Определение по дело №13989/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3766
Дата: 6 ноември 2023 г.
Съдия: Маргарита Димитрова Димитрова
Дело: 20231110213989
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3766
гр. София, 06.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:М. Д. Д.
като разгледа докладваното от М. Д. Д. Частно наказателно дело №
20231110213989 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.243 от НПК.
Образувано е по постъпила жалба от К. А. Д., ЕГН **********, с адрес
в гр.София, ул.“Атанас Узунов“ №34А, ет.2, ап.5, против постановление за
прекратяване на наказателното производство от 19.09.2023 г. по досъдебно
производство №1048/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №6440/2021 г.
по описа на СРП.
Жалбоподателката твърди, че в процесното постановление са изложени
декларативни изявления, в резултат на едностранен анализ на
доказателствата. Навежда доводи, че не са събрани и проверени всички
възможни доказателства по случая, като са взети предвид показанията на
свидетелите, срещу които е пуснала сигнала, както и на техни, зависими от
тях, служители, но не са взети предвид описаните от нея противозаконни
действия – да подпише РКО за удостоверяване получаването на сумата от
1624 лева, представляваща дължимо обезщетение за не спазен срок на
предизвестие при прекратяване на трудовото й правоотношение. Изрично
заявява, че въпросната парична сума, не й е била платена, доколкото е
получавала винаги трудовото си възнаграждение по банков път, като по този
начин е получила и обезщетението по чл.222, ал.1 от КТ, въз основа на нейно
изрично искане за това. Излага доводи, че във връзка с подписването и на
въпросния РКО е била подложена на силен психически тормоз, вследствие на
което здравословното й състояние се влошило.
1
Навежда доводи, че неправилно прокурорът е отразил, че показанията
на свидетеля Христова не подкрепяли нейните. Сочи, че в тях последната
излагала твърдения за огромен скандал в офиса на фирмата в деня на
освобождаването й от заеманата длъжност, че не е виждала да е изплатена в
брой сумата от 1624 лева, а също така чула по високоговорителя съдружника
във фирмата да казва, че ще извика полиция, за да арестуват Ивайло
Димитров. Твърди, че свидетелят Христова също подала сигнал до 06 РУ-
СДВР, непосредствено след нейното освобождаване от длъжност, както и
предизвестие за прекратяване на трудовото си взаимоотношения с фирмата, а
от този момент била силно притеснена за здравето си, като на по-късен етап й
е назначено лечение.
Навежда доводи, че прокурорът не е изпълнил задължението си за
безпристрастно, всестранно и пълно провеждане на разследването, както и
изготвяне на адекватен анализ на събраните доказателства. Твърди, че не са
проведени очни ставки с нейно участие и на свидетеля Димитров с другите
свидетели по делото, не е била изискана и подложена на анализ медицинската
документация, с оглед проверка на възможността влошаване на
здравословното й състояние да е пряко свързано с оказания психически
натиск за подписване на процесния РКО и преживения стрес на
инкриминираната дата.
Моли съда, на посочените в жалбата основания, да отмени процесното
постановление като необосновано и незаконосъобразно, и да върне делото на
СРП със задължителни указания по спазване на закона.
Съдът, като прецени изложеното в жалбата и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.243 от НПК /видно от отразената дата
на връчване на жалбоподателката върху постановлението/ и от легитимирано
лице да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното
производство, което има качеството на пострадало лице, поради което се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Досъдебното производство е образувано с постановление от 26.06.2021
г. на СРП, и е водено за престъпление по чл.143, ал.1 от НК, за това, че на
2
02.02.2021 г., в гр.София, ж.к.“Бъкстон“, в офис, находящ се на ул.“Леринска
чука“ №4, е принудена К. А. Д. да извърши нещо противно на волята й – да
подпише РКО за удостоверяване получаването на сумата от 1624 лева,
представляваща дължимо обезщетение за не спазен срок на предизвестие при
прекратяване на трудовото й правоотношение, като е употребено за това
заплашване – че ако не подпише ще й бъдат забавени и неоформени
документите за освобождаване, че няма да може да се регистрира на борсата
и ще стане лошо за нея.
В хода на досъдебното производство са разпитани в качеството на
свидетели всички лица, които имат пряко отношение по случая, приобщени
са всички относими документи, касаещи възникването и прекратяването на
трудовото правоотношение между жалбоподателката и „Артриди груп“ ООД.
С постановление от 19.09.2023 г. на СРП за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство №1048/2021 г. по
описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. №6440/2021 г. по описа на СРП, е прекратено
образуваното наказателното производство за престъпление по чл.143, ал.1 от
НК, на основание чл.243, ал.1, т.1, във вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.
Съдът констатира, че в обжалваното постановление правилно е
установена фактическата обстановка, въз основа на събраните в хода на
разследването доказателства. Противно на изложеното в жалбата, прокурорът
е направил обективен анализ на събраните доказателства.
За да прекрати наказателното производство, прокурорът приел, че не е
доказано деянието, за което е водено разследването. Изложил от правна
страна съставомерните признаци на престъплението принуда, приемайки за
недоказан твърдения факт от пострадалото лице К. Д., че по отношения на нея
е упражнена принуда за подписване на два РКО, включително и процесния
РКО, противно на волята й. В този смисъл, прокурорът изложил, че
единствено подкрепящите тази версия са показания на свидетеля Димитров,
но те представляват преразказ на споделеното с него от свидетеля Д. за
упражнена спрямо нея принуда при подписване на два РКО, без последният
да е присъствал на мястото, където се твърди, че са отправени същите, т.е. не
е пряк свидетел на отправени заплахи. Същевременно, изцяло въз основа на
обективен анализ на събраните гласни доказателства по делото, прокурорът
извел извод, че в подкрепа на твърденията на свидетеля Велинова, че
3
свидетелят Д. не е била заплашвана, че доброволно е подписала процесния
РКО, както и че й е била изплатена в брой сумата от 1624 лева в деня на
освобождаването й от длъжност, са показанията на свидетелите Мария
Калеова и Василена Христова, както и от писмените доказателства –
извлечение от касова книга на „Артриди груп“ ООД; ведомост за месец
февруари 2021 г. на дружеството; платежна ведомост и справка за
начисленията за месец февруари 2021 г. за К. Д.. Правилно са кредитирани с
доверие показанията на свидетеля Калеова в смисъл, че свидетелят Велинова
я попитала за касовата наличност в деня на прекратяване на трудовите
правоотношения със свидетеля Д., а след това е взела от касата на
дружеството сумата от 1700 лева, които предала на свидетеля Велинова.
Правилно е отчетено от прокурора, че така предадената сума е близка по
размер и надвишава отразения размер в процесния РКО за удостоверяване
изплащането на сумата от 1624 лева, а тези действия на свидетеля Калеова
налагат извод за предприемане на необходимите действия от страна на
свидетеля Велинова за изплащане на посочената в РКО сума, съответно
подкрепят показанията на последната, че сумата е заплатена в брой на
свидетеля Д. в деня на прекратяване на трудовите й правоотношения с
дружеството-работодател. Правилно прокурорът е отчел в подкрепа на
горния извод и показанията на свидетеля Христова, които са в смисъл, че
последната е присъствала при подписване на документите от свидетеля Д., но
пред нея в този момент не са били отправени заплахи към пострадалата.
Правилно прокурорът е приел, че в подкрепа на коментираните гласни
доказателства са приобщените писмени доказателства, а именно: извлечение
от касова книга, съгласно което след направено плащане на 20.01.2021 г.
наличността в касата на дружеството е била 1998,62 лева /т.е. по-висока сума
от необходимата за изплащане на обезщетение в размер на 1624 лева/;
следващото отразено плащане на 02.02.2021 г. в размер на 1624 лева, като в
графа тип документ е посочен „РКО“, в графа номер на същия ред - „458“, в
графа начално салдо – изплатено обезщетение К.Д.; както и останалите
приложени документи от дружеството.
Съдът намира, че правилно е прието в обжалваното постановление, че
извършеното на инкриминираната дата не осъществява признаците на
престъпление по чл.143, ал.1 от НК, доколкото в хода на разследването не са
събрани категорични доказателства в подкрепа на изложеното от свидетеля Д.
4
в частта за отправяни заплахи към нея, с цел подписване на касовите ордери
за изплатени обезщетения по КТ, противно на волята й, съответно не може да
се направи обоснован извод, че спрямо същата са упражнени съставомерни
принудителни действия, т.е. касае се за несъставомерност на деянието, като
способите за събиране на относими и необходими доказателства по делото,
както правилно е посочил прокурора, са изчерпани. Това е така, тъй като от
събраните в хода на разследването доказателства напълно са изяснени
въпросите, които касаят всички обстоятелства по случая. Не са налице
противоречия между събраните гласни доказателства и данните в
приобщените писмени такива. Не се налага извършване на очна ставка между
разпитаните свидетели по делото и пострадалото лице, доколкото този
процесуален способ няма да допринесе за промяна в установената вече в хода
на разследването фактическа обстановка.
От събраните по делото доказателства не може да се направи безспорен
извод, че конкретно лице е осъществило съставомерни действия на
престъпление по чл.143, ал.1 от НК. Липсата на убедителни доказателства
относно обективните и субективните признаци на престъплението принуда,
води до липса на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК, поради което
съдът намира за правилен извода на наблюдаващия прокурор, че липсва
проявление на признаците от състава на престъплението, за което е водено
разследването. Оценката на този извод се базира както на показанията на
всички разпитаните свидетели по делото, така и на данните в приобщените
писмени доказателства.
В хода на разследването са събрани необходимите доказателства за
разкриване на обективната истина по делото, поради което съдът намира, че
наблюдаващият прокурор се е произнесъл при пълнота на доказателствата и
наведените от него доводи касаят установената обективна истина, без да е
необходимо приобщаването и на други допълнителни доказателства.
Направените изводи са обосновани, правилни и законосъобразни, а
изложените в жалбата възражения от пострадалото лице не намират опора в
доказателствения материал по делото и не се споделят от съда. По тези
съображения обжалваното постановление за прекратяване на наказателното
производство от 19.09.2021 г. следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
5

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВРЪЖДАВА на основание чл.243, ал.5, т.1 от НПК,
Постановление за прекратяване на наказателното производство от 19.09.2023
г. по досъдебно производство №1048/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.
№6440/2021 г. по описа на СРП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на жалба и протест пред
Софийски градски съд, в 7-дневен срок от получаване на съобщението до
жалбоподателя и СРП, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6