Определение по дело №620/2018 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ 363                                                22.03.2019г.                              гр.Бургас

 

 

Бургаският окръжен съд, Първо гражданско и търговско отделение

На двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав :

 

                                                          Председател:   АННА ЩЕРЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 620 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на А.И.П., гражданин на Руската федерация, роден на ***г. в Приморски край, Русия, с международен паспорт 64 № 8881460, издаден на 08.08.2013г. от УФМС 670, с адрес в Русия - гр.Санкт Петербург, ул.„Гаккелевская“ № 20, бл.4, ап.84, със съдебен адрес *** – адвокат Т.С.- Ш., против И.И.А., гражданин на Руската федерация, родена на ***г. в Украйна, с постоянен адрес в Република България - гр.Поморие, ул.„Княз Борис I“ № 219, ет.1, ап.2, със съдебен адрес *** – адвокат М.Д..

Предявен е установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 и чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 от ГПК във връзка с чл.183 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ вр. чл.129 от Търговския закон /ТЗ/ - да бъде прието за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК № 145/ 20.04.2017г. по ч.гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС – Поморие в размер на 203 300 лв., представляващи незаплатена част от цената по договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. за закупените от ответницата 2 533 дружествени дяла от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем преименувано на „Ютокар“ ООД, на обща стойност от 253 300 лв.

 

Обстоятелства, на които ищецът основава претендираните права и предявения иск :

Твърди, че по силата на договор с нотариална заверка на подписите на страните за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012г. прехвърлил на ответницата собствените си 2 533 дружествени дяла, всеки на стойност 100 лв., от капитала на „Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем преименувано на „Ютокар“ ООД, на обща цена от 253 300 лв. Всички страни по сделката били представлявани от адвокат Ана Панайотова, изрично упълномощена и с правото да договаря сама със себе си и като представител на продавача при условия, каквито намери за добре. Договорът е сключен след молба на ответницата И.И.А. от 02.04.2012г., с която тя е заявила, че желае да закупи посочените 2 533 дяла на стойност 253 300 лева и да бъде приета за съдружник в „Минъч“ ЕООД. Срещу така придобитите дружествени дялове ответницата се е задължила да заплати на ищеца продажната цена от 253 300 лева, представляваща номиналната стойност на дяловете, видно от вписванията в Търговския регистър. До момента ответницата не е изпълнила задължението си да заплати договорената цена. По заявления на ищеца за издаване на заповеди за изпълнение по чл.417 от ГПК той се снабдил с изпълнителни листи за части от продажните цени – 25 000 лв. по ч.гр.д. № 489/ 2015г. и 25 000 лв. по ч.гр.д. № 38/ 2016г., двете по описа на РС – Поморие. За остатъка от 203 300 лв. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС – Поморие, срещу която ответницата е подала възражение.

 

Относно редовността и допустимостта на иска :

Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 – 128 ГПК.

Искът е предявен съобразно правилата за родова и местна подсъдност.

Искът е подаден в рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Видно от приложеното ч. гр.д. № 245/ 2017г. по описа на РС – Поморие, на 22.10.2018г. постановената заповед за изпълнение № 145/ 20.04.2017г. е била връчена на длъжника, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал писмено възражение против заповедта. С определение от 01.11.2018г. съдът е указал на ищеца – заявител на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си по заповедта за изпълнение. Определението е редовно връчено на заявителя на 06.11.2018г., а установителният му иск е предявен в законовия преклузивен едномесечен срок – на 04.12.2018г.

Искът е допустим – налице са процесуалните предпоставки за разглеждането му, липсват възражения и процесуални пречки.

Книжата по делото са редовно разменени между страните.

 

Становище на ответника :

На 21.01.2019г. на ответника са връчени преписи от исковата молба и приложенията с указанията по чл.367 от ГПК.

В преклузивния срок по чл.367 ал.1 от ГПК – на 04.02.2018г. ответникът представя писмен отговор на пълномощник, с който оспорва предявения иск.

Оспорва действителността на процесния договор за покупко-продажба на дружествени дялове. Твърди нищожност на договора като привиден досежно уговорката за възмездност на прехвърлянето и размера на продажната цена. Правното основание на възражението е чл.26, ал.2, предл.5 от ЗЗД. Възразява още, че договорът е сключен от пълномощника й в нейна вреда със знанието на ищеца като насрещна страна в правоотношението, поради което на основание чл.40 от ЗЗД договорът не е произвел действие за ответницата и тя не дължи заплащане на претендираната цена на дяловете.

Твърди, че действителната уговорка между страните е била за безвъзмездно прехвърляне на дяловете от ищеца на ответницата. Купувачките по договора ответницата И.А. и Александра Попова са били в приятелски отношения с третата купувачка Светлана Ефимкина – дъщеря на ищеца, поради което им имали доверие. Дружеството не развивало търговска дейност, а било регистрирано от ищеца единствено за целите на получаване на статут на постоянно пребиваващ в България чужденец, като за тези цел били закупени и дяловете от купувачките по процесния договор. Поради близките отношения  и изграденото доверие ответницата подписала пълномощно на посочения от Светлана Ефимкина адвокат – Ана Иванова Панайотова.

Ответницата оспорва автентичността на представената молба от 02.04.2012г., като твърди, че не е подписана от нея. Сочи, че никога не е изразявала съгласие за плащане на цена за дяловете от дружеството.

Счита, че договорът е сключен във вреда на представляваното лице, тъй като уговорената продажна цена е изключително завишена, напълно несъответстваща на състоянието на дружеството – не развива търговска дейност, няма активи и капитал. Никой от купувачите по процесния договор не е договарял продажна цена и не е заплащал такава.

Прави възражение за изтекла по отношение на вземането 5-годишна погасителна давност, считано от датата на сключването на договора до предявяването на претенцията по съдебен ред.

 

Допълнителна искова молба :

На основание чл.372 ГПК препис от отговора е връчен на ищеца с указанията по чл.372, ал.2 ГПК на 13.02.2019г.

В преклузивния срок по чл.372 ал.1 от ГПК - на 20.02.2019г. ищецът представя допълнителна искова молба, с която оспорва изцяло възраженията на ответника в писмения му отговор.

Поддържа твърденията си и оспорва твърдението на ответницата, че до 2016г. не била виждала процесния договор. Сочи, че това възражение противоречало на изявленията на ответницата в съдебните процеси относно останалите частични вземания. Твърди, че след вписването на прехвърлянето ответницата е участвала в множество общи събрания на съдружниците в дружеството. Оспорва възражението за изтекла погасителна давност с оглед датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като се позовава на разпоредбата на чл.422 от ГПК.

 

Допълнителен отговор :

На основание чл.373 ГПК препис от допълнителната искова молба е връчен на ответницата с указанията по чл.373, ал.2 ГПК на 08.03.2019г.

В преклузивния срок по чл.373, ал.1 от ГПК – на 19.03.2019г. ответницата представя допълнителен отговор, с който оспорва изложените в допълнителната искова молба твърдения и възражения.

Твърди, че действително е упражнявала правата си на съдружник в дружеството, което не е основание да се приеме, че е знаела за условията, при които е придобила дружествените дялове. Сочи, че ищецът в продължение на години не е предявявал претенции към нея и тя не е узнала какви договори е сключил от нейно име пълномощникът й, поради което не е имала възможност да им се противопостави.

 

Всяка от страните претендира и присъждане на направените по делото съдебни разноски.

Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си.

 

Доказателствена тежест :

Въз основа на въведените от страните твърдения по спора, съдът приема за безспорно по делото, че на 19.04.2012г. ищецът е прехвърли на ответницата и тя е придобила собствените му 2 533 дружествени дяла от Минъч“ ЕООД с ЕИК *********, понастоящем „Ютокар“ ООД, като при сделката и двете страни са представлявани от пълномощника си адвокат Ана Панайотова. Не се спори, че ищцата не е заплатила на ищеца посочената в договора продажна цена от 253 300 лв. за придобитите дялове.

На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК съдът следва да укаже на страните, че съгласно чл.153 и 154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти. В настоящото производство ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на претендираното парично вземане на посоченото основание, в това число наличието на валидно отношение по договора за продажба на дружествени дялове, съществените му елементи, изискуемостта на насрещното задължение на купувача. Ответницата носи тежестта да докаже възраженията си срещу действителността на сделката, в това число наличието на привидно съглашение между страните, неговото съдържание и съществените му елементи, договарянето между пълномощника и ищеца във вреда на ответницата като представлявана  по процесния договор, завишената цена на дяловете. На основание чл.193, ал.3 от ГПК ответницата носи и тежестта да установи неавтентичността на оспорения от нея документ, като докаже, че не е негов автор.

 

По доказателствата :

Представените и посочените от страните доказателства са допустими, относими и необходими доказателства и ще бъдат допуснати от съда. Неоснователно е позоваването на ищеца на забраните на чл.33 ал.4 и чл.45 ал.2 от Закона за адвокатурата. Действително разпоредбите установяват нормативна забрана адвокатът да бъде разпитван като свидетел относно факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната от него работа, но тази забрана не се прилага, когато самият клиент /ответницата по делото/ е поискал адвокатската тайна да отпадне, какъвто е настоящият случай.

Тъй като законът в чл.129 ал.2 от ТЗ установява особена писмена форма за действителност на договора за прехвърляне на дялове – с нотариална заверка на подписите и на съдържанието, на основание чл.165 ал.2 във връзка с чл.164, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК недопустими са исканите от ответницата гласни доказателства за установяване на „действителните уговорки“ между страните, сочещи на привидност на атакувания договор, като прикриващ безвъзмездна сделка. По делото липсва представено на начало на писмено доказателство по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК, поради което не е допустимо установяване на безвъзмездната сделка, респективно на привидността със свидетелски показания. С оглед възражението на ответницата за договаряне от представителя и прехвърлителя във нейна вреда като представлявана, допустими са исканите гласни доказателства за установяване на отношенията между страните.

Предвид изявлението на ответника, че оригиналът на описаната молба от 02.04.2012г. не се намира у него, а у трето лице, ответницата следва да поиска събиране на това доказателство по реда на чл.192 от ГПК – с нарочна писмена молба с препис за третото лице. Ищецът следва да заяви дали ще се ползва от този оспорен документ.

Искането на ответницата за издаване на съдебно удостоверение следва да бъде уважено само частично – по отношение на исканата информация за изтегляне на посочената сума към 19.04.2012г. Останалите посочени обстоятелства /кога и от кое лице/ не са относими към спора на страните.

Мотивиран от горното, на основание чл.374 вр. чл.146, ал.1 от ГПК Бургаският окръжен съд

 

                           О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.05.2019г. от 10,15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца – и препис от допълнителния отговор на ответника.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора и спогодба.

НАПЪТВА страните към медиация.

ДОПУСКА като доказателства по делото представени от страните документи.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ответницата поисканото съдебно удостоверение за снабдяване с информация от „Юробанк България“ дали към 19.04.2012г. сумата от 750 000 лв. е била изтеглена от посочената набирателна сметка. Удостоверението да се предостави на страната след представяне на доказателство за заплатена държавна такса от 5 лв. по сметка на Окръжен съд – Бургас.

ДОПУСКА разпит на адвокат Ана Иванова Панайотова с адрес за призоваване гр.Бургас, ул.“Васил Априлов“ № 16, ет.3, офис 1.

ОПРЕДЕЛЯ разноски за призоваването на свидетеля в размер на 20 лв., вносими от ответницата в 5-дневен срок от съобщението по депозитната сметка на Окръжен съд – Бургас.

ДОПУСКА извършването на съдебна счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в писмения отговор въпроси.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за извършването на експертизата в размер на  200 лв., вносим от ответницата в 5-дневен срок от съобщението.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице по експертизата Иван Велинов Скарлатов, който да се уведоми след внасянето на депозита

ОПРЕДЕЛЯ срок за депозиране заключението на вещото лице до 08.05.2019г. включително.

НЕ ДОПУСКА гласни доказателства за установяване на „действителните уговорки“ между страните.

УКАЗВА на страните, че всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :