Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. С. 15.03.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и първи февруари

две хиляди и седемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря А.С.                     и в присъствието на

прокурора                                          като разгледа докладваното от съдия Алексиева                                             гр. дело № 497 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:       

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от „Т.“ ООД против Е.П.Г., с която предявява иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се, че на 29.06.2006 г. ответникът получил от ищеца паричен заем за сумата от 50 000 лв. с определен краен срок за връщане на сумата-15.09.2006 г. Твърди се, че за обезпечение на вземането ответникът учредил в полза на ищеца договорна ипотека, като сумата е предадена на ответника в момента на подписване на нотариалния акт.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 50 000 лв., получена от ответника на основание договор за паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-14.01.2016 г. до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.

В законоустановения срок на 27.06.2016 г.-пощенско клеймо, входен в съда на 30.06.2016 г. е постъпил отговор от ответника. Оспорва съществуването на облигационно отношение между страните, получаването на парите. Поддържа, че е следвало да получи надлежна нотариална покана.

Моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

В с.з. ищецът поддържа така предявените искове чрез своя процесуален представител. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, гражданско отделение, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От ангажираните с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 29.06.2006 г. между ищеца в качеството му на заемодател и ответника и третото за спора лице съпругата му С.П.Г. в качеството им на заемополучатели, е сключен договор за заем за сумата от 50 000 лв. с краен срок на погасяване-15.09.2006 г. Този договор е обективиран в нотариален акт № 138, том ІІ, рег. № 6181, дело № 268 от 29.06.2006 г. на нотариус с рег. № 340 на НК за договорна ипотека на недвижим имот, с който за вземанията /главница, лихви и разноски/ заемополучателите са учредили в полза на ищеца договорна ипотека върху собствения им апартамент № ** в бл.**, вх.12, ет.8, находящ се в гр. С., ж.к. „**“.

На 04.07.2011 г. между ищеца и ответника е сключено споразумение, което в чл.1 съдържа признание на ответника, че към датата на сключване на споразумението дължи на ищеца сума в размер на 50 000 лв., представляваща заетата сума, съгласно договор за заем, сключен на 29.06.20006 г. По силата на това споразумение ответникът се е задължил да заплати сумата на ищеца на пет равни вноски от по 10 000 лв. с падежи определени в чл.2, ал.1 от договора.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе в настоящото решение, които съдът изцяло кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

С оглед горното Съдът приема, че искът е доказан в основанието си и като такъв ще следва да бъде уважен изцяло, така, както е предявен.

От правна страна предявения иск, съдът квалифицира по чл.79, ал.1, предл.1 във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД.

         От фактическа страна:

Договорът за заем, в случая - на пари, е реален. Същият се счита за сключен с реалното предаване на парите. Доказването на това обстоятелство е изцяло в тежест на ищеца и се установява безспорно с представеното и неоспорено от ответника споразумение от 04.07.2011 г., съдържащо признанието на ответника, че е получил сума в размер на 50 000 лв. по договор за заем от 29.06.2006 г.

Неоснователно е възражението на ответника, че е следвало да получи нотариална покана. На първо място възражението е неотносимо към спора, доколкото ищецът не е предявил иск за заплащане на мораторно обезщетение, а на второ място и доколкото с първоначалния договор е определен срок за изпълнение, впоследствие изменен с подписаното между страните споразумение от 04.07.2011 г., то и на основание чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД ответникът изпада в забава с изтичането на определените срокове и не е необходимо да бъде канен от кредитора, за да изпадне в забава.

По разноските в процеса:

С оглед направеното от процесуалния представител на ищеца искане, както и с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3000 лв., направени от него разноски в настоящото производство, за платена ДТ-2000 лв. и адвокатско възнаграждение-1000 лв., съобразно представения договор за правна помощ от 21.02.2017 г.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, предложение първо във връзка с чл.240, ал.1 от ЗЗД Е.П.Г., ЕГН **********,*** да заплати на „Т.“ ООД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя М. М. Х. сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лв./, получена от ответника на основание договор за паричен заем от 29.06.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-14.01.2016 г. до окончателното изплащане., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и сумата от  3000 лв. /три хиляди лв./, разноски направени от ищеца пред настоящата инстанция.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: