителя на съответното авторското право – M.C., A.C., с което са причинени значителни
вредни последици, като за фирмите – M.C., A. C. - носители на авторски права
и разпространителите за територията на Република България – …..и ….. вредите
възлизат на обща стойност 9817,13 лева – престъпление по чл.172а, ал.3
във връзка с ал.1/изм./, във връзка с чл.26, ал.1 от НК във вр.с чл.2 ал.2 от НК във връзка с чл.чл.70-71 от Закона за авторското
право и сродните му права.
При проведеното съкратено съдебно
следствие по реда на Глава двадесет и седма от НПК подсъдимият Я.Я. прави
самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
През
периода 1997 год. до 2008 год.
обвиняемият Я.Я. не е полагал обществено полезен труд. Според извършените
справки същият има многобройни пътувания зад граница. Пътуванията на Я. в
чужбина в почти всички случаи са съвместно с лица, за които са събрани
доказателства, че са проституирали в негова полза на територията на Германия и
Швейцария.
ПУНКТ І
Свидетелката К.К.
проституирала за Я.Я. от април месец 2002 год. до м.май 2003 год.
През м. април 2002 г.
тя се запознала с подсъдимия Я.. Той й
предложил да живеят заедно, в последствие да заминат в чужбина, да работят
нормална работа. По този начин те щели да
спечелят пари за себе си. Понеже свидетелката към онзи момент не живеела с мъжа
си – свидетелят И.Я., а подсъдимият Я. й казал че е разведен, тя се
съгласила. Същия месец свидетелката К.К. била принудена да започне да
проституира за подсъдимия Я., като трябвало да замине в
чужбина – Германия, гр.Берлин. Тъй като свидетелката К.
първоначално не искала да проституира, подсъдимият Я. с побой –
чрез използване на летва и юмруци насила я накарал да прави това.
На 13.11.2002
г. свидетелката К. отново била пребита с юмруци и летва от подсъдимия Я. и
на същата дата заминала за Р Германия, за да извършва секс услуги срещу
заплащане. Там била държана под контрол постоянно от Я. и неговото семейство и
близки. Спечелените от проституция пари давала на Я. или били изпращани по
шофьори на микробуси от Германия за България. В края на 2002 год. свидетелката К.
проституирала за подсъдимия Я. в Германия заедно с лице на
име Жана. В хода на разследването същата не е установена и разпитана.
Свидетелката К. има съвмести пътувания с подсъдимия.Я., видно от
справки за пътувания /л.141/ и с братовчеда на подсъдимия. Я. –А. Б. /л.150/.
ПУНКТ ІІ.
Свидетелката С.Л.
израснала в дом „Майка и дете” в гр. Х.. След
навършване на пълнолетие заживяла на съпружески начала с лице от турски
произход. През м.юни 2003 г.
подсъдимият
Я. платил на лицето от турски произход 500 лв. и по този начин
„купил” свидедетелката Л..*** подсъдимят Я.
казал на свидетелката Л., че трябва да извършва секс услуги
срещу заплащане и да предава парите на него. В последствие
свидетелката Л. била принуждавана на сила /чрез нанасяне
на побой и заплахи/ да проституира от подсъдимия Я..
Спечелените от проституция пари предавала на него. Когато не бил доволен от
изкараните от Л. с проституция пари, подсъдимият я пребивал.
Той насила я карал да проституира всеки ден, дори когато е неразположена, за да
може да изкарва повече пари. През м. юли 2003 г. подсъдимият Я. и
свидетелката Л. ***, където подсъдимият поел
разноските по издаване на паспорт на свидетелката Л.. На
09.08.2003 г. подсъдимият Я. и свидетелката Л.
заминали за Германия. С тях пътувала и друга проститутка, работеща за подсъдимия Я. – Е.Я.. Последната
има фиктивен брак с подсъдимия. Разноските по пътуването
и настаняването били поети от подсъдимият Я..***
подсъдимият Я. взел личните документи на свидетелката Л., за
да не може да избяга. Секс услугите, свидетелката Л.
извършвала в бар, а спечелените пари предавала на подсъдимия
Я.. Когато
подсъдимия
Я. не бил доволен от заработената сума пребивал свидетелката Л. и я
заплашвал с нож. През м. октомври 2003 г., германските власи
установили, че свидетелката Л.
проституира и я депортирали в Р България. На летището я посрещнал братовчед на Я.
*** 2005 г.
подсъдимият Я. задължил свидетелката Л. да
проституира на пътя за гр.П.. В началото на месеца, подсъдимият
Я.
казал на свидетелката Л.
че трябва да заминат за чужбина и там да продължи да проституира.
На 04.11.2005
г. двамата заминали за Р Турция с автобус. От там заминали за Германия. В гр.К.,
свидетелката проституирала за подсъдимия Я.
заедно с жената с която той има брак – Е.Я.. Свидетелката Л. лично виждала как Я.
проституира, и двете проституирали в полза на подсъдимия
Я.Я.. Свидетелката
Л. знаела също, че Я. има друга жена А., от която има
деца. За да прикрие доходите от проституцията, подсъдимият Я.
купувал и внасял автомобили втора употреба в България. В края на 2005 г.
свидетелката Л. и Е.Я. се прибрали с
автобус в България.
През м.
януари 2006 г.
подсъдимият
Я. отново казал на свидетелката Л., че
трябва да замине за чужбина, за да изкарва повече пари. Така
на 26.01.2006 г. двамата и Е.Я.
заминали за Р Турция с автобус. От там заминали за Швейцария. В Швейцария свидетелката Л. и Е.Я.
проституирали в нощен бар и спечелените пари предавали на подсъдимия. Собствениците
на заведението забелязали,че подсъдимия Я.
често пребива свидетелката Л. и подали сигнал в полицията. В резултат
на това подсъдимият Я. бил задържан, а Л.
депортирана в България.
През м. март 2006 г. подсъдимият Я.
решил да заведе свидетелката Л. отново в Швейцария,
тъй като там изкарвала повече пари. Л. се страхувала от подсъдимияи се
съгласила за пореден път. На 26.03.2006 г.
пътуването се осъществило със самолет. Пристигайки на място, подсъдимият Я.
завел свидетелката Л. в нощен клуб. Секс услугите
се осъществявали в стаи, на хотелски начала, а спечелените пари свидетелката Л.
предавала на Я..
Видно от
справките за съвместни пътувания през периода свидетелката Л. пътувала в
чужбина винаги с подсъдимия Я. или Е.Я., понякога и
тримата пътували заедно /л.178-л.180/. Когато свидетелката Л. била в чужбина с
само с Е.Я., била контролирана от нея и на нея давала изкараните от проституция
пари. Целта на всичките пътувания била свидетелката Л. да проституира за подсъдимия Я..
Освен парични преводи от Е.Я. за подсъдимия Я. и А.Д.
има и паричен превод от С.Й.Л. за А.Д. от 11.07.2006 год. за сумата от 1452,94 лева /л.
131/.
ПУНКТ ІІІ.
От м. септември 2007 год.
до 02.07.2008 год. Подсъдимият Я. чрез фирмата си ЕТ “….”*** е
стопанисвал компютърен клуб в гр.П., ул.“…” №75. Видно
от свидетелските показания на посещаващите клуба лица, не са им издавани касови
бележки за заплащаните суми. На 02.07.2008 год. от компютърният клуб и
апартамент в гр.П., ул.“П.” №76, ет.2, ап.8 са
иззети общо 11 броя компютърни конфигурации. Не са представени документи
доказващи законното придобиване и възпроизвеждане на инсталираните компютърни програми.
От заключението на авторско –
правната експертиза се установи, че на
компютърните системи са записани и възпроизвеждани компютърни програми без необходимото по закон – Закона за авторското право и сродните му права,
съгласие на носителя на съответното авторското право, както следва:
На 13.01.2008
год. е записал и до 02.07.2008 год., включително е
възпроизвеждал, операционна система “….”, с 1
брой компютърна конфигурация, без необходимото по закон – Закона за авторското право и сродните му права,
съгласие на носителя на съответното авторското право
– M.C., с
разпространител за България – “….” /”…” ООД/ с управители Б.Й. Б.и Г. Ц. Х.,
като вредите от това възлизат на стойност
345,26 лева.
През периода
от 22.09.2007 год. до 02.07.2008 год. включително е записал и възпроизвеждал, операционни
системи “…”, с 10
/десет/ броя компютърни конфигурации, без
необходимото по закон – Закона за авторското право и сродните му права,
съгласие на носителя на съответното авторското право – M.C., с
разпространител за България - “…” /”Б.” ООД/ с управители Б. Й. Б. и Г. Ц. Х.,
като вредите от това възлизат на стойност 2924,20 лева.
На 16.01.2008
год. е записал и до 02.07.2008 год. е
възпроизвеждал, приложна програма “M.O. 2003”, с 1 /един/ брой
компютърна конфигурация, без необходимото по закон –
Закона за авторското право и сродните му права, съгласие на носителя на
съответното авторското право – M.C., с разпространител за България – “…” /”Б.” ООД/ с
управители Б. Й. Б. и Г. Ц.Х., като вредите
от това възлизат на стойност 1146.00 лева.
През периода
от 07.06.2007 год. до
08.06.2008 год. включително е записал и до 02.07.2008 год. е възпроизвеждал, развлекателен софтуер “…”, с 9
/девет/ броя компютърни конфигурации, без необходимото по закон – Закона за авторското право и сродните му права
съгласие на носителя на съответното авторското право
– M. С. с разпространител за
България – “P.” /”…”ЕООД/ с
управител С. К.П. и
представител “А. К.”, като
вредите от това възлизат на
стойност 179.95 лева.
На 18.04.2008 год. е записал и до 02.07.2008 год. включително е възпроизвеждал, приложна
програма “A.
U.”,
с 1 /един/ брой компютърна конфигурация, без необходимото по
закон – Закона за авторското право и сродните му права, съгласие на носителя на
съответното авторското право – A.C., с разпространител за България - “…” /”…” ООД/ с
управители Б.Й. Б. и Г. Ц. Х.,
като вредите от това възлизат на стойност 320.00 лева.
На 06.06.2008 год. е записал и до 02.07.2008 год. включително, е
възпроизвеждал, приложна програма “A. A. R. 8.0”, с 1 /един/ брой компютърна
конфигурация, без необходимото по закон – Закона за
авторското право и сродните му права, съгласие на носителя на съответното
авторското право – A. C., с разпространител за България - “…” /”….” ООД/ с
управители Б.Й. Б. и Г. Ц. Х.,
като вредите от това възлизат на стойност 1082.00 лева.
На 07.06.2008 год. е записал и до 02.07.2008 год. включително, е
възпроизвеждал, приложна програма “Ad. P.”, с 1 /един/ брой компютърна конфигурация, без необходимото по закон – Закона за авторското право и сродните му права,
съгласие на носителя на съответното авторското право – A. C., с
разпространител за България - “…” /”Б.” ООД/ с управители Б. Й. Б. и Г. Ц. Х.,
като вредите от това възлизат на стойност 899.00 лева.
Софтуерните
продукти, съдържащи се в компютърни системи и
обект на авторско – правната експертиза
са вид компютърни програми по смисъла на чл. 3 ал.1 от Закона за
авторското право и сродните му права /ЗАПСП/.
Автор на т. нар. интерактивни компютърни игри е компанията издател на продукта.
Единствено и само тази компания може да разреши използването на продукта в
интернет, игрални зали, компютърни клубове и др. За да могат софтуерните продукти
да се използват пълноценно, същите трябва да се инсталират върху паметта на компютъра.
Това инсталиране e „възпроизвеждане” по смисъла ЗАПСП.
За
реализиране на търговската си
дейност подсъдимят Я. е
отдавал софтуерните продукти под наем срещу заплащане на трети лица- посетители на клуба. Самото
отдаване под наем е дейност включена в
понятието „разпространение”, по смисъла на
ЗАПСП и поради това е необходимо съгласие на носителя на авторското
право.
Подсъдимият Я. не
е представил съответни документи ,легитимиращи софтуера, находящ се в
компютърните системи иззети от органите на разследването.
Съгласно
изискванията на чл.70-71 от ЗАПСП, само лицето, което законно е придобило правото да използва компютърна
програма, може да зарежда програмата, да я изобразява върху екран, да я
изпълнява, предава на разстояние, да я съхранява в паметта на компютър, да я
превежда, преработва и да внася други изменения в нея, ако тези действия са
необходими за постигане на целта, заради която е придобито.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетелите,
както и писмените доказателства приложени по делото.
Подсъдимият
се обвинява в извършени престъпления против пострадалата К. и пострадалата Л.,
които според обвинението са били първоначално склонявани от него към
проституция, а след това с последващи действия първата само набирана, а втората
набирана и транспортирана чрез привеждане през границата на страната и все с
цел същите да бъдат използвани за развратни действия. Инкриминирани, като
квалифициращи обстоятелства във връзка с
престъплението трафик по отношение на К. са обстоятелствата по
използване на принуда, а по отношение на Л. също. Наред с това подсъдимият е
обвинен и за това, че при условията на
продължавано престъпление е записвал и възпроизвеждал компютърни програми и
развлекателен софтуер без необходимото по закон разрешение и съгласие на
носителя на съответното авторско право, от което според обвинението са настъпили
значителни вредни последици за посочените
фирми, като ощетени юридически лица.
Относно
престъплението против половата неприкосновеност източници на информация за
изясняване и установяване на правно релевантните факти са основно показанията
на трафикираните жени, които се твърди, че са били склонявани към проституция. Като се има предвид и качеството на
пострадалите от престъплението, техните показания следва да бъдат особено
внимателно преценявани, поради
заинтересоваността им от изхода на делото. В конкретния случай
показанията на К. и Л. освен, че са изключително детайлни, последователно и
вътрешно непротиворечиви и неопровергани от други доказателства, се
потвърждават и от други гласни и писмени доказателства по делото. Поначало
фактът, че подсъдимият Я. дълъг период от време преди и след инкриминираните
престъпления се е занимавал със сводничество е безспорно установен както с показанията
на тези две свидетелки, така с оглед на конкретните данни в показанията на
свидетелите, Ш., Р., М., А., В., Н., Д., С.. Част от тези свидетели са
участвали в създадената престъпна схема от страна на подсъдимия по трафик на
млади жени извън територията на страната с цел същите да бъдат предоставени за
възвратни действия. Младите жени са били убеждавани от него да заминат извън
територията на страната, като в някои от случаите подсъдимият директно е сочил
целта за това заминаване, а в други от
случаите възползвайки се от личното отношение на жертвите на трафика ги е
въвеждал в заблуждение относно целта на пътуването и едва след като са преминали
територията на страната е съобщавал на същите конкретната причина за
отвеждането им в чужда страна. Категорични са и данните, че подсъдимият е имал
изключително унизително отношение към жертвите на трафика, използвал е по
отношение на същите заплахи, физическо насилие, с които ги е принуждавал да
предлагат сексуални услуги паричните доходи, от които са били изключително в
негова полза. Заработените парични средства основно са били изпращани по
системата за международни разплащания „Уестърн Юнион”. Получители на тези
парични преводи от чужбина са били различни лица. Подсъдимият лично се е стремял да не получава
тези средства за да може по този начин да прикрие участието си в създадената от него престъпна схема за
трафик и сексуална експлоатация на млади жени. Последните обстоятелства са
напълно установени с оглед показанията на свидетеля М., св. Н., както и
приложените по делото на лист 92 -134 от материалите на ДСП платежни бележки за
получени парични суми в евро, които са били предавани на подсъдимия, а източник
на същите са били извършените от трафикираните от него жени сексуални услуги.
Част
от създадената престъпна организация на подсъдимия са станали и двете
свидетелки – пострадали според обвинението К. и Л.. Показанията на свидетелката
К. визират конкретни обстоятелства по запознаването й с подсъдимия и първоначалните
разговори водени с него, които отнесени към м. април 2002 г. са били в интимен
аспект и свидетелката е била убедена от подсъдимия в личните му чувства към нея и отправено предложение за пътуване в
чужбина, като посочената цел е работа като сервитьор или чистач. Организацията
по снабдяването с международен паспорт и организацията на превоза и заплащането
на същия са били поети изключително от подсъдимия. Заедно с пострадалата са
пристигнали на територията на Германия и първоначално са отседнали в Б.. Около месец след престоя им, през който месец
свидетелката според собствените й признания не е работила нищо подсъдимият
изрично и е заявил, че следва да проституира, отвел я в специален клуб, където
е била настанена, обяснил и е тарифите които следва да получава. Отказите на
пострадалата са били посрещнати с побой,
заплахи, като същата е била лишена от всичките си документи за самоличност –
лична карта, международен паспорт, не са и били предоставени никакви парични
средства за препитание. В такива условия тя е започнала да извършва сексуални
услуги, като заработените от нея средства са били изключително в полза на
подсъдимия. Показанията й визират няколко отделни пътувания, тъй като в години
преди интеграцията на България в ЕС е бил възможен само тримесечен престой в
страните членки, като пътуващия български гражданин е заминавал за страната с
цел екскурзия. Така и престоите на жертвите на трафик в чуждите страни са
винаги тримесечни. Точно в този смисъл са и показанията на св. К., която визира
по няколко пъти пътуване с цел предоставянето на сексуални услуги извън
територията на страната и които
пътувания са извършени в периода от пролетта на 2002 година до пролетта
на 2003 г.
Инкриминирано от обвинението е обаче само трафикиране на пострадалата К. на
конкретната дата 13.11.2002 г. при форма
на изпълнителното деяние на престъплението по чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с
ал.1 от НК – набиране. Следва да се имат предвид и конкретно заявените откази
от страна на К., след като първоначално е престояла три месеца в Германия и е
извършвала сексуални услуги при
завръщането й в края на лятото на 2002 г. подсъдимият отново е подновил
контактите си с нея и чрез заплахи отново е организирал пътуването й извън
страната, което несъмнено като организация е било поето от него. Условията в
които е била поставена свидетелката визират инкриминираната принуда, като квалифициращо обстоятелство. Показанията на К.
са, че към средата на август 2002
г. тя е
отпътувала за втори път в Берлин, където обаче е отказала да проституира, поради което подсъдимият
постоянно е извършвал по отношение на нея побой. През м. ноември 2002 г. във връзка с заболяване на детето й К. се върнала
в Р.България и отново попаднала под атаките на подсъдимия. Подсъдимият бил улеснен и от негативното
отношение, което семейството на пострадалата е формирало спрямо нея, тъй като
им е станало известно с каква точно дейност тя се занимава в чужбина.
Освен
показанията на свидетелката К. за потвърждаване на сочените от нея
обстоятелства следва да се имат предвид и справките за задгранични пътувания на
същата, които действително сочат, така както тя заявява няколко пътувания в
чужбина и то отнесени към същите периоди за които тя твърди.
При
тези данни съдът прие, че от обективна и субективна страна одсъдимият Я.К.Я. е
осъществил признаците на престъпление по чл.159а,
ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК в това, като на
13.11.2002 год. в гр.Пазарджик, е набрал чрез използване на принуда отделни лица - К.А.К., с цел да бъде използвана за развратни
действия.
В
субективно отношение подсъдимият е съзнавал противоправността на деянието си,
съзнавал е, че използва принуда за да
може да набере К. с цел да я предостави за развратни действия.
Хронологично престъплението по чл.159а, ал.2, т.2 от НК
във връзка с ал.1 се предхожда от инкриминирано престъпление по чл.155, ал.1 от НК, извършено през м. април 2002
г. по отношение на същата пострадала. В показанията й обаче
никъде не се съдържат данни, че към този период и преди заминаването й в
чужбина тя и подсъдимия са водили разговор, в който същият се е опитал да окаже
върху нея мотивационно въздействие с цел да я убеди да вземе решение да
проституира. Точно обратното показанията на К., които са депозирани два пъти
пред разследващия орган и по един път по реда на чл.223 от НПК сочат, че тя е
заминала в чужбина, като е била заблудена от подсъдимия, че там ще работи като сервитьор
или чистач и едва след пристиганетой в Берлин, и след едномесечен престой там Я.
и е казал, че следва да проституира.
Така
при липсата на данни за извършено
престъпление по чл.155, ал.1 от НК съдът призна ЗА НЕВИНОВЕН и ОПРАДВА подсъдимия
по това обвинение, затова, че през месец април 2002
год. в гр. Пазарджик е склонил към проституция лицето К.А.К..
При престъплението трафик на хора по основния състав,
първото изпълнително деяние е „набиране” на жертвата на трафик. Лексикалното и
логическо тълкуване на това изпълнително деяние води до извода, че то включва в
себе си, както склоняването, мотивирането, т.е. убеждаването, така и
изполването на всички възможни средства и начини, както в случая обещание за
намиране на легална работа, т.е въвеждане в заблуждение на обекта на трафик,
което да създаде предпоставки за бъдеща експлоатация, включително и да напусне
границите на страната.
Наред с тези съображения,
които произтичат от фактите по делото според настоящия съдебен състав склоняването
към проституция, като се има предвид обективно в какво се изразява изпълнителното
деяние на това престъпление, поставя склонената в
началото на веригата на трафика на хора, което е същностното съдържание на
изпълнителното деяние по „набиране” по смисъла на чл.159а от НК, който
престъпен състав е специален и поглъща този
по чл.155, ал.1 от НК.
Аналогично
е становището на съда по отношение на двете инкриминирани престъпления
пострадала, от които се сочи свидетелката Л.. И по отношение на нея прокурорът
е приел, че първоначално подсъдимият я е склонявал към проституция, а в
последствие я е трафикирал при условията на продължавано престъпление. И в този случай основен източник относно фактите подлежащи на
доказване са показанията на самата пострадала Л., които също са депозирани
първоначално пред разследващ орган, а в последствие по реда на чл.223 от НПК. Показанията на Л. сочат, че след
напускането и на дом за отглеждане на сираци е живяла три месеца с мъж, който я
продал към лятото на 2003 г.
на подсъдимия. В показанията на свидетелката никъде не се съдържат твърдения,
че подсъдимият е отправил по отношение на нея предложение да проституира, като
се опитвал да я убеди с доводи да вземе такова решение. Точно обратното самата Л.
заявява, че не е знаела, че ще проституира, но се е досещала да това, като е
имала предвид другите момичета, които са работили. Така че и в конкретния
случай липсват факти подсъдимият да е склонявал свидетелката Л. *** на 2003
година, поради това и съдът ОПРАВДА
подсъдимия Я.Я. по обвинението по чл.155, ал.3 във връзка с ал.1 от НК.
Показанията
на пострадалата обаче, както и справката за задгранични пътувания конкретно сочат, че същата е набрана чрез
използване на принуда на 09.08.2003 г. Организацията по пътуването и
привеждането й през границата на страната, която е започнала със съобщаването,
че ще пътува и пребивава в чужбина продължило е със съдействие по снабдяването
й с международен паспорт и е приключило с осигуряване на превозното средство
което да извърши транспорта е била приведена от подсъдимия. Конкретно Л. сочи,
че пътуването на което е присъствал и самия
подсъдим е било с превозно средство тип микробус, а освен нея като жертва на
трафика е пътувала и млада жена, която сочи с лично име Е.. След преминаването
през граница на двете жени и подсъдимия, което е визирано в справката за задгранични
пътувания на л.173 и л.163 от ДСП, двете млади жени са били настанени в Берлин,
подсъдимият е организирал и платил квартира и на следващия ден ги е отвел в
специален бар, където са започнали да извършват сексуални действия срещу заплащане.
Показанията на свидетелката сочат на обстоятелства, които обосновават, че
същата е била набрана чрез използване на принуда. Л. не е имала международен
паспорт, не е разполагала с парични средства и непрекъснато е държана под страх
от подсъдимия, който многократно й е нанасял побои. Основният мотив за
последните е била или недостатъчната печалба или отказите Л. да извършва тези
действия, от които материално се е облагодетелствал подсъдимия.
В
конкретния случай съвсем правилно обвинението е приело, че подсъдимият е извършил
по-тежкото престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с
чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК. Безспорно установено е, че Я. е
привел през границата на страната св.Л. на 09.08.2003 година.
Поради
това съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият Я.К.Я. е
осъществил призвнаците на пристъпния състав на чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1 от НК, във връзка с
чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК, като на 09.08.2003
год. в гр. Пазарджик, е набрал чрез използване на
принуда отделни лица - С.Й.Л. *** с цел
да бъде използвана за развратни действия и я
е превел през границата на Р. България.
В
субективно отношение Я. е съзнавал антиобществения характер на деянието, съзнавал
е, че използва принуда за да набере Л. с
цел да я използва за развратни действия, и че със същата цел я привел през
границата на Р.България, и я отвел в Германия , където основателно е очаквал
по-високи доходи от развиваната от нея дейност в негова полза.
Такива
изводи, относно авторството и виновността на подсъдимия съдът формира и по
отношение на обвинението за извършен трафик спрямо същата пострадала Л. *** 2006 г. И в този случай обвинението е инкриминирано по тежката
квалификация на чл.159б от НК, тъй като пострадалата е била привеждана през
граница от подсъдимия. В рамките на
инкриминирания период и с оглед показанията на пострадалата и конкретно данните
от справката за нейните и тези на подсъдимия задгранични пътувания, несъмнено е,
че двамата заедно са напускали територията на страната на конкретните дати 04.11.2005 г., 26.01.2006 г и 26.03.2006 г. И
на трите дати подсъдимият е привеждал Л. през границата, отвеждал я е в
Германия , след като я е набирал с цел да я предостави за използване на
развратни действия. И при тези три
деяния пострадалата е била под страх, подсъдимият
е действал организирано, обмислено, вероятно се е възползвал от някои слабости в системата за снабдяване с документи
за самоличност, тъй като е успял да я снабди след оставянето на черен печат с
нов международен паспорт. Действията на
подсъдимия по създаване на организация,
обезпечаване със съответните паспорти, настаняване в съответните барове и
квартири, мобилизацията на средства и други хора, на които да разчита,
заплахите към свидетелката, проявената физическа агресия са поставили свидетелката
Л. в ситуация, в която същата не имала възможност да откаже и е била принудена да
извършва по настяване на подсъдимия сексуални услуги.
Несъмнено
такава е била целта на подсъдимия, с която същата е била набирана в рамките на
инкриминирания и продължаван период и реално предоставяна за развратни действия,
след като е била привеждана през границата на страната. И в този случай подсъдимият е съзнавал
противоправния характер на действията си. Съзнателно и целенасочено е
употребявал всякаква форма на принуда по отношение на Л., вследствие на която я
е набирал, за да я предостави за сексуална експлоатация и с тази цел я
привеждал през границата на страната.
С
ожглед на тези данни съдът прие, че подсъдимият в обективно и субективно
отношение е осъществил признаците на престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с
ал.1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.26, ал.1 от НК, като за времето от месец ноември 2005 г. до месец март 2006 г. в гр. П. в условията на продължавано престъпление, е набирал чрез използване на принуда отделни лица - С.Й.Л. с цел да бъде използвана
за развратни действия и я е превел през границата
на Р. България.
Съвсем
основателно обвинението е отделило престъплението по извършено в периода м.
ноемвнри 2005 – м. март 2006
г. от същото престъпление извършено на 9 август 2003 г. Както е известно и с оглед тълкувателното
решение в този смисъл за да може няколко отделния деяния да се приемат като
продължавано престъпление, освен всички предпоставки по чл.26, ал.1 от НК
трябва да се има предвид като непродължителен период от време, че това е периодът
около една година и несъмнено във всички случаи между деянията и в обективно и
субективно отношение да не е разкъсана връзката обединяваща ги в едно
продължавано престъпление. В конкретния случай между двете престъпни деяния има
период около две години, което правилно е осуетило възможността за правен извод, че се касае въобще за едно
продължавано престъпление, първото деяние от което е извършено към м. юни 2003 г.
Налице
са обаче предпоставките трите престъпни деяния извършени в периода м. ноември 2003 г – м. март 2006 г. да бъдат обединени и
приети като едно продължавано престъпление, тъй като трите деяния са извършени
при сходна фактическа обстановка, пред непродължителен период от време, при
еднородност на вината и всяко следващо се явява в обективно и субективно
отношение продължение на предхождащото го.
Продължавано
е и престъплението по чл.172а, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.2, ал.2
от НК и във връзка с чл.70-71 от ЗАПСП. За да приеме, че и това обвинение е
доказано съдебния състав се съобрази на първо място с данните от протоколите за
претърсване и изземване на л.65 и 66, 77, 71, 72, 79, 80, които са били
одобрени по съответния процесуален ред с определение на РС. Иззети са при
извършените процесуално следствени действия и посочените, като предмет на
коментираното компютърно престъпление общо 11 бр. компютърни конфигурации. Чрез
същите подсъдимият е записвал и
възпроизвеждал /дифинитивни норми в ЗАПСП/
компютърни програми и развлекателен софтуер. Няма спор по делото, че той не е притежавал
необходимото по специалния закон съгласие от носителя на авторското право. Като
се има предвид конкретните програми и развлекателни игри, носители на
авторските права и разпространители на територията на България са посочените по
обвинението корпурации и „Б…..” ООД и „Т. – Г.” ЕООД, които са били ощетени в
резултат на използваната им без съгласие чийто носители са с общо
9817,13 лева.
Конкретно
дейността на подсъдимия във връзка с това деяние е визирана в показанията на
свидетелите С.С. Й., А. и С., проведени по реда на чл.223 от НПК –
л.58-82 от ДСП. Свидетелите са били клиенти в компютърния клуб на подсъдимия,
като или инцидентно или постоянно са играели на компютърните игри записани на
твърдите дискове в намиращите се помещения компютри. Експертизата по делото,
която е следвало да изчисли причинените
вреди на ощетените юридически лица с оглед на заключението на експертите е
посочила следните парични равностойности
- 345.26 лева за „М. к.” с разпространител за
България „Б. Е. Д.” ООД; 2924.20
лева за същото юридическо лице и в
рамките на периода 22.09.2007 г. – 2 юни 2008 година; 1146 лева за същото
юридическо лице и в рамките на периода 16.01 – 02.07.2008 г. ; 179.95 лева
за същото ощетено юридическо лице с разпространител за България „П.”
ЕООД и представител „Ар.К.”; 320 лева
- за „А. К.” с разпространител „Б.
Е. Д.” ЕООД и за периода 18.04 –
02.07.2008 г. 1082 лева - за същото
юридическо лице и в периода 06.06-02.07.2008 г. и 899 лева - отново за същото юридическо лице в рамките на периода 07.06-02.07.2008 г. /за
различни компютърни приложни програми и операционни системи/ - виж заключение
на лист 40-80 ; пълномощни на лист 169, лист 118-120.
С
оглед показанията на разпитаните свидетели по реда на чл.223 от НПК обоснована
е обективната състамоверност на престъплението по чл.172а от НК при изпълнени
на две от формите на изпълнителното деяние – записване и възпроизвеждане. Обект
на тези действия са били конкретно посочените в експертизата програми и
развлекателни игри. Доколкото в рамките на инкриминирания периода от 22.09.2007
г. до 02.07.2008 г, както в дома, така и в компютърния круб на друг адрес подсъдимият е извършвал действия по записване
и възпроизвеждане на такива продукти,
като всяко едно от деянията осъществява състава на престъпление по чл. 172а,
ал.1 от НКвъв връзка с чл.2, ал.2 от НК и във връзка с чл.70-71 от ЗАПСП, както
и извършване на деянието през непродължителен период от време и всъщност
непрекъснато, извършването им при еднородна форма на вина /тъй като подсъдимият
съзнача, че непритежава надлежно разрешение и съгласие на носителя на
авторското право/ както и фактът са извършени в сходна обстановка и всяко
следващо се явява в оебктивно и субективно отношение продължение на
предхождащото го, се прие, че се касае за едно продължавано престъпление, като
общият размер на причинените вреди изпълва квалифициращото обстоятелство по
чл.172а, ал.3 от НК - значителни вредни последици. Последните с оглед и на
установената съдебна практика не се измерват само с реално настъпилите, като
паричен еквивалент вредни последици за носителите на авторските права, а са
свързани и със засягане на доверието в тези носители като едни от
мегакомпаниите с установен безспорен имидж в производството на компютърни
програми и игри.
Предвид това съдът прие, че подсъдимият е виновен по
повдигнатото обвинение по чл.172а, ал.3 във връзка с ал.1 /изм./ във връзка с
чл.26, ал.1 във връзка с чл.2, ал.2 от НК, във връзка с чл.70-71 от ЗАПСП, като през периода от 22.09.2007 год.
до 02.07.2008 год. включително, в гр.П.в дома си на
адрес, ул.“П.”№ 76,
ет.2, ап.8 и в компютърен клуб на адрес ул.“М.” №75, при
условията на продължавано престъпление, с 11 /единадесет/ броя компютърни
конфигурации е записвал и възпроизвеждал компютърни програми и развлекателен
софтуер, без необходимото по закон – Закона за авторското право и
сродните му права, съгласие на носителя на съответното авторското право – M. C., A. C., с което са причинени значителни
вредни последици, като за фирмите – Mi.C., A.C. - носители на авторски права
и разпространителите за територията на Република България – B.L. /Б.Е.Д. ООД/ и
T.
/”Т.Г.” ЕООД/ вредите възлизат на обща стойност 9817,13 лева.
За
да определи видът и размерът на наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия
за извършените от него престъпни деяния, съдът съобрази на първо място конкретните
обстоятелства от престъпната деятелност на подсъдимия, както негативната характеристика за подсъдимия отново
с оглед на конкретното му участие в инкриминираните престъпни деяния, както и
данните, които сочат, че същият в рамките на престъпната си деятелност е осъждан
с влезли в сила съдебни актове - два пъти за престъпления от общ характер против
личността и против транспорта, като са му налагано включително наказание
лишаване от свобода, което е било
отложено по НОХД № 1218/04 на ПРС. Индивидуализацията на наказанието в случая е
подчинена на първо място на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съгласно която с
оглед редът по който е проведено производството
при определяне на наказанието се прилага чл.55, ал.1, т.1 от НК.
След
внимателен анализ на критериите, които имат значение за отмерване на
наказанието, отчитането на високата степен на обществена опасност на всяко едно
от деянията, високата обществена опасност и на дееца, изключително негативните
му прояви под формата на физическа и словесна агресия спрямо пострадалите /вън от тези които имат значение за
квалификацията на деянието/, както и за постигане на целените промени в
съзнанието на подсъдимия и предупредително възпиращо въздействие спрямо него и общо превантивен ефект
съдът прие, че на същия следва да бъдат наложени следните наказания :
- За
извършеното престъпление по чл.159а, ал.2, т.2 във връзка ал.1 от НК по
отношение на пострадалата К. - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ТРИ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 1 500 лева.;
- За
извършеното на 09.08.2003 г. престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с ал.1
във връзка с чл.159а, ал.2 т.2 във връзка ал.1 от НК по
отношение на пострадалата Л. - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНА И ТРИ
МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 2 000 лева.;
- За
извършеното в периода м. ноември 2005 г.–м. март 2006 г. престъпление по чл.159б, ал.2 във връзка с
ал. 1 във връзка с чл.159а, ал.2, т.2 във връзка ал.1 от НК по
отношение на пострадалата Л. - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНА И
ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 3 500 лева.
За
определяне на последните кумулативно наложени наказания съдът отчете и факта,
че се касае за продължавано престъпление съставено от три отделни престъпни
деяния и извършени по отношение на пострадалата Л..
Същият
критерий бе мотив и при определяне на кумулативно предвидените наказание за
престъплението по чл.172а, ал.3 във връзка с ал.1, чл.26, ал.1 във връзка с чл.2,
ал.2 от НК във връзка с чл.70-71 от ЗАПСП. И в този случай наказанието, както и
предходните се определи на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК с оглед
разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК и бе наложено в размер на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
На
основание чл.46, б.”б” от ЗИН се определи за всяко едно от наложените наказания
лишаване от свобода първоначален ОБЩ режим на изтърпяване.
На
основание чл.23, ал.1 от НК и доколкото всички престъпни деяния, в извършване
на които бе признат подсъдимия се намират в съотношение на реална съвкупност на
подсъдимия Я.К.Я. се наложи общо най-тежко
наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Към
това наказание на основание чл.23, ал.3 от НК се присъедини наложеното
наказание ГЛОБА в размер на 3 500
лева.
На основание чл.46, б.”б” от НК съдът
постанови наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „ОБЩ”
режим.
За престъпления, по които подсъдимият бе
признат за виновен в извършването им, тъй като законът не предвижда специален
минимум съдът определи размера на Глобите съобразно тежестта на извършените
деяния, обществената опасност на дееца, както и материалното състояние на
подсъдимия, като отчете, че извършените престъпления са били източник на
значителни доходи за подсъдимия.
Като
съобрази видът и броя на престъпните
посегателства формиращи реалната съвкупност, както и това, че две от тях са за тежки
умишлени престъпления с предвидени твърде сериозни като минимален размер
наказания лишаване от свобода и основно небходимостта наказаниетода постигне
специалната и генералната превенция съдебният състав прецени, че са налице
основания за увеличаване на определеното общо най-тежко наказание с ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на постанови подсъдимият Я.К.Я. да изтърпи наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
На основание
чл.46, б.„б” от ЗИН се определи първоначален общ режим на изтърпяване на
обределеното общо и увеличено наказание.
Съображенията
за приложение на тази разпоредба произтичат от факта, че института на
множеството престъпления в конкретния случай, а и въобще засяга един от
основните принципи в наказателното право, а че именно, че за всяко престъпление
трябва да има наказание, тъй като с приложение на чл.23, ал.1 от НК най-тежкото
наказание при визираните предпоставки поглъща останалите и те остават
неподлежащи на изтърпяване.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо
подсъдимия е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, считано
от 01.07.2008 г. до влизане в сила на присъдата.
На
основание чл.172а, ал.6 от НК съдът постанови иззетите веществени доказателства
по делото - 11 бр. компютърни системи и
18 бр. компакт-дискове, които са били предмет на престъплението по чл.172а,
ал.3 във връзка с ал.1 от НК, да бъдат отнети в полза на държавата
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Я.Я. бе осъден да заплати сторените
по делото разноски в размер на 1627,90 лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: